Умбиликалната херния, известна още като пъпна херния (пъп-umbilicus), се появява, когато част от чревна бримка или мастна тъкан, премине през „отслабена” част от коремната стена, в близост до пъпа.
Има няколко вида хернии. Истинската умбиликална херния се получава когато има налице дефект в предната коремна стена, намиращ се в пъпния пръстен. Те са често срещани при новородени и деца, но може да засегнат и възрастни.
Въпреки, че пъпната херния се лекува лесно, тя може да бъде сериозен проблем в определени ситуации.
Някои бързи факти за умбиликалната херния:
- Пъпните хернии са често срещан проблем при деца, родени преди термин;
- Обикновено те не са болезнени, но ако се появи болезненост или тежест, пациента трябва да се консултира с лекар;
- Затлъстяването е рисков фактор за развитие на пъпни хернии;
- В повечето случаи, пъпната херния се потвърждава, само след преглед от лекар.
Какво е пъпна херния?
Пъпните хернии са често срещан дефект при новородени и деца, макар че не съществува статистика за честотата на пъпната херния при деца, защото голяма част от случаите остават несъобщени или проблемът с хернията се решава сам и не е необходимо хирургично лечение. Те са по-чести при преждевременно родени – близо 75% от родените с тегло под 1.5 килограма имат пъпна херния. Това се получава, тъй като по време на вътреутробното развитие на плода, пъпната връв преминава през отвор на коремната стена. Този отвор трябва нормално да се затвори скоро след раждането. Въпреки това, не винаги мускулите укрепват и затварят този отвор напълно, оставяйки „слабо място” в коремната стена, през което преминава пъпната херния.
В повечето случаи, умбиликалната херния при новородените се „затваря” от само себе си до 3-4 годишна възраст. Ако след тази възраст пъпната херния все още персистира, повечето лекари дават съвет за хирургично лечение.
Пъпна херния при възрастни.
Пъпните хернии може да се развият и при възрастни, особено при пациенти с наднормено тегло, както и такива които вдигат тежки предмети и хора с хронична кашлица. При многораждалите жени съществува по-висок риск от възникване на херния на пъпа.
При възрастните пациенти, пъпната херния е по-честа при жените, докато в ранна възраст риска е еднакъв и при двата пола.
Какви са симптомите?
Пъпната херния има вид на бучка в пъпа. Може да стане видима по-ясно при смях, плач, изхождане, кашлица. В легнало положение тази бучка може да се смали или изчезне. Обикновено при деца и новородени протича без болка.
При възрастни може да се получат оплаквания от болка и дискомфорт, ако хернията е с големи размери.
Кога пациентите трябва да потърсят медицинска помощ?
- Когато издутината (хернията) стане болезнена;
- Поява на гадене и повръщане;
- Подуване на издутината или промяна в нейния цвят;
- Когато пациента след натиск е имал възможност да „прибере” хернията в корема, но вече става невъзможно без да е съпроводено от болка и дискомфорт.
Кои са рисковите фактори?
- Възраст: при новородените, особено преждевременно родените съществува по-голям риск от развитие на умбиликална херния, отколкото при възрастни;
- Затлъстяване: деца и възрастни със затлъстяване са с предразположение за развитие на пъпна херния, сравнено с тези без затлъстяване;
- Кашлица: хроничната кашлица води до увеличаване на налягането в коремната кухина, като предизвиква напрежение в коремната стена, което увеличава риска от поява на херния;
- Бременност: при многоплодна бременност склонността да се образува херния е по-голяма.
Причини за развитие на пъпна херния.
Причините за развитие на пъпна херния са различни в различните възрастови групи.
Новородени: По време на вътреутробното развитие се получава малък отвор между коремните мускули, през който преминава пъпната връв. По този начин се „свързват” бременната и плода.
Около раждането или скоро след него този отвор, нормално, се затваря. Ако не се затвори, мастна тъкан или част от чревна бримка може да премине през отвора, като по този начин се получава пъпната херния.
Възрастни: При високо налягане в коремната кухина, коремната стена е подложена на напрежение. По този начин мастна тъкан или части от червата може да преминат през отслабената част от коремната стена, в зоната на пъпа. Хората с повишен риск от хернии, имат усещане за налягане по-високо от нормалното на местата, на които е възможно пролабиране на мастна тъкан или части от гастроинтестиналния тракт.
Как се поставя диагнозата „пъпна херния”?
Опитният лекар може да диагностицира хернията при физически преглед, след който е възможно да определи дори вида на хернията. В случай, че хернията съдържа част от черво, съществува по-висок риск от чревна непроходимост (запушване на червата), което е спешно състояние.
Когато хирургът има съмнение за усложнения, може да назначи допълнителни изследвания като рентгенография или ултразвуково изследване на корема, както и кръвни изследвания.
Какви са методите за лечение на пъпната херния?
Невинаги се налага лечение на това състояние, тъй като в много случаи пъпната херния може да се самоизлекува. Това обаче, особено при възрастни, не е винаги така.
Деца и новородени: За по-голямата част от децата, хернията се „затваря” сама, без лечение до 12 месечна възраст. Понякога, лекарят може да върне (репонира) хернията обратно в коремната кухина. Важно е репонирането да се извършва само от опитен лекар.
Индикации за хирургично лечение:
- Хернията нараства след 1-2 годишна възраст на детето;
- Хернията (издутината) е налице след 4 годишна възраст;
- Наличие на черва в хернията, при което се получава смущение на чревния пасаж;
- Заклещване на хернията.
Възрастни: Обикновено при възрастни се налага оперативно лечение. Това може да предотврати редица усложнения, особено ако хернията се уголеми или започне да предизвиква болка и дискомфорт.
В какво се състои операцията?
Операцията при пъпни хернии представлява малка по обем операция, при която хернията се репонира и след това се подсилва коремната стена. В повечето случаи, пациентите подложени на тази операция имат възможността да се приберат на същия ден, след операцията.
Според Американската Колегия на Хирурзите, може да се използва както „отворения” метод така и лапароскопския.
При отворената хирургия, хирургът „отваря” зоната, в която коремната стена е отслабена, репонира хернията и подсилва коремната стена с помощта на специално платно и пришиване на мускулите.
При лапароскопската хирургия, наричана още keyhole surgery (хирургия през ключалка), поради малките разрези, които се използват, платното и шевовете преминават през малки отвори.
Мускулните слоеве се пришиват помежду си, над отслабената част от кореманта стена, като по този начин я подсилват.
Резорбируеми конци и специално лепило се използват за затварянето на оперативната рана. В някои случаи, хирургът може да постави превръзка, която да притиска мястото на хернията в продължение на 4 до 5 дни.
Операцията за пъпна херния обикновено продължава между 20 и 30 минути.
Какви са възможните усложнения?
Усложненията при пъпни хернии при деца са рядкост.
При заклещване на хернията, т.нар. инкарцерация, при която репонирането на хернията в коремната кухина става невъзможно, се получава риск от нарушаване на чревния пасаж, както и влошаване на кръвотока на червата. При напълно прекъсване на кръвоснабдяването на червото, се получава риск от гангрена и животозастрашаващи инфекции. Инкарцерацията е рядка при възрастни и още по-рядка при деца.
