Какво наричаме пептична язва?
Пептичната язва представлява нарушена цялост (ерозия) на лигавицата, която се образува когато лигавицата на стомаха е разядена от киселите храносмилателни сокове. Пептичните язви могат да се формират в лигавицата на стомаха (стомашни язви), дуоденума (дуоденална язва ) или хранопровода. Пептичните язви са често срещани; знае се че 5-10% от населението в света страда поне от една пептична язва.
Как се получават пептичните язви?
Значителна роля за развитието на язвите играе стомашната киселина, но съществуват и други фактори, които подпомагат процеса на оформяне на язвените ниши като инфекция с Хеликобактер пилори, тютюнопушене и продължителн използване на определени противовъзпалителни (обезболяващи) лекарства. Те действат чрез дразнене или увреждане на лигавицата на стомаха.
Колко сериозни са пептичните язви?
Най-честите и водещи симптоми на язвената болест са:
– парене в горната част на корема
– болка на гладно, 1-3 часа след хранене и в средата на нощта
В някои случаи, могат да настъпят сериозни усложнения като кървене или перфорация.
Колко време траят пептичните язви?
Основния симптом на диспепсията – персистиращата болка трае 4 седмици или повече, идва и си отива за периоди от месеци. Поради това много хора не търсят медицински съвет и имат нагласа да използват медикаменти от магазина, като антиацидни препарати, а не да търсят полза от други лекарства предписвани от лекар.
Как се лекуват Пептичните язви?
Повечето язви се повлияват успешно с лечение.
Лечението на пептичните язви включва:
Повечето медикаментите за ГЕРБ са насочени към повлияване продукцията на стомашна киселина. Стомашната киселина се произвежда от клетки, наречени “париетални клетки”, които се намират в лигавицата на стомаха. Човешкият стомах съдържа около 1 милиард париетални клетки, които за един ден произвеждат около 2 до 3 литра киселина.
Специфичната част на париеталните клетки, чрез която се произвежда солната киселина, се нарича “протонна помпа”. Протонната помпа е ензим, който разменя водорода (който е чист протон) с калия. Водородът попада в стомаха, там се свързва с хлора и се образува солната киселина – HCL.
Три различни химически вещества регулират активността на протонната помпа в париеталните клетки: ацетилхолин, гастрин и хистамин. Всяко едно от тях може да увеличи производството на киселина по сигнал от мозъка или от стимули, идващи от ендокринната система при хранене. Във всеки един случай дадено химическо вещество се свързва с определено място от париеталната клетка, наречено “рецептор” и предава сигнала за производство на киселина.
Основните начини за намаляване въздействието на солната киселина на стомашния сок са:
- предпазване на лигавицата на стомаха от въздействието на солната киселина
- неутрализиране на солната киселина
- подтискане синтезата на солна киселина
- чрез блокиране действието химическите вещества, стимулиращи париеталната клетка да произвежда киселина
- чрез блокиране активността на протонната помпа
Към първата група лекарства спадат Almagel, Almagel A и др. При поглъщането им те се разстилат на тънък слой върху лигавицата на стомаха и създават бариера между лигавицата на стомаха и стомашния сок, съдържащ солна киселина. По този начин тези медикаменти предпазват стомаха от въздействието на стомашния сок. В състава на този тип лекарства обикновено се включват различни съединения на Al (алуминий) или Pb (олово). За да осъществяват своето предназначение тези медикаменти трябва да се приемат многократно през деня, което обуславя и техните странични ефекти (токсичното действие на Al и Pb, запек и др.)
Поради ниската си ефективност и страничните си ефекти този тип медикаменти вече не се използват в съвременните терапевтични схеми.
Към групата медикаменти, неутрализиращи солната киселина на стомашния сок спадат Antiacid, Talcid и др. Тази група медикаменти са известни още като “антиацидни медикаменти”.
Основният им механизъм на действие е чрез неутрализиране на вече секретираната солна киселина, поради което не са достатъчно ефективни и могат да се използват при по-леките форми на киселинно-свързаните състояния или непосредствено за облекчаване на наличните симптоми. Има голямо разнообразие от антиацидни препарати. Основните съставки на антиацидните препарати са:
- Алуминиев хидроокис
- Магнезиеви соли
- Калциев карбонат
- Натриев бикарбонат
- Калиев бикарбонат
- Соли на бисмута
Антиацидните препарати могат да съдържат един или комбинация от няколко от тези продукти. Например алуминиеви и магнезиеви соли често се комбинират, за да се намали честотата от запек или диария.
Антиацидните препарати могат да взаимодействат с абсорбцията на други медикаменти от храносмилателната система в кръвта. Трябва да бъде оставен промеждутък от поне два часа между използването на антиацидните препарати и други медикаменти.
Алгинати
Някои антиацидни препарати съдържат натриев алгинат.
Натриевият алгинат оформя “сал”, който се носи над повърхността на стомаха, образуващ бариера между киселината и хранопровода, като по този начин предотвратява рефлукса на киселина в хранопровода.
Медикаменти, които се използват за потискане секрецията на солна киселина са:
– Н2-блокери – блокират хистаминовия рецептор в париеталната клетка. Хистаминът е химическо вещество, освобождавано в тялото при различни състояния. В стомаха, то може да предизвика секрецията на повече солна киселина.
Н2-блокери са първите медикаменти в съвременната медицина за лечение на киселинно обусловените заболявания. Към тази група медикаменти спадат Ranitidine, Nizatidine, Famotadine, Roxatidine и др. От клинична гледна точка имат няколко недостатъка:
a. потискат само един от трите рецептора, които могат да стимулират париеталната клетка да произвежда солна киселина
b. потискат само базалната, но не и стимулираната киселинна секреция
c. наличието на ефект на тахифилаксия
Заради изброените недостатъци днес този тип медикаменти са изместени в съвременните терапевтични схеми от т.нар. “инхибитори на протонната помпа”
Инхибитори на протонната помпа блокират т. нар. “протонна помпа”. Към тази група медикаменти се включват лекарствата, които съдържат следните активни съставки: омепразол, езомепразол, ланзопразол или пантопразол.
Протонната помпа представлява последния етап в синтезирането на солна киселина. Блокирайки активността на протонната помпа тези медикаменти имат по-мощно въздействие върху синтезата на солна киселина и нейните неблагоприятни ефекти при пациенти, страдащи от ГЕРБ.
Инхибиторите на протонна помпа:
- потискат както базалната, така и стимулираната киселинна секреция
- не проявяват ефект на тахифилаксия ( виж. Н2-блокери )
- водят до стимулиране на възстановителните процеси на лигавицата
- водят до оздравяване на разязвяванията без да образуват цикатрикси.
Тези предимства на инхибиторите на протонната помпа ги определят като медикаменти на първи избор в съвременните ръковоства за лечение на рефлуксната болест и като най-ефективно и фармако-икономически изгодно лечение (от гледна точка на ефективността на лечението).
За лечението на ГЕРБ и киселинния рефлукс понякога се използват и други групи медикаменти:
– Прокинетични агенти са медикаменти, които повлияват моториката на гастро-интестиналния тракт и подобряват изпразването на стомаха. Те действат чрез увеличаване на налягането на долния езофагеален сфинктер (мускулната клапа между долния край на хранопровода и стомаха).
Не съществуват убедителни доказателства, че диетичните ограничения или строгите диети играят роля в зарастването на язвите. Няма доказана зависимост между язвите и приема на кафе или алкохол. Тъй като кафето стимулира киселинната секреция, а алкохолът може да предизвика възпаление на стомашната лигавица, умереността в приема на алкохол и кафе е често препоръчителна при пациенти с язва.
