Холелитиазата е хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуването на камъни (конкременти) в жлъчния мехур и жлъчните пътища.
Заболяването се среща по-често сред народи, консумиращи повече месни храни, и по-рядко сред вегетарианци. Наблюдава се почти четири пъти по-често сред жените и най-вече при такива с наднормено тегло.
Различават се два типа пациенти: такива които живеят с камъни в жлъчния мехур (безсимптомна форма) и заболели от жлъчнокаменна болест.
Причините за възникването на холелитиазата са многобройни. По-важни от тях са: консумация на храни, богати на холестерол (яйца, месо и животински мазнини), ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, диабет), хронични възпалителни процеси в жлъчния мехур и жлъчните пътища, дискинезии на жлъчните пътища и атония на жлъчния мехур.
Патогенезата на заболяването е свързана с нарушен колоиден стабилитет в жлъчката поради намаление количеството на колоидо – стабилизиращите фактори в нея (жлъчни киселини, жлъчни соли, мастни киселини, мукопротеиди), както и поради повишено количество на холестероли билирубин. Намален мотилитет на жлъчния мехур с по-продължителен престой на жлъчката в мехура. Това води до утаяване на последните и образуване на камъни.
При холелитиаза се различават следните видове камъни:
· Холестеролови камъни
Срещат се в 10% от всички видове камъни.
Макроскопски имат сферична или овална форма. По-често са единични и размерите им достигат 5 cm в диаметър. На цвят са бели или бледожълти.
· Билирубинови камъни
Срещат се в около 15% от болните с холелитиаза. Макроскопски съдържат и известно количество калций, който им придава характерната твърдост. Те са многобройни и фасетирани, с остри ръбове. Имат тъмнозелен до зелено-червен цвят. На големина достигат 10 mm в диаметър.
· Смесени
Откриват се в 75% от случаите с холелитиаза.
Макроскопски могат да бъдат единични, но по-често се срещат множествените камъни. Те са фасетирани. На големина рядко надхвърлят 1 cm в диаметър. На цвят са зеленикави, жълто белезникави до черни, в зависимост от това кой от съставящите ги компоненти доминира. Повърхността им е фино зърнеста. Имат твърда консистенция. При разрез се вижда обвивка с кафяво-червен цвят и ядро със светлокафява радиална структура от холестерол. При други камъни при разрез може да се наблюдава концентрично – ламеларен строеж. Те са съставени от билирубин, калций и холестерол.
Симптоми
Пациентите се оплакват най-често от тежест и чувство на разтягане в дясното подребрие, особено след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини и пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол, силно газирани напитки и др., гадене и лош вкус в устата.
Особено характерни са жлъчните кризи, които най-често се провокират от грешка в диетата. Жлъчните коликипредставляват типични оплаквания при наличие на жлъчнокаменна болест и обикновено се провокират от преминаването на камъните през протока на жлъчния мехур. През жлъчните протоци малките конкременти могат да попаднат в дванадесетопръстника. Коликата продължава от 15 минути до няколко часа, болките имат пристъпен характер и се локализират в дясна или средна горна част на корема, често се излъчва към гърба (трябва да бъде изключен панкреатит!) и към дясното рамо (ДД: миокарден инфаркт и белодробна емболия). Коликата може да бъде придружена от гадене, уригване и преходен иктер (механична жълтеница).Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение.
Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и избеляване на изпражненията (тези симптоми са резултат от блокиране отичането на жлъчка от жлъчните камъни).
Нехарактерни оплаквания от страна на горната част на корема: чувство на тежест и пълнота в (дясната) горната част на корема, метеоризъм, непоносимост към някои храни и напитки (например мазни, пържени, предизвикващи газообразуване храни, кафе, студени напитки). За разлика от жлъчната колика, тези нехарактерни оплаквания се наблюдават не само при холелитиаза, но и при други коремни заболявания.
Диагноза
Ехографско изследване: това е най-бързият и достъпен метод за доказване на жлъчни камъни. Доказват се уголемен жлъчен мехур, промени в неговата форма и изменения в стената му, застоен (разширен) d. choledochus, изследва се неговата контрактилна способност след прием на храна. Посредством ехографския анализ може да се реши, дали се касае за холестеринови камъни и дали те са калцифицирани.
КАТ на жлъчния мехур е най-чувствителният метод за доказване на жлъчни камъни.
Болшинството от болните са застрашени от рецидив на оплакванията или настъпване на усложнения!
-остър холецистит (остро възпаление на жлъчния мехур)
-хроничен холецистит („порцеланов жлъчен мехур“, който може да доведе до рак на жлъчния мехур!)
-остър холангит (остро възпаление на вътречернодробните и извън чернодробните жлъчни пътища)
-механична жълтеница (запушване на жлъчните протоци от камъни)
-рак на жлъчния мехур (основен етиологичен фактор на карцинома на жлъчния мехур са жлъчните камъни)
Лечение
Безсимптомна холелитиаза: тъй като само 25% от засегнатите имат оплаквания или развиват усложнения, не съществува необходимост от лечение. Изключение прави „порцелановият жлъчен мехур“, при който се прибягва до операция поради повишената опасност от развитие на рак!
Изявена холелитиаза: След поява на симптомите те имат тенденция да се повтарят. При тези пациенти има опасност за поява на усложнения. Следователно, повечето пациенти със симптоми на жлъчни камъни трябва да се лекуват.
Често жлъчните камъни се проявяват и при пациенти с други заболявания. Следователно при пациенти с конкременти и атипична болка или диспепсия трябва да се уточни диагнозата.
Лапароскопската холецистектомия (безкръвното премахване на жлъчния мехур) осигурява безопасно и ефикасно лечение на симптоматичните жлъчни конкременти. В действителност тя се явява лечение на избор при тези пациенти. Избягва се по-големият разрез върху коремната стена – липсват оплаквания от страна на коремната рана и по-късно образуващият се белег. Липсва постоперативна чревна атония, по-бърза е мобилизацията на пациента, ограничен е риска от тромбоемболии, по-кратък е болничния престой и др.
