Лапароскопската холецистектомия е операция, при която се премахва жлъчния мехур по минимално инвазивен, щадящ метод. Преди да започнем с описанието и индикациите за операцията, ще дадем малко обща информация :
КАКВО Е ЖЛЪЧЕН МЕХУР?
Това е малък орган, разположен в горната част на коремната кухина. Той събира и съхранява течност, наречена жлъчка, с помощта на която тялото ни усвоява мазнините. В определени случаи в жлъчния мехур може да се оформят и отложат конкременти, т.нар. жлъчни камъни. Това състояние се среща често. Когато тези камъни започнат да създават оплаквания в пациента или когато се проявят симптоми е възможно да се налага премахването на жлъчния мехур, например когато мехура не работи правилно и пациента изпитва силна болка. Във всички тези случаи е необходима консултация с лекар.
В миналото хирурзите премахваха жлъчния мехур, чрез „отворения метод”, с помощта на голям разрез. Днес се използва лапароскопския метод, при който с помощта на малки инструменти и лапароскоп, операцията се извършва през няколко малки разреза.
КОИ СА ГЛАВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМИ С ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР?
Най-честата причина са камъните в жлъчния мехур. Това са малки, но твърди отлагания в жлъчния мехур. Тези камъни понякога може да се преместят и да достигнат канала, свързващ жлъчния мехур с червата, т.нар. жлъчен канал. Все още не е измислен начин за предотвратяване на тяхното образуване.
Предразполагащи фактори за развитие на жлъчни камъни:
- Женски пол;
- Фертилност;
- Затлъстяване;
- Възраст над 40;
- Фамилно предразположение (ако имате кръвни роднини, страдали от камъни в жлъчния мехур).
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ПРОБЛЕМИ С ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР?
Симптомите може да включват:
- Остра болка в корема;
- Гадене и повръщане;
- Лошо храносмилане, стомашно разстройство;
- Температура;
- Пожълтяване на кожата – иктер, познат още като жълтеница, обхващащо кожата и очите. Този симптом се появяа обикновено при запушване на жлъчния канал от жлъчен камък.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Най-често се използва ултразвуковото изследване, т.нар. ехография. По време на това изследване пациента е буден и не изпитва болка от изследването.
Ако е необходимо диагностично доуточняване други средства са КТ(компютърна томография).
КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ЖЛЪЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ?
Най-добрият и ефективен метод за лечение е премахването на жлъчния мехур. Понякога е възможно облекчение и с ограничения на мазнините в диетата, но това не премахва жлъчните камъни. Съществуват методи за разбиване или „разтваряне” на камъните, но те не са с добра ефективност.
КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР?
- По-малки разрези – няколко малки разреза, достигащи до 1.5 – 2 сантиметра, вместо 12 до 17 сантиметровия разрез при отворената хирургия;
- По-слабата болка след операцията, сравнено с „отворения” метод;
- В англосаксонската литература, поради краткия болничен престой и бързото възстановяване при лапароскопията, се използва термина „one day surgery” или хирургия за един ден. След лапароскопската холецистектомия, пациента е възможно да се прибере на същия ден, след операцията. Връщането към нормалния ритъм на живот е по-бързо и лесно.
КОЙ Е ПОДХОДЯЩ ЗА ЛАПАРОСКОПСКО ПРЕМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР?
Лапароскопската операция е златен стандарт за премахване на жлъчен мехур, като това е най-често прилаганата техника в световен мащаб. Някои от противопоказанията за лапароскопската операция са:
- Тежки и усложнени случаи на болести на жлъчната система;
- Предишни операции в тази област.
За да разберете дали сте подходящи за този вид операция е най-добре да се обърнете към хирург, с опит в лапароскопските операции, който ще помогне в избора на оперативна техника и подход.
КАКВА Е ПОДГОТОВКАТА ПРЕДИ ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ ЗА ПЕРМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР?
Преди да бъде подложен на такава операция, всеки пациент е подложен на пълен физически преглед и набор от изследвания, за да се разбере дали е достатъчно здрав, за да се подложи на тази операция.
Преди операцията хирургът ще изясни всички предимства и недостатъци на операцията. Лекуващият лекар ще даде указания за това какво да избягвате и какво да правите преди операцията. Най-често тези инструкции включват:
- Необходимо е къпане вечерта или сутринта преди операцията, понякога с антибактериален сапун. Не се препоръчва обезкосмяването на корема;
- Храненето и приема на течности се спира в час, уговорен от хирурга;
- Приемът на медикаменти е възможен, само след позволение от хирурга, при това приемът на медикаментите се извършва с възможно най-малко вода.
- Възможно е да се наложи спирането на приема на някои лекарства, например антикоагулантите и антиагрегантите (това са лекарства, влияещи на способността на кръвта да се съсирва), някои добавки и лекарства влияещи на имунната система.
В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОПЕРАЦИЯТА?
Операцията се извършва с пълна упойка. Това означава, че пациента „спи” по време на операцията. След края на операцията, хирургът затваря малките разрези, с помощта на малки шевове или лепило, като те изчезват в процеса на оздравяване, така че не е необходимо тяхното по-нататъшно премахване от хирурга.
След като пациента е упоен, хирургът прави малък разрез в областта на пъпа, през който вкарва малко устройство, наречено порт. Чрез порта се вкарва малко количество газ, така че корема да се раздуе и да се създаде място за работа на хирурга. След това се вкарва малка камера през порта, пресъздаваща образа си на монитор. След като се получи добра видимост за хирурга, се въвеждат малки, тънки инструменти през няколко малки отвора. С помощта на тези инструменти се премахва жлъчния мехур. При повечето операции са достатъчни три-четири малки разреза.
При определени ситуации е необходимо извършването на специална рентгенова снимка на жлъчната система по време на операцията. По този начин може да се открият „скрити” жлъчни камъни по хода на жлъчния канал. Ако се открият такива, хирургът прибягва до допълнителни процедури по време на операцията или ще е нужна още една процедура, след операцията, за тяхното премахване.
КАКВО СЕ ПРАВИ АКО ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ Е НЕВЪЗМОЖНА?
Броят на пациентите, при които лапароскопската операция е невъзможна е нищожен. Ако все пак пациентът не може да бъде опериран лапароскопски, се прибягва към „отворения” метод. Някои от причините за преминаване от лапароскопска към отворена или самостоятелното използване на отворен метод са:
- Силно увреден жлъчен мехур с много сраствания и интензивно възпаление;
- Сраствания в областта на жлъчния мехур, поради извършени в миналото операции в тази анатомична област;
- Напреднали форми на затлъстяване;
- Лоша видимост от лапароскопа;
- Интензивно кървене по време на операция.
Макар и сведени до минимум тези усложнения и индикации за отворена операция са възможни. Преминаването от лапароскопска към отворена операция, в процеса на работа, не е усложнение или проблем. Понякога хирургът не знае това преди операцията. Независимо от случая, хирургът работи така, както е най-безопасно за пациента.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ЛАПАРОСКОПСКАТА ХОЛЕЦИСТЕКТОМИЯ?
В повечето случаи пациентите се връщат към нормалния си ритъм на живот една седмица след операцията. Повечето пациенти нямат никакви или незначими усложнения.
Усложненията след лапароскопска холецистектомия не се случват често. Рядко това са например кървене, инфекция в мястото на операция, хернии, съсиреци или сърдечни проблеми. Също така съществува риск от нараняване на други части от тялото по време на операцията, като този риск, в съвременните операции за премахване на жлъчка, извършени от опитен хирург, е сведен до минимум. Възможно е излив на жлъчна течност в коремната кухина след операцията.
Повечето усложнения на лапароскопската операция за премахване на жлъчен мехур са толкова редки, че почти никога не се случват.
Ако имате притеснения относно операцията или нейните усложнения, консултирайте се с хирург.
КАКВО ДА ОЧАКВАМ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?
Както вече беше споменато връщането вкъщи е възможно в деня след операцията, но понякога е възможно да се наложи малко по-дълъг болничен престой. Преди пациента да се завърне в дома си трябва да има възможността да приема течности.
Болката в областта на разрезите и в корема е често срещана първите дни след операцията. Възможна е болка и в раменете. Това е поради инсуфлирането (раздуването) на корема с газ по време на операцията. Болката в раменете отшумява за около 24-48 часа. Позволен е приемът на болкоуспокояващи медикаменти. Прилагането на лед също е възможно и облекчава болката, но преди това се консултирайте с хирург или сестра как да се прилага.
След операцията пациентът може да изпитва симптоми на дискомфорт в стомаха – гадене, повръщане. За това допринасят операцията и упойката. Тези симптоми отшумяват за ден-два.При оплаквания, които продължават по-дълго време е добре пациента да се консултира със своя хирург.
АКТИВНОСТТА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА
Пациентът може да е активен колкото тялото му позволява. Препоръчително е ходенето и разходките. Пациентът може да се придвижва нагоре и надолу по стълби в деня на операцията. На другия ден, превръзките се премахват, ако има такива, след което пациента може да се къпе. Състоянието и болката на пациента се подобряват всеки ден след операцията. Връщането към нормалния начин на живот преди операцията обикновено е възможно седмица след лапароскопската операция.
Ако работата на пациента се състои във вдигане на тежки предмети е необходима консултация с хирурга, преди връщането на работа. Шофирането е забранено първите 24 часа след пълна упойка, понякога и повече.
При отворена операция, с голям разрез, времето за възстановяване е по-дълго, болничния престой също. Връщането към нормалните ежедневни дейности е възможно след 4 до 6 седмици.
КОГА Е КОНТРОЛНИЯ ПРЕГЛЕД?
Необходима е среща с хирурга 2 до 3 седмици след операцията.
КОГА ДА ПОВИКАМ ХИРУРГА СЛЕД ЛАПАРОСКОПСКА ХОЛЕЦИСТЕКТОМИЯ?
- Температура над 38 градуса;
- Значителна болка и подуване на корема;
- Пожълтяване на кожата или очите;
- Гадене и повръщане, продължаващо няколко дни след операцията – потърсете помощ от хирург ако не можете да приемате храна или течности;
- Кръв или гной, излизащи от малките разрези в областта на операцията, както и зачервяване, което се разпространява и влошава;
- Болка, неконтролируема от приема на болкоуспокояващи;
- Проблеми с дишането или кашлица, които не намаляват, а се влошават.
