Определение: Пъпната херния представлява излизане на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през пъпния пръстен. Различават се пъпна херния при малки деца (hernia umbilicalis infantum) и пъпна херния при възрастни (hernia umbilicalis adultorum).
Етиология: Основната причина за възникване на пъпна херния е разкъсване на пъпния пръстен от повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при физическо усилие, вдигане на тежки предмети, напъни за уриниране и дефекация, кашлица, бременност и др. Предразполагащи фактори са полът, възрастта, наследствеността, телосложението, слабост на съединителната тъкан.
Анатомия: Пъпът (umbilicus) представлява вдлъбнатина на коремната стена. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен – anulus umbilicalis. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждане и прекъсване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него пролабират коремни органи. Образува се пъпна херния.
Клинична картина
При деца, които страдат от колики, плачат много, напъват се поради кашлица, запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор. Херниалният сак е малък, има големина на череша до орех. Съдържа оментум или тънкочревни гънки. Тя се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се репонира в легнало положение и тогава се опипва пъпният пръстен, който пропуска въведения в него показалец.
При възрастни хернията е по-честа при жени след 30-годишна възраст. За възникване на пъпна херния значение имат бременността, затлъстяването, някои заболявания като асцит и др. Пъпната херния може да достигне огромни размери – до човешка глава и повече. Болните се оплакват от тежест в коремната област, болка, теглене в кръста. Често възникват прояви на чревна непроходимост – гадене, повръщане, подуване на корема.
Херниалният сак е задебелен и срастнал с изтънената кожа над него. Поради срастванията често настъпва заклещване (инкарцерация). Други усложнения са абсцес или флегмон на предната коремна стена.
Лечение
– Лечение на пъпна херния при малки деца:
- Консервативно лечениеХерниалното съдържимо се репонира и се задържа чрез специална превръзка с лейкопласт. Тази превръзка се държи 1-2 седмици, а при големи деца – до 4 седмици, като периодично се сваля, за да не настъпи мацерация на кожата.Тези хернии се самоизлекуват до 1-2-годишна възраст. Затова консервативното лечение продължава до 2-рата година. Необходимо е търпение.
- Оперативно лечениеПри неуспех от консервативното лечение до 2-годишна възраст на детето се пристъпва към операция.
– Лечение на пъпна херния при възрастни:
Лечението е само оперативно. При всички случаи, коремната стена се подсилва с полипропиленова или друг вид протеза (платно), заради снижения до минимум процент на рецидивите, или се извършва лапароскопска („безкръвна”) операция, с поставяне на специално двукомпонентно платно от вътрешната страна на коремната стена с което се покрива дефекта.
Лапароскопия при пъпна херния
вижда се херниалното съдържимо – оментум навлезнало в разкъсания пъпен пръстен
