Лечението на херниите е единствено и само оперативно – конвенционална (традиционна) операция или лапароскопска (безкръвна) операция.
“You can judge the worth of a surgeon by the way he does a hernia.” (Thomas Fairbank, 1876–1961)
Конвенционалната операция на херния
При конвенционалната (традиционната) операция посредством разрез и използване на собствени тъкани, херниалният сак се отваря и херниалното съдържимо се прибира, след премахването на сака се прави херниопластика.
При този метод се получава напрежение на тъканите в областта, съпроводени с дискомфорт, болка и по-дълъг период на възстановяване (4-6 седмици), има голям процент рецидиви (15-30%).
Схема на операция при слабинна херния със собствени тъкани:
Съществуват редица модификации на херниопластиката, със имплантация на полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), известни като техники без напрежение на тъканите („tension free technics”), при които рецидивите са под 3%.
Полипропиленови „платна“
Метод на Lichtenstein (tension free) при слабинна херния
Използване на Двукомпонентно платно при операция на следоперативна херния.
Лапароскопската (безкръвна) операция на херния
При лапароскопията с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видео контрол се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак.
Поставя се полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), от вътрешната страна на коремната стена.
Преимуществата на лапароскопията са:
- вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното
- по-слаба следоперативна болка, по-добър комфорт за пациента и по-бързо възстановяване
- дава възможност за визуализиране на недиагностицирани хернии
- средство на избор е при двустранна и рецидивна херния
