Д-р Тушев, какво представлява холелитиазата или т.нар. „жлъчнокаменна болест”?
Холелитиазата е хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуване на камъни (конкременти) в жлъчния мехур и жлъчните пътища. Заболяването се среща по-често сред народи, консумиращи повече месни храни, и по-рядко сред вегетарианци. Наблюдава се почти четири пъти по-често сред жените и най-вече при такива с наднормено тегло.
Различават се два типа пациенти: такива, които живеят с камъни в жлъчния мехур (безсимптомна форма), и заболели от жлъчнокаменна болест.
Какви са причините за възникването на това заболяване?
Причините за възникването на холелитиазата са многобройни. По-важни от тях са: консумация на храни, богати на холестерол (яйца, месо и животински мазнини), ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, диабет), хронични възпалителни процеси в жлъчния мехур и жлъчните пътища, дискинезии на жлъчните пътища и атония на жлъчния мехур. Всичко това, заедно с нарушеният колоиден стабилитет и повишеното количество на холестерол и билирубин в жлъчката, водят до образуването на камъни, които могат да бъдат различни по вид според тяхната форма, цвят и състав.
С какви симптоми се характеризира холелитиазата?
Пациентите се оплакват от тежест, чувство на разтягане в дясното подребрие, гадене и лош вкус в устата. Това се случва най-често след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини, пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол.
Особено характерни са жлъчните кризи, които в повечето случаи се провокират от грешка в диетата. Жлъчните колики представляват типични оплаквания при наличие на жлъчнокаменна болест и обикновено се провокират от преминаването на камъните през протока на жлъчния мехур. През жлъчните протоци малките конкременти могат да попаднат в дванадесетопръстника. Коликата продължава от 15 минути до няколко часа, болките имат пристъпен характер и се локализират в дясната или средна горна част на корема, като често се излъчва към гърба и към дясното рамо. Коликата може да бъде придружена от гадене, уригване и преходен иктер (механична жълтеница). Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение.
Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и изсветляване на изпражненията. Тези симптоми са резултат от блокиране оттичането на жлъчка в чревния тракт.
Как да се преборим с жлъчнокаменната болест?
Когато говорим за безсимптомна холелитиаза, тъй като само 25% от засегнатите имат оплаквания или развиват усложнения, не съществува необходимост от специална терапия. Разбира се, има изключения, при които се прибягва до операция поради повишената опасност от развитие на рак.
Веднъж появили се симптомите, обаче, те имат тенденция да се повтарят. При тези пациенти има опасност от поява на усложнения и това е състояние, което трябва да се лекува.
В този случай оперативната намеса се явява основно средство, което няма алтернатива. Разбира се, имапациенти, при които операцията е свързана с повишен риск за живота, поради много напреднала възраст или тежки придружаващи заболявания.
Операцията, която се извършва при пациенти с жлъчнокаменна болест, се нарича холецистектомия. Тя може да бъде конвенционална (отворена) или лапароскопска. Холецистектомиятапредставлява премахване на жлъчния мехур, а под лапароскопска холецистектомия разбираме миниинвазивен или наричан още „безкръвен” метод за премахване на жлъчния мехур.
През последнотодесетилетие лапароскопската техника е „златен стандарт” при хирургичното лечение надоброкачествените заболяванията на жлъчния мехур.
Какви са предимствата на лапароскопската хирургия пред класическата отворена операция?
Лапароскопският метод не изисква голям разрез на коремната стена. Операцията се извършва през един, три, или в краен случай четири малки отворас размери 0.5 – 1 см, през които се вкарват камера и специални микроинструменти.Лапароскопът предава изображени от коремната кухина на монитори в операционната зала. По време на операцията хирургът гледа детайлни изображения на коремните органи в реално време.
Рискът от инфекции при този тип операции е по-малък, а разрезите са козметични и не остават белези.Болката за пациента е значително по-малка в сравнение с отворената операция. Възстановяването трае няколко дни, а престоят в болница – само един до два дни след операция. Снижени са до минимум и други следоперативни рискове, като появата на херния в областта на оперативната рана, което е често срещано явление при традиционната операция.
През 1992 г. в САЩ е приет консенсус за лечение на жлъчнокаменната болест, приет от хирурзи, ендоскописти, хепатолози, гастроентеролози, радиолози, епидемиолози и др. Той приема следните заключения:
1. Огромната част от пациентите с жлъчни камъни трябва да бъдат лекувани.
2. В сравнение с откритата холецистектомия, лапароскопската осигурява безопасно и ефикасно лечение за пациентите с проявена жлъчнокаменна симптоматика.
3. Към пациенти, неподходящи за лапароскопска холецистектомия, се включват тази с:
· генерализиран перитонит
· септичен шок от холангит
· тежък остър панкреатит
· последен стадий на цироза на черния дроб
· рак на жлъчния мехур
4. Лапароскопската холецистектомия намалява болките и инвалидизацията напациентите без увеличение на морталитета и морбидитета, като може да сеизвършва на същата или по-ниска цена от „отворената“.
5. Трябва да се предприемат всички възможни мерки за осигурявне на достатъчно обучени хирурзи за извършване на лапароскопска холецистектомия.
Поради общовалидното му значение, този консенсус е възприет от Българското Хирургично Дружестви и хирурзите в България, като ръководство за добра медицинска практика.
За мен лапароскопската холецистектомия е несравнимо ефективен метод в борбата с жлъчнокаменната болест. Щастлив съм, че екипът ни в МБАЛ „Вита” разполага с необходимата квалификация и съвременна апаратура, което ни позволява да извършваме лапароскопски операции при решаването на проблеми, свързани не само с жлъчния мехур, но и още с коремните хернии, апендицит, диафрагмални хернии и редица други заболявания.
