- Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS
- Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания?
- Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът?
- Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния?
- Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия – безопасно ли е, и по-евтино ли е?
- Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика?
- Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния?
- Анестезия
- Коя техника дава по-бързо възстановяване?
- Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им?
- Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния?
- References
- Всички
Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им?
Цялостният риск от усложнения при херниите според различните проучвания варира между 15 и 28%. Едни от най-честите услож-нения са:
- Хематом – усложнение, което се получава по-често при отворе-ните техники (10,8%) в сравнение с ендоскопските (8,6%). Малките хематоми се третират консервативно, докато големите причиняващи болка и дискомфорт е необходимо да бъдат евакуирани под анестезия.
- Сером – по-често се наблюдава при ендоскопските методики (5,7%) за разлика от отворените техники (3,7%). Повечето сероми се излекуват спонтанно.
- Ранева инфекция – рискът при техниките с или без платно е еднакъв, като най-нисък е при ендоскопските техники.
- Ретенция на урината и увреждане на пикочния мехур – рискът от ретенция е най-нисък при операция под местна анестезия. Преди ендоскопските техники е задължително поставянето на уретрален катетър. Увреждането на пикочния мехур става най-често при отворените хернии когато не се взима под внимание възможността той да бъде част от херниалното съдържимо. При ендоскопските процедури това е изключително рядко усложнение (0,2%).
- Исхемичен орхит, атрофия на тестиса и увреда на d.deferens. Този тип усложнения се наблюдават при всички видове техники, като няма забележима разлика при коя техника са повече. За избягаването на тези усложнения трябва да се извършва финна дисекция, да няма груби намеси при дисекцията на херниалния сак. Затварянето на вътрешния отвор да не е прекалено стегнато.
- Увреждане на черва – това е рядко срещано увреждане (0,2%) като се среща при всички техники особенно при заклещени хернии. За избягването му е препоръчително избягването на ендоскопски техники след предишни коремни операции, след лъчелечение. При ендоскопските техники са възможни и сраствания между платното и червата при неправилно затворен перитонеум. Много рядко се срещат и хернии на мястото на порта.
- Разместване на платното – може да мигрира към тънки черва, пикочен мехур, скротум, преперитонелно пространство, феморална вена. За избягване на този тип усложнение трябва да се обръща внимание на начина на фиксиране на платното.
- Специфични ендоскопски увреждания – много рядко срещани в различните проучванич но такива са: пневмомедиастинум, пневмоторакс, хиперкапния.
- Увреждане на кръвоносни съдове – среща се при отворените техники като най-голям е процентът при метода на McVay. При ендоскопските техники за избягването на това усложнение е препоръчително отвореният способ на поставяне на първият троакар.
- Хронична болка – рискът от хронична болка намалява с възрастта. Рискът е много нисък и при ендоскопските техники. Намирането на всички ингвинални нерви и запазването им намалява рискът от хронична следоперативна болка.
- Смъртност – рискът е много по-висок при възрастни пациенти оперирани по спешност. Според проучвания около 7% е смъртността при тези операции.
