Абдоминалната болка е често срещан симптом и поставянето на диагноза понякога е изкуство. Честотата й е 1,5% при обикновените доболнични прегледи и около 5% при спешните случаи. Въпреки че най-често тази болка е с добра прогноза, при около 10% от пациентите, приети по спешност, причината е животозастрашаваща и/или налага спешна хирургична интервенция.
Острата абдоминална болка се среща при много състояния, вариращи от доброкачествени и леки самоограничаващи се заболявания до спешни състояния, налагащи хирургична интервенция. Оптималният подход за поставяне на диагноза въз основа на абдоминална болка лежи на вероятността за възникване на дадено заболяване, оплакванията и анамнезата на пациента, находките при физикалния преглед, лабораторни данни и образни изследвания.
Локализацията на абдоминалната болка е полезна отправна точка, която дава насоки при по-нататъшния преглед. Например, болката в долен десен квадрант е насочваща за апендицит. Въпреки че някои данни от историята на пациента и от физикалния преглед са полезни, други имат ограничена стойност. Например, констипацията (запек) и абдоминалната дистензия (подуването на корема) са индикатори за чревна обструкция (чревно запушване), докато анорексията (прекомерна загуба на тегло) има ниска диагностична стойност при апендицит.
При пациентите с абдоминална болка, симптомите, които предполагат хирургично или спешно състояние, включват: температура, продължително повръщане, синкоп или пресинкоп, както и данни за кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт. Специфичните популации имат повишен риск при някои състояния, които водят до абдоминална болка. Жените имат по-голям риск от заболявания на генитоуринарния тракт, като по-възрастните от тях имат нетипични симптоми.
В зависимост от локализацията на болката, се препоръчва използването на различни образни техники, като част от поставянето на диагнозата. Ехографията се препоръчва за изследване на болката в горен десен квадрант и в супрапубичната област, а компютърната томография – за долен десен и ляв квадрант. КТ с интравенозен контраст се препоръчва за долен десен квадрант, а КТ с орален и интравенозен контраст – за болка в ляв долен квадрант.
Освен отчитането на мястото на болката, категоризирането на причините за нея по органи и след това по специфични причини е изключително полезно при построяването на диференциалната диагноза.
Болка в горен десен квадрант
Жлъчните причини за болка включват: холецистит (възпаление на жлъчния мехур), холелитиаза (жлъчнокаменна болест) и холангит (възпаление на жлъчните съдове); дебелочревните причини са колит или дивертикулит; чернодробните причини включват: абсцес, туморна формация или хепатит; пулмоналните причини могат да са пневмония или емболия, а реналните – нефролитиаза (бъбречнокаменна болест) или пиелонефрит.
Болка в епигастриума
Тук билиарните причини са: холецистит, холелитиаза и холангит; сърдечните причини са: миокарден инфаркт или перикардит; стомашните причини включват езофагит (възпаление на лигавицата на хранопровода), гастрит или пептична язва, а острият апендицит може да започне с болка с такава локализация. От страна на панкреаса трябва да се има предвид туморна формация или панкреатит. Съдови причини са аортна дисекация или мезентериална исхемия (чревен инфаркт или тромбоза).
Болка в горен ляв квадрант
Тук сърдечните, стомашните, панкреасните, бъбречните и съдовите причини са същите като тези, споменати в предишните два параграфа. Периумбиликалните (околопъпните) източници на болка може да са знак на ранен апендицит, както и за аортна дисекация или мезентериална исхемия. Тук към стомашните причини могат да се добавят тънкочревна формация или чревно запушване.
Болка в долен ляв и десен квадрант
При болка в десния долен квадрант, както и в супрапубичната област, възможните бъбречни и дебелочревни причини са изброени по-горе. Други причини са възпалителни заболявания на червото или синдром на раздразненото дебело черво, а гинекологични източници на болка са ектопичната бременност, фиброиди, формация на яйчника, усукване или тазова възпалителна болест.
При всяка локализация болката, произхождаща от коремната стена, може да е симптом на херпес зостер, мускулно разкъсване или херния. Дифузната и неспецифично локализарана абдоминална болка най-често се дължи на: чревна обструкция (запушване), мезентериална исхемия, перитонит, абстинентен синдром, криза при сърповидно-клетъчна анемия, порфирия, възпалителна чревна болест или тежко отравяне с тежки метали
По възможност анамнезата трябва да се снема от неседиран пациент. Първоначалната диференциална диагноза може да бъде определена чрез очертаване на болковата локализация, ирадиация и преместване (напр. при апендицит болката се придвижва от периумбиликалната област или от епигастриума към долния десен квадрант на корема). След като се отчете локализацията, трябва да се събере информация за началото и продължителността на болката, както и да се установи дали тя е постоянна или има коликообразен характер.
Болковите симптоми могат да се различават при по-възрастните пациенти, а лошата памет и по-слабо изразените симптоми могат да доведат до поставянето на грешна диагноза. Има няколко заболявания, които трябва да се имат предвид при всички по-възрастни пациенти с абдоминална болка поради по-голямата им честота при тях, както и поради по-голяма смъртност при тези пациенти. Инфекции на уринарния тракт, перфорацията на кух коремен орган и мезентериалната исхемия са потенциално фатални състояния, които често са грешно или късно диагностицирани при по-възрастните пациенти.
