В American Family Physician бе публикуван обзор на съвременните препоръки за лечение на пептична язва. Най-важните точки са: ерадикация на инфекцията с Helicobacter pylori, стартирането на антисекреторна терапия, за предпочитане с инхибитор на протонната помпа в продължение на 4 седмици. Пациентите с персистиращи симптоми трябва да бъдат подложени на ендоскопия.
Пептичната язва е често срещан проблем на гастроинтестиналния тракт, характеризиращ се с вторично увреждане на лигавицата следствие на отделянето на гастрин и стомашна киселина. Най-честата локализация е в стомаха и проксималния дуоденум; по-рядко язвата се локализира в долните части на хранопровода, дисталния дуоденум и йеюнума.
Главните фактори за развитие на пептична язва са инфекцията с Helicobacter pylori и употребата на нестероидни противовъзпалителни средства. Симптомите могат да включват: дискомфорт в епигастралната област, често съпроводен с болка, облекчаваща се от прием на антиацидни средства; нощна болка, будеща пациента, болка между две хранения, анорексия и загуба на тегло. Пациентите, приемащи нестероидни противовъзпалителни средства, трябва да прекъснат терапията си.
Ендоскопските изследвания са най-наложителни при по-възрастни пациенти, както и при пациенти с алармиращи симптоми, сочещи усложнение или малигнен процес. При младите пациенти без притеснителни симптоми се препоръчва „тествай-и-лекувай“ стратегия, базираща се на H. pyloriтестовете.
Въпреки че кървенето често изисква хирургична намеса, прилагането на инхибитори на протонната помпа и ендоскопската терапия могат да овладеят повечето случаи на хеморагия. Редки, но сериозни усложнения са перфорацията и обструкцията на изходния тракт на стомаха. Перитонитът е хирургично спешно състояние, криещо големи опасности от усложнение и смърт.
Специфични клинични препоръки:
1. Пациентите на възраст над 55 години с пептична язва и алармиращи симптоми или язва, неподдаваща се на терапия, трябва да бъдат подложени на горна ендоскопия
2. За улесняване на заздравяването и намаляване на риска от рецидивиране на стомашните и дуоденални язви, трябва да бъде ерадикиран H. pylori.
3. Инхибиторите на протонната помпя водят до потискане на киселинната секреция, заздравяване и облекчаване на симптомите, като тези ефекти са по-добре изразени от останалите антисекреторни терапии.
4. Пациентите с кървящи язви трябва да бъдат третирани с инхибитори на протонната помпя, с цел намаляване на необходимостта от хемотрансфузии, хирургична намеса и намаляване на болничния престой. Пациентите с кървящи язви и положително H. pylori тестове трябва да бъдат подложени наH. pylori ерадикация.
5. Пациентите с перфорирали язви трябва да претърпят ерадикация на H. pylori инфекцията. Успешната ерадикация намалява необходимостта от дългосрочен прием на антисекреторни препарати и допълнителни хирургични интервенции.
Ерадикационната терапия има продължителност обикновено между 10 и 14 дни, но за курсове, траещи от 1 до 7 дни, е доказано, че имат подобна ефикасност. Целта на терапията е честота на ерадикация поне 80% до 90%.
