ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ НА ВЕНТРАЛНИ ХЕРНИИ

Всяка година се извършват стотици хиляди операции за корекция на хернии. Много от тях се правят по „отворения” метод, а други по по-щадящия лапароскопски метод.

Лапароскопската корекция на вентрални хернии се извършва през малки отвори, в които се вкарва лапароскопски набор от инструменти, с които хирургът работи и специано изработено платно, с което се подсилва коремната стена и се „затваря” дефекта на коремната стена. Този метод е по-безболезнен и позволява по-бързото възстановяване на пациента, позволявайки му да се върне по-бързо към ежедневните си задачи и работа.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВЕНТРАЛНАТА ХЕРНИЯ?

В по-голямата част от случаите появата на вентрална херния е свързана с предишно направен хирургичен разрез, извършен по друг повод. В зоната на този разрез коремните мускули отслабват, което води до появата на подутина или разкъсване. Вътрешната облицовка на коремната стена преминава през тази отслабена зона на коремната стена, образувайки балоноподобна издутина, в която е възможно да се вмъкне чревна бримка или други органи от коремната кухина. В определени случаи е възможно съдържимото на тази издутина(хернията) да се инкарцерира, т.нар. „заклещване” на хернията. Това състояние е животозастрашаващо и сериозно, нуждаещо се от спешно лечение.

В друга част от случаите вентралната херния се получава в областта на пъпа или други части на коремната стена.

Важно е да се знае, че хернията не се прибира сама, необходима е операция.

КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПОДОЗИРА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ?

Хернията се разпознава като подутина под кожата. В повечето случаи не създава дискомфорт, но може да се усеща болка при вдигане на тежки предмети, кашлица, напъни при ходене по малка или голяма нужда, при по-продължително стоене или седене.

Когато се усеща дискомфорт, той може да бъде описан като остра или тъпа болка, която се влошава в края на деня. Всяко по-силно чувтсво за дискомфорт или такова, продължило по-дълго време, както и други симптоми като зачервяване, гадене, повръщане, асоциирано с подутината, са възможни индикатори за „заклещена” херния, която налага спешна консултация с хирург.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ?

Разрез, извършен на коремната стена, е слабото място, на което се получават вентрални хернии. Фактори, подпомагащи появата на херния са например прекомерно разтягане на коремната стена, напреднала възраст, затлъстяване, травма или последвала инфекция на мястото на разреза след предходна операция. Вентралната херния може да се появи веднага след операцията, в други случаи години след нея, а в трети – дори да не се появи.

Вентрална херния може да получи всеки, независимо от възрастта. По-чести са при по-възрастни пациенти. Някои състояния, например хронична кашлица, запек, затруднено уриниране, често разтягане на коремната стена, увеличават възможността и спомагат образуването на вентрална херния.

КАКВО Е МЯСТОТО НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ХИРУРГИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ?

Предимствата на лапароскопската корекция на вентрални хернии са:

По-слаба болка след операцията;
По-кратък болничен престой;
По-бързо връщане на пациента към старата му диета;
По-бързо възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот, работа и активности;
По-ниска честота на инфекции.

След обстоен преглед от хирургът, може да се прецени дали пациента е подходящ за лапароскопска корекция на вентрална херния. В някои, макар и редки случаи, например след множество операции на корема, херниите се получават в нетипични и трудни за достъп от хирурга области на коремната стена или при други медицински състояния. Най-добрият и щадящ подход за лечение на вентралната херния се извършва и преценява от опитен хирург.

КАКВА ПОДГОТОВКА Е НЕОБХОДИМА ПРЕДИ ЛАПАРОСКОПСКАТА КОРЕКЦИЯ НА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ?

Повечето операции на хернии се извършват амбулаторно, тоест пациента има възможността да се прибере вкъщи на същия ден или деня след операцията;
Усложнените случаи на пациенти с хернии понякога налагат болничен престой за повечето от един или два дни след операцията;
Предоперативната подготовка включва кръвни изследвания, медицинска оценка, рентгенография на гръден кош и ЕКГ, според възрастта и медицинското състояние на пациента;
След преценката на състоянието на пациента, хирургът уведомява пациента за всички ползи и рискове от операцията;
За предпочитане е пациентът да се изкъпе преди операцията;
Понякога се предпочита червата на пациента да са празни, за целта на което се приемат очистващи разтвори или медикаменти. За предпочитане е да се приемат само бистри течности за определен период преди операцията;
След полунощ, вечерта преди операцията, не трябва да се приема нищо през устата, нито храна, нито течности, освен лекарствата, разрешени от хирурга, с малка глътка вода сутринта преди операцията;
Медикаменти като кръворазреждащи, известни като антикоагуланти или антиагреганти, противовъзпалителни лекарства (като тези, приемани от болните с артит) и витамин Е, трябва да бъдат временно спрени от няколко дни до седмица преди операцията;
Диетолечение или фитотерапия, например с жълт кантарион, е нужно да бъде преустановена две седмици преди операцията;
Спиране на тютюнопушенето преди операция.

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ ЗА ВЕНТРАЛНИ ХЕРНИИ?

Съществуват няколко възможности за пациентите, страдащи от вентрална херния:

Използването на пристягащи колани – неефективно, затруднява лечението;
Вентралните хернии не изчезват от само себе си, като отлагането на хирургично, лапароскопско лечение води до усложнения и уголемяване на дефекта;
Златен стандарт за лечение на хернията е хирургията, възможни са два метода:

Традиционен подход – извършва се през разрез на коремната стена. Разрезът преминава през част или през целия разрез от предишната операция на пациента, през кожа, подлежащата мастна тъкан, до корема. Хирургът може да пришие нормалната тъкан около дефекта, така че да го затвори, но по-често, а и за предпочитане е поставянето на специално платно в коремната стена за по-сигурно затваряне на дефекта. Тази хирургична техника се извършва под обща упойка, но при определени случаи е възможно извършването и с локална упойка със седация (различно по сила „успокоение” на пациента с медикаменти) или спинална анестезия. Избора на упойка се извършва от лекуващия лекар.
Лапароскопски подход – при този метод се въвежда малка тръбичка, през която се въвежда лапароскоп(малък телескоп, завършващ с камера, възроизвеждаща образа на екран), който позволява добра видимост на хирурга в коремната кухина. Инструментите, с които работи хирурга и платното, с което се покрива херниалният дефект, се въвеждат през други малки разрези на коремната стена. Платното се фиксира и закрепя върху херниалния дефект чрез шев или специални „такове”, като по този начин платното се захваща за здравата околна тъкан на коремната стена. Обикновено са необходими три до четири разреза с размери от половин до един и половина сантиметра. Лапараскопската техника за лечение на вентрални хернии се извършва под обща упойка.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ДЕНЯ НА ОПЕРАЦИЯТА?

Сутринта пациента идва в болницата;
Екип от висококвалифицирани сестри поставя малки по размер игла, абокат или катетър във вена, чрез което се въвеждат медикаменти преди или по време на операцията. Често преди операцията се приемат антибиотици;
Упойката, т.нар. анестезия трае по време на операцията, както и часове след нея;
След операцията пациента се извежда в реанимация до пълното му събуждане;
Множество пациенти се прибират в деня след операцията, а при други е необходим престой от един до няколко дни след операцията. Болничния престой зависи от състоянието на пациента и „размера” на оперативната интервенция.

КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ ПАЦИЕНТИ, НЕПОДХОДЯЩИ ЗА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ?

При малък брой пациенти оперирането на вентрална херния чрез лапароскопския метод е невъзможно. Факторите, насочващи лечението към „отворена” операция включват затлъстяване, големи по обем и брой предишни операции, предизвикали сраствания, невъзможност за визуализация на органите, както и интензивно кървене по време на лапароскопска операция може да доведе до преминаване към отворена такава.

Решението за оперативния подход се извършва според преценката на хирурга преди или по време на операцията. Не е усложнение, когато хирурга реши,че е по-безопасно да се премине от лапароскопска към „отворена” операция, с цел безопасност за пациента.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?

Хирургът преценява тежестта на натоварванията и се насърчава да се движи вкъщи след операцията. Определя се интензитета и тежестта на натоварванията и тренировките, като пациента трябва да спазва указанията на хирурга стриктно;
Постоперативния дискомфорт е от среден до интензивен. Често, пациентите приемат медикаменти за болката;
При поява на температура, студени тръпки, повръщане, невъзможност за уриниране, видите или усетите усложнение от разрезите, се свържете с хирурга си незабавно;
Ако дълго време след операцията усещате болка, която не се повлиява от приема на болкоуспокояващи, уведомете хирурга си;
Повечето пациенти се връщат към нормалния си начин на живот скоро след операцията. Това включва къпане, шофиране, изкачване на стълби, връщане към работата си, както и нормален полов живот;
Понякога, при част от пациентите може да се получи бучка или отичане в зоната на излекуваната хенрия. Това се получава поради събирането на телесни течности в мястото на доскорошната, излекувана херния. В повечето случаи този оток спада сам с времето, в противен случай, хирургът може да дренира отока, т.е. да извлече течността от кухината с помощта на малка игла;
Контролни прегледи се насрочват около втората до третата седмица след операцията.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ?

Макар лапароскопската операция за лечение на вентрални хернии да се счита за най-безопасната, при нея, както при всички операции съществува риск от усложнения. Някои от тези усложнение са странични ефекти на организма от упойката, кървене, засягане на черва или други коремни органи. Други по-редки проблеми са пневмония, образуване на кръвни съсиреци или сърдечни проблеми. Ако се инфектира платното, то се премахва или заменя с ново. Възможно е хернията да се появи отново, т.е. да рецидивира. Честотата на тези усложнения зависи от общото състояние на пациента, преценката и опита на хирурга.
Счита се, че честотата на рецидиви на вентрална херния е по-голяма, при отворената операция. След преценка на рисковете и ползите, хирургът преценява най-добрия подход за лечение на хернията. Като при всички случаи е за предпочитане хернията да се оперира.

В КАКВИ ИЗВЪНРЕДНИ СЛУЧАИ Е НЕОБХОДИМО ПАЦИЕНТА ДА ПОТЪРСИ СВОЯ ЛЕКАР СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА?