Д-р Росен Тушев завършва медицина през 1996 г. в Медицински Университет – София и започва работа като хирург в IV Хирургична Клиника на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. През 2009 г. става част от екипа на Болница „Вита“, а от 2013 г. e Началник отделение по Обща и Лапароскопска хирургия, като ръководи и обособения към отделението специализиран „Вита Херния Център“. Той е хирург с дългогодишен стаж и опит в общата и коремната хирургия, като трайните му интереси са в областта на миниинвазивната хирургия – лапароскопия. Специализирал е в областите на лапароскопската, дебелочревната, жлъчно-чернодробната, бариатричната и метаболитната хирургия. Д-р Тушеве член на Български Лекарски Съюз, Българско Хирургично Дружество, European Association for Endoscopic Surgery, Society of American Gastrointestinal and laparoscopic Surgeons, Croatian Society for Endoscopic Surgery, European Hernia Society, World Society of the Abdominal Compartment Syndrome, International Federation for the Surgery of Obesity and Metabolic Disorders (IFSO). Съучредител и член на Управителния Съвет на Българската Асоциация за Лечение на Раните.
Бариатричната хирургия представлява хирургично лечение на болестното затлъстяване. Този тип хирургия все още е малко познат у нас, но това е бъдещето при борбата със затлъстяването и диабет тип 2. Методът е свързан с драстична загуба на тегло, като подобрява и в много случаи лекува, свързаните със затлъстяването придружаващи заболявания. Тези заболявания включват диабет, високо кръвно налягане, сънна апнея, астма и други дихателни разстройства, артрит, проблеми с холестерола, гастроезофагеална рефлуксна болест, затлъстяване на черния дроб, уринарна стрес инконтиненция, мозъчен псевдотумор и др. В случаите с висока степен на затлъстяване подлагането на такъв тип хирургична интервенция води до понижаване и на общата смъртност. Поради това все повече се налага определението „метаболитна хирургия”.
КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОР ЗА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ТО?
Има много и различни причини за затлъстяването, но е факт, че броят на хората, страдащи от затлъстяване, непрекъснато се увеличава. По данни на Световната здравна организация от 1980 г. насам затлъстяването се е утроило. Наднорменото тегло и затлъстяването засягат 50% от населението в по-голямата част от европейските страни. Установено е, че 60% от населението на света, т.е. 3,3 млрд. души биха могли да бъдат с наднормено тегло (2,2 млрд.) или със затлъстяване (1.1 млрд.) до 2030 г., ако последните тенденции продължат да се развиват. Наднорменото тегло драстично по-вишава риска от развитие на редица незаразни заболявания, като диабет, хипертония, инсулт, дислипидемия, сънна апнея, рак, неалкохолен стеатозен хепатит и други тежки придружаващи заболявания. В по-голямата част от европейските страни наднорменото тегло и затлъстяването са отговорни за около 80% от случаите на диабет тип 2, 35% от исхемична болест на сърцето и 55% от хипертонична болест сред възрастните.
КОГА СЕ НАЛАГА ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Бариатричната хирургия се прилага при хора, които не могат да отслабнат с диети и спорт; имат индекс на телесната маса (body mass index – BMI) 35 и по-висок и имат придружаващи заболявания като метаболитен синдром, диабет, хипертония и други; както и хора, които са с индекс над 40, но нямат придружаващи заболявания.
КАКВА Е ЦЕЛТА НА ИНТЕРВЕНЦИЯТА?
Най-общо казано бариатричната хирургия има за цел едно единствено нещо – да намали обема на приетата храна и нейното усвояване. Тя е доказано най-ефективният метод за лечение на тежко затлъстели пациенти, като намалява смъртността и риска от развитие на нови придружаващи заболявания. Процедурата спомага и за намаляване на телесното тегло в дългосрочен план, което е предпоставка за по-добро качество на живот.
КАКВИ ВИДОВЕ ОПЕРАЦИИ СЕ ПРАВЯТ?
Най-обикновената процедура е нехирургична. Поставя се стомашен балон, който заема част от стомаха, така че да създаде чувство на
ситост. Тази процедура се прави предимно, за да се подготви пациентът за последващата операция. С този балон се намалява BMI, което спомага за по-бързото и леко преминаване
на хирургичната интервенция след това.
ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА СТОМАШЕН БАЛОН ЗА ОТСЛАБВАНЕ
Стомашният балон е нов вид процедура за отслабване, при която напълнен с физиологичен разтвор силиконов балон се поставя в стомаха. Балонът ограничава приема на храна, повишава чувството за ситост и води до отслабване. Процедурата е подходяща при пациенти със затлъстяване, при които диетата и физическите упражнения не дават резултат. Подобно на всички останали процедури за отслабване, стомашният балон изисква посвещаване на по-здравословен начин на живот. Трябва да направите постоянни промени в начина си на хранене и да спортувате редовно, ако искате да имате дългосрочен резултат.
Поставянето на стомашен балон спомага за побързата и успешна загуба на телесно тегло. Това, от своя страна, понижава риска от развитие на придружаващи затлъстяването заболявания като:
- Сърдечни заболявания и сърдечен удар;
- Високо кръвно налягане;
- Сънна апнея;
- Диабет тип 2;
- Други.
Поставянето на стомашен балон е нехирургична ендоскопска процедура. Използва се пълна анестезия.
Балонът се поставя в стомаха през гърлото посредством тънка тръбичка. След това отново по същия начин се вкарва ендоскоп, чрез който се наблюдава положението на балона, докато той се изпълва с физиологичен разтвор. Преди процедурата пациентът трябва да премине определени медицински прегледи и изследвания. Процедурата отнема около половин час, като след няколко часа човек може да се приберете у дома.
Около 6 часа след процедурата може да започне приема на малки количества течност. Течната диета обикновено продължава до началото на втората седмица, когато постепенно може да започне прием на меки храни. След около 3 седмици пациентът е в състояние да се храни нормално. Стомашният балон се поставя за 6 месеца, след което бива отстранен отново по ендоскопски път. В този период, а и след това, са нужни регулярни консултации с диетолог и психолог.
Стомашният балон повишава чувството за ситост и човек се храни по-малко. Балонът променя нивата на хормоните, които контролират апетита, и увеличава времето за изпразване на стомаха. Поставянето на стомашен балон, както и всички останали процедури за отслабване обикновено се извършват само след като вече е претърпян неуспешен опит да се свалят килограми чрез диета и спорт. Броят на килограмите, които ще бъдат свалени, зависи до голяма степен и от готовността на човека за промяна в начина на живот. Обичайно през 6-месечния период, в който балонът е в стомаха, пациентите губят около 10-15% от телесното си тегло. А в комбинация с цялостна терапия, включваща диета и физически упражнения, процентът се повишава.
Самите хирургични интервенции биват рестриктивни, малабсорбционни или комбинация от двете.
Рестриктивните процедури
намаляват обема на стомаха, като по този начин по-рано се получава усещането за ситост и се ограничава общият калориен прием. Пациентите са неспособни да преяждат, поради появата на значителен дискомфорт и гадене. Най-често използваните рестриктивни процедури са лапароскопско поставяне на регулируем стомашен пръстен и лапароскопска ръкавна гастректомия, като първата процедура бива отречена от все повече клиники по света, като по-рискована и недостатъчно ефективна.
ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛАПАРОСКОПСКА 
РЪКАВНА ГАСТРЕКТОМИЯ (LSG)
Лапароскопската ръкавна гастректомия (LSG) или т.нар. „ръкав” се извършва чрез премахване на около 80 процента от стомаха. Останалата част от стомаха представлява тръбовиден калъф, който прилича на банан. Тази процедура работи по няколко механизма. На първо място новият стомашен калъф има значително по-малък обем от нормалния стомах и помага да се намали значително количеството на храната и по този на-чин калориите, които могат да бъдат консумирани. По-значителен е ефектът от процедурата върху чревните хормони, които оказват влияние на редица фактори, включително глад, ситост и контрол на кръвната захар. Краткосрочни проучвания показват, че ръкавът е толкова ефективен, колкото гастройеюностомията (RYGB) от гледна точка на загуба на тегло и подобрение или ремисия на диабет. Има също доказателства, които предполагат, че ръкавът, подобно на стомашния байпас, е ефективен в подобряването на диабет тип 2, независимо от загубата на тегло. Предимства на процедурата са, че се ограничава количеството храна, което може да побере стомахът; предизвиква се бърза и значителна загуба на тегло – > 50% в рамки-те на 3-5 години и загуба на тегло, сравнима с тази при байпаса; не се изисква поставянето на чужди тела, байпас или пренасочване потока на храната; болничният престой е сравнително кратък– 2-4 дни; предизвикват се благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада, намаляват апетита и подобряват чувството за ситост.Към недостатъците спадат, че процедурата е необратима и има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини.
Малабсорбтивните процедури създават отделни „пътища” в гастроинтестиналния тракт и така се получава сравнително къс чревен участък, в който се смилат и абсорбират отделните хранителни вещества. Храносмилането се осъществява само в рамките на 2-3 педи от тънкото черво, т.е. човекът яде, но не храносмила и не усвоява. По този начин пациенти отслабват между 60 и 100 килограма. Пример за такава процедура е стомашният байпас.
ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СТОМАШЕН БАЙПАС С Y-БРИМКА ПО ROUX (RYGB, ГАСТРОЙЕЮНОСТОМИЯ)
Стомашният байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия) или т.нар. „стомашен байпас” се смята за „златен стандарт” в бариатричната хирургия и е най-често прилаганата процедура от този тип в цял свят. Процедурата се състои от два компонента. Оформя се малък стомашен резервоар (приблизително 30 милилитра обем) чрез разделяне на горната от останалата част на стомаха. След това първата част на тънките черва се разделя и долният им край се повдига и свързва към новосъздадения стомашен остатък. Процедурата завършва чрез свързване на горната част на тънките черва към тънките черва понадолу, така че стомашните киселини и храносмилателни ензими от байпаса в стомаха и първата част на тънките
черва в крайна сметка се смесват с храната.
Стомашният байпас работи по няколко механизма. Първо, подобно на повечето бариатрични процедури, новосъздаденият резервоар е значително по-малък и улеснява значително 
приема на по-малко храна, което се изразява в консумация на по-малко калории. Най-важното е, че се пренасочва потокът на храната, настъпват промени в чревните хормони, които потискат глада, и се възпрепятстват основните механизми, чрез които затлъстяването предизвиква диабет тип 2.
Предимства на процедурата са, че предизвиква значителна дълготрайна загуба на тегло (загуба на 60-80% от надномерното тегло), ограничава количеството храна, което може да побере стомахът; може да доведе до състояния, които повишават разхода на енергия; Предизвиква благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада и подобряват чувството за ситост; обикновено се поддържа загубата на над 50% от наднорменото тегло.
Към недостатъците спадат: технически този вид операция е по-сложна от останалите, което повишава и риска от усложнения; има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини/минерали и по-точно: витамин B12, желязо, калций и фолиева киселина; по-дълъг болничен престой; изисква се придържане към препоръките за хранителен режим и прием на витамини/минерални добавки до края на живота.
Решението за извършването и вида на операцията се взима на база индивидуалното състояние на всеки пациент, определени медицински показатели и специфика на придружаващите заболявания, ако има такива.
КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ УСЛОЖНЕНИЯ ПРЕЗ СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД И КОЛКО ВРЕМЕ ТРАЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО?
Такава операция крие своите рискове и те не са никак малко. Често след тази процедура пациентите развиват анемия, имат калциеви и витаминни загуби, които цял живот трябва да се компенсират с прием на заместители. При хората, които имат затлъстяване и диабет, в рамките на 3-4 дни след процедурата диабетът изчезва. Важно е да се знае, обаче, че бариатричната хирургия не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията зависи до голяма степен от сътрудничеството на пациента, който трябва да спазва определен хранителен режим и да води активен начин на живот. Пациентите, преминали бариатрична операция, подлежат на наблюдение и режим до края на живота си.
ИМА ЛИ ПАЦИЕНТИ, КОИТО НЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ТОЗИ ВИД ОПЕРАЦИЯ?
Бариатричната хирургия не е препоръчителна при пациенти с психични разстройства, тежка депресия, личностни и хранителни разстройства, алкохолна или наркотична зависимост, както и заболявания, застрашаващи живота в краткосрочен план. Операция не се препоръчва и в случаите, когато е vналице невъзможност от страна на пациента за следване на медицински предписания за продължителен период от време, както и при пациенти, които не са в състояние да се грижат сами за себе си и нямат семейство или друга социална подкрепа, които да гарантират необходимите грижи за тях.
КАКВО ПОКАЗВА ДОСЕГАШНИЯТ ОПИТ В БАРИАТРИЧНАТА ХИРУРГИЯ, НЕ САМО У НАС, НО И ПО СВЕТА, ПОЛЗАТА ПО-ГОЛЯМА ЛИ Е В СРАВНЕНИЕ С КОНСЕРВАТИВНИТЕ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ?
Макар и за нашата страна да е нещо ново, в много държави бариатричната хирургия отдавна се прилага успешно. Новаторите в този вид хирургия са САЩ, Германия, Франция, Великобритания и др. Първата бариатрична процедура (байпас между две тънки черва) е направена през 1950 г. в Университета в Минесота.
Бариатричната хирургия води до значими здравни ползи, като понижаване на хипергликемията или дори до нормализиране на стойностите на кръвната глюкоза, до намаляване на артериалното налягане и холестерола, както и до подобряване на обструктивната сънна апнея и на свързаните с диабета микро и макроваскуларни усложнения. Поради това, IDF определя тази хирургия като „бариатричнометаболитна” или „интервенционална диабетология”. Метаболитната хирургия (новото име на бариатричната хирургия, заради влиянието й върху метаболизма) съществува вече повече от 60 години. Макар че основната й цел е свързана с редукцията на тегло, се оказва, че кръвната захар на оперираните пациенти спада само дни след интервенцията, преди да е налице значително намаление на теглото. В последните си насоки Американската Диабетна Асоциация включва бариатричната хирургия в стандартите за поведение при захарен диабет. Анализите показват пълна обратимост на диабет тип 2 (дефинирана като спиране на всички антидиабетни медикаменти и нормализиране на кръвнозахарните нива) в 77% от случаите. Този процент се повишава до 85%, когато се вземат предвид и пациентите, при които се наблюдава подобрен гликемичен контрол, а подобряването на диабета се съпътства от средна редукция на тегло с около 41 кг (65% от излишното тегло). Свързаната с диабета смъртност е редуцирана с феноменалните 92%. Бариатричната хирургия се използва с цел да се постигне загуба на тегло и да се поддържа тази загуба чрез намаляване на хранителния (енергийния) прием. Данни от световни проучвания показват, че този тип хирургия може да осигури много по-голяма и трайна редукция на теглото в сравнение с всички останали мерки.
