Лечението на инфекцията с H. pylori се провежда с 10 – 14-дневен курс с инхибитор на протонната помпа, clarithromycin и amoxicillin или metronidazole. Друга терапевтична схема включва: инхибитор на протонната помпа, бисмут, тетрациклин (tetracycline) и metronidazole.
Частично поради повишаващата се резистентност на H. pylori към кларитромицин, честотата на успеваемост на първия режим е намаляла през последните години – до 70 – 85% в световен мащаб. 7-дневните режими имат по-ниска честота на успеваемост от 14-дневните.
Основните предиктори за терапевтичен неуспех на антихеликобактерната терапия са: непридържане към терапията и антибиотична резистентност. Огромна роля имат самите лекари, които трябва да обяснят колко важно е да се приема терапията, както е предписана. Съществуват оскъдни данни, че тютюнопушенето, алкохолната консумация и тежките диети имат негативен ефект върху терапията и намаляват вероятността за нейния успех.
Друга терапевтична опция от първа линия е 7-14-дневен курс с бисмут-съдържаща четворна комбинация.
Въпреки че редица европейски проучвания сочат последователната терапия като ефективна, то това не важи за Северна Америка. Затова и режимът не може все още да бъде препоръчван като стандартна опция от първа линия. Последователното лечение се състои от 5-дневен курс с инхибитор на протонната помпа и амоксицилин; следват допълнителни 5 дни с инхибитор на протонната помпа, кларитромицин и tinidazole.
Бисмутовата четворна терапия е най-често използваната спасителна терапия за персистираща инфекция с H. pylori. Данни от скорошни проучвания сочат, комбинацията, включваща и инхибитор на протонната помпа, levofloxacin и amoxicillin в продължение на 10 дни е по-ефективна и по-толерирана от бисмутовата четворна терапия при пациенти с персистираща инфекция, но все още не е призната в САЩ.
Няколко проучвания са сравнили алтернативите с бисмут-базираната четворна спасителна терапия, като: rifabutin – честота на ерадикация от 38% до 91%; furazolidone – честота на ерадикация от 52% до 90%; levofloxacin-базирана терапия.
Имайки предвид липсата на ефективни и утвърдени спасителни режими, най-разумният подход е прилагането на levofloxacin-базирана тройна терапия, при условие че бисмут- и кларитромицин-базираните режими са неефективни.
