Д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение в МБАЛ „Вита” и ръководител на „Вита Херния Център”
Д-р Тушев, какво представлява „спортната херния”?
Като „спортна херния” се класифицират различни по вид разкъсвания на мускули и сухожилни разтеглици в слабинната област. Тя често възниква по време на спортове, които изискват резки промени на посоката или извиващи движения на краката с максимално натоварване. Състоянието е относително рядко и характерно за активните спортисти. То е описано за първи път през 1980 г. oт лондонския хирург Джери Гилмор (Jerry Gilmore), който разработва оперативна техника за лечението му и носи неговото име.
Формално погледнато в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране и по тази причина диагностицирането му се оказва трудно за много колеги. Увреждането засяга слабинната област. С течение на времето „спортната херния” може да доведе до появата на истинска слабинна херния.
Кои групи хора биват най-често засегнати от „спортна херния”?
Най-често „спортната херния” се наблюдава при футболисти, хокеисти и ръгбисти, като може да се развие както при любители-спортисти, така и при професионални атлети, занимаващи се с енергични спортове.
Как да разберем, че може би страдаме от „спортна херния”? Какви са симптомите?
Симптомите на спортната херния са свързани с появата на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено ирадиира към аддукторите и тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация на болката. След спортуване обикновено засегнатият усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кашляне, кихане или спортна дейност, могат да провокират появата на болка. С времето оплакванията прогресивно се увеличават.
Как се диагностицира заболяването?
Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. При съмнение за наличие на „спортна херния” препоръчваме извършването на магнитно-резонансна томография за доказване или отхвърляне на диагнозата. Без лечение, тази травма може да доведе до хронична болка, която възпрепятства спортната активност. За по-напредналите и тежки форми на „спортна херния” е необходимо хирургично лечение.
Какви са методите за лечение?
Консервативното лечение е свързано със стабилизиране и подсилване на мускулатурата в коремната и тазовата област. Налага се покой за 6-8 седмици. Това може да позволи продължаване на активната спортна дейност за кратък период, но не е дефинитивно решение на проблема. В крайна сметка обикновено настъпва момент, в който засегнатият не може да продължи да спортува активно, тъй като физическият му капацитет значително намалява, и се налага хирургично лечение с корекция на увреждането.
Какви са предимствата на лапароскопската операция пред конвенционалната (отворената)?
Оперативната корекция на „спортните хернии” е свързана с извършване на хирургични реконструкции, подобни на тези при слабинните хернии. Лапароскопската (безкръвна) техника на опериране има преимущество спрямо конвенционалната поради редица предимства, най-важното сред които е, че пластиката се извършва двустранно с една операция. По литературни данни успеваемостта на лапароскопската операция е над 74%. Затова във „Вита Херния Център“ прилагаме в пълен обем лапароскопските методи, следвайки въведените стандарти на Европейската херния асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член съм аз. Лапароскопският метод на опериране дава възможност за по-бързото, безболезнено и лесно възстановяване на пациентите при минимална болка и травмиране и отличен козметичен резултат. Извършвали сме този вид операция върху десетки професионални спортисти и резултатът наистина е страхотен – те се чувстват отлично и буквално за няколко седмици отново са във форма.
