Хернии на предната коремна стена

Слабинна (ингвинална) херния – hernia inguinalis. Видове. Симптоми. Лечение

1 мин четене
inguinal-hernia-1

Определение на ингвиналната (слабинната) херния :

Ингвиналната (слабинната) херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира.

Основната причина за възникване на слабинна херния е повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при физическа работа, вдигане на тежки предмети, скок от високо, напъни за уриниране и дефекация, кашлица и др. Предразполагащи са полът, възрастта, наследствеността, телосложението, слабост на коремната мускулатура. Причина е също е и особености в анатомичното устройство на слабинния канал.Анатомия:

Слабинната област има следните граници: медиално се ограничава от външния ръб на правия коремен мускул, латерално от слабинната връзка , отгоре от хоризонталната линията, която съединява двете горни предни хълбочни бодила на тазовите кости. В тази област се разполага ингвиналния канал. Той има дължина 4-5 см. През него при жената преминава облата маточна връзка, а при мъжа – семенната връв. Ингвиналният канал има 4 стени:

  • предна – изгражда се от разтеглицата на външния кос коремен мускул;
  • долна – от слабинната връзка
  • задна – от напречната фасция
  • горна – от долните ръбове на вътрешния кос коремен мускул и напречния коремен мускул.

Каналът има два отвора:

  • повърхностен отвор – намира се в долния вътрешен край на предната стена. Образува се чрез разцепване на разтеглицата на външния кос коремен мускул.
  • дълбок отвор – намира се върху задната повърхност на коремната стена, на около 5 сm нагоре и латерално от повърхностния отвор. Представлява цепнатина в напречната фасция с размер 1-1.5 сm.

Перитонеумът, покриващ предната коремна стена, в областта на ингвиналния канал притежава две хлътвания (ямки):

  • латерална ингвинална ямка – съответства на вътрешния слабинен отвор;
  • медиална ингвинална ямка – съответства на външния отвор.

През тези ямки перитонеумът заедно с коремни органи може да пролабира навън и да се образуват ингвинални хернии. Тези образувани през латералната ямка, преминават през целия ингвинален канал и се наричат индиректи (външни). Образуваните през медиалната ямка се наричат директни (вътрешни).

Елементи на хернията:

  1. Херниален отвор (пръстен) – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
  2. Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно.
  3. Херниално съдържима – най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.

Видове ингвинална херния:

І. Индиректна – коса, външна.

  1. Вродена индиректна ингвинална херния. Появява се още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна.
  2. Придобита индиректна ингвинална херния. Това е най-често срещаната херния. Засяга по-често мъже на възраст между 20 и 40 години. Обикновено е едностранна, но може да бъде и двустранна.

ІІ. Директна – пряка, вътрешна. Тази херния винаги е придобита и води началото си от медиалната ямка. Среща се при възрастни мъже. По-често са двустранни. Сакът не може да слезе в скроталната торбичка.

Клинична картина:

Болните се оплакват от болка, гадене, повръщане. Болката е по-силна в началото на образуване на хернията, а след това е по-слаба. Може да има запек, подуване на корема, смущения в уринирането, ако в сака има пикочен мехур. Появява се подутина, която нараства постепенно или възниква изведнъж (например след физическо усилие). Хернията може да се прибира, когато болния е легнал, а когато се изправи изпъква отново. След време се получават сраствания между сака и околните тъкани и хернията не се прибира.

Усложнения:

  1. Заклещване (инкарцерация). Изразява се в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор. Появява се силна, внезапна болка, хернията увеличава обема си, има гадене, повръщане, задръжка на газове и изпражнения. Развива се картината на остра чревна непроходимост.
  2. Възпаление на херниалното съдържимо.
  3. Травматични увреждания. Подвижността на органите в сака е ограничена и те се увреждат по-лесно, от органите в коремната кухина.

Лечение:

Лечението на слабинната херния е единствено и само оперативно. Прилагат се различни видове херниопластики, като най-надежден и с най-много плюсове е лапароскопията (ТЕР, ТАРР) наричана още “безкръвна” операция.

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS

Сподели статията:
LinkedIn

Имате въпроси?

Свържете се с мен за консултация или запазете час за преглед.

Търсене в сайта Намерете услуги и информация
Това е асистент за търсене, не дава медицински съвети.
Здравейте! Аз съм асистент за търсене. Мога да ви помогна да намерите информация за услугите и процедурите на д-р Тушев. Какво търсите?