– Д-р Тушев, какво представлява бариатричната хирургия?
– Бариатричната хирургия е хирургично лечение на болестното затлъстяване. Тези процедури са все още малко познати у нас, но това е бъдещето при борбата със затлъстяването и диабет тип 2. Има определени показатели, които подсказват, че на пациента трябва да се приложи тази хирургия. Бариатричната хирургия се прилага при хора, които не могат да отслабнат с диети и спорт, имат индекс на телесната маса 35 и нагоре, които имат придружаващи заболявания като метаболитен синдром, диабет, хипертония и други, както и хора, които са с индекс над 40, но нямат придружаващи заболявания. При хората, които имат затлъстяване и диабет, 3-4 дни след процедурата, диабетът изчезва.
Бариатричната хирургия се е доказала като най-ефективният метод за лечение на тежко затлъстели пациенти, с последните дългосрочни проучвания, които предоставят доказателства за значително намаляване на смъртността при пациенти, подложили се на бариатрична хирургия, намален риск от развитие на нови придружаващи заболявания, както и намаляване преките разходи за здравеопазване
– Казвате у нас тази хирургия за момента не е позната, а в другите страни?
– В много страни в света отдавна тази хирургия е на почит. Аз съм специализирал в Швейцария, Германия и Румъния и имам амбиция да пренеса западния опит в България. Проблемът у нас е, че подобни процедури няма да се поемат от Здравната каса, докато в чужбина те се поемат от касата. Тяхната логика е такава, че по-добре да платят една операция, отколкото цял живот да плащат лекарствата му за няколко хронични заболявания и техните усложнения.
– Какво представляват самите процедури?
– Най-общо казано процедурите имат за цел едно единствено нещо, да намалят обема на приетата храна. Най-обикновената процедура е да се намали обемът на стомаха. Един от вариантите е да се сложи стомашен балон, който заема част от стомаха, така че да създаде чувство на ситост. Тази процедура се прави предимно, за да подготви пациента за бариатрична хирургия. Тоест с този балон се намалява индексът на телесната маса, за да може по-лесно да се преживее операцията, защото тези интервенции са много тежки.
Другият метод е да се сложи силиконов маншон, който оформя стомаха като пясъчен часовник, но това не се практикува в реномираните клиники. Това, което в момента се прилага в бариатричната хирургия е така наречената „ръкавна гастректомия“, при която се премахва голяма част от стомаха. Оставя се тръба широка колкото хранопровода. Това ограничава обема на стомаха и резорбтивните му свойства.
Другата основна процедура е стомашният байпас. При него се прави малък, 30-кубиков стомах, като останалата част от органа не се премахва, тя остава вътре. Към това стомахче се закача тънкото черво. В другия си край то се закача за остатъка от тънкото черво. Целта е жлъчните соли и панкреасните ензими, които влизат в дванайсетопръстника и започнат да храносмилат белтъчини, мазнини и въглехидрати, да се включат в крайната част на тънкото черво, а не в началото му. По този начин храносмилането няма да е през целия чревен тракт, а само в рамките на 2-3 педи от тънкото черво. Тоест човекът яде, но не храносмила и не усвоява. По този начин пациенти отслабват между 60 и 100 килограма.
Има и други операции, но те с течение на времето са отпаднали поради многото метаболитни нарушения в късния следоперативен период. Избора на интервенця в това направление на хирургията се прави в екип от хирург, ендокринолог и психиатър, защото действията са много отговорни, а всеки пациент е строго индивидуален.
– Това звучи доста драстично. Не е ли опасно?
– Разбира се, че една такава операция има своите негативи и те не са никак малко. Често след тази процедура пациентите развиват анемия, имат калциеви и витаминни загуби, които цял живот трябва да се компенсират с прием на заместители. Затова един човек мине ли през бариатричната хирургия, остава пациент на хирурзите и ендокринолозите за цял живот. Той трябва да се наблюдава.
– Има ли поле за развитие на тази хирургия у нас и от кои страни черпим опит?
– Новаторите в медицината, която включва и този вид хирургия, са Германия, Франция, САЩ, Великобритания и др. Трябва да се учим много. Има хирурзи, които опитват да прилагат бариатрични процедури без да имат нужния опит, а това може да бъде много опасно и рисковано начинание. В България се търси комерсиалната част на нещата. Моята философия е друга. Аз самият не бих се наел да правя такъв тип операции преди да съм завършил целия цикъл на обучение. Това са много сериозни и сложни операции. В чужбина едно информирано съгласие на пациент, който ще се оперира, е цял въпросник. Тук се дава да се подпише едно хвърчащо листче. А е важно, на пациента да му се обясни всичко подробно, да знае какво ще му се прави, какво го очаква в бъдеще и да знае, че има риск от тежки, понякога фатални усложнения.
