# Д-р Росен Тушев — пълно съдържание

> Пълният текст на сайта в чист вид за AI асистенти. Индекс: https://rossentushev.com/llms.txt

Съдържанието е с информативен характер и не замества медицинска консултация.

## Услуги

### Конвенционални хирургични операции
URL: https://rossentushev.com/service/konvencionalni-hirurgicheski-operacii/
Обновено: 2026-02-03

Конвенционални хирургични операции Макар лапароскопската хирургия да е модерното решение, тя не винаги е приложима. Има случаи, когато е нужно да се извърши конвенционална операция. Д-р Тушев извършва конвенционални операции при всички заболявания на коремната стена и на органите в коремната кухина.

### Център по лазерна проктология
URL: https://rossentushev.com/service/%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%bf%d0%be-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-02

3Знаете ли,че хемороидите са често подценяван проблем, който може да прерасне в много по-тежко болестно състояние при липсата на навременни мерки? Сред основните усложнения са тромбоза на хемороидалния възел, придружена от силна болка, понякога довеждаща до обща отпадналост и кръвотечение. Страдате ли от: Хемороиди Киста на опашката Перианална или анална фистула Фисура на ануса Д-р Росен Тушев е с над 25 години опит в областта на миниинвазивната хирургия. Специализирал в Германия, днес той предлага лазерно лечение за премахването на хемороиди, перианални и анални фистули, както и кисти на опашката. Без рязане и дълъг период на възстановяване.

### Бариатрична хирургия при наднормено тегло
URL: https://rossentushev.com/service/lechenie-na-zatlustiavane-i-diabet-tip-2/
Обновено: 2026-02-03

Затлъстяването е заболяване, което засяга все по-голяма част от населението. Макар много от нас да го подминават и да не придават голяма важност на това как се отразява на зравето им, затлъстяването може и ще доведе до редица здравословни проблеми и болести, които ще ви измъчват до края на живота. Най-добре е да се вземат превантивни мерки, но дори да страдате от заболявания като диабет тип 2, не е късно да подобрите здравето си, както и стандарта си на живот. В какво се изразява лечението? Процедурите имат за цел едно единствено нещо – да намалят обема на приетата храна и освен това да се намали храносмилателната повърхност на червата. Най-обикновената процедура е да се намали обемът на стомаха. Това, което в момента се прилага в бариатричната хирургия, е така наречената „ръкавна гастректомия“, при която се премахва голяма част от стомаха. Оставя се тръба, широка колкото хранопровода. Това ограничава обема на стомаха и резорбтивните му свойства. За процедурата: Тази процедура работи чрез няколко механизма. На първо място новият стомах има значително по-малък обем от нормалния стомах и помага да се намали значително количеството на храната, съотвено калориите, които могат да бъдат консумирани. По-значителен, обаче, е ефектът от процедурата върху чревните хормони, които оказват влияние на редица фактори, включително глад, ситост и контрол на кръвната захар. Краткосрочни проучвания показват, че ръкавът е толкова ефективен, колкото гастройеюностомията (RYGB) от гледна точка на загуба на тегло и подобрение или ремисия на диабет. Има също доказателства, които предполагат, че ръкавът, подобно на стомашния байпас, е ефективен в подобряването на диабет тип 2, независимо от загубата на тегло. Предимства: Ограничава количеството храна, което може да побере стомахът; Предизвиква бърза и значителна загуба на тегло – > 50% в рамките на 3-5 години и загуба на тегло, сравнима с тази при байпаса; Не изисква поставянето на чужди тела, байпас или пренасочване потока на храната; Сравнително кратък болничен престой – 2-7 дни; Предизвиква благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада, намаляват апетита и подобряват чувството за ситост. Недостатъци: Процедурата е необратима; Има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини и калций и развиване на анемия.

### Безкръвни операции при болести на жлъчния мехур
URL: https://rossentushev.com/service/bezkruvna-operacia-na-jluchka/
Обновено: 2026-02-03

От какви болести на жлъчния мехур може да ви излекува Д-р Тушев? При мен може да се излекувате от: – Жлъчнокаменна болест (камъни в жлъчния мехур) – Остро или хронично възпаление на жлъчния мехур (остър или хроничен холестицит) – Полип на жлъчката Какво може да се случи, ако не взема мерки? Камъните в жлъчния мехур могат да доведат до сгъстяване на течността в жлъчката, което да даде началото на бактериална инфекция. Ако не се излекува навреме, то може да се разпространи и в други области и да предизвика дразнене на съседни органи, като диафрагмата и червата. В някои редки случаи инфекцията може да доведе до некроза на тъканите и жлъчният мехур да се спука. Защо лапароскопска операция? Лапароскопската операция или т.н. “безкръвна операция” става популярна, заради по-малката болезненост, по-бързото възстановяване и по-малкия шанс за усложнения. Освен това, тъй като манипулацията се извършва с помощта на камера, има възможност да се огледа по-обширно засегнатото място и евентуално да се открият други, скрити проблеми. Оперативното лечение е основно средство при лечението на жлъчнокаменната болест и нейните усложнения, и няма алтернатива. За някои пациенти, обаче, операцията все още е психологически проблем или е свързана с повишен риск за живота, поради много напреднала възраст или тежки придружаващи заболявания. Именно затова, преди предприемането на каквито и да било действия, ще проучим внимателно вашия случай, за да се избегнат евентуални усложнения. Какво е усещането при подобна операция? Операцията се извършва под обща упойка и няма да усетите никаква болка. Какво следва след операцията? В зависимост от вашето състояние, може да бъдете изписани след 1 до 2 дни и да се върнете към ежедневните си задължения в рамките на 1-2 седмици. Следоперативната болка е много по-малка, отколкото при традиционните методи, а единствените следи, които ще останат по вашето тяло, са няколко съвсем малки белега.

### Безкръвно лечение при болести на стомаха
URL: https://rossentushev.com/service/operacii-na-stomaha/
Обновено: 2026-02-03

От какви болести на стомаха може да ви излекува Д-р Тушев? При мен може да се излекувате от: – Перфорирала язва на стомаха и дванадесетопръстника – Тумори на стомаха – Рак на стомаха Какво може да се случи, ако не взема мерки? Стомахът е орган, познат на всички, и правилната му работа е много важна част от нашето здраве. Както много други органи, стомахът може да развие различни тумори, както и рак, който ако не се оперира на време, може да има трагичен край. Защо лапароскопска операция? Лапароскопската операция или т.н. “безкръвна операция” става популярна, заради по-малката болезненост, по-бързото възстановяване и по-малкия шанс за усложнения. Освен това, тъй като манипулацията се извършва с помощта на камера, има възможност да се огледа по-обширно засегнатото място и евентуално да се открият други, скрити проблеми. Какво е усещането при подобна операция? Операцията се извършва под пълна упойка, в зависимост от здравословното ви състояние, и няма да усетите никаква болка. Какво следва след операцията? В зависимост от вашето състояние, може да бъдете изписани след няколко дни и да се върнете към ежедневните си задължения в рамките на 2-3 седмици. Следоперативната болка е много по-малка, отколкото при традиционните методи, а единствените следи, които ще останат по вашето тяло, са няколко съвсем малки белега.

### Безкръвна хирургия при болести на дебелото черво
URL: https://rossentushev.com/service/operacii-na-debeloto-chervo/
Обновено: 2026-02-03

От какви болести на дебелото черво може да ви излекува Д-р Тушев? При мен може да се излекувате от: – Остър апендицит – Дивертикули на дебелото черво – Рак на дебелото и правото черво Какво може да се случи, ако не взема мерки? Дебелото черво е важна част от човешкия организам, която за жалост страда от редица заболявания, някои от които могат да направят дори най-простите действия болезни и неприятни, дори непосилни. Ако не се обърне внимание навреме и не се оперират тези заболявания, може да се усложнят и да станат много по-опасни и трудни за лечение. Защо лапароскопска операция? Лапароскопската операция или т.н. “безкръвна операция” стана популярна, поради по-малката следоперативна болка, по-бързото възстановяване и по-малкия шанс за усложнения. Освен това, тъй като манипулацията се извършва с помощта на камера, има възможност да се огледа по-обстойно засегнатото място и евентуално да се открият други, скрити проблеми. Традиционните методи за операция на дебелото черво са много травматични и са свързани с дълъг период на възстановяване, което води до промяна в начина на живот на пациента и налагането на много ограничения, свързани с физическото натоварване. Лапароскопската операция също така предразполага към по-бързо възвръщане на нормалната чревна функция. Какво е усещането при подобна операция? Операцията се извършва под обща упойка и няма да усетите никаква болка. Какво следва след операцията? В зависимост от вашето състояние, може да бъдете изписани след няколко дни и да се върнете към ежедневните си задължения в рамките на 2-3 седмици. Следоперативната болка е много по-малка, отколкото при традиционните методи, а единствените следи, които ще останат по вашето тяло, са няколко съвсем малки белега.

### Диагностична лапароскопия
URL: https://rossentushev.com/service/diagnostichna-laparoskopia/
Обновено: 2026-02-03

Какво е лапароскопия? Лапароскопът е телескоп, създаден за медицинска употреба, свързан към светлина с висок интензитет и монитор с висока резолюция. Хирургът може да огледа коремната ви кухина, като постави куха тръбичка и през нея прокара лапароскопа. Именно по този начин лекарят може да огледа внимателно коремната ви кухина и да открие евентуалния проблем. Кога се препоръчва диагностична лапароскопия? При коремни болки – има много причини, поради които може да изпитвате болки в корема. Част от тях включват апендицит, сраствания, тазови инфекции, коремни кръвоизливи и в по-редки случаи – рак. Подутини в областта на корема. Повечето образувания трябва да се изследват допълнително, преди да бъде поставена диагноза. Именно тук идва на помощ диагностичната лапароскопия. Заболявания на черния дроб – ако традиционните неинвазивни методи за изследване не могат да предоставят на лекаря достатъчно информация, може да се наложи биопсия на черния дроб. Диагностичната лапароскопия е един от най-безопасните и точни начини да се вземе тази необходима за изследванията тъкан. Вторичен преглед или определяне до какъв етап е стигнало дадено раково заболяване. Други Преди да се предприемат каквито и да било действия, ще обсъдим текущото ви състояние и симптоми и ще разясним всичко необходимо, което трябва да знаете предварително. Тъй като е нормално да имате притеснения относно манипулацията, ще направя всичко необходимо да ви разясня целия процес и поеманите рискове, за да се убедите и сами, че това е най-добрият път към успешното лечение. Какво е усещането при подобна операция? Операцията се извършва под обща анестезия и няма да усетите никаква болка. Какво следва след операцията? След приключването на операцията, може да минат няколко часа, докато отшуми ефектът на упойката. По всяка вероятност няма да се налага да пренощувате в болницата след подобна манипулация. Когато вече можете да ходите и станете сами от леглото си, без нечия помощ, сте готови да бъдете изписани. По всяка вероятност ще изпитвате лек дискомфорт в областта на убожданията, но това е нормално. Повечето пациенти могат да се къпят още на следващия ден след операцията и да продължат с ежедневните си активности. Ако осъзнавате, че вашето здраве е най-важно, или ако имате каквито и да било въпроси и притеснения, изпратете запитване или се обадете веднага на посочения телефон, не отлагайте! Tel.: 0700 14 150 E-mail: rosentushev@gmail.com Вижте къде да ме намерите

### Безкръвни операции при всички видове хернии
URL: https://rossentushev.com/service/laparoskopska-operacia-na-hernia/
Обновено: 2026-02-03

Какво е херния и кога трябва да взема мерки? Херния се получава, когато на коремната стена се образува слаба зона, която се разкъсва. Вътрешният слой на коремната стена бива избутан навън и това може да доведе до излизането на част от органи от коремната кухина навън. Появи ли се дискомфорт и/или мека подутина в областта на корема или слабините, придружено със засилваща се при физически усилия болка, е необходимо да се прегледате при квалифициран хирург. Защо лапароскопска операция? Лапароскопската операция или т.н. “безкръвна операция” стана популярна, поради по-малката следоперативна болка, по-бързото възстановяване и по-малкия шанс за усложнения. Освен това, тъй като манипулацията се извършва с помощта на камера, има възможност да се огледа по-обстойно засегнатото място и евентуално да се открият други, скрити проблеми. По този начин може да се открие и друга херния, за която да се вземат навременни мерки. Какво е усещането при подобна операция? Операцията се извършва под обща упойка и няма да усетите никаква болка. Какво следва след операцията? В зависимост от вашето състояние, може да бъдете изписан от болницата още на същия или на следващия ден. Следоперативната болка е много по-малка, отколкото при традиционните операции, а единствените следи, които ще останат по вашето тяло, са няколко съвсем малки драскотини. Защо да изберете Д-р Росен Тушев? Д-р Росен Тушев е специалист с над 12-годишен опит в безкръвната хирургия на всички видове хернии. Извършва над 300 лапароскопски операции годишно на различни видове хернии, като по настоящем е ръководител на специализирания Вита Херния Център. Ако осъзнавате, че вашето здраве е най-важно, или ако имате каквито и да било въпроси и притеснения, изпрате запитване или се обадете веднага на посочения телефон, не отлагайте! Tel.: 0700 14 150 E-mail: rosentushev@gmail.com С богатия си опит и професионален подход Д-р Тушев ще ви излекува от следните видове хернии: Слабинна херния Бедрена херния Пъпна херния Епигастрална херния Следоперативна херния Спортна херния Хиатална херния Редки видове хернии

### Преглед и консултация
URL: https://rossentushev.com/service/pregled-i-konsultacia/
Обновено: 2026-02-03

Преглед при Д-р Росен Тушев Херния на предната коремна стена Хиатална херния и рефлукс Заболявания на жлъчния мехур Заболявания на стомаха Заболявания на дебелото черво Пациeнти с болестно затлъстяване и диабет тип 2 Хемороиди, фистули и фисури на ануса Киста на опашката Контрол на теглото Ако осъзнавате, че вашето здраве е най-важно, или ако имате каквито и да било въпроси и притеснения, изпратете запитване или се обадете веднага на посочения телефон, не отлагайте! Tel.: 0700 14 150 E-mail: rosentushev@gmail.com

## Страници

### Херния – често задавани въпроси
URL: https://rossentushev.com/hernia-chesto-zadavani-vaprosi/
Обновено: 2026-08-04

Отговори на най-честите въпроси за хернията – какво представлява, как се разпознава, защо се оперира и как протича възстановяването. Всички отговори са от публикуваните статии на д-р Росен Тушев, с връзка към пълния материал. Къде най-често се образуват херниите и как възникват? Най-често хернии се образуват на коремната стена. Поради вродена или придобита слабост на коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, да излезе навън. Прочетете повече: Херния – Определение и Видове Хернии Как да разберем дали имаме херния? Ако имате херния в областта на корема, можете да видите или почувствате издутина по външната повърхност на корема. Обикновено пациентите с такъв тип херния чувстват болка или усещане за натиск на мястото на хернията. Дискомфортът се влошава при всяка дейност, която натоварва корема и повишава налягането в него, като вдигане на тежести, бягане или напъване по време на изхождане. При някои пациенти има издутина, но тя не предизвиква никакъв дискомфорт. Прочетете повече: Как да разберем дали имаме херния? Може ли хернията да изчезне сама, без операция? Не, не може! Друг е въпросът, че в ранния си стадий тя може да остане незабележима, да не досажда и да остане така години наред. При такива случаи обаче винаги има опасност от усложнения. Лечението в този етап може да е само радикално. Прочетете повече: Защо хернията трябва да се оперира Защо се появява слабинна (ингвинална) херния? Основната причина за възникване на слабинна херния е повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при физическа работа, вдигане на тежки предмети, скок от високо, напъни за уриниране и дефекация, кашлица и др. Предразполагащи са полът, възрастта, наследствеността, телосложението, слабост на коремната мускулатура. Прочетете повече: Слабинна (ингвинална) херния – hernia inguinalis. Видове. Симптоми. Лечение Опасно ли е да се отлага лечението на ингвиналната херния? Ингвиналната херния е често срещан проблем, който не трябва да бъде пренебрегван. Въпреки че някои случаи остават безсимптомни за дълго време, рано или късно хернията може да причини значителен дискомфорт и усложнения. Единственият ефективен начин за трайно лечение е хирургичната интервенция, като съвременните лапароскопски методи предлагат бързо възстановяване и минимален риск от рецидив. Прочетете повече: Ингвинална херния: причини, симптоми и съвременни методи на лечение Какво представлява пъпната херния и защо трябва да се оперира навреме? Пъпната херния представлява състояние, при което орган или тъкан пробива през слабост в коремната стена, което води до образуването на издутина в областта на пъпа. Пъпните хернии са често срещани, и могат да бъдат вродени или придобити. Важно е да се подчертае, че навременното хирургично лечение е от съществено значение за предотвратяване на усложнения, включително запушване на червата и исхемия на същите. Прочетете повече: Съвременно лечение на пъпна херния – Лапароскопски подход и предимства при безкръвната операция на пъпната херния Опасна ли е двустранната херния? Двустранната херния не е болезнена в ранния период от развитието й. С времето, обаче, доста пациенти намират за болезнени елементарни действия като кихане, кашляне или вдигане на предмет. Двустранната херния може да бъде опасна, тъй като органите в корема (като червата) могат да се заклещят и да се прекъсне тяхното кръвоснабдяване, което лесно се превръща в спешно животозастрашаващо състояние. Ето защо са важни ранното диагностициране и лечение. Прочетете повече: Двустранна херния. Как се появява и какви са методите за нейното лечение? Спортна херния – как да я разпознаем и какво да правим? Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. При съмнение за наличие на „спортна херния” препоръчваме извършването на магнитно-резонансна томография за доказване или отхвърляне на диагнозата. Без лечение, тази травма може да доведе до хронична болка, която възпрепятства спортната активност. За по-напредналите и тежки форми на „спортна херния” е необходимо хирургично лечение. Прочетете повече: Спортна херния – как да я разпознаем и какво да правим? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия – безопасно ли е, и по-евтино ли е? Хирургичното лечение е по-безопасно, ефикасно и евтино в условията на еднодневна хирургия, дори и при възрастни пациенти и такива с ASA III/IV. Препоръчително е лечение в такъв тип структури отколкото пациентите да бъдат хоспитализирани, което крие своите допълнителни рискове. Прочетете повече: Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия – безопасно ли е, и по-евтино ли е? Коя оперативна техника дава по-бързо възстановяване? Ендоскопските техники са препоръчителни поради по-бързото постоперативното възстановяване. При тях пациентът по-бързо се връща към нормалните си дейности и работа. Пациентът се възстановява средно с 4 дни по рано след пластика с платно за разлика от конвенционалната операция и със 7 дни по рано при ендоскопските за разлика от отворените методи. Възстановяването на пациента се измерва с въпросници. Прочетете повече: Коя техника дава по-бързо възстановяване? Информацията на тази страница е събрана от публикуваните статии на сайта, е с информативен характер и не замества преглед и консултация с лекар.

### За Д-р Тушев
URL: https://rossentushev.com/%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Тушев завършва Медицина през 1996 година в Медицински Университет – София и започва работа като хирург в ІV Хирургична Клиника на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, където работи до 2015г. През 2009 година става част от екипа на Болница „Вита“, а от 2013 година e Началник отделение по Обща и Лапароскопска хирургия, като ръководи и обособения към отделението специализиран „Вита Херния Център“. Той е хирург с дългогодишен стаж и опит в общата и коремната хирургия,като трайните му интереси са в областта на миниинвазивната хирургия – лапароскопия. Извършва първите за мащабите на Болница “Пирогов” лапароскопски операции при перфорирала пептична язва, пъпна херния, първата органосъхраняваща операция при травматично разкъсване на далака, както и в колектив първите лапароскопски операции при апендицит, слабинни и диафрагмални хернии и гастроезофагеална рефлуксна болест /ГЕРБ/. Специализирал е в областите на лапароскопската, дебелочревната, жлъчно-чернодробната хирургия.

## Статии

### Д-р Росен Тушев и съвременното лечение на анални фистули с лазер LEONARDO®
URL: https://rossentushev.com/%d0%b4-%d1%80-%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d1%82%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/
Обновено: 2026-03-31

Лечението на анални фистули днес все по-често е насочено към щадящи, прецизни и минимално инвазивни методи. Именно в тази посока работи д-р Росен Тушев, който прилага модерни технологии в съвременната проктология, сред които лазерната система LEONARDO® и методът FiLaC® на biolitec. Какво представлява аналната фистула Аналната фистула е състояние, което може да причини болка, възпаление, секреция и дискомфорт, като често влошава сериозно качеството на живот. Много пациенти се притесняват не само от самия проблем, но и от възможна тежка операция, продължително възстановяване и риск за функцията на аналния сфинктер. Затова изборът на опитен специалист и на съвременен щадящ метод е особено важен. Лазерно лечение на анални фистули с FiLaC® FiLaC® (Fistula-tract Laser Closure) е минимално инвазивен метод за лечение на анални фистули, разработен от biolitec. При него фистулният канал се обработва отвътре чрез специално лазерно влакно, което подава контролирана енергия по хода на тракта. Целта е затваряне на фистулата отвътре, като в същото време се щадят околните тъкани и се съхранява сфинктерният апарат. Това прави метода особено ценен при пациенти, при които е важно да се запази нормалната функция и комфорт след лечението. Каква е ролята на LEONARDO® В основата на този подход стои лазерната платформа LEONARDO® – високотехнологична медицинска система на biolitec, използвана в различни клинични приложения. Платформата работи с дължини на вълната като 980 nm и 1470 nm, които позволяват прецизно тъканно въздействие в деликатни анатомични области. Това дава възможност за по-контролирано, щадящо и модерно лечение на анални фистули. Защо пациентите избират д-р Росен Тушев Д-р Росен Тушев се свързва със съвременен подход в проктологията, при който класическият хирургичен опит се комбинира с иновативни технологии. При лечението на анални фистули с лазер той залага на решения, които поставят акцент върху: минимална травма на тъканите щадене на сфинктера прецизност на процедурата по-комфортно възстановяване запазване на нормалната функция Именно това прави лазерното лечение на анални фистули с LEONARDO® и FiLaC® една от най-модерните възможности в съвременната проктология. Съвременен и щадящ подход Днес пациентите търсят не просто лечение, а ефективно и щадящо решение. Комбинацията от експертиза, правилна преценка и модерна технология е ключът към добрия резултат. В този контекст д-р Росен Тушев и лазерната система LEONARDO® се свързват с иновативен подход при лечение на анални фистули, насочен към безопасност, прецизност и по-добър комфорт за пациента.

### Опитът среща иновациите: д-р Росен Тушев в 24часа за новия стандарт в хирургията
URL: https://rossentushev.com/%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4-%d1%80-%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d1%82%d1%83%d1%88%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Съвременната медицина се развива стремглаво, а минимално инвазивните операции вече са символ на новото поколение хирургия. Пациентите очакват решения, които са не само ефективни, но и щадящи организма – с по-малко болка, по-бързо възстановяване и по-добри дългосрочни резултати. В България един от водещите специалисти, който въплъщава този подход и въвежда иновации от световно ниво, е д-р Росен Тушев – хирург с близо 30 г. опит и стотици успешно излекувани пациенти всяка година. Пълната статия може да видите на сайта на 24 часа.

### Ингвинална херния: причини, симптоми и съвременни методи на лечение
URL: https://rossentushev.com/%d0%b8%d0%bd%d0%b3%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8-%d0%b8-2/
Обновено: 2026-02-03

Ингвиналната херния е често срещано състояние, при което част от коремните органи, като черва или мастна тъкан, пролабират през слабинния канал поради слабост в коремната стена. Това води до образуване на подутина в слабинната област, която може да причини дискомфорт и болка. Видове ингвинална херния Индиректна (коса, външна) ингвинална херния: Вродена: Появява се още през първата година след раждането и е по-честа при момчета, свързана с процеса на спускане на тестисите в скротума. Придобита: Най-често срещаният тип херния, засягащ мъже на възраст между 20 и 40 години. Обикновено е едностранна, но може да бъде и двустранна. Директна (пряка, вътрешна) ингвинална херния: Винаги е придобита и произхожда от медиалната ямка. Среща се при възрастни мъже и често е двустранна. Херниалният сак не достига до скротума. Причини за възникване на ингвинална херния Основните фактори, допринасящи за развитието на ингвинална херния, включват: Вродена слабост на съединителната тъкан: Непълно затваряне на ингвиналния канал при раждането. Повишено вътреабдоминално налягане: Причинено от хронична кашлица, запек, тежка физическа работа или напрежение при уриниране. Наднормено тегло или затлъстяване: Допълнително натоварва коремната стена. Бременност: Увеличава налягането в коремната кухина. Напреднала възраст: Отслабване на мускулите и тъканите с времето. Симптоми на ингвинална херния Признаците на ингвиналната херния могат да варират, но обикновено включват: Подутина в слабинната област: Забележима при изправено положение или при физическо натоварване, която може да изчезне при лягане. Болка или дискомфорт: Особено при кашляне, навеждане или вдигане на тежести. Усещане за тежест или парене: В областта на хернията. Слабост или натиск: В слабините. Подуване на скротума: При мъжете, ако хернията се спусне в скроталната торбичка. Диагностика на ингвинална херния Диагнозата се поставя чрез: Физикален преглед: Лекарят палпира областта на слабините, за да установи наличието на херния. Образни изследвания: При съмнение или неясни случаи могат да се използват ултразвук, компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (ЯМР) за потвърждение. Съвременни методи на лечение Лечението на ингвиналната херния е предимно хирургично и включва: Отворена херниопластика: Техника на Лихтенщайн: Най-често използваният метод, при който херниалният дефект се покрива с мрежа, за да се укрепи коремната стена. Лапароскопска херниопластика: TAPP (Transabdominal Preperitoneal) и TEP (Totally Extraperitoneal) техники: Минимално инвазивни методи, при които чрез малки разрези и с помощта на камера се поставя мрежа върху херниалния дефект. Предимствата включват по-бързо възстановяване, по-малко болка и по-нисък риск от инфекции. Предимства на лапароскопската хирургия Минимална инвазивност: По-малки разрези и по-малко белези. По-бързо възстановяване: Пациентите обикновено се връщат към нормалните си дейности по-скоро. Намален риск от усложнения: По-малка вероятност от инфекции и хронична болка. По-малко следоперативна болка: В сравнение с отворените операции. Превенция и препоръки Въпреки че не всички случаи на ингвинална херния могат да бъдат предотвратени, следните мерки могат да намалят риска: Поддържане на здравословно тегло: Намалява натоварването върху коремната стена и слабините. Избягване на вдигането на тежки предмети: Ако е наложително, използвайте правилна техника – сгъвайте коленете, а не кръста. Редовна физическа активност: Упражненията за укрепване на коремната мускулатура могат да помогнат за поддържане на стабилност в тази област. Предотвратяване на хроничен запек: Приемът на достатъчно фибри и хидратация намалява напрежението при изхождане. Контролиране на хроничната кашлица: Ако страдате от кашлица, потърсете лечение, за да предотвратите прекомерно натоварване на коремната стена. Кога да потърсите лекарска помощ? ❗ Подутина в слабинната област, която се увеличава при физическо натоварване ❗ Остра, внезапна болка в слабините или корема ❗ Зачервяване, затопляне или чувствителност на подутината ❗ Гадене, повръщане и невъзможност за изхождане или изпускане на газове ❗ Подуване на скротума при мъже Ако хернията стане „заклещена“ (инкарцерирана) и не може да бъде върната обратно в коремната кухина, това е спешно състояние, което изисква незабавна хирургична намеса. В противен случай може да настъпи странгулация – прекъсване на кръвоснабдяването на част от червата, което води до некроза и потенциално животозастрашаващи усложнения. Заключение Ингвиналната херния е често срещан проблем, който не трябва да бъде пренебрегван. Въпреки че някои случаи остават безсимптомни за дълго време, рано или късно хернията може да причини значителен дискомфорт и усложнения. Единственият ефективен начин за трайно лечение е хирургичната интервенция, като съвременните лапароскопски методи предлагат бързо възстановяване и минимален риск от рецидив. Ако подозирате, че имате ингвинална херния, не се бавете, потърсете консултация Д-р Росен Тушев. Доверете се на 30 години опит и хиляди успешни операции, запишете час още днес!

### Съвременно лечение на пъпна херния – Лапароскопски подход и предимства при безкръвната операция на пъпната херния
URL: https://rossentushev.com/suvremenno-bezkruvno-lechenie-pupna-hernia/
Обновено: 2026-02-03

Пъпната херния представлява състояние, при което орган или тъкан пробива през слабост в коремната стена, което води до образуването на издутина в областта на пъпа. Пъпните хернии са често срещани, и могат да бъдат вродени или придобити. Важно е да се подчертае, че навременното хирургично лечение е от съществено значение за предотвратяване на усложнения, включително запушване на червата и исхемия на същите. Причини и симптоми на пъпна херния Пъпната херния може да бъде предизвикана от множество фактори, включително: Вродени слабости: Някои хора се раждат с по-слаба коремна стена. Физическа активност: Вдигане на тежести. Наднормено тегло: Повишеното тегло увеличава натиска върху коремната стена. Стареене: С времето мускулите отслабват и рискът от херния се увеличава. Предишни операции: Белези от предишни хирургични интервенции. Пациентите с пъпна херния могат да изпитват следните симптоми: Издутина в пъпната област, която може да бъде видима при натоварване. Болка или дискомфорт, особено при физически усилия или кашляне. Усещане за тежест в коремната област. Защо е необходимо пъпната херния да бъде оперирана навреме? Нелекуваната пъпна херния може да доведе до значителни медицински усложнения, включително: Запушване на червата Ихемия на тъканите Увеличаване на хернията: С времето хернията може да се увеличи, което прави хирургичната интервенция по-сложна и рискована. Влошаване на качеството на живот: Постоянният дискомфорт и ограничения в активността могат да окажат негативно влияние върху психичното и физическото здраве на пациента. Лапароскопско лечение на пъпна херния Лапароскопското хирургично лечение е минимално инвазивна техника, която използва малки разрези и специализирани инструменти, включително лапароскоп, за визуализация на оперативното поле. Основните предимства на лапароскопското лечение включват: Минимална инвазивност: Понякога само три малки разреза (обикновено 5-10 мм) са достатъчни за извършване на операцията. По-кратко възстановяване: Пациентите обикновено се възстановяват бързо, с по-малко болка и по-кратък болничен престой. Малки белези: Разрезите са значително по-малки, което довежда до по-малко видими белези. Намален риск от инфекции: Намаленото количество тъкани, изложени на атмосферен въздух, намалява шансовете за инфекция. Подготовка на пациента Преди лапароскопска операция за пъпна херния е важно пациентите да преминат през внимателна предоперативна оценка: Изследвания на кръвта: Извършват се рутинни тестове на кръвта, за да се оцени общото здравословно състояние и да се идентифицират потенциални рискове. Физикален преглед: Хирургът извършва преглед за оценка на хернията за да определи детайлите на операцията. Консултация с кардиолог Консултация с анестезиолог Подготвителни инструкции: Пациентите получават указания за храненето предния ден, както и информация относно медикаменти, които трябва да бъдат спрени или не. Оперативен подход Лапароскопското лечение на пъпна херния се извършва в контролирана среда под обща анестезия. Процедурата обикновено включва следните стъпки: Инсцизия и поставяне на инструменти: Хирургът прави три малки разреза –осигурявайки вход за лапароскопа и хирургическите инструменти. Визуализация с лапароскоп: Лапароскопът, свързан с камера, предава изображение на монитор, което позволява на хирурга да види хернията. Освобождаване на хернията: Хирургът внимателно освобождава херниалния сак и ако е необходимо зашива дефекта. Поставяне на протеза (платно): Специално платно се поставя на мястото на хернията, за да се укрепи коремната стена и да се предотврати повторното образуване на херния. Завършване на процедурата: След приключване на операцията, хирургът извършва обстойна проверка на оперативната област, след което разрезите се затварят с шевове или лепило. Следоперативен период Следоперативният период е важен за успешното възстановяване на пациента: Мониторинг: Пациентите остават в болницата под наблюдение за няколко часа до ден, като се прилага и контрол на болката. Инструкции за възстановяване: Пациентите получават указания за възстановителен период, включително ограничения на физическата активност и диетичен режим. Контролен преглед: за да се проследи, че заздравяването протича нормално и без усложнения. Заключение Лапароскопското лечение на пъпна херния предлага иновационен, безопасен и ефективен подход за хирургично лечение. С многобройните си предимства, включително минимална инвазивност, бързо възстановяване и намалени рискове от усложнения, то се налага като предпочитан избор за пациенти, страдащи от пъпна херния. Навременното действие е от съществено значение, за да се предотвратят потенциално сериозни здравословни проблеми, което подчертава важността на ранната диагностика и хирургическа намеса. С напредването на медицинските технологии, лапароскопската хирургия продължава да се развива и подобрява, предоставяйки на пациентите по-добри опции за лечение.

### 10 причини за появата на хемороиди и как да ги предотвратите
URL: https://rossentushev.com/10-prichini-za-poyavata-na-hemoroidi/
Обновено: 2026-02-03

Причини за възникване на хемороиди Запек: Запекът е една от основните причини за хемороидите. Трудното изпразване на червата и напъването увеличават налягането върху съдовете в седалищната област, което води до поява на хемороиди. Бременност: По време на бременността хормоналните промени и увеличеното коремно налягане поставят жените в риск от поява на хемороиди. Напъването и напрежението по време на раждане също увеличават вероятността от поява на хемороиди. Дълго седене: Продължителното седене на работа или на тоалетната увеличава натиска в ректалната област и може да предизвика хемороиди. Неправилно хранене: Липсата на фибри в диетата, изобилието от преработени храни и нисък прием на плодове и зеленчуци води до запек и повишава риска от хемороиди. Физическо натоварване: Тежките физически усилия, особено когато вдигате тежести, увеличават налягането в коремната област и могат да доведат до хемороиди. Генетична предразположеност: Наследствеността играе важна роля. Лица с фамилна история за хемороиди са по-склонни да развият тези проблеми. Напреднала възраст: С напредването на възрастта стените на кръвоносните съдове губят еластичност, което увеличава риска от хемороиди при по-възрастните хора. Хронична диария: Честите изхождания при диария дразнят и увеличават налягането върху съдовете в аналната област, което може да провокира хемороиди. Неправилни навици при дефекация: Задържането на нуждата за изхождане увеличава налягането в ректалната област и може да доведе до развитието на хемороиди. Затлъстяване: Наднорменото тегло увеличава натиска върху коремните органи и е свързано с повишен риск от появата на хемороиди. Превенция на хемороидите Увеличете приема на фибри: Консумирайте храни, богати на фибри – плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Високото съдържание на фибри помага за предотвратяване на запек и развитие на хемороиди. Поддържайте хидратация: Пийте достатъчно вода (поне 2 литра дневно), за да предотвратите запек и да подпомогнете здравето на червата. Занимавайте се с редовна физическа активност: Упражненията подобряват кръвообръщението и предотвратяват застоялото положение, помагайки в превенцията на хемороидите. Избягвайте дългото седене: Ставайте на всеки час и се разхождайте. Това ще намали натиска върху ануса и ректума. Наблюдавайте навиците си при дефекация: Не пренебрегвайте необходимостта от изхождане. Правете го при всяка нужда, за да избегнете напрежение и повишен натиск върху вените. Следете телесното си тегло: Поддържайте здравословно тегло, за да намалите натиска върху коремната област и риска от хемороиди. Избягвайте усилена физическа работа: При физическа активност, избягвайте рязкото вдигане на тежести и напрежението, свързано с него. Използвайте удобна тоалетна: Инвестирайте в удобна тоалетна чиния. Избягването на натиск от твърди повърхности може да намали риска от хемороиди. Приемайте пробиотици: Пробиотиците поддържат здрава чревна флора, подобрявайки храносмилането и намалявайки риска от запек и хемороиди. Редовни прегледи: Консултирайте се с лекар, ако имате симптоми на хемороиди, за ранна диагностика и предотвратяване на сериозни усложнения.

### Революционно лечение на хемороиди: Защо лазерната проктология побеждава традиционните методи, като банд лигиране
URL: https://rossentushev.com/lazerno-lechenie-na-hemoroidi-sreshtu-konventsionalno/
Обновено: 2026-02-03

Въведение Хемороидите са често срещан медицински проблем, който засяга стотици хиляди хора по света. Делът на страдащите от хемороиди нараства, а ефективността на лечението остава дискутабилно. Все повече пациенти търсят нови и иновативни методи на лечение, а лазерната терапия на хемороиди се утвърждава като един от най-обещаващите методи. Целта на настоящата статия е да разгледа предимствата на лазерното лечение на хемороиди в контекста на неефективната процедура - банд лигиране. Хемороидите причиняват различни симптоми, като най-често е кървенето. Всеки втори човек на възраст над 50 години има потенциал за развитие на хемороидална болест, но тя може да се появи и при по-млади хора по различни причини, включително: Генетични фактори Хроничен запек или диария Бременност Недостатъчна физическа активност Наднормено тегло или затлъстяване Лечението на хемороиди варира в зависимост от техния стадий и симптоми. За облекчаване на хемороидалните симптоми, пациентите могат да прибегнат до различни, минимално инвазивни процедури или дори хирургическо лечение. Почти всички пациенти, страдащи от хемороиди, търсят облекчение. В зависимост от тяхната тежест и тип, наличните опции за лечение включват: Минимално инвазивни процедури (като банд лигиране, лазерна аблация или ултразвуково лигиране) Стандартни хирургични методи Обаче, за значителна част от пациентите, банд лигирането не е оптималният вариант. Какво е банд лигиране? Банд лигирането е минимално инвазивен метод, при който хемороидите се пристягат с малки силиконови ластици. Целта е да се спре кръвоснабдяването на хемороида, което всъщност не се случва, поради факта, че хемороидалната тъкан е разположена на широка основа и това не е възможно. Тук е мястото да уточним, че хемороидалната тъкан е разположена в три колони, разположени по специфичен начин над аналния канал. Практикуващите този отхвърлен от съвременната проктология метод, понякога подвеждат пациентите като им разказват мантри от типа: имате 2, 4 , 6 или дори повече хемороиди, но това, както обясних, не е вярно. Плюсове на банд лигирането: лесна процедура, относително евтина, не изисква хоспитализация. Минуси на банд лигирането: болка и дискомфорт след процедурата, вероятност за усложнения и в крайна сметка, не води до излекуване. Недостатъци на банд лигирането Някои от основните недостатъци включват: Болка и дискомфорт: Много пациенти съобщават за значителна болка след процедурата, която може да продължи от няколко дни до седмици. Повторно лечение: Статистически, около 80% от пациентите получават рецидив на хемороидите в срок от 1 година след банд лигирането. Усложнения: В редки случаи, банд лигирането може да доведе до сериозни усложнения, като тромбофлебит или перфорация на ректума. Психологически стрес: Страхът от процедурата и последвалото възстановяване може да върне пациентите към старите им навици на избягване на медицински прегледи. Предимства на лазерната терапия Лазерната терапия за хемороиди е иновативен метод, предоставящ на пациентите редица предимства: Минимална болка и дискомфорт: Пациентите съобщават за по-малко болка в сравнение с банд лигирането. Бързо възстановяване: Много пациенти могат да се върнат към ежедневието си още на следващия ден. Лазерното лечение предизвиква по-малко травми на тъканите, което намалява времето за възстановяване. По-нисък риск от усложнения: Лазерът минимизира вероятността от интраоперативен и постоперативен кръвоизлив, инфекция и други усложнения. Точност и контрол: Лазерът целенасочено третира хемороидите, без да засяга съседни тъкани. Това дава възможност за прецизно лечение, особено при сложни случаи. Дълготрайни резултати: Лазерната терапия доказано предлага дългосрочни резултати. Проучвания показват, че рецидивът е по-рядък след лазерно лечение в сравнение с банд лигирането. Позитивен психологически ефект: Критикуващите и стресиращите опити с банд лигиране често оказват негативно влияние на психичното здраве на пациентите, докато лазерното лечение може да бъде прието по-позитивно, осигурявайки им комфорт и бързо възстановяване. Клинични примери и резултати Проучвания и клинични примери подчертават ползите от лазерната терапия. Според проучвания, публикувани в медицинската периодика, 92% от пациентите, подложени на лазерна терапия за хемороиди, съобщават за значително подобрение на симптомите веднага след лечението. В допълнение, друг систематичен преглед подчертава, че пациенти с напреднали хемороиди имат дълготрайно облекчение след лазерна интервенция. Провеждане на лазерна терапия Лазерната терапия се провежда в амбулаторни условия с помощта на специализирани диодни лазери. Процедурата обикновено продължава само 20-30 минути. Стъпки на процедурата: Оценка на пациента: Настоящата ситуация на пациента и подходящостта за лазерна терапия се оценяват предварително. Анестезия: щадящ каудален блок или венозна анестезия. Прилагане на лазера: Лазерният влакно се въвежда в засегнатата зона, където нежно се третира избирателно хемороидалната тъкан. Постоперативни указания: Пациентите получават подробни указания за след процедурата и обикновено могат да се върнат към ежедневието си в кратък срок. Подобряване на качеството на живот Като специалисти в областта на лазерната проктология, ние се стремим не само да лекуваме физическите симптоми, но и да подобрим качеството на живот на нашите пациенти. Лазерната терапия за хемороиди осигурява нова надежда за много пациенти, които са се опитвали да се справят с дискомфорта на хемороидите. От психологическа гледна точка, бързото облекчение на симптомите и минималното време за възстановяване значително влияят на общото психично здраве на пациентите. Заключение Лазерната проктология е иновационен подход за лечение на хемороиди, предоставящ множество предимства в сравнението с неефективения метод, като банд лигирането. По-ефективното управление на симптомите, по-краткото време за възстановяване и по-ниският риск от усложнения правят лазерната терапия предпочитана опция за много пациенти. Важно е пациентите да са добре информирани за наличните им опции и да изберат подхода, който най-добре отговаря на техните индивидуални нужди. Ние сме тук, за да подкрепим пациентите в тяхното пътуване към здравословен и безболезнен живот.

### Лечение на киста на опашката с лазер
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80/
Обновено: 2026-02-03

Въведение Пилонидалният синус е често срещано и неприятно състояние, което засяга кожата в глутеалната област (между задните части). Това състояние се характеризира с образуването на малки кисти или синуси, които могат да се инфектират и да доведат до образуването на болезнени абсцеси. Традиционните методи за лечение включват хирургично отстраняване, но напредъкът в медицината доведе до разработването на лазерна терапия, която предлага редица предимства. В тази статия ще разгледаме подробно лечението на пилонидален синус с лазер, включително предимства, процедура и следоперативни грижи. Предимства на Лазерната Терапия за Пилонидален Синус Минимална инвазивност: Лазерната терапия изисква минимални разрези и причинява по-малка травма на тъканите в сравнение с традиционната хирургия. Бързо възстановяване: Пациентите, които се подлагат на лазерна терапия, обикновено се възстановяват по-бързо и могат да се върнат към нормалните си дейности в кратък срок. По-малко болка: Следоперативната болка е значително намалена при лазерно лечение, което прави периода на възстановяване по-комфортен за пациентите. Нисък риск от инфекции: Лазерът има стерилизиращ ефект, който намалява риска от постоперативни инфекции и усложнения. Малко кървене: Лазерът коагулира кръвоносните съдове по време на процедурата, което води до по-малко кървене и по-добра видимост за хирурга. Процедура за Лечение на Пилонидален Синус с Лазер Подготовка на Пациента: Пациентът трябва да бъде на гладно няколко часа преди процедурата, в зависимост от указанията на лекаря. Областта около синуса се почиства и дезинфекцира старателно. Прилага се местна или обща анестезия в зависимост от сложността на случая и предпочитанията на пациента. Изпълнение на Лазерната Процедура: Хирургът прави малък разрез, за да достигне до пилонидалния синус. С помощта на специално лазерно устройство, засегнатата тъкан се премахва. Лазерът коагулира кръвоносните съдове, което намалява кървенето. Ако има инфектирани кисти, те се дренират преди лазерното третиране, за да се предотврати разпространението на инфекцията. Процедурата обикновено трае между 30 минути и 1 час, в зависимост от сложността на случая. Следоперативни Грижи: Пациентите могат да се върнат вкъщи същия ден, след като анестезията отмине. Областта на лечение трябва да бъде поддържана чиста и суха, за да се предотвратят инфекции. Лекарят може да предпише антибиотик за предотвратяване на постоперативни инфекции. Пациентът трябва да избягва тежки физически натоварвания и продължително седене през първите няколко дни след процедурата. Ефективност и Успеваемост на Лазерната Терапия Проучванията показват, че лазерната терапия за лечение на пилонидален синус има висока успеваемост и ниска честота на рецидиви. Пациентите, които са преминали през тази процедура, съобщават за значително подобрение в качеството на живот и минимални усложнения. Лазерната терапия предлага дълготрайно решение на проблема, като същевременно намалява риска от повторна поява на синуса. Заключение Лазерното лечение на пилонидален синус представлява ефективна и модерна алтернатива на традиционната хирургия. С минимална инвазивност, бързо възстановяване, по-малко болка и нисък риск от инфекции, тази терапия става предпочитан избор за много пациенти и медицински специалисти. Въпреки това, изборът на метод за лечение трябва да бъде направен след консултация със специалист, който да оцени индивидуалния случай и да предложи най-подходящата терапия. Ако страдате от пилонидален синус и обмисляте лазерно лечение, консултирайте се с Д-р Росен Тушев, за да обсъдите вашите опции и да получите професионален съвет.

### Д-р Росен Тушев е победител в конкурса Орли Здраве 2023!
URL: https://rossentushev.com/%d0%b4-%d1%80-%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d1%82%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d1%81%d0%b0-%d0%be/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Росен Тушев, уважаван хирург с богат професионален опит, беше удостоен с престижната награда ОРЛИ, признание за изключителен професионализъм и качество в медицинската практика. Това отличие е синоним на експертност и високо ценените мнения на пациентите, което го прави още по-значимо за Д-р Тушев. Наградата ОРЛИ се присъжда въз основа на строги критерии, включително оценки от клиенти и професионално развитие, което подчертава Д-р Тушев като водещ специалист, непрекъснато стремящ се към съвършенство в медицината. Това признание е доказателство за неговата посветеност на пациентите и ангажираността му към предоставянето на качествени медицински услуги. Получаването на ОРЛИ от Д-р Тушев не само засилва неговата репутация, но също така служи като гаранция за пациентите за най-висок стандарт на грижа. Това отличие е ярък пример за неговия неуморен стремеж към професионално развитие и непрекъснато подобрение в областта на здравеопазването.

### Камъни в жлъчката – има ли решение?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%b6%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Какво представлява жлъчният мехур? Жлъчният мехур е малък орган, разположен точно под черния дроб в горната дясна част на корема. Той съхранява жлъчката - течност, произведена в черния дроб. Жлъчният мехур освобождава жлъчката в тънките черва, за да помогне за разграждането и усвояването на хранителните мазнини. Какво представляват камъните в жлъчката? Жлъчните камъни са кристали, които се образуват в жлъчния мехур. Те могат да блокират потока на жлъчката от жлъчния мехур в храносмилателната система. Това причинява холецистит (възпаление на жлъчния мехур). Жлъчните камъни могат да се преместят и в други части на тялото и да причинят допълнителни проблеми, включителни проблеми с панкреаса (панкреатит). Какви са сипмтомите при камъни в жлъчката? Подуване Треска Жълтеница Гадене Болка в дясната страна на корема, която може да достигне до гърба или рамото Какво представлява лапароскопската холецистектомия? Холецистектомията е хирургична процедура за отстраняване на жлъчния мехур. Операцията е често срещана и носи малък риск от усложнения. Тя е с продължителност 1-2 часа и се провежда под пълна упойка. Лапароскопската холецистектомия се извършва чрез вкарване на малка видеокамера и специални хирургически инструменти през няколко малки разреза в коремната кухина. По този начин извършена, процедурата е доста по-малко травматична за пациента в сравнение с класическата отворена операция, при която се прави един голям разрез. Възстановяването също е много по-бързо и придружено с по-малко болка и дискомфорт. Кога и защо се препоръчва холецистектомия? Холецистектомията най-често се извършва с цел лечение на камъни в жлъчката и усложненията, които причиняват те. Вашият лекар може да препоръча холецистектомия, ако имате: Камъни в жлъчния мехур (холелитиаза) Камъни в жлъчния канал (холедохолитиаза) Възпаление на жлъчния мехур (холецистит) Големи полипи на жлъчния мехур Възпаление на панкреаса (панкреатит) поради камъни в жлъчката Холецистектомията може да облекчи болката и дискомфорта от камъните в жлъчката. Консервативното лечение, като диетите, обикновено не могат да повлияят на проблема. В повечето случаи холецистектомията предотвратява повторната поява на камъни в жлъчката. Ако не се вземат мерки навреме, болката и инфекцията от жлъчните камъни могат да се влошат. Жлъчният мехур може да се спука, което може да бъде животозастрашаващо. Възстановяване след операцията Възстанояването след лапароскопска холецистектомия е изключително бързо и неболезнено спрямо класическата отворена операция. Болничният престой е изключително кратък, а пълното възстановяване отнема до две седмици. Повечето хора не изпитват проблеми с храносмилането след холецистектомия. Жлъчният мехур не е от съществено значение за правилното храносмилане. При някои пациенти се наблюдават редки изпражнения от време на време след процедурата, което обикновено отшумява с времето. Обсъдете с Вашия лекар всякакви промени в чревната функция или новопоявили се симптоми след процедурата. Препоръчително е за известен период от време на избягвате вдигането на тежки неща, да приемате много вода и постепенно да увеличавате физическата си активност.

### Заклещена херния – опасно ли е?
URL: https://rossentushev.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Хернията е необичайно подуване или изпъкналост, най-често в областта на корема и слабините, в резултат на изтласкване на вътрешна част от тялото през отвор в коремната стена. Състоянието на заклещена херния се получава, когато част от изпъкналостта или подутината се избута през коремната стена и след това се „заклещи“ в коремните мускули, които се притискат около нея. Тъй като коремните мускули се заключват плътно около издутината, кръвоносните съдове в червото спират да функционират. В повечето случаи това причинява силна болка. Най-често причините за заклещване на хернията са свързани с внезапно повишаване на вътрекоремното налягане (неправилно вдигане на твърде голяма тежест, интензивна кихавица или кашлица, нарушена перисталтика). Симтопми на заклещената херния: Остра и силна болка Повръщане Усещане за парене, подуване и зачервяване в областта ха хернията Кръв в изпражненията Хернията ми е болезнена. Това означава ли, че е заклещена? Болката при херния невинаги означава, че тя е заклещена, но при всички случаи при наличие на такава е добре да се консултирате със специалист, за да се избегнат бъдещи усложнения. Опасана ли е заклещената херния? Заклещената херния може да прекъсне кръвоснабдяването на тъканите в корема. Състоянието е изключително опасно и изисква спешна хирургическа намеса. Може ли състоянието да отшуми само? Ако сте в състояние на заклещена херния, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ, тъй като се изисква спешна хирургическа намеса. В противен случай рискувате да развитиете много по-сериозни усложнения, а в някои случаи състоянието може да доведе до фатален край. Предвид ситуацията, хирургическата намеса може да премине по традиционен отворен път или лапароскопски чрез няколко малки отвора, което е доста по-нетравматично за пациента и създава предпоставки за по-бързо и лесно възстанояване. Как да се предпазим от заклещване на хернията? Заклещването обичайно се среща при пациенти с по-малки хернии. Това се дължи на факта, че по-големите хернии могат да се изтласкат навън по-лесно, така че има по-малък шанс да бъдат захванати от мускулите. Превенция на състоянието може да бъде постигната само чрез навременно фиксиране на хернията по хирургичен път. В противен случай заклещване може да настъпи по всяко време. Плановата операция на херния спестява много главоболия и непредвидени усложнения и инфекции както за пациента, така и за лекуващия го лекар.

### 5 съвета за предотвратяване появата на херния
URL: https://rossentushev.com/5-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%82%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Хернията представлява отвор в коремната кухина, възникващ, когато част от вътрешен орган излезе през стената на мускула. Обикновено се появява в областта на корема и слабините под формата на издутина или покрай белези от предишни хирургични процедури. Веднъж появи ли се, хернията не може да изчезне от само себе си. С времето тя расте и започва да създава дискомфорт, като при някои хернии в зависмост от големината и тяхното местоположение може да се получи заклещване, което налагa спешна операция. Всъщност оперативната намеса е единственият начин за лечение на хернията, независимо от нейния размер и наличието или липсата на съпътстващи оплаквания. АКО НЕ ИСКАТЕ ДА СЕ СБЛЪСКВАТЕ С ТОЗИ ПРОБЛЕМ, Е ВАЖНО ДА СЛЕДВАТЕ ТЕЗИ 5 СЪВЕТА, КОИТО ДОКАЗАНО МОГАТ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ДА ПРЕДОТВРАТЯТ ПОЯВАТА НА ХЕРНИЯ. Използвайте правилна техника за вдигане на тежести Спортистите и интензивно трениращите са изложени на риск от появата на херния всеки път, когато вдигат тежести. Използването на подходяща техника може да сведе до минимум този риск и да намали чувството за умора. Важно е количеството тежест да е съобразено с възможностите на спортуващия. Ако по време на тренировка се окаже, че тежестта е твърде голяма, потърсете помощ или намалете теглото. Винаги се навеждайте от коленете, а не от кръста. Повдигнете тежестта, като използвате мускулите на краката си с изправен гръб и подходяща опора над глезените. Добре е да се направи загрявка с леки дъмбели или щанги преди всяко вдигане на по-големи тежести. Ако правите упражнение с щанга, винаги започвайте със серия, като използвате само лоста на щангата, за да засилите кръвообръщението и да загреете мускулатурата. Избягвайте прибързани движения и повдигайте тежестта бавно - това гарантира, че тялото ви е правилно подравнено. Ако почувствате болка, спрете! Болката означава, че нещо не е наред – затова е важно да спрете, преди да се контузите. Поддържайте здравословно тегло Наднорменото тегло може да окаже огромен натиск върху коремната стена, което води до нейното отслабване с течение на времето. Това автоматично повишава риска от появата на херния. При всяко изправяне и движение, коремната стена е под постоянен натиск от излишните телесни мазнини. Наднорменото тегло също така може да окаже голям натиск и върху други мускулни групи по време на движение и упражнения. Въпреки че поддържането на препоръчително здравословно телесно тегло изглежда по-лесно да се каже, отколкото да се направи, в днешно време има достатъчно добри специалисти, които могат да препоръчат подходящ хранителен режим и рутинни упражнения, съобразно вашето здравословно състояние, хранителни предпочитания и нужди. Укрепете основните мускули Укрепването на основните мускули е ключово за предотвратяване появата на херния. Те включват мускулите на тазовата и коремната област, като тазовото дъно и косите мускули, и малките мускули, глутеус максимус и трапец. Редовните упражнения укрепват мускулите около корема и слабините и им помагат да останат силни и еластични. Едно от най-добрите упражнения за укрепване на тази мускулатура е планкът. Преди да пристъпите към каквито и да било упражнения, обаче, е важно да се консултирате със специалист дали и коит от тях са подходящи за вас. Контролирайте диабета Колкото и странно да звучи, контролирането на диабета също е важно за превенцията на хернията. Проучвания показват, че наличието на диабет повишава риска от усложнения след операция на херния. Резултатите показват по-висок процент на усложнения сред тези, които са зависими от инсулин. Освен чрез прием на лекарства, можете също така да подобрите нивата на захарта чрез по-добро планиране на храненето, консумация на по-нискокалорични храни и намаляване на приема на трансмазнини, захар и сол. Използването на пълнозърнести храни също може да помогне. Спрете да пушите Пушенето повишава риска от появата на херния. Пушачите и тези с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) или подобни заболявания, причинени от употребата на тютюн, често са измъчвани от продължителна, силна кашлица, която може да повиши вътрекоремното налягане и да допринесе за развитието на херния. Понякога колкото и да сме стриктни с всички съвети, по една или друга причина (най-често поради слабост в съединителната тъкан) хернията се появява и единственото, което ни остава, е да отстраним този дефект. В днешно време операцията се извършва по безкръвен (лапароскопски) път с няколко изключително малки разреза. Манипулацията е рутинна и предлага бързо възстановяване в рамките на броени дни, като болката е сведена до минимум, а естетическият вид след това е много по-добър в сравнение с класическата отворена операция.

### Как да разберем дали имаме херния?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Чудите се дали болката в корема или слабините ви е херния? Хернията е често срещана както при мъжете, така и при жените, но симптомите варират. Какво представлява хернията? Коремната кухина е покрита с мускули и съединителна тъкан, които спомагат движението и предпазват вътрешните органи. Хернията представлява отвор в тази обвивка, през който съдържанието от коремната кухина излиза навън под формата на издутина. Хернията може да се дължи на естествена слабост в съединителната тъкан или като следствие на създадено напрежение от вдигане на тежести. Хернията може да бъде причинена и от хроничен запек, влошаване на предишна травма или дори упорита кашлица или кихавица. Има и редица фактори, свързани с начина на живот, които могат да доведат до херния. Наднорменото тегло, тютюнопушенето и нездравословният начин на хранене могат да отслабят мускулите на коремната стена. Има различни видове хернии, но най-често те се появяват в областта на корема или слабините. Какво е усещането при наличие на херния в областта на корема (абдоминална херния)? Ако имате херния в областта на корема, можете да видите или почувствате издутина по външната повърхност на корема. Обикновено пациентите с такъв тип херния чувстват болка или усещане за натиск на мястото на хернията. Дискомфортът се влошава при всяка дейност, която натоварва корема и повишава налягането в него, като вдигане на тежести, бягане или напъване по време на изхождане. При някои пациенти има издутина, но тя не предизвиква никакъв дискомфорт. Рискови фактори Всеки може да развие херния, но рискът е значително по-висок при пациенти, претърпели коремна операция. При наличие на разрез, който нарушава коремната стена, възстановената тъкан под формата на белег никога няма да бъде толкова силна, колкото оригиналната тъкан. Това прави развитието на херния по-вероятно. За съжаление се случва при до 30% от пациентите с отворена (нелапароскопска) коремна операция. Пъпът е най-тънката част от коремната стена и по тази причина е много често срещано място за развитие на херния както при мъжете, така и при жените. Бременността е рисков фактор, който прави жените по-податливи на развитие на пъпна херния. Какво е усещането при наличие на херния в областта на слабините (ингвинална херния)? Въпреки че слабинната херния е много по-често срещана сред мъжете, жените не са застраховани. До голяма степен причината за тази тенденция се корени във факта, че симптомите при мъжете и жените нерядко се различават. При дамите е възможно да няма подутина и самото диагностициране на хернията да се окаже по-сложно. Често срещани симптоми при наличие на херния Симптоми, характерни за мъжете Издутина, която може да се види и/или почувства Болка Чувство на натиск Усещане за издърпване на скротума около тестисите Болка, която се влошава при дейности, повишаващи натиска върху зоната, като вдигане на тежести, избутване и напъване Симптоми, характерни за жените Лека или остра болка Парене Издутина на мястото на хернията, която, обаче, може да не е налице при слабинна херния Дискомфорт, който се увеличава при активности, повишаващи вътрекоремното налягане и/или натиска върху зоната Кога и как се лекува хернията? Съществува погрешно схващане, че хернията може да се възстанови сама, ако е малка. Тя може да причини сериозна доза дискомфорт и за съжаление няма как да изчезне от само себе си. Добрата новина е, че почти всички хернии могат да бъдат хирургично възстановени. Лечението варира в зависимост от вида на хернията, симптомите и пола на пациента. Ингвиналните хернии при жените по-често се превръщат в спешни случаи, а и при дамите има по-голяма вероятност от развитие на усложнения, отколкото при мъжете. По тази причина обикновено се препоръчва хирургическо възстановяване възможно най-рано, след поставяне на диагнозата. За разлика от жените, ако няма симптоматика, мъжете с ингвинална херния биха могли да отложат операцията. Рискът от „заклещване“ на хернията, което би могло да я превърне в спешен случай, е доста нисък при този вид херния, но все пак съществува. Тъй като хернията има тенденция да нараства или да причинява симптоми с течение на времето, при повечето мъже вероятно ще се наложи операция в рамките на 10 години от диагностицирането на хернията. При повечето видове коремни хернии се препоръчва операция както при мъжете, така и при жените. При случаи на затлъстяване и лошо контролиран диабет, следва да се вземат предвид и обсъдят с хирурга рисковите фактори и възможните усложнения след операция, преди да се пристъпи към нея. Какво представлява операцията при херния? Стандартно методите за операция при херния са два – отворена операция чрез разрез или минимално инвазивна лапороскопска операция. Вторият метод е препоръчителен, тъй като травмата за пациента е доста по-малка, а същевременно възстановяването е много по-бързо. За разлика от големите разрези при класическата операция, при лапароскопската се правят няколко малки разреза с размер на ключалка, през които се вкарват малка камера и инструментите за извършване на самата интервенция. Болничният престой е с продължителност от няколко дни, а пациентите се връщат към нормалната си дейност в рамките на две седмици. В допълнение към това оперираната тъкан се възстановява много по-бързо и безболезнено, а от белезите почти не остава следа.

### Лазерното лечение на кондиломи може да ограничи трайно тяхното разпространение
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%bb%d0%be%d0%bc%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4/
Обновено: 2026-02-03

Гениталните брадавици или т.нар. „кондиломи“ са меки израстъци по кожата и лигавицата на гениталиите, разпространяващи се главно по полов път. Обикновено са доброкачествени, с телесен цвят, меки на допир подутини по кожата, със зърниста текстура, наподобяваща карфиол. Често се разпространяват на различни места във вагината или вулвата, в шийката на матката, пениса, ануса или уретрата. По-малко вероятно, но все пак възможно е да ги намерите също в устната кухина, устните, езика, небцето или гърлото. Вирусът, причиняващ кондиломи, се нарича човешки папиломен вирус (HPV). Съществуват над 70 различни вида HPV. Към момента този вид инфекция се счита за най-честата инфекция, предавана по полов път. За съжаление е възможно симптомите на HPV да останат незабелязани с години. Самата инфекция може да остане незабелязана от имунната система поради нейното разположение близо до повърхността на кожата. Обикновено кондиломите са безболезнени, но могат да предизвикат сърбеж. Сред често срещаните симптоми са: повишаване на влагата в гениталната област в близост до кондиломите, повишаване на вагиналното течение или вагинално кървене по време или след полов акт. Стандартните методи за лечение на кондиломи най-често включват третирането им с медикаменти, с разтвор на салицилова киселина или криотерапия. Сред не толкова разпространените, но високо ефективни решения е лазерната терапия. Лазерната терапия използва интензивен лъч светлина, който изгаря тъканта на кондиломите, унищожавайки кръвоносните съдове в тях. Без кръв, кондиломите умират и падат. Топлината на лазера може също така да атакува вируса-причинител и по този начин да ограничи трайно разпространението на инфекцията. Лазерното лечение е предпочитан метод за труднодостъпни места, където обичайно се настаняват гениталните брадавици. В зависимост от броя, глемината и разположението на кондиломите, може да се използва както локална, така и обща анестезия по време на процедурата. Продължителността на самата процедура е броени минути. Усещането след процедурата е по-скоро за дискомфорт или съвсем лека болка в третираната зона, които отшумяват напълно в рамките на следващите 2 седмици. Пациентите са в състояние да се върнат към ежедневните си дейности веднага, тъй като манипулацията не изисква болничен престой, нито специална подготовка или период на възстановяване. В рамките на 10-15 дни след лазерното лечение пациентите могат да подновят половия си живот. Лазерната терапия е изключително ефективен метод за премахване на кондиломи с дълготраен ефект, по-бързо и безболезнено възстановяване и по-малка вероятност от оставяне на белези за разлика от други разпространени методи. В допълнение към това използването на лазер позволява високо ниво на прецизност, свеждайки до минимум увреждането на околните здрави тъкани в сравнение с традиционните хирургични методи. В зависимост от индивидуалното състояние на пациента броят на процедурите може да варира, като много често не се налага да се прибягва да повече от 1 процедура.

### ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД ЛАЗЕРНО ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОРОИДИ – КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ?
URL: https://rossentushev.com/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Хемороидите създават неудобство и болка. За съжаление много хора отлагат лечението поради страх от процеса на възстановяване. Хемороидите засягат чувствителна част от тялото и в тази връзка всяка медицинска процедура за коригирането на този дефект изисква период на възстановяване. За разлика от традиционните методи, обаче, лазерната процедура за свиване или отстраняване на хемороидалната тъкан се характеризира с по-бързо, лесно и безболезнено възстановяване. Какво представлява лазерната хемороидектомия? Хемороидектомията е хирургична процедура, която традиционно се използва за изрязване на големи хемороиди в по-напреднали стадии. Тъй като засегнатата тъкан се отстранява, оставяйки след себе си рана, възстановяването може да бъде дълъг, болезнен процес. При възможност и в зависимост от състоянието подобни хемороиди също могат да се третират нехирурично чрез лазерна коагулация или аблация. Не всички хемороиди се нуждаят от такова радикално лечение. Ако все пак се налага хемороидектомия, може да се извърши затворена ексцизия с лазер. Лазерното лечение предлага възможност за запечатване на лигавицата след отстраняване на хемороидалната тъкан. Извършването на операцията по този начин подобрява периода на възстановяване в сравнение с класическата операция със скалпел. ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИМСТВА НА МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНОТО ЛАЗЕРНО ЛЕЧЕНИЕ Е, ЧЕ ТО ЗНАЧИТЕЛНО НАМАЛЯВА ВРЕМЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И СЪПЪТСТВАЩАТА БОЛКА. Каква упойка се използва при лазерното лечение на хемороиди? В зависимост от стадия на хемороидите и индивидуалното състояние на пациента може да се приложи краткотрайна венозна анестезия или регионална такава, при която пациентът остава в будно състояние. И в двата случая ще бъдете в състояние да напуснете клиниката до няколко часа след процедурата. Какво да очаквате след процедурата? Лазерното лечение на хемороиди не изисква дълъг болничен престой. В рамките на няколко часа след процедурата ще можете да се приберете у дома. Макар и процедурата да е минимално инвазивна, е възможно в първите часове след отминаването на ефекта от упойката, да се нуждаете от стандартни обезболяващи медикаменти. През първите няколко дни след лазерното лечение е възможно да изпитвате болка или дискомфорт по време на изхождане. В тази връзка е добре да се подсигурите с лаксатив (разхлабително средство), който ще ви бъде препоръчан от лекуващия лекар. Добре е също така да консумирате повече храни, богати на фибри, както и да пиете големи количества вода, за да подпомогнете процеса. Възможно е да има остатъчно леко кървене или зацапване, което не бива да ви притеснява. За да предпазите бельото и дрехите си от нацапване, е препоръчително да ползвате защитна превръзка. Процедурата не налага дълъг възстановителен период. Това означава, че можете да се върнете към обичайната си ежедневна дейност в момента, в който се почувствате готови. За някои пациенти това може да бъде още същия ден. Дори и след извършена лазерна хемороидектомия, възстановителният период обикновено не надвишава седмица. НЕ ОТЛАГАЙТЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ХЕМОРОИДИТЕ ПОВЕЧЕ! ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ПРОЦЕДУРАТА С ЛАЗЕР Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЪРЗО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО. ОБСЪДЕТЕ С ВАШИЯ ЛЕКАР ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И СИ ОСИГУРЕТЕ СПОКОЙСТВИЕ И КОМФОРТ!

### Лазерно лечение на хемороиди (лазерна хемороидопластика). Иновативен метод за лечение на хемороиди в напреднал стадий
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Симптомите от хемороиди са едни от най-честите оплаквания в колоректалната хирургия. Смята се, че повече от 50%, от населението ще получи на определен етап от живота си симптоми от хемороиди. Въпреки че хемороидектомията (простото изрязване на хемороидите) е едно от най-честите хирургични операции за хемороиди в напреднал стадий, тя е проблем за пациента поради силната следоперативна болка и усложнения като инфекция, кървене, задържане на урина и хронична фисура. Тъй като повечето хора, които се сблъскват с този проблем са млади, бързото възстановяване и връщане на работа е от изключителна важност и от икономическа гледна точка. Други възможности за лечение, като лигиране на хемороидални артерии, както и операцията с ушивател, имат подобни проблеми с болката и са свързани с усложнения и висока честота на рецидиви. Д-р Тушев за пръв път в България, използва метода при пациенти в напреднал стадий хемороиди, при който лазерното влакно се използва за свиване на хемороидалните възли, без да се увреждат тъканите на аналния канал и по този начин това води до минимална следоперативна болка. Терапията, която предлага Д-р Росен Тушев, е най-съвременната и минимално инвазивна хирургия с диоден лазер, която ефективно осигурява бързо облекчение и елиминиране на симптомите. Интервенцията се извършва като амбулаторна процедура, като се обработват едновременно всички хемороидални колони. Лазерната енергия свива хемороидите и те се скриват под лигавицата. Предимството при използването на лазер, а не скалпел е в това, че лазера незабавно свива съдовете и няма кървене. След като премахнем хемороидите, почистваме старателно и поставяме стерилна превръзка. Няма да изпитвате никаква болка по време на тази процедура. Използваме най-съвременен тип регионално обезболяване (седловиден блок), за да изключим всяка болка и да предразположим пациента. Това е доказано най-безболезнения метод, за лечение на хемороиди. Удобство за пациентите е, че напускат Клиниката в същият ден, което не налага болничен престой, не се спазват никакви ограничения и няма никакъв хранителен режим, просто се връщат към обикновеният си ритъм на живот. Лазерната процедура при хемороиди е по-ефективна от другите техники за намаляване на следоперативната болка, справяне с наличните симптоми и подобряване на качеството на живот при пациенти с хемороиди в напреднал стадий. Свържете се с Д-р Тушев, още днес на тел.: 0878813724 или запишете час за преглед и консултация в клиника „Малинов“ гр. София, бул. Гоце Делчев 46, Записване на часове: (02) 965 5711

### Лечение на анална фисура с Ботулинов токсин (Ботокс)
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d1%81%d1%83%d1%80%d0%b0-%d1%81-%d0%b1%d0%be%d1%82%d1%83%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d1%82/
Обновено: 2026-02-03

Аналната фисура е често срещано заболяване. То причинява значителен дискомфорт, загуба на работоспособност и намаляване качеството на живот. За първи път е описано от Recamier през 1829 г. Аналната фисура засяга всички възрастови групи. 90% от всички фисури се появяват в посока назад към опашката и 10% отпред към гениталиите. По-малко от 1% от пациентите имат комбинация и от двата вида фисури. Симптомите на аналната фисура включват болка по време на дефекация и кървене от ануса. Острата анална фисура се лекува консервативно с добавка на фибри, лаксативи, обилно приемане на вода, заедно с анестетичен мехлем, които обикновено водят до пълно излекуване. Хроничната анална фисура обаче, обикновено не отговаря на консервативно лечение. Спазъмът на вътрешния анален сфинктера е основният фактор в патогенезата на хроничната анална фисура. Следователно лечението на това състояние е насочено към намаляване на сфинктерната хипертония Инжектирането на ботулинов токсин във вътрешния анален сфинктер се превърна в приемлива алтернатива на оперативната сфинктеротомия. Елиминира спазъма на вътрешния анален сфинктер чрез блокиране на нервно-мускулното предаване без да нарушава цялостта на мускулите (химическа сфинктеротомия) Пациентите с хронична анална фисура обикновено имат повишен тонус на вътрешния сфинктер. Това компрометира кръвоснабдяването на аналната лигавица, тъй като кръвоносните съдове, могат да бъдат компресирани от спазъма на мускула. Ето защо хроничната анална фисура е описана като исхемична (трофична) язва. Ботулиновият токсин тип А, блокира функцията на нервите и мускулният тонус на вътрешния анален сфинктер (химическа сфинктротомия), елиминирайки хипертонуса на сфинктера, което води до увеличаване на локалното тъканно кръвоснабдяване и зарастване на хроничната анална фисура. Мускулната парализа настъпва в рамките на часове и ефектът остава 3-4 месеца. Този продължителен ефект позволява фисурата да зарастне. Този ефект е обратим, тъй като е последван от образуване на нови нервни окончания, което избягва риска от трайно увреждане на сфинктера. Ботулиновият токсин има директен аналгетичен ефект, предизвикващ облекчение преди заздравяването на фисурата. Той е безопасен в дозата в която се прилага и има добра поносимост. Ботулиновата инжекция е подходяща за лечение на хронична анална фисура, свързана с повишен тонус на аналния сфинктер и не е свързана със усложнения от други анални заболявания, които изискват хирургично лечение, като фистула на ануса или хемороиди. Инжектирането на Ботулинов токсин е процедура, лесна за осъществяване и може да се направи в амбулаторни условия, без да е необходима седация или локална анестезия. Тя е рентабилна и води до заздравяване на фисурата в 90-95% от случаите, като се избягва операция с потенциалния риск от инконтиненция. Инжектирането на Ботулинов токсин е подходящо лечение от първа линия на избор при хронична анална фисура, което не е свързано с други усложнения в аналната област. Операция трябва да се предлага само на пациенти, които не се подобряват след инжектиране на ботулинов токсин.

### Значението на опита в хирургията – интервю с Д-р Росен Тушев
URL: https://rossentushev.com/%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Росен Тушев е хирург, специалист с 25 годишен професионален опит. Завършил е десетки специализации и е извършил хиляди успешни операции, през своята кариера. Той специализира в областите на лапароскопската, дебелочревната, жлъчно-чернодробната, бариатрична и метаболитна хирургия, лазерна проктология. Извършва първите за мащабите на болница Пирогов лапароскопски операции. Ръководи специализиран Херния Център както и Център по Лазерна Проктология. Какво научихте през последните 25 години, като специалист? През последните 25 години научих много неща. Овладях хирургията на херниите, овладях бариатричната хирургия, започнах да се занимавам с метаболитна хирургия, нещо, което в България не се работеше до момента. Изкарах редица курсове и професионални специализации, като например курс по лазерна проктология в Германия, което ми позволи, последните 3 години успешно да се занимавам с тази дейност. Всички заболявания в перианалното пространство - перианална фистула, хемороиди, киста на опашката, всичко това се лекува с лазер, което позволява на пациента да избегне болничен престой и да може да се прибере 2 часа, след интервенцията. Самата процедура гарантира изключителен комфорт, без болка. Освен дълбокия професионален опит, който развих през тези години, се научих и как да се грижа за нуждите на моите пациенти и да накарам всеки, който реши да се оперира при мен, да почувства максимален комфорт и спокойствие. Защо опитът е толкова важен в сферата на хирургията? Хирургията е практическа специалност. Неслучайно и самото име хирургия идва от ръкодействие. Това е ръчен труд, който се извършва на базата на много знание, а опитът води до перфекционизъм и по-добро изпълнение на самата хирургична операция. Колкото повече операции и то стереотипни (от един тип) извършва един хирург, толкова по-добър става в извършването на дадена хирургична манипулация или операция. Какви са минусите, ако пациентите решат да се оперират при хирург, без достатъчен опит? Всяка една хирургична интервенция, разгледана от съвременния аспект на обучение, на хирурзите има т.нар. “крива на обучение”. Определен брой оперативни интервенции от даден вид, трябва да извърши един хирург, за да мине своята крива на обучение и да стане стабилен в това, което прави и да извършва без никакъв риск, дадена хирургична интервенция. Всеки хирург, който мине тази крива на обучение е добър хирург, който може да минимализира постоперативните усложнения, интраоперативните усложнение и като цяло, всички видове усложнения. Как ви е помогнал натрупания опит? Помогна ми с това, да стана истински специалист и да съм уверен в това, което правя. През годините съм научил много нови неща и съм постигнал редица професионални успехи, които дават доверие на всички пациенти, които идват да се оперират при мен. Ако страдате от херния на предната коремна стена, хиатална херния и рефлукс, заболявания на жлъчния мехур, заболявания на стомаха, заболявания на дебелото черво, хемороиди, фистули и фисури на ануса, киста на опашката или сте пациент с болестно затлъстяване или диабет тип 2, Д-р Росен Тушев ще ви помогне! Изпратете запитване или се обадете на посочения телефон, не отлагайте! Tel.: (02) 965 5711 E-mail: tushev@rossentushev.com Вижте къде оперира Д-р Тушев

### Метаболитна хирургия: промяна в парадигмата за лечение на захарен диабет тип 2
URL: https://rossentushev.com/%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%b2-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b4/
Обновено: 2026-02-03

Затлъстяването и захарния диабет тип 2 (ЗД2) станаха едни от най-големите проблеми на съвременното общество в последните години. Въпреки промени в начина на живот и диетичния режим на болните, както и въвеждането на различни антидиабетни медикаменти, контрола на диабета, съчетан със затлъстяване, е все още труден и в някои случаи не съвсем успешен. Метаболитната хирургия е един от новите методи за лечение на ЗД2, появил се наскоро на хоризонта, който дава възможност на лекарите за по-добър контрол над диабета и затлъстяването. След поредица от проучвания е установено, че метаболитната хирургия има множество ползи за затлъстелите пациенти със ЗД2. Чрез този метод пациентите имат възможността да стигнат до ремисия на своето заболяване, тоест техните симптоми са овладени и необходимостта от лекарства е сведена до минимум, а някои пациенти дори спират приема на антидиабетните медикаменти, освен това се постига по-добър конторл над кръвното налягане, сънната апнея, остеоартрита и неалкохолната увреда на черния дроб. Метаболитната хирургия, позната още като бариатрична хирургия, е революционно откритие за 21 век, което промени методите и представите за лечение на захарния диабет тип 2 при пациенти със затлъстяване. Чрез този вид оперативни техники се постига значително намаление в теглото на пациентите, което от своя страна води до значителни, видими, чувствителни резултати в хода на заболяването и споменатите по-горе, съпътстващи затлъстяването и диабета болести. В последните години се трупат все повече доказателства за ползите на метаболитната хирургия, които надминаха рисковете от процедурата, като я правят метод на избор за лечение на голям процент болни. Метаболитната хирургия: иновативен метод за лечение на захарен диабет тип 2 Затлъстяването се превърна в глобален проблем през последните години, като засяга повече от 600 млн. възрастни хора по целия свят. Световната Здравна Организация изчисли, че приблизително 39% от хората, навършили 18 годишна възраст са с наднормено тегло (индекс на телесна маса(ИТМ) ≥ 30кг/м2) през 2014 година. Повечето от тях живеят в развитите страни, но въпреки това затлъстяването е вече проблем и в развиващите се страни. Затлъстяването трябва да се разглежда и като основен рисков фактор за развитието на захарния диабет тип 2. През 2014 387 млн. от хората по света са засегнати от диабет. Въпреки промените в диетата и начина на живот, както и въвеждането на все по-нови медикаменти за борба с диабета, резултатите все още са незадоволителни. Това доведе до търсене на нови методи за борба със заболяването. Един от най-новите методи е бариатричната хирургия, която промени подхода и начина на лечение на ЗД2. В тази статия ще се запознаете с различните оперативни техники в бариатричната хирургия, техните ползи, странични реакции, дългосрочните резултати от тях. Видове и ефикасност на различните бариатрични процедури. През последните 50 години са разработени най-различни видове оперативни техники в бариатричната хирургия. Като утвърдени и най-ефективни и най-използвани в световната хирургия са: поставяне на стомашен пръстен, ръкавна гастректомия, стомашен байпас с Y-бримка по Roux и билио-панкреатична диверзия. Те са представени нагледно, схематично на фигурата по-долу. Поставянето на стомашен пръстен (СП) и ръкавната гастректомия (РГ) са предимно рестриктивни операции, тоест намаляващи обема на стомаха. Стомашния байпас (СБ) и билио-панкреатичната диверзия (БПД)са малабсорбтивни процедури, тоест при тях се намалява ефективната, абсорбираща хранителните вещества повърхност на стомашно-чревния тракт. Храната преминава през алиментарния край при СБ (фигура С) и БПД (фигура D), като след това храната се смесва с билио-панкреатичния край на стомашно-чревния тракт, като по този начин се смесват всички вещества, хранителни и стомашно-чревни, в общия „канал”. След тези процедури, пациентите видимо намаляват теглото си, съчетано със значителни подобрения на ЗД2. При БПД се наблюдава по-добър ефект откъм отслабване, но честотата на връщането на ЗД2 е по-висока, което го прави по-непредпочитаният метод от останалите. При сравнение на хирургичният метод и медикаментозния метод за лечение на ЗД2 е установено, че ремисията на диабета при пациентите, подложени на бариатрична хирургия е 73%, за разлика от медикаментозния метод, при който ремисията е едва 13%. Разликата в резултатите при различните оперативни техники. Бариатрична процедура Индекс на телесната маса (кг/м2) Преди След Гликиран хемоглобин (HbA1c) ; % Преди След СП РГ СБ БПД 37 41.3 34.6 50.5 29.5 28.3 25.8 34.6 7.8 7.9 8.2 8 6 6 6.1 5.2 Според шведско проучване, започнало през 1987 година, пациентите подложени на бариатрична хирургия, са постигнали 72% ремисия в двугодишен период и близо 40% в десетгодишен план. Това води и до значително намаление на риска от усложненията на диабета, а именно увредата на бъбреци, очи и нервна система. Какъв е механизмът, който води до подобрение в състоянието на пациентите? Намален калориен прием Оперативните техники в бариатричната хирургия водят до намален калориен прием, тъй като пациентите след този вид процедури са подложени на диета с понижен прием на калории (400-800 kcal дневно през първия месец). Това води до значителен спад на нивата на кръвната захар и подобрение на инсулиновата чувствителност, както и повишава функцията на бета клетките на панкреаса. Промени в стомашните хормони Промяната след операцията в анатомията на стомашно-чревния тракт води до по-бързото преминаване на храната, което от своя страна засилва секрецията на стомашните и чревни хормони, като променя метаболизма на глюкозата и подобрява енергийния метаболизъм. Един от тези хормони, повлиява добре и сърдечно-съдовия статус на пациентите, намалява се секрецията на хормонът на глада. Подобрява се и функцията на клетките в панкреаса, секретиращи инсулин. Промени в черния дроб и периферната чувствителност на инсулина Наблюдава се значително подобрение в периферната чувствителност на инсулина, което се отразява благоприятно на нивата на кръвната захар, още в първите дни след операцията. Увеличава се секрецията на жлъчни киселини, което подобрява захарния и липиден метаболизъм. Краткосрочни и дългосрочни усложнения. Ранните, следоперативни усложнения, най-често включват белодробни усложнения, гадене, повръщане, раневи инфекции, изпускане на анастомозата, кървене, като при опитните хирурзи те са сведени до минимум. В дългосрочен план, най-често се развива желязодефицитна анемия (15% oт пациентите), както и дефицит на витамин D, калций, цинк, мед. Поради честите дефиците на хранителни вещества, пациентите, претърпели бариатрична операция, се съветват да извършват контролни изследвания, както и да приемат хранителни добавки. В определени случаи може да се наложи повторна операция. Понякога се наблюдава и постпрандиална хипогликемия, срещана след хранене. Честото изхождане може да се контролира с диета, разделена на по-малки порции и по-чести хранения. Макар и рядко, но все пак срещано усложнение е влошението на съществуващите вече от диабета микросъдови увреди на очи и бъбреци. Това най-често се наблюдава при бързо и неконтролирано подобрение на гликемичния статус на пациентите, което се избягва с щателен и чест контрол от лекарите. Бременностите след бариатрична хирургия са с по-ниска честота на гестационен диабет. Кои са най-подходящите пациенти? Според учени от различни водещи клиники по света, най-подходящи са пациенти с ИТМ>40 или ИТМ>35, съчетано със съпътстващи заболявания, каквито са високо кръвно и ЗД2, сънна апнея, нарушен липиден профил, стеатоза на черния дроб, ГЕРБ, астма, венозна стаза, незадръжка на урина, артрит, значително нарушен начин на живот и други. Заключение В заключение метаболитната хирургия е един нов, надежден метод за борба със ЗД2. Доказано е, че води до спад в ИТМ и гликемичния статус на пациентите. Модерни проучвания констатират, че е икономически изгоден. Този метод за лечение на ЗД2 е най-ефективен, когато се извършва правилен подбор на подходящи пациенти, за да бъде най-оптимален резултата е необходим дългосрочен контрол и наблюдение на пациентите. За да разберете дали сте подходящи за този тип лечение, консултирайте се с лекар, специализирал и насочен в бариатрична хирургия.

### Метаболитна хирургия: Ефикасно решение или последна възможност
URL: https://rossentushev.com/%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%b5%d1%84%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd/
Обновено: 2026-02-03

През юни 2016, Diabetes Care публикуваха препоръки за метаболитната хирургия, превръщайки я във важен метод за лечение на пациенти със захарен диабет тип 2. Тези гайдлайни са разработени и ратифицирани от Американската Диабетна Асоциация (АДА), Международната Диабетна Федерация, „Diabetes UK”, Китайската Диабетна Асоциация, „Diabetes India”, както и към момента на публикуването са били официално одобрени от допълнителни 40 асоциации за диабет, затлъстяване и хирургия. Тук ще ви запозная с причините довели до метаболитната хирургия, като метод на избор за лечение на пациенти с диабет тип 2, в миналото разглеждана като метод на последен избор за лечение на хора със затлъстяване. Ще ви запозная със самата концепция за метаболитна хирургия и това какво я отличава от бариатричната, ще изложа доказателствата зад гайдлайните, както и някои от най-скорошните ключови публикации и за това как метаболитната хирургия се вписва в модерното лечение на диабет. За разлика от бариатричната хирургия, метаболитната хирургия е предназначена специфично за лечение на диабет, който преди това не се е повлиял от промяна в начина на живот на пациентите, както и от приема на медикаменти, а не самото затлъстяване. Докато бариатричната хирургия, като цяло, се използва при пациенти с индекс на телесната маса (ИТМ) поне 40кг/м2 (или ≥35 кг/м2 със съпътстващи заболявания). Клиничното проучване за метаболитна хирургия при пациенти с диабет тип 2 STAMPEDE, включва пациенти с ИТМ около 27 кг/м2. Последните гайдлайни за метаболитна хирургия не понижават прага на ИТМ, колкото изследователите в STAMPEDE, вместо това избират ИТМ 30 кг/м2 (27.5 кг/м2 за азиатци). Също така в тях се апелира за лечение с медикаменти и промени в стила на живот, като първа линия на гликемичен контрол при всички пациенти с ИТМ под 40 кг/м2. Както се вижда на фигурата по-долу, в алгоритъмът за гликемичен контрол се съветва лекарите да обмислят хирургично лечение при пациенти с първи клас затлъстяване (30.0 – 34.9 кг/м2) и лош гликемичен контрол, въпреки нехирургичното лечение, както и пациенти с втори клас затлъстяване (35.0 – 39.9 кг/м2) дори и да са с добър гликемичен контрол. По-късно АDА прие същите норми и прагове на ИТМ за управление на затлъстяването в актуализацията на стандартите за лечение за 2017. Националният институт за здравеопазване на Обединеното кралство одобри подобен подход през 2014 година. Този алгоритъм е разумна стратегия, като се отбележи, че нито един от гайдлайните не аперлира или налага операция за пациенти с леко затлъстяване, те не гласят, че пациент с ИТМ между 30 и 35, болен от диабет, трябва да бъде подложен на оперативно лечение. Гайдлайните гласят, че има определен алгоритъм, преди да се стигне до необходимост от оперативно лечение. Фигура: алгоритъм за контрол на затлъстяване и наднормено телго при пациенти със загарен диабет тип 2 според международните диабетни организации. В периода 2011-2014, дялът на възрасните жители на САЩ, със затлъстяване е 36.5%, а през 2012 9.3% имат диабет, приблизително от тези 9.3% остават недиагностицирани. Има все повече данни за нарастване на честотата на диабет сред американските младежи. Все пак контрола над теглото при пациенти с диабет е полезно, като според проучването на Look AHEAD при пациентите се наблюдава намален риск от сърдечно-съдови инциденти и болести, сред пациентите намалили теглото си. Съществуват редица доказателства, подкрепящи метаболитната хирургия. Исторически проучвания на бариатричната хирургия разкриват ремисия на диабет тип 2 при много от пациентите, подложени на процедурата, което доведе до наплив от изпитвания, които конкретно набираха пациенти с диабет тип 2. Eдно от първите, появили се в JAMA през 2008, нае 60 пациента с ИТМ между 30 и 40 кг/м2 и констатира двугодишна ремисия на диабета при 73% от пациентите, подложени на рестриктивни операции на стомаха, с поставяне на регулируем стомашен пръстен, срещу 13% ремисия, при пациентите, лекувани с конвенционално. Друго забележително проучване, което е едно от най-големите за всяка терапевтична група, е Рандомизираното Клинично Изпитване за Диабетна Хирургия, публикувано в JAMA през 2013. То таргетира пациенти с ИТМ между 30 и 39.9 кг/м2 и констатира, че 49% от всички 60 пациента, подложени на стомашни байпас процедури, достигат желаните нива на HbA1c (<7.0%), холестерол, кръвно налягане на дванадесетия месец, сравнено с 19% от всеки 60 пациента, подложени на медикаментозно лечение. Някои от тези изпитвания за метаболитна хирургия започнаха да дават по-дългосрочни данни, като напр. STAMPEDE и друго проучване, което отчита първоначалните си резултати през същата година, наскоро отчетоха своите 5-годишни резултати. Въпреки че някои пациенти са получили рецидив до този момент, дялът, който все още поддържа своите гликемични цели, със или без противодиабетни медикаменти, остава значително по-голям за пациентите, подложени на оперативно лечение, отколкото за пациентите на консервативно лечение, със съответно 23 - 29% (оперирани) срещу 5% (медикаментозно лекувани) при STAMPEDE и 42 - 68% срещу 27%, в другото проучване, което имаше по-малко строга цел за HbA1c, от 6,5%. Макар и метаболитната хирургия да е създадена, за да помага на пациентите със захарен диабет тип 2, при които обезитетът е често съществен, съпътстващ проблем, тя намира приложение и при пациентите със захарен диабет тип 1. Установено е, че при пациенти със захарен диабет тип 1 все по-често се наблюдава затлъстяване, като при пациенти с диабет, преди 18 годишна възраст, се наблюдава наднормено тегло. Проучвайки кои са най-подходящите пациенти за метаболитна хирургия, в STAMPEDE, най-голямото проучване за метаболитна хирургия до момента, отчело 5-годишните резултати, пациентите с по-малка давност на диабета (<8 години) имат четири пъти по-голяма вероятност за постигане на резултат. Това подчертава необходимостта за ранна намеса за постигане на желания и оптимален гликемичен контрол при пациентите с диабет. Тяхното разкритие е в синхрон с резултатите от предишни проучвания за бариатрична хирургия, включително и за микросъдовите усложнения. Относно недостатъците по отношение на оперативната процедура, честотата на усложнения са ниски, въпреки това някои от пациентите, подложени на бариатрична хирургия, са имали необходимост от повторна операция – 6% от пациентите със стомашен байпас и 2% от пациентите с ръкавна гастректомия в STAMPEDE например. Анемията е често срещан проблем, възникващ при приблизително 28% от пациентите, подложени на стомашен байпас и 49% от пациентите, подложени на ръкавна гастректомия в 5-годишен срок, сравнено с 16% от пациентите, лекувани консервативно. Все още се разработват оптимални промени в начина на живот на болните, например сега се фокусира върху методите за отслабване, с помощта на контролирани диети, с по-нисък калориен прием и течна храна. Едно такова проучване – DIRECT проучването – предвижда поне 15 кг загуба на телесно тегло и ремисия на диабет при пациенти, оставени на 2.5 MJ (600 kcal) дневна течна диета в продължение на 12 седмици, последвано от повторно въвеждане на храна и контрол над теглото. Участниците в проучването спират всички антидиабетни и антихипертензивни медикаменти, когато започнат течната диета, при предположение за бърз и адекватен отговор към диетичния режим. Друг фактор, който може да попречи на добрите резултати за отслабване в сравнителните групи е, че тези пациенти се нуждаят от повече антидиабетни лекарства от тези, подложени на оперативно лечение, а голяма част от тези лекарства, а именно инсулин, сулфанилурейните медикаменти и тиазолидиндионите, са свързани с повишен риск от покачване на теглото. По отношение на въпроса дали различните оперативни техники са еднакво ефективни и безопасни, отговорът е двусмислен. Въпреки, че различните хирургични техники са тествани и сравнени една спрямо друга, в тези проучвания до голяма степен са участвали пациенти, подложени на бариатрична хирургия, за които основната цел е загуба на тегло, а не гликемичен контрол. Въпреки това, няколко от изпитванията за метаболитна хирургия до момента включват повече от един хирургичен подход, включително стомашен байпас, ръкавна гастректомия и билиопанкреатична диверсия. Все още не е публикувано изпитване, предназначено да открие значителни разлики между хирургичните групи, въпреки това се появяват някои вероятни разлики. Макар и стомашният байпас да е свързан с повече усложнения от ръкавната гастректомия, изследователите на STAMPEDE смятат, че първата е по-ефективна, тъй като пациентите в тази група, са загубили повече тегло и са изисквали по-малко антидиабетни лекарства при 5-годишно проследяване. Текущото проучване By-Band-Sleeve в Обединеното кралство е най-голямото проучване до момента, което сравнява пряко хирургичните резултати, целящо да наеме 1341 пациента. То е проектирано да оцени ефикасността от загубата на тегло и качеството на живот, съответно не набира конкретно пациенти с диабет, макар и въпросите, свързани с хирургичния подход за лечение на диабет тип 2 да са неговите вторични крайни точки. Би ли могла метаболитната хирургия да се превърне в основна терапия за диабет? Досегашните данни сочат, че метаболитната хирургия е ефективна и със сравнително нисък риск, което води до нейното одобрение в редица гайдлайни, но дали ще стане „основен метод за лечение”, който би се приел от по-голямата част от болните от диабет, е различен въпрос. Една от бариерите пред широката употреба на този метод е, че пациентите, които потенциално могат да се възползват, имат лошо мнение за процедурата и не желаят да я обмислят като вариант за лечение. В проучване на 130 пациенти с диабет и ИТМ от 30-40 кг/м2, само около един на всеки петима, гледа на процедурата като метод за лечение и вариант на избор. Повечето се съмняват в нейната безопасност и ефикасност, а съществена част дори смятат, че процедурата носи умерен до висок риск за смърт. Когато Ви кажат, че имате диабет си мислите добре, ще се лекувам с таблетки в продължение на години, и може би в един момент ще премина на инсулин. Всеки предпочита приема на таблетки, пред оперативна намеса, затова хората отлагат докрай. В един момент обаче се стига до развитие на необратими усложнения и последици от диабета. Едва тогава пациентите възприемат диабета като сериозна болест. Според мен не трябва да се отлага и пренебрегва оперативния подход при лечението на диабет, тъй като може да се окаже, че е твърде късно. Ползите от операцията са по-очевидни, ако я предприемете рано.

### ПЪПНА ХЕРНИЯ – ЛАПАРОСКОПСКО ЛЕЧЕНИЕ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d1%8a%d0%bf%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Умбиликалната херния, известна още като пъпна херния (пъп-umbilicus), се появява, когато част от чревна бримка или мастна тъкан, премине през „отслабена” част от коремната стена, в близост до пъпа. Има няколко вида хернии. Истинската умбиликална херния се получава когато има налице дефект в предната коремна стена, намиращ се в пъпния пръстен. Те са често срещани при новородени и деца, но може да засегнат и възрастни. Въпреки, че пъпната херния се лекува лесно, тя може да бъде сериозен проблем в определени ситуации. Някои бързи факти за умбиликалната херния: Пъпните хернии са често срещан проблем при деца, родени преди термин; Обикновено те не са болезнени, но ако се появи болезненост или тежест, пациента трябва да се консултира с лекар; Затлъстяването е рисков фактор за развитие на пъпни хернии; В повечето случаи, пъпната херния се потвърждава, само след преглед от лекар. Какво е пъпна херния? Пъпните хернии са често срещан дефект при новородени и деца, макар че не съществува статистика за честотата на пъпната херния при деца, защото голяма част от случаите остават несъобщени или проблемът с хернията се решава сам и не е необходимо хирургично лечение. Те са по-чести при преждевременно родени – близо 75% от родените с тегло под 1.5 килограма имат пъпна херния. Това се получава, тъй като по време на вътреутробното развитие на плода, пъпната връв преминава през отвор на коремната стена. Този отвор трябва нормално да се затвори скоро след раждането. Въпреки това, не винаги мускулите укрепват и затварят този отвор напълно, оставяйки „слабо място” в коремната стена, през което преминава пъпната херния. В повечето случаи, умбиликалната херния при новородените се „затваря” от само себе си до 3-4 годишна възраст. Ако след тази възраст пъпната херния все още персистира, повечето лекари дават съвет за хирургично лечение. Пъпна херния при възрастни. Пъпните хернии може да се развият и при възрастни, особено при пациенти с наднормено тегло, както и такива които вдигат тежки предмети и хора с хронична кашлица. При многораждалите жени съществува по-висок риск от възникване на херния на пъпа. При възрастните пациенти, пъпната херния е по-честа при жените, докато в ранна възраст риска е еднакъв и при двата пола. Какви са симптомите? Пъпната херния има вид на бучка в пъпа. Може да стане видима по-ясно при смях, плач, изхождане, кашлица. В легнало положение тази бучка може да се смали или изчезне. Обикновено при деца и новородени протича без болка. При възрастни може да се получат оплаквания от болка и дискомфорт, ако хернията е с големи размери. Кога пациентите трябва да потърсят медицинска помощ? Когато издутината (хернията) стане болезнена; Поява на гадене и повръщане; Подуване на издутината или промяна в нейния цвят; Когато пациента след натиск е имал възможност да „прибере” хернията в корема, но вече става невъзможно без да е съпроводено от болка и дискомфорт. Кои са рисковите фактори? Възраст: при новородените, особено преждевременно родените съществува по-голям риск от развитие на умбиликална херния, отколкото при възрастни; Затлъстяване: деца и възрастни със затлъстяване са с предразположение за развитие на пъпна херния, сравнено с тези без затлъстяване; Кашлица: хроничната кашлица води до увеличаване на налягането в коремната кухина, като предизвиква напрежение в коремната стена, което увеличава риска от поява на херния; Бременност: при многоплодна бременност склонността да се образува херния е по-голяма. Причини за развитие на пъпна херния. Причините за развитие на пъпна херния са различни в различните възрастови групи. Новородени: По време на вътреутробното развитие се получава малък отвор между коремните мускули, през който преминава пъпната връв. По този начин се „свързват” бременната и плода. Около раждането или скоро след него този отвор, нормално, се затваря. Ако не се затвори, мастна тъкан или част от чревна бримка може да премине през отвора, като по този начин се получава пъпната херния. Възрастни: При високо налягане в коремната кухина, коремната стена е подложена на напрежение. По този начин мастна тъкан или части от червата може да преминат през отслабената част от коремната стена, в зоната на пъпа. Хората с повишен риск от хернии, имат усещане за налягане по-високо от нормалното на местата, на които е възможно пролабиране на мастна тъкан или части от гастроинтестиналния тракт. Как се поставя диагнозата „пъпна херния”? Опитният лекар може да диагностицира хернията при физически преглед, след който е възможно да определи дори вида на хернията. В случай, че хернията съдържа част от черво, съществува по-висок риск от чревна непроходимост (запушване на червата), което е спешно състояние. Когато хирургът има съмнение за усложнения, може да назначи допълнителни изследвания като рентгенография или ултразвуково изследване на корема, както и кръвни изследвания. Какви са методите за лечение на пъпната херния? Невинаги се налага лечение на това състояние, тъй като в много случаи пъпната херния може да се самоизлекува. Това обаче, особено при възрастни, не е винаги така. Деца и новородени: За по-голямата част от децата, хернията се „затваря” сама, без лечение до 12 месечна възраст. Понякога, лекарят може да върне (репонира) хернията обратно в коремната кухина. Важно е репонирането да се извършва само от опитен лекар. Индикации за хирургично лечение: Хернията нараства след 1-2 годишна възраст на детето; Хернията (издутината) е налице след 4 годишна възраст; Наличие на черва в хернията, при което се получава смущение на чревния пасаж; Заклещване на хернията. Възрастни: Обикновено при възрастни се налага оперативно лечение. Това може да предотврати редица усложнения, особено ако хернията се уголеми или започне да предизвиква болка и дискомфорт. В какво се състои операцията? Операцията при пъпни хернии представлява малка по обем операция, при която хернията се репонира и след това се подсилва коремната стена. В повечето случаи, пациентите подложени на тази операция имат възможността да се приберат на същия ден, след операцията. Според Американската Колегия на Хирурзите, може да се използва както „отворения” метод така и лапароскопския. При отворената хирургия, хирургът „отваря” зоната, в която коремната стена е отслабена, репонира хернията и подсилва коремната стена с помощта на специално платно и пришиване на мускулите. При лапароскопската хирургия, наричана още keyhole surgery (хирургия през ключалка), поради малките разрези, които се използват, платното и шевовете преминават през малки отвори. Мускулните слоеве се пришиват помежду си, над отслабената част от кореманта стена, като по този начин я подсилват. Резорбируеми конци и специално лепило се използват за затварянето на оперативната рана. В някои случаи, хирургът може да постави превръзка, която да притиска мястото на хернията в продължение на 4 до 5 дни. Операцията за пъпна херния обикновено продължава между 20 и 30 минути. Какви са възможните усложнения? Усложненията при пъпни хернии при деца са рядкост. При заклещване на хернията, т.нар. инкарцерация, при която репонирането на хернията в коремната кухина става невъзможно, се получава риск от нарушаване на чревния пасаж, както и влошаване на кръвотока на червата. При напълно прекъсване на кръвоснабдяването на червото, се получава риск от гангрена и животозастрашаващи инфекции. Инкарцерацията е рядка при възрастни и още по-рядка при деца.

### Лапароскопска операция при апендицит. ЛАПАРОСКОПСКА АПЕНДЕКТОМИЯ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Какво представлява апендикса? Апендиксът е малка, няколкосантиметрова тръба, сляпо завършващо продължение на началната част на дебелото черво. Най-често се намира в долния десен квадрант на корема. Апендиксът произвежда имуноглобулини, които представляват субстанции, унищожаващи определени видове бактерии и подпомагат борбата с инфекциите в тялото. Въпреки това функцията му не е съществена и жизненоважна. Хората, претърпели оперативно премахване на апендикса, т.нар. апендектомия, не са изложени на по-висок риск от инфекции спрямо хората със запазен апендикс. В тялото на човека има други органи, които са поели и изпълняват тази защитна функция. Какво представлява лапароскопската апендектомия? Апендицитът е възпалително заболяване на апендикса, което е един от най-честите хирургични проблеми. Един на всеки 2000 човека прекарва апенцидит в определен етап от живота си. Лечението включва операция за премахване на инфектирания апендикс. Операцията се осъществява през разрез в долната дясна част на корема или може да се извърши по по-новата лапароскопска техника. При повечето лапароскопски апендектомии, хирурзите оперират през 3 малки разреза, достигащи до 1 см, с помощта на специални инструменти и малка камера, въведена в коремната кухина, която пресъздава образа си на монитор. В някои случаи може да се наложи един от разрезите да бъде леко разширен, за да се завърши операцията. Какви са предимствата на лапароскопската апендектомия? Резултатите зависят от вида на процедурата, както и от общото състояние на пациента. Някои от предимствата са: По-слава болка след операцията; По-кратък болничен престой; По-бързо възстановяване на функцията на червата; По-бързо връщане към нормалния начин на живот и активности; По-добри козметични резултати. Кои пациенти са подходящи кандидати за лапароскопска апендектомия? Макар лапароскопската апендектомия да има множество предимства, тя е неподходяща за някои пациенти. Ранни форми на неруптурирал апендицит обикновено се премахват лапароскопски. Лапароскопската апендектомия е по-трудно осъществима при напреднали форми на възпален апендикс или при разкъсване и руптура, т.нар. спукване на апендикса. Решението в такъв случай е на хирурга, като това зависи от неговата квалификация и опит. В какво се състои лапароскопската апендектомия? Термините „лапароскопска” и „отворена” апендектомия описват техниката, използвана от хиргурга за достъп до апендикса. Повечето лапароскопски апендектомии започват по един и същ начин. С помощта на инструмент, който наподобява малка и тънка тръба, се осигурява достъп до коремната кухина. През него се въвежда лапароскоп (малък телескоп, свързан с камера). Лапароскопът възпроизвежда увеличен образ на органите в коремната кухина, на монитор. През няколко допълнителни малки отвора, в коремната кухина, се въвеждат инструментите, с които хирургът премахва апендикса. Цялата процедура се извършва през малките тръбички или чрез разширяване на един от малките разрези. По време на операцията може да се наложи поставянето на дрен, който на по-късен етап се премахва от хирурга. Какво се прави ако операцията не може да се осъществи или завърши по лапароскопския метод? При малък брой пациенти лапароскопския метод е неосъществим поради намалена или затруднена визуализация, или достъп до органите. Ако хирургът прецени, че е по-безопасно да се премине от лапароскопска към отворена операция, това не е усложнение, а решение на хирурга в интерес на здравето на пациента. Факторите, които увеличават възможността на преминаване от лапароскопска към „отворена” операция включват: Обширни и усложнени инфекции или абсцеси; Перфорация (спукване) на апендикс; (не винаги) Затлъстяване; Предишни операции, предизвикали белези и цикатрикси в коремната кухина; Невъзможност за визуализация на органите; Проблеми с кървене по време на операцията. Какво са очакванията след операцията? След операцията е важно да се спазват инструкциите и съветите на лекуващия лекар. Макар, че повечето пациенти се чувстват по-добре само след няколко дни, трябва да се знае, че тялото има нужда от време, за да се възстанови напълно. Пациентите се насърчават да станат от леглото и да се раздвижват и ходят в деня след операцията. По този начин се намалява рискът от кръвни съсиреци в краката и болезнеността в мускулите; Най-вероятно ще се върнете към нормалните си занимания и ритъм на живот, в рамките на една седмици. Това включва шофиране, изкачване на стълби, връщане на работното място, както и водене на нормален полов живот; Ако изпитвате болка, която не се повлиява от прием на болкоуспокояващи медикаменти, в по- продължителен период от време, свържете се със своя хирург; Трябва да се договори контролен преглед 1-2 седмици след операцията. Какви са възможните усложнения? При всяка операция има риск от усложнения. Рискът от усложнения при лапароскопската операция е много по-малък от този при „отворената”. Някои от усложненията при лапароскопска апендектомия са: Кървене; Инфекция; „Теч” в областта на премахването на апендикса от дебелото черво; Нараняване на съседни органи – тънки черва, уретер, пикочен мехур; Кръвни съсиреци в дълбоките вени на краката, които може да се преместят в кръвообръщението на белите дробове. Важно е да разпозаете първите признаци на симптомите на най-честите и възможни усложнения. Свържете се с хирурга си ако имате интензивна и силна болка в корема, тръпки, ректално кървене. Кога да се свържете с лекар? Свържете се със своя хирург в случай, че получите: Температура над 38 градуса; Кървене; Нарастващо подуване на корема; Болка, която не се повлиява от болкоуспокоителни; Упорито гадене или повръщане; Студени тръпки; Упорита кашлица и задух; Изтичане на гноен секрет от оперативна рана; Зачервяване около оперативна рана, което се влошава или уголемява; Невъзможност за поемане на храна или течности.

### ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОДИ ЗА ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТНО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%bb/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската бариатрична хирургия е подходяща за пациенти с болестни форми на затлъстяване. Какво е болестно затлъстяване? Болестното затлъстяване се определя с помощта на различни методи. Един от тези методи за определяне на степента на затлъстяване, използвайки специални таблици с ръст и тегло, е т.нар. идеално телесно тегло, според което болестно затлъстяване има при тегло с 45.5 кг или 100% над идеалното, нормално телесно тегло за пациента. Друг, по-широко използван и по-точен и информативен метод за определяне на тежестта на затлъстяването, е чрез изчисляването на Индекс на Телесната Маса (ИТМ). ИТМ се изчислява въз основа на теглото и височината на пациента. Според данни от световния център за конторл на болеститe, честотата на хората с болестно затлъстяване расте с постоянни темпове, приблизително 25% от населението на САЩ. В България 58% от населението е с наднормено тегло, а 24% са със затлъстяване. Затлъстяването е състояние, с което се асоциират с развитието на множество животозастрашаващи болести и усложнения като високо кръвно, диабет, сънна апнея, коронарна болест на сърцето, инфаркти, инсулти и други. Съществуват няколко подхода за борба със затлъстяването на например нискокалорични диети, медикаменти, промяна в начина на живот, физически натоварвания и упражнения. Въпреки това, единственото лечение на затлъстяване в дългосрочен план е хирургичния метод. Какви са причините за болестното затлъстяване? Причината за това състояние не е съвсем ясна. Най-вероятно съществуват множество фактори, които имат роля в процеса. При затлъстели пациенти, поради слабия и бавен метаболизъм, ниския разход на енергия, прекомерен внос на калории, както и комбинация от изброените води до натрупване на големи количества енергия. Има научни данни, според които затлъстяването е наследствена болест. Болестното затлъстяване е комбинация от генетични, психосоциални, социални, културни, фактори и фактори на околната среда, които водят до нарушение в регулацията на апетита и енергийния метаболизъм. Болестното затлъстяване не е причинено само от липсата на самоконтрол от страна на пациента. Какви са възможностите и вариантите за лечение? Медикаментозно лечение През 1991, на световна здравна конференция е установено и решено, че нехирургичните методи за отслабване и лечение на затлъстяване, освен в редки случаи, са неефективни в дългосрочен план. След проучване е доказано, че приблизително всички пациенти със затлъстяване, подложени на медикаментозно лечение са възвърнали теглото си в срок от 5 години. Макар и да съществуват множество лекарства, водещи до загуба на килограми, дългосрочните резултати са незадоволителни. След прекратяване на приема на тези медикаменти, повторното качване на килограми е много бързо. Прилагани са различни професионални програми за сваляне на теглото, включващи промяна в начина на живот и поведението на пациентите, прилагане на нискокалорийни диети и повишаване на физическата активност, като резултатът е сваляне на няколко килограма седмично, но след това до 5 години загубеното тегло се „връща”. Хирургично лечение В последните 40-50 години са открити и разработени няколко оперативни техники за лечение на затлъстели пациенти. Най-прилаганите от хирурзите в световен мащаб са: стомашен байпас с y-бримка по Roux, поставяне на стомашен пръстен, ръкавна гастректомия, процедури водещи до малабсорбция, вертикална гастропластика. Техниката, включваща правене на стомашен байпас, се състои в разделянето на стомаха на части, с оформяне на малък стомашен джоб, играещ ролята на резервоар. Тази част от стомаха след това се свързва с различни по дължина части от тънките черва с използването на т.нар. Y-бримка. Лапароскопското поставяне на стомашен пръстен се състои в поставянето на малък пръстен в горната част на стомаха, като по този начин се създава малък стомашен джоб, с фиксиран изход. Регулируемия пръстен може да се изпълни със стерилен физиологичен разтвор. Когато се въведе физиологичния развтор в пръстена, изхода на стомаха се стеснява, като по този начин не се позволява напускане на храната от стомашния джоб над пръстена. При ръкавната гастректомия се премахват приблизително 75% от стомаха. Това води до намаляване на обема на стомаха. Техниките, при които се извършва байпас, т.е. „заобикаляне” на част от червата, включващо и изрязване на част от стомаха, водят до намаляване на усвояването на калориите в червата, като по този начин се постига желаният ефект. Вертикалната гастропластика включва изграждането на малък джоб от стомаха, който стеснява изхода на стомаха. Изхода на стомаха се подсилва с парче платно, за да се предотврати евентуална дилатация (разширение). Избора на подходяща хирургична техника зависи от опита и предпочитанията на хирурга, както и хранителните навици на пациента. Какви са предимствата на лапароскопската бариатрична хирургия? По-слабата болка след операцията; По-кратък болничен престой; По-редки усложнения, свързани с оперативната рана; По-бързо връщане към нормалния начин на живот и работа; По-добър козметичен ефект. Кои пациенти са подходящи за лапароскопска бариатрична хирургия? Критериите за избор на пациенти за лапароскопско лечение на затлъстяване са зададени от СЗО: Пациенти с ИТМ ≥ 40кг/м2 или ИТМ ≥ 35кг/м2 , придружен с поне едно от заболяванията, асоциирани с болестното затлъстяване (диабет, хипертония, сънна апнея и други); Пациентите не трябва да имат метаболитни или ендокринни, хормонални причини за затлъстяване; Пациентите трябва да имат обективно измеримо усложнение (физическо, психологическо, социално или икономическо), което би се подобрило от намаление на теглото. Това включва хипертония (високо кръвно налягане), диабет (висока кръвна захар), сърдечни болести, дихателни проблеми или белодробни болести, сънна апнея, нощно хъркане, артрит и други; Пациентът трябва да разбере значението на хирургичната процедура, включително предполагаемите и възможни рискове и усложнения; Пациентът трябва да е готов да се подлага на медицински прегледи и наблюдение години след операцията; Пациентът трябва да се е лекувал неуспешно с лекарства по повод затлъстяване. Каква подготовка е необходима? Необходима е подробна медицинска оценка на състоянието Ви, за да се определи дали сте подходящ кандидат за лапароскопска бариатрична хирургия; Допълнителни диагностични тестове, включително и хранителна оценка; Психиатрична или психологична оценка, за да се разбере възможността на пациента да се справи и адаптира с промените след операцията; В зависимост от състоянието на пациента е възможна консултация със специалисти (кардиолог, пулмолог, ендокринолог); Насърчава се продължително участие в групови терапии за затлъстяване; Писмено съгласие за подлагане на операцията, след запознаване с всички рискове, усложнения и ползи от операцията; Кръв или кръвни продукти (например тромбоцитна маса) може да са необходими в зависимост от състоянието на пациента; За предпочитане е пациента да „изпразни” храносмилателния си тракт преди операцията; Необходимо е да се изкъпете вечерта или сутринта преди операцията; След полунощ е забранен приемът на храна или течности, освен медикаменти, разрешени от хирурга, преди операцията, при това приети с минимално количество вода. Лекарства като Аспирин, антикоагуланти и антиагреганти (лекарства, намаляващи способността на кръвта да се съсирва), НСПВС (противовъзпалителни лекарства, ползвани за лечение на артрит), витамин Е, жълт кантарион е необходимо да бъдат спрени преди операцията; Препоръчително е да спрете тютюнопушенето преди операцията; Ако сте пациент със сънна апнея, които използва CPAP апарати, трябва да постъпите в болницата, носейки своя апарат. В какво се състои лапароскопската бариатрична хирургия? По време на лапароскопската процедура хирурзите използват малки разрези, достигащи до 1 – 1,5 см, през които се осигурява достъп до коремната кухина на пациента, с помощта на малки тръбовидни инструменти, наречени троакари. Лапароскопът (малък инструмент, подобен на тръба, на върха, на който има камера, предаваща образа си на специален монитор) се въвежда през малък разрез. От четири до шест малки разреза се използват за въвеждане на специалния инструментариум, необходим за извършването на операцията. Цялата операция се извършва вътре в коремната кухина, като за целта коремната кухина се изпълва с въглероден диоксид СО2. По този начин хирургът създава място за работа с инструментите. Как се процедира ако операцията не може да се извърши лапароскопски? При малък брой от пациентите, лапароскопския метод не е възможен. Факторите, които увеличават вероятността за избиране на „отворена” операция пред лапароскопската, включват извършени в миналото коремни операции, след които са се образували сраствания и „белези” в коремната кухина, невъзможност за визуализиране на органите или кървене по време на операцията. Решението за „отворена” операция по време на или преди операцията, се взима от хирурга в интерес на сигурността и безопасността на пациента, а не е усложнение. Какво да очаквате в деня на операцията? Постъпване и прием в болницата; Предоперативна подготовка, понякога обличане в болнично облекло; Квалифициран медицински екип поставя в кръвоносен съд малка игла/абокат, през който се въвеждат медикаментите и упойката по време на операцията; Често се налага прием на определени медикаменти преди операцията, според състоянието на пациента; Оценка от анестезиолог, обсъждане на вида на анестезията (упойката); Операцията се извършва под пълна упойка (пациента „спи” по време на операцията, която може да продължи няколко часа); След операцията пациента се настанява в реанимация до събуждането си, след това бива преместен в болничната си стая; Повечето пациенти стоят вечерта в болницата и е възможно да са необходими няколко дни за възстановяване от операцията; Какви са очакваните резултати след лапароскопската операция за лечение на затлъстяване? Отслабване и загуба на килограми Успеваемостта след байпас процедурата е малко по-висока от гастропластиката или поставянето на стомашен пръстен, но въпреки това всички процедури водяд до значимо подобрение на състоянието на пациентите. В повечето случаи се постига 50% или повече загуба на тегло една година след операцията. Загубата на тегло продължава обикновено 18-24 месеца след операцията, независимо от оперативната техника. Възможно е леко покачване на теглото две до пет години след операцията. Влияние на хирургичното лечение върху придружаващите заболявания Бариатричната хирургия подобрява сънната апнея, диабета и високото кръвно, както и високия холестерол. Повечето пациенти имат подобрение и в самочувствието, настроението и други аспекти в психосоциален аспект след операцията. Какви са възможните усложнения? Макар операцията да се счита за безопасна, усложнения може да възникнат във всяка операция. Смъртността по време на операцията е изчислена под 2%, което е нищожно нисък процент. Други усложнения са раневи инфекции, абсцедиране, „изпускане” на местата на съчленяване на отделните части от храносмилателния тракт, перфорация на черва, запушване на черво, разязвявания, белодробни проблеми, кръвни съсиреци в краката. В редки случаи след операцията се появяват други усложнения, налагащи повторни операции. Тези проблеми включват разширяване на стомашния джоб, упорито повръщане, парене зад гръдната кост или невъзможност за сваляне на килограми. При част от пациентите е необходима ревизия или обръщане на операцията, като възможността от усложнения след повторна операция е по-висока. Жлъчните камъни са честа находка при затлъстели пациенти. Симптомите от тях често се появяват с загубата на тегло. В някои случаи се дават медикаменти, намаляващи количеството жлъчка в жлъчния мехур, в други се препоръчва премахване на жлъчния мехур по време на бариатричната операция. След стомашния байпас е възможно да възникнат хранителни дефицити на витамин B12, фолат, желязо. Приемът им под формата на хранителни добавки и медикаменти ги предотвратява. Друг резултат от стомашния байпас е дъмпинг синдрома, при който се наблюдава засилена перисталтика и по-бързо изпразване на червата, придружено с коремна болка, крампи, изпотяване и диария, особено след прием на храни или течности с високо съдържание на захари.Избягването на храни с високо съдържание на захари може да предотврати това. След техниките, намаляващи усвояването на хранителните вещества и калориите е възможно да се появи дефицит на същите витамини и вещества, както при стомашния байпас, както и дефицит на белтъци. Диария и диарични изпражнения също са чести след тези операции, в зависимост от количеството на приетите мазнини. Жените, които забременеят след някоя от тези процедури се подлагат на висок контрол по време на бременността си, именно заради възможният недостиг на хранителни вещества. Като цяло усложненията след лапароскопската бариатрична хирургия са същите като при „отворената” хирургия или дори по-редки. При всички операции има рискове и усложнения, но е доказано по-нисък шанса за такива при лапароскопския подход. Какво да очаквате след операцията? Обикновено се налага да останете в болница един до три дни след лапароскопската процедура. Възможно е да се наложи поставяне на малка тръбичка през носа и забрана за прием на храна и течности докато не бъде премахната тръбата. В повечето случаи пациентите могат да седят същата вечер, след операцията, а на следващият ден да ходят. Ще е необходимо да правите дихателни упражнения. При силни болки след операцията се дават болкоуспокояващи. Първия или втория ден след операцията се прави повторна, контролна рентгенография на стомаха. Това се прави с цел да се изключи вероятност от „изпускане” или запушване на някое от съчлененията на гастроинтестиналния тракт, направени по време на операцията. Ако всичко е наред, както е в повечето случаи, хирургът може да позволи прием на храна и малко количество течности всеки час, което ще се увеличава постепено. Храната е за препоръчване да бъде бебешка храна или пюрета. Диетата остава течно-кашава в следващите 1-2 седмици, след това след преоценка от хирурга. Пациентите се насърчават да участват в леки по интензивност физически упражнения и разходки. Дихателните упражнения трябва да се продължат вкъщи. Болката след лапароскопска операция е като цяло лека до умерена, като при някои пациенти може да се наложи прием на болкоуспокояващи. На първия контролен преглед с хирург се обсъждат промени в диетата. След операцията е важно да се спазват всички указания на лекаря. Въпреки, че повечето хора се чувстват добре след няколко дни, трябва да знаете, че пълното възстановяване на тялото изисква време. Пациентите имат възможността да се завърнат към нормалния си начин и ритъм на живот, да шофират, изкачват стълби, да участват в леки натоварвания, след една до две седмици. Нужно е насрочване на контролен преглед след около две седмици след операцията. Кога да се свържете със своя лекуващ лекар? Температура над 38 градуса; Кървене; Подуване на корема и/или болки; Упорито и персистиращо усещане за гадене и повръщане; Студени тръпки; Упорита кашлица и задух; Затруднено преглъщане, което не отшумява до няколко седмици; Секреция от някой от разрезите; Подуване на краката или болка и чувствителност.

### ЛАПАРОСКОПСКА АНТИРЕФЛУКСНА ОПЕРАЦИЯ ПРИ ГАСТРО ЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%bb%d1%83%d0%ba%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Гастро Езофагеална Рефлуксна Болест (ГЕРБ) е често срещано заболяване в съвременния свят. При тази болест се появяват симптоми като парене зад гръдната кост, връщане на киселини, често води и до усложнения в горните дихателни пътища, кашлица, може дори да увреди зъбите. При умерено до силно изразени симптоми и напреднали форми на ГЕРБ, Вашият лекар може да Ви пренасочи към хирургично лечение на болестта. В тази статия ще се запознаете с: Какво е ГЕРБ; Какви са възможностите за медикаментозно и хирургично лечение на заболяването; В какво се състои операцията; Какви са очакваните резултати; Какво да очаквате ако изберете лапароскопската антирефлуксна операция. КАКВО Е ГАСТРОЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ (ГЕРБ)? Паренето зад гръдната кост и корема може да е причинено от множество проблеми с храносмилателната система, но най-често се дължи на ГЕРБ. При това заболяване се получава рефлукс, т.е. „връщане” на киселини от стомаха към хранопровода, което води и до характерното парене зад гръдната кост. Пациентите описват това парене като грубо, парещо усещане, понякога болка зад гръдната кост, в зоната на ребрата и/или в областта на шията. Това чувство или болка може да се разпространи или да се мести по хода на гръдния кош, врата, гърлото. Голяма част от населението усеща това поне веднъж месечно. Други симптоми може да включват повръщане, киселини, трудно преглъщане или хронична кашлица и хрипове. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ГЕРБ? При преглъщане храната преминава от устата през тръба, наречена хранопровод. В долния край на хранопровода има малък, пръстеновиден, сфинктерен мускул, наречен Долен Езофагеален Сфинктер (ДЕС). ДЕС играе ролята на клапа, която допуска преминаването на храната само в една посока – от хранопровода в стомаха. Нормално, ДЕС затваря долния край на хранопровода, веднага след преглъщането, като по този начин не позволява преминаване на храна, стомашни сокове и киселини, да се върнат от стомаха в хранопровода. Когато функцията на ДЕС е нарушена киселини и стомашно съдържимо преминават от стомаха в хранопровода, като по този начин го увреждат, изгарят, дразнят и възпаляват, а оттук се появяват и оплакванията за парене при пациентите. Част от пациентите може да развият състояние, при което се променя вида клетки в долната част на хранопровода. Това състояние е известно като Баретов хранопровод и се счита за преканцероца, тоест пациентите с Баретов хранопровод са предразположени към развитие на рак на хранопровода. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ И КОЕ ДОПРИНАСЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ГЕРБ? При някои хора има вродена слабост на езофагеалния сфинктер. При други хора, причините могат да бъдат прием на мазна, пикантна храна, прием на определени медикаменти, тесни дрехи, тютюнопушене, прием на алкохол, интензивни тренировки, промяна в положението на тялото, лягане веднага след прием на храна. Всички тези фактори могат да доведат до релаксация, до отпускане на ДЕС, причинявайки рефлукс. Друга честа находка при пациенти с ГЕРБ е хиаталната херния, при която горната част на стомаха, преминава през отвор на диафрагмата и достига до гръдната кухина. Операцията за ГЕРБ, лекува също и хиаталната херния. КАК СЕ ЛЕКУВА ГЕРБ? Лечението на ГЕРБ се извършва в три последователни стъпки: Промяна в начина на живот. В голяма част от случаите промяната в начина на живот повлиява добре състоянието на пациентите. Това се изразява в промяна на диетата, прием на медикаменти против киселини(антиацидни). Желателно е намаляване на теглото, намаляване на пушенето, приема на алкохол и промяна в режимите на хранене и сън. Лекарствена терапия. Ако след промяна в начина на живот, симптомите са все още налице, се прибягва до медикаментозно лечение. Антиацидните медикаменти неутрализират стомашните киселини и намаляват количеството образувани стомашни киселини, както и могат да подпомогнат оздравителните процеси в хранопровода. Кои са най-добрите медикаменти за пациента, се преценява от лекар. Оперативно лечение. Пациентите, които не се повлияват от промяна в стила на живот или от лекарствена терапия, както и тези, които не желаят да приемат продължително време лекарства, за да контролират симптомите си могат да обмислят възможността за оперативно лечение. Оперативното лечение на ГЕРБ е много ефективно. Най-често прилаганата оперативна техника, както и най-доказалата се в световен мащаб, е фундопликацията по Nissen. Тази операция включва коригиране на хиаталната херния, ако има такава, и обвиване на горната част на стомаха около долната част на хранопровода, като по този начин се осигурява подсилване на долния езофагеален сфинктер и ролята му на еднопосочна, антирефлуксна бариера, която предпазва от връщане на стомашно съдържимо. Операцията е възможно да се направи с голям, единичен разрез, но и с няколко малки, няколко милиметрови разреза по т.нар. минималноинвазивен лапароскопски метод. КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ЛАПАРОСКОПСКИЯ МЕТОД? По-слаба болка след опрацията; По-кратък болничен престой; По-бързо връщане към нормалния ритъм на живот и работно място; По-добър козметичен ефект. КАК ДА РАЗБЕРА ДАЛИ СЪМ ПОДХОДЯЩ ЗА ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ ЗА ГЕРБ? Въпреки, че лапароскопската анти-рефлуксна операция има доста предимства, тя е неподходяща за някои пациенти. За да разберете дали сте подходящи за лапароскопска операция е нужно да се консултирате с опитен в тази насока миниинвазивен хирург. В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОПЕРАЦИЯТА? Какво да очаквате преди операцията: Хирургът ще Ви запознае с потенциалните рискове и ползи от операцията; Преди операцията пациентите подлежат на подготовка, която включва кръвни изследвания, медицински прегледи, рентгенография на гръден кош и ЕКГ, според възрастта и състоянието на пациента; Възможно е хирургът да изиска допълнителни тестове и изследвания в зависимост от състояните на всеки пациент; Желателно е пациентът да се изкъпе вечерта преди или сутринта преди операцията; След полунощ, преди операцията, пациентът не трябва да приема храна или течности, освен медикаменти, които са позволени от хирурга, при това с възможно най-малко количество вода; Лекарства, разреждащи кръвта, които намаляват способността и да се съсирва(Аспирин, антикоагуланти, антиагреганти), противовъзпалителни лекарства, т.нар. НСПВС, ползвани при болни от артрит, както и витамин Е, жълт кантарион, лекарства за отлсабване и диетични такива, трябва да се спрат временно, за кратък период от време, преди операцията; Желателно е да се преустанови тютюнопушенето. Какво да очаквате в деня на операцията: Пристигане в болницата на сутринта, в деня на операцията; Квалифициран медицински екип ще постави малка игла/катетър в кръвоносен съд, за да осигури достъп на лекарства по време на операцията; Понякога се налага прием на лекарства преди операцията; Операцията се извършва под пълна упойка – пациента „спи” по време на процедурата, която трае няколко часа; След операцията пациента се настанява в реанимация, до пълното събуждане от упойката; Повечето пациенти се изписват на следващия ден след операцията, но в отделни случаи е възможно да се наложи малко по-дълъг болничен престой. В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОПЕРАЦИЯТА? Лапароскопската Nissen фундопликация, прилагана за лечение на ГЕРБ, включва подсилване на ДЕС, намиращ се между хранопровода и стомаха. Това става чрез обвиване на горната част на стомаха около долната част на хранопровода – подобно на обвиването на питка около хотдог. За извършването на операцията, хирурзите използват малки разрези по няколко милиметра, за да осигурят достъп на работните инструменти в коремната кухина, с помощта на малки тръбички, наречени троакари. Коремната кухина се изпълва с въглероден диоксид, като по този начин се създава място за работа и въвеждане на инструментите от хирурга. Лапароскопът, представляващ малка тръба, на върха на която има камера, се въвежда в коремната кухина и възпроизвежда образа си на специален монитор. Цялата операция се извършва вътре, в коремната кухина, с помощта на инструменти, въведени през троакарите. КАКВО ДА СЕ ОЧАКВА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Пациентите се насърчават да участват в леки физически усилия вкъщи, след операцията, но трябва да избягват интензивни натоварвания и вдигане на тежко, за кратък период от време, определен от хирурга; Болката след операцията обикновено е лека до умерена, при някои пациенти се овладява лесно с помощта на болкоуспокояващи медикаменти; Анти-рефлуксни медикаменти обикновено не са нужни след операцията; Повечето хирурзи временно подлагат пациентите си на диета, след операцията, която е предимно течно-кашава, с постепено преминаване към твърда храна; Ще се върнете към нормалния си начин на живот и активности скоро след операцията, а именно къпане, шофиране, изкачване и слизане по стълби, вдигане на тежести, работа, сексуална активност; Насрочва се контролен преглед две седмици след операцията. КАКВИ СА СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ НА ОПЕРАЦИЯТА? Според световните проучвания, пациентитe, подложени на тази операция са свободни от симптоми на ГЕРБ или имат значително облекчение. Нежеланите и странични ефекти след операцията са рядкост. Но някои може да изпитват: Затруднения в преглъщането веднага след операцията. Това оплакване обикновено изчезва между един и три месеца след операцията; Понякога, макар и рядко, някои пациенти имат нужда от разтягане на хранопровода(ендоскопска дилатация), с помощта на ендоскоп, рядко повторна операция; Възможността за оригване и повръщане може да е ограничена след операцията. Някои пациенти се оплакват от подуване на стомаха; Казуистично рядко има пациенти без подобрение на симптомите им. Симптомите на рефлукс също така може да се появят месеци до години след процедурата. КАКВИ УСЛОЖНЕНИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВЯТ? Макар и операцията да се счита за безопасна, усложнения може да се появят при всяка операция. Някои рядко срещани, но все пак описани в световните проучвания са: Странични ефекти от пълната упойка; Кървене; Травмиране на хранопровода, стомаха, слезката, черния дроб или други вътрешни органи; Инфекции на раната, коремната кухина или кръвта; Вашият хирург ще обсъди тези усложнения с Вас. След обсъждане с опитен хирург, пациентите по-лесно могат да вземат решение за вида лечение, подходящо за тях, както и за всички ползи и вреди от операцията. КОГА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР? Свържете се с лекар ако: Поддържате температура над 38 градуса; Кървене; Подуване на корема; Болка, неповлияваща се от медикаменти; Продължително чувство за гадене, повръщане; Студени тръпки; Упорита кашлица и задух; Гной в областта на някой от разрезите; Зачервяване около някой от разрезите, което се увеличава или влошава; Не можете да приемате течности или храна. Тази статия дава общ поглед на пациента върху симптомите и лечението на ГЕРБ, като не може да замести прегледа от лекар. Най-добрият начин за диагностика и избор на лечение на ГЕРБ е на първо място консултацията с лекар.

### ЛАПАРОСКОПСКА ХОЛЕЦИСТЕКТОМИЯ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската холецистектомия е операция, при която се премахва жлъчния мехур по минимално инвазивен, щадящ метод. Преди да започнем с описанието и индикациите за операцията, ще дадем малко обща информация : КАКВО Е ЖЛЪЧЕН МЕХУР? Това е малък орган, разположен в горната част на коремната кухина. Той събира и съхранява течност, наречена жлъчка, с помощта на която тялото ни усвоява мазнините. В определени случаи в жлъчния мехур може да се оформят и отложат конкременти, т.нар. жлъчни камъни. Това състояние се среща често. Когато тези камъни започнат да създават оплаквания в пациента или когато се проявят симптоми е възможно да се налага премахването на жлъчния мехур, например когато мехура не работи правилно и пациента изпитва силна болка. Във всички тези случаи е необходима консултация с лекар. В миналото хирурзите премахваха жлъчния мехур, чрез „отворения метод”, с помощта на голям разрез. Днес се използва лапароскопския метод, при който с помощта на малки инструменти и лапароскоп, операцията се извършва през няколко малки разреза. КОИ СА ГЛАВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПРОБЛЕМИ С ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР? Най-честата причина са камъните в жлъчния мехур. Това са малки, но твърди отлагания в жлъчния мехур. Тези камъни понякога може да се преместят и да достигнат канала, свързващ жлъчния мехур с червата, т.нар. жлъчен канал. Все още не е измислен начин за предотвратяване на тяхното образуване. Предразполагащи фактори за развитие на жлъчни камъни: Женски пол; Фертилност; Затлъстяване; Възраст над 40; Фамилно предразположение (ако имате кръвни роднини, страдали от камъни в жлъчния мехур). КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ ПРОБЛЕМИ С ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР? Симптомите може да включват: Остра болка в корема; Гадене и повръщане; Лошо храносмилане, стомашно разстройство; Температура; Пожълтяване на кожата – иктер, познат още като жълтеница, обхващащо кожата и очите. Този симптом се появяа обикновено при запушване на жлъчния канал от жлъчен камък. КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА? Най-често се използва ултразвуковото изследване, т.нар. ехография. По време на това изследване пациента е буден и не изпитва болка от изследването. Ако е необходимо диагностично доуточняване други средства са КТ(компютърна томография). КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА ЖЛЪЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ? Най-добрият и ефективен метод за лечение е премахването на жлъчния мехур. Понякога е възможно облекчение и с ограничения на мазнините в диетата, но това не премахва жлъчните камъни. Съществуват методи за разбиване или „разтваряне” на камъните, но те не са с добра ефективност. КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР? По-малки разрези – няколко малки разреза, достигащи до 1.5 – 2 сантиметра, вместо 12 до 17 сантиметровия разрез при отворената хирургия; По-слабата болка след операцията, сравнено с „отворения” метод; В англосаксонската литература, поради краткия болничен престой и бързото възстановяване при лапароскопията, се използва термина „one day surgery” или хирургия за един ден. След лапароскопската холецистектомия, пациента е възможно да се прибере на същия ден, след операцията. Връщането към нормалния ритъм на живот е по-бързо и лесно. КОЙ Е ПОДХОДЯЩ ЗА ЛАПАРОСКОПСКО ПРЕМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР? Лапароскопската операция е златен стандарт за премахване на жлъчен мехур, като това е най-често прилаганата техника в световен мащаб. Някои от противопоказанията за лапароскопската операция са: Тежки и усложнени случаи на болести на жлъчната система; Предишни операции в тази област. За да разберете дали сте подходящи за този вид операция е най-добре да се обърнете към хирург, с опит в лапароскопските операции, който ще помогне в избора на оперативна техника и подход. КАКВА Е ПОДГОТОВКАТА ПРЕДИ ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ ЗА ПЕРМАХВАНЕ НА ЖЛЪЧЕН МЕХУР? Преди да бъде подложен на такава операция, всеки пациент е подложен на пълен физически преглед и набор от изследвания, за да се разбере дали е достатъчно здрав, за да се подложи на тази операция. Преди операцията хирургът ще изясни всички предимства и недостатъци на операцията. Лекуващият лекар ще даде указания за това какво да избягвате и какво да правите преди операцията. Най-често тези инструкции включват: Необходимо е къпане вечерта или сутринта преди операцията, понякога с антибактериален сапун. Не се препоръчва обезкосмяването на корема; Храненето и приема на течности се спира в час, уговорен от хирурга; Приемът на медикаменти е възможен, само след позволение от хирурга, при това приемът на медикаментите се извършва с възможно най-малко вода. Възможно е да се наложи спирането на приема на някои лекарства, например антикоагулантите и антиагрегантите (това са лекарства, влияещи на способността на кръвта да се съсирва), някои добавки и лекарства влияещи на имунната система. В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОПЕРАЦИЯТА? Операцията се извършва с пълна упойка. Това означава, че пациента „спи” по време на операцията. След края на операцията, хирургът затваря малките разрези, с помощта на малки шевове или лепило, като те изчезват в процеса на оздравяване, така че не е необходимо тяхното по-нататъшно премахване от хирурга. След като пациента е упоен, хирургът прави малък разрез в областта на пъпа, през който вкарва малко устройство, наречено порт. Чрез порта се вкарва малко количество газ, така че корема да се раздуе и да се създаде място за работа на хирурга. След това се вкарва малка камера през порта, пресъздаваща образа си на монитор. След като се получи добра видимост за хирурга, се въвеждат малки, тънки инструменти през няколко малки отвора. С помощта на тези инструменти се премахва жлъчния мехур. При повечето операции са достатъчни три-четири малки разреза. При определени ситуации е необходимо извършването на специална рентгенова снимка на жлъчната система по време на операцията. По този начин може да се открият „скрити” жлъчни камъни по хода на жлъчния канал. Ако се открият такива, хирургът прибягва до допълнителни процедури по време на операцията или ще е нужна още една процедура, след операцията, за тяхното премахване. КАКВО СЕ ПРАВИ АКО ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ Е НЕВЪЗМОЖНА? Броят на пациентите, при които лапароскопската операция е невъзможна е нищожен. Ако все пак пациентът не може да бъде опериран лапароскопски, се прибягва към „отворения” метод. Някои от причините за преминаване от лапароскопска към отворена или самостоятелното използване на отворен метод са: Силно увреден жлъчен мехур с много сраствания и интензивно възпаление; Сраствания в областта на жлъчния мехур, поради извършени в миналото операции в тази анатомична област; Напреднали форми на затлъстяване; Лоша видимост от лапароскопа; Интензивно кървене по време на операция. Макар и сведени до минимум тези усложнения и индикации за отворена операция са възможни. Преминаването от лапароскопска към отворена операция, в процеса на работа, не е усложнение или проблем. Понякога хирургът не знае това преди операцията. Независимо от случая, хирургът работи така, както е най-безопасно за пациента. КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ЛАПАРОСКОПСКАТА ХОЛЕЦИСТЕКТОМИЯ? В повечето случаи пациентите се връщат към нормалния си ритъм на живот една седмица след операцията. Повечето пациенти нямат никакви или незначими усложнения. Усложненията след лапароскопска холецистектомия не се случват често. Рядко това са например кървене, инфекция в мястото на операция, хернии, съсиреци или сърдечни проблеми. Също така съществува риск от нараняване на други части от тялото по време на операцията, като този риск, в съвременните операции за премахване на жлъчка, извършени от опитен хирург, е сведен до минимум. Възможно е излив на жлъчна течност в коремната кухина след операцията. Повечето усложнения на лапароскопската операция за премахване на жлъчен мехур са толкова редки, че почти никога не се случват. Ако имате притеснения относно операцията или нейните усложнения, консултирайте се с хирург. КАКВО ДА ОЧАКВАМ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Както вече беше споменато връщането вкъщи е възможно в деня след операцията, но понякога е възможно да се наложи малко по-дълъг болничен престой. Преди пациента да се завърне в дома си трябва да има възможността да приема течности. Болката в областта на разрезите и в корема е често срещана първите дни след операцията. Възможна е болка и в раменете. Това е поради инсуфлирането (раздуването) на корема с газ по време на операцията. Болката в раменете отшумява за около 24-48 часа. Позволен е приемът на болкоуспокояващи медикаменти. Прилагането на лед също е възможно и облекчава болката, но преди това се консултирайте с хирург или сестра как да се прилага. След операцията пациентът може да изпитва симптоми на дискомфорт в стомаха – гадене, повръщане. За това допринасят операцията и упойката. Тези симптоми отшумяват за ден-два.При оплаквания, които продължават по-дълго време е добре пациента да се консултира със своя хирург. АКТИВНОСТТА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА Пациентът може да е активен колкото тялото му позволява. Препоръчително е ходенето и разходките. Пациентът може да се придвижва нагоре и надолу по стълби в деня на операцията. На другия ден, превръзките се премахват, ако има такива, след което пациента може да се къпе. Състоянието и болката на пациента се подобряват всеки ден след операцията. Връщането към нормалния начин на живот преди операцията обикновено е възможно седмица след лапароскопската операция. Ако работата на пациента се състои във вдигане на тежки предмети е необходима консултация с хирурга, преди връщането на работа. Шофирането е забранено първите 24 часа след пълна упойка, понякога и повече. При отворена операция, с голям разрез, времето за възстановяване е по-дълго, болничния престой също. Връщането към нормалните ежедневни дейности е възможно след 4 до 6 седмици. КОГА Е КОНТРОЛНИЯ ПРЕГЛЕД? Необходима е среща с хирурга 2 до 3 седмици след операцията. КОГА ДА ПОВИКАМ ХИРУРГА СЛЕД ЛАПАРОСКОПСКА ХОЛЕЦИСТЕКТОМИЯ? Температура над 38 градуса; Значителна болка и подуване на корема; Пожълтяване на кожата или очите; Гадене и повръщане, продължаващо няколко дни след операцията – потърсете помощ от хирург ако не можете да приемате храна или течности; Кръв или гной, излизащи от малките разрези в областта на операцията, както и зачервяване, което се разпространява и влошава; Болка, неконтролируема от приема на болкоуспокояващи; Проблеми с дишането или кашлица, които не намаляват, а се влошават. При тези случаи, както и други симотоми, които Ви притесняват, консултирайте се с хирург.

### ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ НА ВЕНТРАЛНИ ХЕРНИИ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Всяка година се извършват стотици хиляди операции за корекция на хернии. Много от тях се правят по „отворения” метод, а други по по-щадящия лапароскопски метод. Лапароскопската корекция на вентрални хернии се извършва през малки отвори, в които се вкарва лапароскопски набор от инструменти, с които хирургът работи и специано изработено платно, с което се подсилва коремната стена и се „затваря” дефекта на коремната стена. Този метод е по-безболезнен и позволява по-бързото възстановяване на пациента, позволявайки му да се върне по-бързо към ежедневните си задачи и работа. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВЕНТРАЛНАТА ХЕРНИЯ? В по-голямата част от случаите появата на вентрална херния е свързана с предишно направен хирургичен разрез, извършен по друг повод. В зоната на този разрез коремните мускули отслабват, което води до появата на подутина или разкъсване. Вътрешната облицовка на коремната стена преминава през тази отслабена зона на коремната стена, образувайки балоноподобна издутина, в която е възможно да се вмъкне чревна бримка или други органи от коремната кухина. В определени случаи е възможно съдържимото на тази издутина(хернията) да се инкарцерира, т.нар. „заклещване” на хернията. Това състояние е животозастрашаващо и сериозно, нуждаещо се от спешно лечение. В друга част от случаите вентралната херния се получава в областта на пъпа или други части на коремната стена. Важно е да се знае, че хернията не се прибира сама, необходима е операция. КОГА МОЖЕ ДА СЕ ПОДОЗИРА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ? Хернията се разпознава като подутина под кожата. В повечето случаи не създава дискомфорт, но може да се усеща болка при вдигане на тежки предмети, кашлица, напъни при ходене по малка или голяма нужда, при по-продължително стоене или седене. Когато се усеща дискомфорт, той може да бъде описан като остра или тъпа болка, която се влошава в края на деня. Всяко по-силно чувтсво за дискомфорт или такова, продължило по-дълго време, както и други симптоми като зачервяване, гадене, повръщане, асоциирано с подутината, са възможни индикатори за „заклещена” херния, която налага спешна консултация с хирург. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ? Разрез, извършен на коремната стена, е слабото място, на което се получават вентрални хернии. Фактори, подпомагащи появата на херния са например прекомерно разтягане на коремната стена, напреднала възраст, затлъстяване, травма или последвала инфекция на мястото на разреза след предходна операция. Вентралната херния може да се появи веднага след операцията, в други случаи години след нея, а в трети – дори да не се появи. Вентрална херния може да получи всеки, независимо от възрастта. По-чести са при по-възрастни пациенти. Някои състояния, например хронична кашлица, запек, затруднено уриниране, често разтягане на коремната стена, увеличават възможността и спомагат образуването на вентрална херния. КАКВО Е МЯСТОТО НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ХИРУРГИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ? Предимствата на лапароскопската корекция на вентрални хернии са: По-слаба болка след операцията; По-кратък болничен престой; По-бързо връщане на пациента към старата му диета; По-бързо възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот, работа и активности; По-ниска честота на инфекции. След обстоен преглед от хирургът, може да се прецени дали пациента е подходящ за лапароскопска корекция на вентрална херния. В някои, макар и редки случаи, например след множество операции на корема, херниите се получават в нетипични и трудни за достъп от хирурга области на коремната стена или при други медицински състояния. Най-добрият и щадящ подход за лечение на вентралната херния се извършва и преценява от опитен хирург. КАКВА ПОДГОТОВКА Е НЕОБХОДИМА ПРЕДИ ЛАПАРОСКОПСКАТА КОРЕКЦИЯ НА ВЕНТРАЛНА ХЕРНИЯ? Повечето операции на хернии се извършват амбулаторно, тоест пациента има възможността да се прибере вкъщи на същия ден или деня след операцията; Усложнените случаи на пациенти с хернии понякога налагат болничен престой за повечето от един или два дни след операцията; Предоперативната подготовка включва кръвни изследвания, медицинска оценка, рентгенография на гръден кош и ЕКГ, според възрастта и медицинското състояние на пациента; След преценката на състоянието на пациента, хирургът уведомява пациента за всички ползи и рискове от операцията; За предпочитане е пациентът да се изкъпе преди операцията; Понякога се предпочита червата на пациента да са празни, за целта на което се приемат очистващи разтвори или медикаменти. За предпочитане е да се приемат само бистри течности за определен период преди операцията; След полунощ, вечерта преди операцията, не трябва да се приема нищо през устата, нито храна, нито течности, освен лекарствата, разрешени от хирурга, с малка глътка вода сутринта преди операцията; Медикаменти като кръворазреждащи, известни като антикоагуланти или антиагреганти, противовъзпалителни лекарства (като тези, приемани от болните с артит) и витамин Е, трябва да бъдат временно спрени от няколко дни до седмица преди операцията; Диетолечение или фитотерапия, например с жълт кантарион, е нужно да бъде преустановена две седмици преди операцията; Спиране на тютюнопушенето преди операция. В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЛАПАРОСКОПСКАТА ОПЕРАЦИЯ ЗА ВЕНТРАЛНИ ХЕРНИИ? Съществуват няколко възможности за пациентите, страдащи от вентрална херния: Използването на пристягащи колани – неефективно, затруднява лечението; Вентралните хернии не изчезват от само себе си, като отлагането на хирургично, лапароскопско лечение води до усложнения и уголемяване на дефекта; Златен стандарт за лечение на хернията е хирургията, възможни са два метода: Традиционен подход – извършва се през разрез на коремната стена. Разрезът преминава през част или през целия разрез от предишната операция на пациента, през кожа, подлежащата мастна тъкан, до корема. Хирургът може да пришие нормалната тъкан около дефекта, така че да го затвори, но по-често, а и за предпочитане е поставянето на специално платно в коремната стена за по-сигурно затваряне на дефекта. Тази хирургична техника се извършва под обща упойка, но при определени случаи е възможно извършването и с локална упойка със седация (различно по сила „успокоение” на пациента с медикаменти) или спинална анестезия. Избора на упойка се извършва от лекуващия лекар. Лапароскопски подход – при този метод се въвежда малка тръбичка, през която се въвежда лапароскоп(малък телескоп, завършващ с камера, възроизвеждаща образа на екран), който позволява добра видимост на хирурга в коремната кухина. Инструментите, с които работи хирурга и платното, с което се покрива херниалният дефект, се въвеждат през други малки разрези на коремната стена. Платното се фиксира и закрепя върху херниалния дефект чрез шев или специални „такове”, като по този начин платното се захваща за здравата околна тъкан на коремната стена. Обикновено са необходими три до четири разреза с размери от половин до един и половина сантиметра. Лапараскопската техника за лечение на вентрални хернии се извършва под обща упойка. КАКВО СЕ СЛУЧВА В ДЕНЯ НА ОПЕРАЦИЯТА? Сутринта пациента идва в болницата; Екип от висококвалифицирани сестри поставя малки по размер игла, абокат или катетър във вена, чрез което се въвеждат медикаменти преди или по време на операцията. Често преди операцията се приемат антибиотици; Упойката, т.нар. анестезия трае по време на операцията, както и часове след нея; След операцията пациента се извежда в реанимация до пълното му събуждане; Множество пациенти се прибират в деня след операцията, а при други е необходим престой от един до няколко дни след операцията. Болничния престой зависи от състоянието на пациента и „размера” на оперативната интервенция. КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ ПАЦИЕНТИ, НЕПОДХОДЯЩИ ЗА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? При малък брой пациенти оперирането на вентрална херния чрез лапароскопския метод е невъзможно. Факторите, насочващи лечението към „отворена” операция включват затлъстяване, големи по обем и брой предишни операции, предизвикали сраствания, невъзможност за визуализация на органите, както и интензивно кървене по време на лапароскопска операция може да доведе до преминаване към отворена такава. Решението за оперативния подход се извършва според преценката на хирурга преди или по време на операцията. Не е усложнение, когато хирурга реши,че е по-безопасно да се премине от лапароскопска към „отворена” операция, с цел безопасност за пациента. КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Хирургът преценява тежестта на натоварванията и се насърчава да се движи вкъщи след операцията. Определя се интензитета и тежестта на натоварванията и тренировките, като пациента трябва да спазва указанията на хирурга стриктно; Постоперативния дискомфорт е от среден до интензивен. Често, пациентите приемат медикаменти за болката; При поява на температура, студени тръпки, повръщане, невъзможност за уриниране, видите или усетите усложнение от разрезите, се свържете с хирурга си незабавно; Ако дълго време след операцията усещате болка, която не се повлиява от приема на болкоуспокояващи, уведомете хирурга си; Повечето пациенти се връщат към нормалния си начин на живот скоро след операцията. Това включва къпане, шофиране, изкачване на стълби, връщане към работата си, както и нормален полов живот; Понякога, при част от пациентите може да се получи бучка или отичане в зоната на излекуваната хенрия. Това се получава поради събирането на телесни течности в мястото на доскорошната, излекувана херния. В повечето случаи този оток спада сам с времето, в противен случай, хирургът може да дренира отока, т.е. да извлече течността от кухината с помощта на малка игла; Контролни прегледи се насрочват около втората до третата седмица след операцията. КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ УСЛОЖНЕНИЯ? Макар лапароскопската операция за лечение на вентрални хернии да се счита за най-безопасната, при нея, както при всички операции съществува риск от усложнения. Някои от тези усложнение са странични ефекти на организма от упойката, кървене, засягане на черва или други коремни органи. Други по-редки проблеми са пневмония, образуване на кръвни съсиреци или сърдечни проблеми. Ако се инфектира платното, то се премахва или заменя с ново. Възможно е хернията да се появи отново, т.е. да рецидивира. Честотата на тези усложнения зависи от общото състояние на пациента, преценката и опита на хирурга. Счита се, че честотата на рецидиви на вентрална херния е по-голяма, при отворената операция. След преценка на рисковете и ползите, хирургът преценява най-добрия подход за лечение на хернията. Като при всички случаи е за предпочитане хернията да се оперира. В КАКВИ ИЗВЪНРЕДНИ СЛУЧАИ Е НЕОБХОДИМО ПАЦИЕНТА ДА ПОТЪРСИ СВОЯ ЛЕКАР СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Температура над 38 градуса; Кървене; Оток или болка в корема; Болка, която не затихва след прием на болкоуспокоителни лекарства; Гадене или повръщане; Студени тръпки; Кашлица или задух; Оттичане на секрети от следоперативните рани; Зачервяване около разрезите.

### ЛАЗЕРНА ХЕМОРОИДОПЛАСТИКА – ЛАЗЕРНО ПРЕМАХВАНЕ НА ХЕМОРОИДИ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%bf/
Обновено: 2026-02-03

Хемороидите са анални възглавнички, нормално три на брой, две в дясната и една в лявата част на аналния канал. Тези еластични възглавнички са изпълнени с вени и артерии, покрити с анална лигавица, като по този начин играят ролята на еластична „запушалка” , която затваря аналния канал. Нормално тези възглавнички стоят на своето място, изпълнявайки своята „клапна” функция, но при определени условия, например слабост в лигаментарния апарат или подуване, разширяване на вените, тези възглавнички могат да се приплъзнат по дължината на аналния канал и да се превърнат в хемороидална болест. Тоест причината за развитие на хемороиди не е еднозначна, като заболяването „хемороиди“ се среща еднакво както при мъже, така и при жени. Какво предизвиква хемороиди и кои са най-честите причини? Фамилност Харатерно за хемороидалната болест е нейната фамилност. Хемороидите имат склонност да се предават в поколението от кръвни роднини, най-вероятно поради вродена слабост във връзките, които подсилват и придържат аналните възглавнички на тяхното нормално място. Когато тези връзки не могат да задържат възглавничките-запушалки в аналния канал, те спадат по-ниско от нормалната им позиция в аналния канал. Причинените по този повод хемороиди могат да се появят още в късна юношеска възраст. Бременност Поради неродения плод в утробата си, бременните жени развиват по-високо налягане в тазовата кухина, съответно и в тазовите вени(в това число хемороидалните). Това води до разширение на вените, правейки ги склонни към образуване на съсиреци или така наречената тромбоза и тяхното изпадане, известно още като пролапс. Възраст С течение на възрастта, хората могат да развият хемороиди, поради разхлабване, разтягане на аналните лигаменти и тъкани, поддържащи анатомично и подкрепящи аналните възглавнички, което би могло да доведе до изпадане на хемороидите. Запек При запек, изхождането е съпроводено с напъни, които увеличават налягането в таза и хемороидалните вени, като ги прави податливи към подуване, разширение и тяхното изпадане (пролапс). Хемороиди при бременни Хемороидите често се появяват по време на бременност, в резултат на повишено налягане и нарушение в кръвотока, известно още като съдова стаза, в тазовите хемороидални вени. Външни хемороиди с тромбоза Тромбозата е процес в хемороидалната вена, при който се образуват съсиреци. В някои случаи повишеното налягане във външните хемороиди причинява подуване, балониране и спукване на вената. Това води до болезнено подуване в тази зона, с размери понякога повече от 2.5 см, като в някои случаи тази вена е повече от една, както е често при бременни. Повишеното налягане може да се причини от повдигане на тежести, диария, бременност, запек. Тромбозиралите хемороиди трябва да се третират спешно. Пролабирали (лат. Prolapsus – изпадане) хемороиди В развитието на хемороидалната болест, хемороидите се уголемяват, изпадат от аналния канал, докато в крайните стадии, те са постоянно пролабирали, т.е. „изпаднали”. Аналната лигавица продуцира мазен, слузест секрет, който нормално смазва аналната лигавица, тоест играе ролята на физиологичен лубрикант. Този секрет нормално се абсорбира от тялото, но когато хемороидите са постоянно пролабирали, тоест те са извън аналния канал, този секрет зацапва бельото. Освен лошото кървене и секрет, има още и опасност от разраняване и заклещване. Разязвени хемороиди Пролабиралите хемороиди, извън аналния канал, са лесно уязвими и податливи към разязване и разраняване. Това води до болка и неприятна миризма, както и хигиенни проблеми. Заклещени хемороиди Когато хемороидите излизат извън аналния канал, понякога сфинктера, контролиращ движението на червата, изпада в спазъм, образувайки примка около хемороидите. По този начин хемороидите не могат да се приберат обратно в аналния канал, като се влошава кръвотока им. Това е много болезнено състояние налагащо спешна оперативна намеса. Стадиране на хемороидите: Хемороиди първи стадии Това е хемороид в най-ранна фаза на развитие. Симптомите включват сърбеж, кървене, запек и дискомфорт. В началото може да се лекуват с фекални омекотители и мокри бебешки кърпи, вместо грубата тоалетна хартия. Въпреки това тези хемороиди прогресират до втори стадии, който налага лазерна терапия. Хемороиди втори стадии Те са по-големи, като започват да излизат извън пределите на аналния канал. Обикновено те се прибират сами или трябва да бъдат избутани навътре след изхождане. Тези хемороиди са подходящи за лазерна терапия. Хемороиди трети стадии Това е напреднала форма на хемороидална болест, при която има пролапс на хемороидите, при което те се подуват, след дефекация. В този стадии се налага тяхното ръчно прибиране и е необходимо лечение. Хемороиди четвърти стадии В този стадии хемороидите са постоянно навън, често предизвикват подуване и болка, кървене, зацапване на бельото с мукус, както и силна болка при съсирване на кръвта в хемороидална/хемороидални вени. Тези хемороидите налагат спешно лечение с “диоден лазер Leonardo”. Какво е лечението на хемороидите? Лазерното премахване на хемороидите, познато още като лазерна аблация, е един от най-модерните начини за борба с хемороидите. Този метод е минимално инвазивен, тоест с минимални разрези и травмиране на тъканите, максимално щадящ за пациента, като е необходимо само еднократно прилагане на този вид хирургична намеса. В какво се състои лазерната терапия? С помощта на електрически ток създаваме лазерен лъч, затворен в тръба. Използваме диоден лазер Leonardo. С помощта на лазера създаваме лъчи с различна характеристика, позволяващи два режима на действие – режим за рязане и режим за изгаряне. Режимът за рязане позволява на хирурга много по-точно и прецизно да отделя тъканите, така че да не се засягат излишни подлежащи структури и части от човешкото тяло, докато режимът за изгаряне позволява изгарянето на хемороида, оставяйки само малък белег, нещо което е невъзможно с хирургически ножици. Поради този факт хемороидите могат да бъдат лекувани с лазер, в пълен обем, с по-малко увреда и засягане на околните тъкани. В какво се състои процедурата? Пациентът се упоява с венозна упойка, така че да се чувства комфортно, заспал по време на операцията, без да усеща болка. Това позволява безопасно лечение дори на най-рисковите пациенти. По време на операцията пациента е легнал по гръб, без да се затруднява дишането му. Докато пациента лежи на операционната маса, зоната на ануса и около нея се инжектира с дългодействаща местна упойка, така че когато се събуди, да не усеща болка. По-големите хемороидите се „изрязват” с лазера. Когато лазера премахва тъканите, той запечатва, тоест много рядко се използват шевове, освен това лазера е тънък и позволява добра видимост, премахвайки риска от увреда на мускулите, участващи в дефекацията. Благодарение на тази техника пациентите никога не се „изпускат” след премахването на хемороидите с диодния лазер Leonardo. По-малките хемороиди се обгарят, като след това остават само бързозарастващи белези. Каква е разликата с другите хирургични техники за премахване на хемороиди? 1.Световно доказан и по-ефективен метод; 2.При лазерната хемороидектомия има по-малка увреда и засягане на подлежащи тъкани; 3.Възможно е отстраняване на хемороидите в по-голям обем,т.е. премахва се по-голяма част от тях; 4.По-малката травма върху тъканите, разбира се, означава по-малко болка; 5.По-бързо възстановяване; 6.По-малко усложнения. Какво да очаквате след операцията? Скоро след операцията пациентите се събуждат, без да имат чувство на гадене, главоболия, не усещат болка, докато действа локалната упойка. Пациентът има възможността да се прибере вкъщи, с помощта на близък, тъй като поради пълната упойка, не може да шофира. Постоперативно, при необходимост, може да се приемат болкоуспокояващи. Препоръчва се прием на лаксативи в ранния постоперативен период. Първата дефекация може да бъде болезнена, за това се препоръчва на пациента да осъществи първото си изхождане в специална седяща вана, достъпна в аптеките. Зоната на заздравяване трябва да се почиства чрез нежни движения, с бебешки кърпи или с вода. Процесът на заздравяване е бърз, повечето пациенти се връщат към нормалния си ритъм на живот от три до пет дни, според тежестта и стадия на хемороидите. Повторен преглед обикновено не е необходим, освен ако пациента няма въпроси. Какви са възможните усложнения? Шансовете хемороидите да се появят отново след операцията е под един процент. Кървене от зоната на операцията е възможно не повече от десет дни след операцията, но не е толкова обилно, че да предизвиква притеснение. Възможно е след десетия ден да се появи вторичен кръвоизлив, който се контролира лесно, честотата на това усложнение е нищожно ниска. Задръжка на урина – усложнение при мъже с простатни проблеми. Не са регистрирани случаи на пациенти, загубили способността си да задържат газове или фекална маса след операцията, както и пациенти със стеснение на ануса. След операцията не се получават инфекции, затова не е необходим прием на антибиотици. Кога един пациент е подходящ за този тип операция за хемороиди? Хемороидалната болест е прогресиращо заболяване. Необходима е консултация с хирург, който да оцени тежестта на проблема и да предложи подходящо лечение. Лазерното лечение на хемороидите, позволява на пациентите достъп до модерно, щадящо лечение на хемороидите, след което не е нужно да търпят кървенето, мукусното зацапване на бельото, болката и дискомфорта.

### НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 2
URL: https://rossentushev.com/%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d1%82-%d1%82%d0%b8%d0%bf-2/
Обновено: 2026-02-03

Захарен диабет тип 2 се счита за едно от най-разпространените заболявания в глобален мащаб, според данни от 2010 с честота 6.4% сред населението на възраст 20 – 79, с тенденция за увеличаване до 7.7% до 2030 и с честота на диабет - 9.6% и предиабет – 3.7% от населението в България, според проучване на Българското Дружество по Ендокринология през 2012. Тези статистики в световен и национален мащаб доведоха до търсене на нови, модерни, алтернативни методи за лечение на захарния диабет и неговите усложнения и последици. Тук важно място заема бариатричната хирургия, даваща добри резултати както при хора с напреднало затлъстяване и диабет, така и при пациенти с предиабет и диабет, неоснован на затлъстяване. Един от тези нови и надеждни методи на бариатричната хирургия, наричана още метаболитна хирургия е описан по-долу. ЛАПАРОСКОПСКА ЙЕЮНОИЛЕАЛНА ЛАТЕРОЛАТЕРАЛНА АНАСТОМОЗА (ЛИЛА) е нова, обещаваща лапароскопска процедура, даваща значимо подобрение в метаболизма и захарения диабет тип 2 (ЗД2), при пациенти с или без затлъстяване, без да предизвиква смущения в усвояването на храната и не предизвиква недостатък на хранителни вещества. След операцията пациентите имат значими подобрения в техните лабораторни показатели за диабет – кръвна захар, гликиран хемоглобин, C-пептид и други, наблюдава се и нормализиране на повишения им индекс на телесната маса(показател за затлъстяване). Подходящи са всички пациенти с диабет тип 2, ИТМ 24-38 и давност на заболяването не повече от 10 години. Разликата и предимството на ЛИЛА, сравнено с другите бариатрични подходи, е че при този метод няма изключване или премахване на части от гастроинтестиналния тракт и по-краткия оперативен период, като по този начин се подобрява секреторната функция на панкреаса и създава чувство за ситост. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОЦЕДУРАТА? Чрез процедурата се засилва чревната подвижност и се подобрява секрецията на нормалните, физиологични антидиабетни хормони в човешкото тяло. Операцията се извършва лапароскопски, под пълна упойка. Работните инструменти се въвеждат през четири до шест няколкомилиметрови разреза на коремната стена. Операцията трае между 40 и 60 минути, времето на болничният престой е 4-5 дни. КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Пациентите, подложени на тази процедура започват с течна диета първият ден след операцията, като тази диета продължава около седмица, след което се минава на полутечна диета в следващите седем дни и твърда храна след това, в малки порции.След операцията пациентите се явяват на преглед на 1, 3, 6, 9 и 12-ти постоперативен месец. Макар и рядко, в ранния следоперативен период, при някои пациенти може да се появят диарични изхождания. КАКВИ СА ОЧАКВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Наблюдава се значителен спад в лабораторните показатели на диабета още през първия месец. След операцията близо 60% от подложените на ЛИЛА стават инсулинонезависими и могат да спрат приема на инсулин, както и на медикаментите за диабет, приемани през устата, успявайки да запазят нормални, оптимални нива на глюкоза и гликиран хемоглобин. При останалата част от пациентите се наблюдава намаляване на нуждата от антидиабетни медикаменти. Крайният резултат при 60% от диабетиците е ремисия на диабета, а при останалата част от пациентите значително подобрение и намаляване на необходимостта от антидиабетни медикаменти в следващите 12 месеца. При всички оперирани има намаляване на теглото с 5% до 18% от теглото преди операцията, с подобрение и в нивата на холестерола, т.е. на липидния профил. При диабетици с индекс на телесната маса в границите на нормалното, т.е. без затлъстяване, в периода след хранене, се подобрява ранната секреция на инсулин, което води до подобрение на захарния диабет тип 2 при тях, без да води до намаляване на техния индекс на телесна маса. КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ, УСЛОЖНЕНИЯТА И НЕЖЕЛАНИТЕ ЕФЕКТИ СЛЕД ЛИЛА? Рядко може да се наблюдават диарични изхождания първите дни след операцията. Рисковете и усложненията при ЛИЛА са сведени до минимум, което прави тази лапароскопска техника една безопасна процедура и една от най-ефективните и безопасни процедури в бариатричната хирургия за лечение на захарен диабет тип 2.

### Лапароскопска операция на ингвинална херния
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d0%b3%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската корекция на ингвинална херния, наречена още лапароскопска херниопластика, е типична лапароскопска, минимално инвазивна и максимално щадяща за пациента процедура за корекция на херниалния дефект. Извършва се под обща анестезия. Процедурата започва с малък разрез на или над пъпа. След това корема се изпълва с въздух, така че хирургът да има видимост на коремните органи. През разреза се въвежда лапароскопа, който представлява тънък, светещ фибро-оптичен инструмент, по същество малка тръба, проектиращ образа си на монитор. Инструментите, необходими за корекцията на херниалния дефект се въвеждат в коремната кухина през няколко малки, милиметрови разреза в долната част на корема. По този начин става възможно въвеждането на платно, което да подсили коремната стена. КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ СТЕ ПОДХОДЯЩИ ЗА ЛАПАРОСКОПСКА КОРЕКЦИЯ НА ИНГВИНАЛНА ХЕРНИЯ? Трябва да се оцени от специалист-хирург самия херниален дефект, като например дали хернията е заклещена, дали е двустранна, както и някои други ситуации, които трябва да бъдат доуточнени преди лапароскопската херниопластика. КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ЗА ХЕРНИОПЛАСТИКА И ОТВОРЕНИЯ МЕТОД? Лапароскопската техника се извършва през няколко малки разреза, вместо един голям при конвенционалния метод , което прави лапароскопията като метод на избор в световната практика, като по-щадяща и модерна техника; При двустранни хернии, чрез лапароскопската техника може да се оперират и двете хернии едновременно, без да се правят два големи разреза от двете страни; Лапароскопията позволява оглед на коремната кухина и изключване на хернии на всички места, на които е възможно получаването на подобен дефект; При лапароскопската операция е необходима обща упойка, при която пациента е „заспал” и се събужда след корекцията на неговата херния. Конвенционалния метод за корекция на хернии може да се извърши чрез обща, спинална или локална упойка. КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Повечето пациенти, подложени на лапароскопска херниопластика, имат възможността да се приберат вкъщи на същия ден, след операцията. Възстановителният период е около една до две седмици като след този период пациентът може да се върне към нормалния си, ежедневен ритъм и начин на живот. По-интензивни и физически напрягащи действия могат да се извършват след четвъртата седмица от възстановителния период. След редица проучвания е доказано, че болката след лапароскопската операция за корекция на ингвинална херния, е по-слаба от тази след „отворената” хирургия. КАКВИ СА ИНДИКАЦИИТЕ И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА ОПЕРАЦИЯ ЗА КОРЕКЦИЯ НА ИНГВИНАЛНА ХЕРНИЯ? Хирургичната корекция на дефекта се препоръчва за ингвинални хернии, които предизвикват болка, дискомфорт или други симптоми, както и за хернии, които са заклещени. Операция се препоръчва винаги и при деца с ингвинална херния. Лапароскопската операция за ингвинални хернии не се препоръчва при пациенти, които: Не могат да бъдат подложени на обща анестезия; Имат болести на кръвта, свързани с проблеми в съсирването, като например хемофилия и тромбоцитопенична пурпура; Са били подложени на множество коремни операции, при които в някои случаи е възможно да се получат сраствания, които биха направили достъпа на лапароскопските инструменти до коремната кухина труден; Страдат от тежки белодробни заболявания като емфизем, тъй като въздухът, който се използва за изпълване на корема по време на операцията, съдържа въглероден диоксид, който може да затрудни дишането на този тип пациенти; Са бременни; С тежки форми на затлъстяване. Лапароскопската операция за корекция на ингвинални хернии обикновено не се прилага при деца, но при тях може да се използва лапароскопа, за да се види дали няма херния в противоположната слабинна област. Това става възможно чрез въвеждането на лапароскопа през оперираната в момента ингвинална херния. Ако се намери в такъв случай херния, хирургът може да оперира и двете хернии по време на една и съща операция. КАКЪВ Е ДЪЛГОТРАЙНИЯТ ЕФЕКТ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА? Вероятността една херния да се появи отново, т.е. да рецидивира, след лапароскопска операция варира от 1 до 3 на всеки 1000 извършени операции. Лапароскопската операция за ингвинална херния има редица предимства пред „отворената „ техника: Повечето пациенти предпочитат лапароскопската техника, защото тя причинява по-малко болка, по-щадяща е, с по-добър козметичен ефект, като пациентът има възможността да се върне на работа и към нормалния си начин на живот по-бързо отколкото при конвенционалния метод; Корекцията на нова херния на същото място е по-лесна лапароскопски, отколкото при „отворена” операция; Възможен е оглед за херния в противоположната слабинна област както и за други хернии, както и тяхната едновременна корекция. КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ПРИ ТОЗИ ТИП ОПЕРАЦИИ? При някои пациенти е необходима допълнителна подготовка преди операцията, за да се намалят или избегнат някои усложнения. Това обикновено са пациенти, които: Имат история за тромби в големи кръвоносни съдове, например дълбока венозна тромбоза; Пушачи; Приемат по различни причини високи дози аспирин или антикоагуланти, които забавят съсирването на кръвта и по този начин увеличават риска от кръвоизлив по време на операцията; Рисоквете на лапароскопската операция, макар и някои от тях ниски, включват също: Болка в тестисите и болка или засягане на семенната връв, пренасяща сперма от тестисите до пениса. Насядане на малко количество течност или кръв в скротума, ингвиналния канал или коремните мускули; Задръжка на урина Тъканни сраствания; Увреда на коремни органи, кръвоносни съдове или нерви; Изтръпване или болка в бедрото; Повторна поява, рецидив на херния (обикновено се дължи на малко и недостатъчно по размер или недобре фиксирано и застопорено платно по време на операцията). Лапароскопската корекция на ингвинални хернии е по-скъпа от „отворената” хирургия, поради по-скъпите инструменти, но има и по-кратък болничен престой, след който пациента може да се върне по-рано на работа и да се върне към нормалния си ритъм на живот.

### Животът след бариатрична операция – медикаменти
URL: https://rossentushev.com/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bc/
Обновено: 2026-02-03

Бариатричната операция е ключово събитие по пътя към отслабване и повечето пациенти, които се подлагат на такава операция, виждат в нея възможност за ново начало. Тук искам да отбележа, че затлъстяването е диагноза за цял живот и няма операция, диета или медикаменти, които самостоятелно и завинаги да излекуват това заболяване. Факт е, че бариатричната хирургия може да донесе много ползи за здравето на пациента, но тя задължително трябва да бъде придружена и последвана от сериозни промени в начина на живот на пациента, за да се радва той на дългосрочни резултати по отношение на своето тегло и общо здраве. И тъй като наистина бих искал да подчертая колко важна е тази промяна в начина на живот, за да имаме успешно лечение, реших да подготвя поредица от няколко статии, в които ще обърна внимание на различни аспекти от начина на живот и правилните грижи след бариатрична операция. В настоящата статия давам отговор на най-често задаваните въпроси, свързани с приема на медикаменти. Повечето хора, страдащи от затлъстяване, имат сериозни здравословни проблеми като диабет, високо кръвно налягане, повишен холестерол и коронарна болест на сърцето. В голям процент от случаите пациентите, които се подлагат на бариатрична хирургия и успешно отслабват, виждат, че тези здравословни състояния се подобряват и дори е възможно в даден момент да спрат приема на някои лекарства по съвет на лекаря си. Приемът на по-малко лекарства по лекарско предписание, обаче, не винаги означава край с хапчетата. В крайна сметка целта е по-добро здраве, а не по-малко хапчета. Голяма част от пациентите всъщност приемат повече хапчета след операцията, тъй като се нуждаят от определени витамини и минерали за нормалното функциониране на организма. Как се отразява бариатричната операция на приема на лекарства? В зависимост от извършената операция и индивидуалното ви състояние, вашата медикаментозна терапия може да бъде засегната от тази промяна. В ранния период непосредствено след операцията не се препоръчва поглъщането на големи таблетки и капсули. Това не означава, обаче, че не могат да се приемат под друга форма - смачкани, течни, суспендирани, дъвчащи, сублингвални или инжекционни. Някои лекарства могат да бъдат приемани заедно с храна. Някои пациенти се нуждаят от по-висока доза антидепресанти, за да имат същия ефект. Това не е усложнение, но трябва да сте наясно как се чувствате и да говорите с Вашия лекар. Ще се промени ли дозирането на лекарствата ми след бариатричната операция? Може би. Някои дози от лекарства могат да се понижат, тъй като здравословните състояния, свързани със затлъстяването, се подобряват. Например, пациентите с диабет често изискват по-малко инсулин или други лекарства за диабет след операция, тъй като контролът върху кръвната захар може бързо да се подобри. Пациентите, които приемат лекарства за високо кръвно налягане и холестерол, могат също да намалят дозите, ако тези състояния се подобрят. Всички промени в медикаментозния план следва да бъдат контролирани от Вашия лекар. Това не е нещо, което трябва да направите сами. Кои медикаменти трябва да избягвам след такава операция? Добре е да се избягва приемът на нестероидни противовъзпалителни средства. Принципно те могат да причинят язви или стомашно дразнене при всеки, но са често срещана причина за т.нар. „маргинална язва“ след стомашен байпас. Маргиналните язви могат да кървят или перфорират. Обикновено те не са фатални, но могат да причинят много месеци или години на болки и дискомфорт и често налагат извършването на повторна операция и дори обръщане на стомашния байпас. Кортикостероидите могат също да причинят язви, но в някои ситуации може да са необходими. Някои лекарства с продължително действие, с удължено освобождаване или с ентерично покритие може да не се абсорбират добре след бариатрична хирургия, така че е важно да следите с Вашия лекар как реагира организмът Ви на приема на даден медикамент. И не на последно място някои лекарства могат да доведат до повишаване на теглото, така че отново Вие ​​и Вашият лекар трябва да прецените риска от увеличаване на теглото спрямо ползата от това лекарство. В някои случаи може да има алтернативни лекарства с по-малко наддаване на тегло като страничен ефект. От какви други лекарства ще се нуждая след бариатричната операция? Някои пациенти може да се нуждаят от анти-киселинни лекарства, временно или за неопределен период време. Някои хирурзи предписват временно лекарство за превенция образуването на жлъчни камъни, ако все още имате жлъчен мехур. Както споменах и по-рано, в зависимост от извършената операция и индивидуалното Ви състояние, със сигурност ще се наложи да приемате определени витамини и минерали, които отново ще Ви бъдат назначените от Вашия лекар.

### Животът след бариатрична операция – хранене
URL: https://rossentushev.com/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%85/
Обновено: 2026-02-03

Бариатричната операция е ключово събитие по пътя към отслабване и повечето пациенти, които се подлагат на такава операция, виждат в нея възможност за ново начало. Тук искам да отбележа, че затлъстяването е диагноза за цял живот и няма операция, диета или медикаменти, които самостоятелно и завинаги да излекуват това заболяване. Факт е, че бариатричната хирургия може да донесе много ползи за здравето на пациента, но тя задължително трябва да бъде придружена и последвана от сериозни промени в начина на живот на пациента, за да се радва той на дългосрочни резултати по отношение на своето тегло и общо здраве. И тъй като наистина бих искал да подчертая колко важна е тази промяна в начина на живот, за да имаме успешно лечение, реших да подготвя поредица от няколко статии, в които ще обърна внимание на различни аспекти от начина на живот и правилните грижи след бариатрична операция. Ще стартирам с отговор на най-често задаваните въпроси, свързани с начина на хранене. Прием на храни, хранителни добавки и течности след бариатрична операция В първите седмици след операцията ще получите хранителен план, който да следвате. В зависимост от състоянието ви и вида на операцията, този план може да включва течна диета за определен период от време, последвана от меки или пюрирани храни и евентуално по-твърда храна в някакъв момент. През първите няколко месеца е изключително важно да си набавяте изключително много течности, за да се избегне дехидратация, запек и камъни в бъбреците. Приемът на достатъчно течности е важен също така за ефективното и по-бързо изгаряне на калории. Винаги носете бутилка вода със себе си. Напомняйте си да пиете, дори ако не се чувствате жадни. Можете да разберете дали си набавяте достатъчно течности по цвета на урината. Ако тя е светла и чиста и уринирате между 5 и 10 пъти на ден, значи би трябвало всичко да е наред. Признаци за дехидратация могат да бъдат жажда, главоболие, твърди изпражнения или замайване при седнало положение или изправяне. При най-малките признаци на дехидратация, незабавно се свържете с вашия лекар. Препоръчително е да се придържате към здравословен начин на живот, като това изисква тотална промяна на хранителните навици. Богатите на протеини храни са изключително важни, като препоръките варират между 60 и 100 г протеин дневно, в зависимост от вашето състояние, тип операция и ниво на активност. Добре е да разпределите това количество между отделните хранения за деня. По този начин ще имате протеини на всяко хранене. Протеинът е хранително вещество, което помага да се чувствате сити по-дълго време. Това ще ви помогне да контролирате глада и порциите. Можете да си набавите протеини чрез приема на месо, яйца, млечни продукти, боб и др. Вашият лекар и диетолог ще ви посъветва точно кои храни са подходящи за вас и кои не. Приемът на протеини също така е важен, за да запазите мускулната си маса в периода на отслабване и да поддържате добър метаболизъм. Добре е също така да ограничите до минимум храните с високо съдържание на добавена захар като бисквити, сладкиши, бонбони, сокове или други въглехидрати (бял хляб, тестени изделия, крекери и др.). Независимо от здравословните промени, които ще направите по отношение на храненето, ще се наложи да приемете и факта, че до края на живота си ще трябва да си набавяте някои вещества чрез хранителни добавки. Те отново варират в зависимост от индивидуалното ви състояние и претърпяната операция, но най-често това са: Мултивитамини Витамин D Калций Желязо Витамин В12 Със сигурност всичко това е голяма промяна и няма да ви бъде никак лесно, особено в началото, но щом веднъж свикнете с новия си режим, той постепенно ще се превърне в начин на живот за вас и ако сте достатъчно мотивирани да постигнете и поддържате здравословно тегло и състояние до края на живота си, със сигурност ще се справите. В следващите няколко статии ще обърна внимание на аспекти, като прием на медикаменти, физическа активност, психично здраве и др.

### Двустранна херния. Как се появява и какви са методите за нейното лечение?
URL: https://rossentushev.com/%d0%b4%d0%b2%d1%83%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d1%8f%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba/
Обновено: 2026-02-03

Хернията е състояние, при което, част от вътрешен орган излиза през отвор на коремната стена. Най-често херниите се развиват в областта на корема и слабините. Двустранната херния е състояние, при което се наблюдава ингвинална (слабинна) херния от двете страни. За някои симптомите на двустранната херния са видни, докато други не чувстват нищо повече от тежест в корема. Двустранната херния може да се развие бързо или за продължителен период от време, в зависимост от конкретната причина за появата й. Всеки може да страда от двустранна ингвинална херния, но е по-често срещана сред мъжете. Двустранната херния не е болезнена в ранния период от развитието й. С времето, обаче, доста пациенти намират за болезнени елементарни действия като кихане, кашляне или вдигане на предмет. Двустранната херния може да бъде опасна, тъй като органите в корема (като червата) могат да се заклещят и да се прекъсне тяхното кръвоснабдяване, което лесно се превръща в спешно животозастрашаващо състояние. Ето защо са важни ранното диагностициране и лечение. Двустранна херния при мъжете и жените Мъжете и жените са биологически различно устроени и съответно състояния като двустранната херния се проявяват по различен начин. При мъжете хернията се намира най-често в ингвиналния канал, докато при жените тя може да се появи както в слабинните, така и в бедрените канали. Причини за появата на двустранна херния Повишено вътрекоремно налягане в комбинация с вече съществуващо слабо място в коремната стена. Упражняването на тежка физическа активност, като вдигане на големи тежести, интензивен спорт и определени професии, повишават риска от появата на двустранна херния. Прекаленото напъване по време на изхождане повишава риска от появата на двустранна херния. Хронично кихане или кашляне също може да доведе до двустранна херния. В някои случаи перитонеумът не се затваря правилно след раждане, което води до отслабени абдоминални стени и повишава риска от появата на ингвинална херния в бъдеще. Бременността също може да е причина за появата на двустранна херния. С напредване на възрастта рискът от появата на двустранна херния се повишава с 40%. Затлъстяването е сред най-честите причинители на двустранна херния. Симптоми на двустранната херния Подуване в слабините. Появява се от двете страни на слабините, като издутините са съвсем видими при кашляне. В легнало положение може и да не се забелязват, но зоната на слабините може да е чувствителна и болезнена. Тежест в корема и слабините. Наличие на тежест в коремната област, която може да бъде придружена от запек. Най-често пациентите чувстват дискомфорт при навеждане, кашляне и повдигане на обект, като симптомите се облекчават в легнало положение. Болка и напрежение. Двустранната херния може да причини болка или чувство на парене в подутата област. Може да чувствате и напрежение в слабините. Възможно е да се появят спорадична болка и подуване на тестисите. Лечение на двустранната херния В редки случаи, когато двустранната херния е малка и безболезнена, е възможно да не й обърнете внимание. Ако, обаче, хернията стане по-голяма и причини дискомфорт, тогава хирургическата корекция е единствената възможност за лечение. В днешно време операцията на херния се извърша лапароскопски, което дава възможност за по-добра видимост на органите и отстраняване на проблема без големи хирургически разрези, без кръв и с доста по-безболезнено и бързо възстановяване за пациентите. По време на операцията се изважда херниалният сак от слабинния канал и дефектът се покрива с достатъчно по размер платно (протеза) от полиестер или полипропилен. Моят съвет е да се консултирате незабавно с хирург, ако почувствате дискомфорт или подуване в слабините.

### Какви са предимствата на съвременното лазерно лечение на хемороиди и фистули и защо е важно да не отлагаме прегледа?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%82/
Обновено: 2026-02-03

Ежедневно се сблъсквам с хора, които чувстват дискомфорт, а понякога дори и болка в аналната област и дори не знаят на какво се дължи проблемът. Част от тях са отишли веднъж на преглед при специалист, но така и не са взели последващи мерки, а други дори не си правят труда да посетят лекарския кабинет, като си поставят сами диагноза на база разговори с близки и познати и прочетена информация в интернет. Често се заблуждавате, че страдате от дадено заболяване, тъй като симптомите ви се припокриват с нещо, което сте чули или прочели. Много заболявания, обаче, имат сходни симптоми. Някои търпят отлагане в лечението, но други не. Ето защо ви съветвам да не отлагате прегледа при специалист. При най-малък дискомфорт, отидете на консултация, за да сте сигурни какъв точно е проблемът и какво е състоянието ви. От опит знам, че отлагането е най-сигурният път към влошаване на състоянието и скъсяване на списъка с възможните методи за лечение. Обикновено пациентите чакат болката да стане непоносима и да изпитват затруднение да извършват част от ежедневните си дейности, за да дойдат на консултация при мен. Много често, когато се касае за хемороиди или анална фисура или фистула, идвайки във вече напреднал стадий на заболяването, единственото, което мога да предложа, е оперативно лечение. За съжаление чрез консервативните методи може да се постигне по-скоро облекчаване на състоянието, но не и радикално лечение на проблема. Страхът от операция, обаче, често отказва хората от лечение. В 21 век този страх вече не е аргументиран, защото все по-рядко и по-рядко се практикува “класическата операция”, включваща разрези и шевове. Вместо нея използваме по-ефективни, безкръвни и минимално инвазивни методи, които са много по-комфортни и щадящи за пациентите. Какво представлява лазерната аблация? Лазерната аблация е съвременен метод за лечение на хемороиди и фистули. Чрез нея възстановяваме дефекта бързо, безболезнено и без кръв и нежелани усложнения. След процедурата пациентът може да изпитва лек дискомфорт за период от няколко часа, но със сигурност ще се възстанови много по-бързо в сравнение със стандартните оперативни методи и най-важното – ще е в състояние да контролира мускулите на ануса. Процедурата е бърза и безкръвна, като отнема няколко минути и пациентите могат да бъдат изписани още на същия ден и да се върнат към обичайната си ежедневна активност. Аз извършвам процедурата с най-модерния диоден лазер Leonardo, с мощност 8W и продължителност на импулса от 3 сек. Предимства на лазерното лечение Безкръвен и почти безболезнен метод с над 90% успеваемост, като при незадоволителен резултат процедурата може да се повтори; Може да се извърши и под местна анестезия; Не налага извършването на разрези и няма шевове; Запазва се целостта на лигавицата и аналния сфинктер, поради което няма условия за развитие на стенози или изпускане по нужда; Методът предлага изключително кратко възстановяване и незабавно връщане на пациента към ежедневните дейности с минимална или липсваща следоперативна болка, предимно в началните стадии.

### Футболистът Страхил Попов оперира херния в болница Вита
URL: https://rossentushev.com/%d1%84%d1%83%d1%82%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%bb-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b2-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d1%85%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Десният халф на Касъмпаша се довери на хирурга д-р Росен Тушев На 22 май българският футболист Страхил Попов се подложи на операция за отстраняване на спортна херния в МБАЛ Вита. Минути след излизане от упойката 27-годишният десен защитник каза, че се чувства добре. „Последните 5-6 месеца играех с болка. Сега е лято и реших да се възползвам от възможността да реша дискомфорта с хернията. Препоръчаха ми турски специалисти, но съм българин и вярвам в българските лекари. Спрях се на д-р Росен Тушев след препоръка от бившия лекар на националния ни отбор – д-р Михаил Илиев. Събирайки информация за д-р Тушев, разбрах, че той е член и на Европейската Херния Асоциация, консултирах се с него и реших той да извърши операцията. Според д-р Тушев след 2-3 седмици мога отново да играя. В Турция първенството започва на 10 август, а нашите тренировки – на 27 юни, и ще имам необходимото време да се възстановя напълно“, разказа футболистът. Д-р Росен Тушев, който е специалист хирург и Началник на Отделението по хирургия в МБАЛ Вита, сподели: „При спортната херния има различни по вид разкъсвания на мускули и сухожилни разтеглици в слабинната област. Нелекуваната "спортна херния" може да доведе до поява на истинска слабинна херния. Хернията всъщност е слабост (отвор) на коремната стена, през който излизат коремни органи. Веднъж възникнал, отворът не може да заздравее. Херниите прогресират и нараства опасността от „заклещване“. Това се придружава със силна болка и застрашава пациента с различни усложнения. Единственият начин да се спре нарастването на хернията е да бъде възстановена хирургично целостта на коремната стена. Данните показват, че успеваемостта на лапароскопската операция при спортна херния е над 74%. Самата операция трае около 40 мин., като се поставят двустранно платна. Методът води до по-бързо, безболезнено и лесно възстановяване на пациентите при минимална болка и травмиране и отличен козметичен резултат. Очаквам Страхил да е в топ форма още на старта на тренировките.“

### Херния по време на бременност
URL: https://rossentushev.com/%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/
Обновено: 2026-02-03

Хернията е състояние, което настъпва, когато част от вътрешен орган излиза през отвор на коремната стена. Най-често херниите се развиват в областта на корема и слабините. Появата на херния по време на бременност не винаги е непосредствена грижа, освен ако не предизвиква болка. Въпреки това, ако остане нелекувана, в крайна сметка може да доведе до животозастрашаващи усложнения. Ако знаете, че имате херния и се опитвате да забременеете или сте бременна, важно е да уведомите вашия лекар, за да ви насочи към хирург за преглед относно потенциални усложнения. Причини за появата на херния Хернията е резултат от слабост в съединителната тъкан. По-често тази слабост е вродена, отколкото придобита с времето. И все пак някои фактори могат също да допринесат за развитието на тъканна слабост. Тъй като мускулите са склонни да се разтягат, изтъняват и отслабват по време на бременност, жените са по-податливи на развитие на херния в този период. Някои други причини за появата на херния може да са: Вдигане на тежко Течност в коремната кухина Повишено налягане в коремната кухина Напъване по време на дефекация или уриниране Наднормено тегло Хронична кихавица или кашлица Признаци и симптоми Не всяка жена забелязва признаци или симптоми на херния по време на бременност. Действителното физическо местонахождение на хернията може да се почувства като бучка, когато легнете или натискате с пръст областта. Може също така да забележите издутина под кожата на мястото на хернията, но не всички са толкова забележими. Може да почувствате и тъпа болка в проблемната област, която обикновено става по-изразена, когато сте активни, при навеждане, кихане, кашляне или интензивен смях. Някои жени изпитват затруднения да се движат с напредването на бременността. Лечение За съжаление единственият метод за лечение на хернията е оперативният. Стената на мускула трябва да бъде възстановена хирургично, за да се предотврати преминаването на органи през нея. Въпреки това се препоръчва, тази операция да не се извършва по време на бременност, освен ако състоянието не носи риск за вас или вашето бебе. В противен случай, е добре да се отложи до раждането и след пълно възстановяване. За случаите, при които се налага операция по време на бременност, се препоръчва тя да се извърши през второто тримесечие. В днешно време операцията на херния се извърша лапароскопски, което ни дава възможност за по-добра видимост на органите и отстраняване на проблема без големи хирургически разрези, без кръв и с доста по-безболезнено и бързо възстановяване за пациентите. Превенция Има малко неща, които могат да се направят, за да се предотврати появата на херния. Добрата новина е, че бременността обикновено не води до нейното нарастване. Осигуряването на добра физическа подкрепа на мястото на хернията при кихане, кашляне и смях може да предотврати влошаване и по-нататъшен дискомфорт. За целта можете просто да притискате с ръка самата херния по време на някое от гореизброените действия. Ако е необходимо, сведете до минимум интензивната физическа активност, за да не се влоши състоянието ви.

### Анална фистула
URL: https://rossentushev.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%83%d0%bb%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Какво е анална фистула и какви са причините за нейната поява? Аналната фистула е тунел, който тръгва от вътрешността на аналния канал и стига до кожата около него. Обикновено бива придружена от инфекция, която не се е излекувала напълно. Във вътрешността на ануса има жлези, които образуват течност. Понякога те се запушват. Когато това се случи, натрупването на бактерии може да създаде издути джобове от инфектирана тъкан и течности или т.нар. анален абсцес. Ако не се лекува, абсецът може да нарастне и постепенно да си проправи път към външната страна на ануса, като направи отвор в кожата, откъдето да се дренира спонтанно. Фистулата е тунелът, който свързва жлезата с този отвор. В по-голямата част от случаите аналната фистула е причинена именно от такъв тип абсцес. Понякога тя може да бъде породена и от състояния като туберкулоза, болести, предавани по полов път, или продължаващо заболяване, което засяга червата, но това са много редки случаи. Какви са симптомите на аналната фистула? Сред най-често срещаните симптоми са: Болка Зачервяване Подуване в зоната на ануса Може също така да се наблюдава: Кървене Болезнено движение на червата или уриниране Треска Секрет с неприятна миризма, излизащ от отвор в близост до ануса Ако имате който и да е от тези симптоми, незабавно се свържете със специалист. Как се диагностицира аналната фистула? Обикновено диагнозата се поставя чрез снемане на анамнеза и физикален преглед. Някои фистули са лесно забележими. Други не са. Понякога те се затварят сами, след което се отварят отново. Лекарят ще търси признаци на секретираща течност или кървене. Възможно е да се наложи ректално туширане. Ако лекарят прецени, ще ви препрати към проктолог или пък ще назначи ректоскопия, фистулография или колоноскопия, за да се огледа вътрешността на ануса. Как се лекува аналната фистула? За съжаление не е възможно лечение на аналната фистула чрез медикаменти. Лечението е единствено и само оперативно, като се прилагат няколко различни метода. Стандартният оперативен метод се нарича фистулотомия. При по-лека фистула, която не е твърде близо до ануса, лекарят ще отстрани кожата и мускулите около тунела. Това позволява на отвора да се лекува отвътре навън. При по-тежка фистула може да се наложи поставяне на дренаж (сетон) в отвора. Това помага да се отцеди инфектираната течност преди операцията. Процесът отнема 4 седмици или повече. Понякога се налга поставянето на фистулна запушалка или фибриново лепило. В зависимост от това къде е разположена фистулата, по време на операцията може да се наложи да се мине през сфинктерните мускули. Лекарят ще направи всичко възможно да не ги увреди, но все пак може да изпитвате известни затруднения да ги контролирате след процедурата. За да се избегне рискът от сериозно увреждане на сфинктерите, резултиращо в инконтиненция, препоръчвам лазерно лечение на фистулата. Предимства на лазерното лечение на аналната фистула пред стандартните методи Лазерната коагулация е съвременен метод за лечение на аналната фистула. Чрез него възстановяваме отвора в ануса бързо, безболезнено и без кръв и нежелани усложнения. Методът не налага използването и/или поставянето на допълнителни консумативи. След процедурата пациентът може да изпитва лек дискомфорт за период от няколко часа, но със сигурност ще се възстанови много по-бързо в сравнение със стандартните оперативни методи и най-важното - ще е в състояние да контролира мускулите на ануса.

### Анална фисура – симптоми и методи за лечение
URL: https://rossentushev.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d1%81%d1%83%d1%80%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87/
Обновено: 2026-02-03

Какво е анална фисура? Аналната фисура представлява разкъсване на лигавицата на аналния канал, което причинява болка след дефекация, като понякога болката се появява и спонтанно. Повечето анални фисури се лекуват в домашни условия за период от няколко седмици. Фисурите се разделят на остри и хронични. Ако имате анална фисура, която не е излекувана в рамките на 30 дни, тя се счита хронична и налага друг метод на лечение. Аналните фисури са често срещан проблем, който засяга хора от всички възрасти. Как се появява аналната фисура? Аналните фисури са причинени от травма на аналния канал. Увреждане може да се случи, когато: Изхождате големи изпражнения; Имате запек и се опитвате да изходите големи и твърди изпражнения; Имате продължителна диария; Имали сте естествено раждане. Фисурите също така могат да бъдат причинени от ректален преглед, анален сексуален акт или поставяне на чужд предмет в аналния канал. В някои случаи фисура може да бъде причинена и от болестта на Крон. Повишеният тонус на двата анални сфинктера може да бъде причина за появата на фисура. Ние съзнателно контролираме външния анален сфинктер. Но с вътрешния не е така. Този мускул е под натиск или напрежение през цялото време. Ако налягането се увеличи твърде много, то може да причини спазъм и да намали притока на кръв към ануса, което води до разкъсване. Този повишен тонус може също така да попречи на излекуването на фисурата. Какви са симптомите? Силна остра или пареща болка при изхождане. Болката може да бъде кратка или да продължи няколко часа; Сърбеж; Кървене. Възможно е да видите малко петно ярка червена кръв върху тоалетната хартия или няколко капки в тоалетната чиния. Ако се появи каквото и да било кървене, незабавно се консултирайте с лекар. Понякога аналната фисура може да е безболезнена рана, която не зараства. Тя може да кърви от време на време, но да не причинява други проблеми. Как се диагностицира аналната фисура? Лекарят може да диагностицира аналната фисура на базата на вашите симптоми и извършен преглед. Прегледът може да включва: Външен оглед на фисурата чрез внимателна инспекция на ануса; Ректален оглед, при който се използва мини камера, за да се огледа отвътре аналния канал; Дигитален ректален преглед – ректално туширане. По време на прегледа лекарят преценява дали е на лице друго състояние, което може да е причинило фисурата. Няколко фисури в областта на ануса обикновено сигнализират за по-сериозен проблем, като възпалителна болест на червата или отслабена имунна система. Какви са методите за лечение на аналната фисура? Повечето остри анални фисури могат да бъдат излекувани в домашни условия в рамките на 30 дни. Болката по време на изхождане обикновено изчезва в рамките на няколко дни след началото на лечението. Има няколко неща, които можете да направите, за да облекчите симптомите и да помогнете за по-бързото излекуване на фисурата: Опитайте се да предотвратите запек (яжте повече плодове, зеленчуци, варива и пълнозърнести храни; пийте много течности; движете се повече; вземете добавки с фибри); Консултирайте се с лекар и ако е подходящо, приемайте лаксативи. Те ще направят изпражненията по-меки и движенията на червата по-малко болезнени; Седнете във вана, пълна с няколко сантиметра топла вода, за 20 минути, 2 или 3 пъти на ден. Това ще успокои разкъсаната тъкан и ще спомогне отпускането на вътрешния анален сфинктер; Говорете с вашия лекар дали да опитате за кратко време крем без рецепта като цинков оксид, Лидокаин и др. Те могат да помогнат за успокояване на аналните тъкани; Вместо да използвате тоалетна хартия, използвайте бебешки кърпички или медицински тампони. Какво да правим, ако фисурата не зарастне сама? Около 9 от 10 остри фисури се излекуват успешно в домашни условия. И все пак има такива, които изискват допълнително лечение. Ако фисурата не се излекува след 30 дни, може би се нуждаете от лекарства по лекарско предписание. Те могат да включват нитроглицеринов крем, лекарства за високо кръвно налягане под формата на хапчета или гел, или инжекции ботулинов токсин (Botox). Ако и лекарствата не облекчат състоянието ви, може да се наложи оперативно лечение. Най-често използваната операция е странична вътрешна сфинктеротомия. При тази процедура лекарят прерязва част от вътрешния сфинктер, за да отпусне спазъма, който причинява фисурата. Прилагат се още диатермокоагулация, лазерна коагулация и дилатация на сфинктера с последващ шев на лигавицата.

### Пъпна херния след бременност и раждане
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d1%8a%d0%bf%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd/
Обновено: 2026-02-03

С раждането на детето обикновено очаквате, че възможните усложнения за вас са си отишли заедно с бременността. За съжаление, често се оказва, че не е точно така. В следствие от бременността и раждането, може да се окаже, че имате пъпна херния. Как бременността предизвиква появата на пъпна херния? След раждането често се наблюдава състояние, наречено диастаза, което благоприятства появата и на пъпна херния. Какво е диастаза? Това е състояние, при което след раждането основните предни коремни мускули не се прибират едни към други, а остават разделени с повече от нормалните 1 или 2 мм. Това отделяне на мускулите е причинено от повишеното коремно налягане по време на бременността в комбинация със слабост на съединителната ви тъкан. Състоянието се нарича диастаза. Ако този дефект не се забелязва с просто око, то обикновено може да бъде забелязан при напрежение в коремните мускули в седнало или легнало положение и още при повдигане на главата и врата, ако се опитате да направите стандартна коремна преса. Разстоянието между мускулите може да бъде от няколко мм до няколко см в зависимост от степента на отделяне на мускулите. Какво е пъпна херния? Хернията е резултат от слабост или дефект в съединителната тъкан, която заобикаля мускула. Тази слабост може да доведе до това част от съдържанието на коремната кухина (черва или мастна тъкан) да излезе извън нея. Бременността е една от основните причини за появата на пъпна херния при жените. Други причини включват всичко, което може да увеличи вътрекоремното налягане, включително затлъстяване, хронична кашлица, вдигане на тежко, събиране на течност в корема и др. Как да разбера дали имам пъпна херния? Обикновено при пъпна херния се наблюдава изпъкване на кожата на пъпа или в зоната около него. Възможно е кожата в зоната на изпъкването да бъде по-тъмна. Дори и да не се забелязва на пръв поглед, може да се забележи при кашляне, някои упражнения и като цяло при повишаване на налягането в коремната област. Ако имате дори и най-малки съмнения, че може би сте с пъпна херния, най-добре е да се консултирате с хирург възможно най-бързо за поставяне на точна диагноза. Как се лекува пъпната херния? Характерното за всички видове коремни хернии е това, че за съжаление няма друг начин за тяхното излекуване, освен оперативния. В днешно време операцията се извърша лапароскопски, което означава, че няма кървене, няма големи и грозни белези и се възстановявате много по-бързо и безболезнено в сравнение със стандартната отворена операция. Вижте повече информация за лапароскопския оперативен метод ТУК. Какво ще стане, ако не се оперирам? Първоначално хернията може да е много малка и да не предизвиква нежелани симптоми, но с времето е възможно да нарасне и да предизвика болка и дискомфорт. В тези случаи е препоръчително навременното хирургично коригиране на дефекта, тъй като ако хернията се заклещи, би могла да доведе до животозастрашаващо състояние, което налага спешна оперативна намеса. Пъпът ми ще се прибере ли някога или това ще стане само, ако се оперирам? След раждането на матката й отнема известно време, за да възстанови първоначалния си размер. След като това се случи и след като коремните мускули укрепнат, може да забележите намаляване на изпъкналостта на пъпа. Можете да постигнете известно укрепване на коремните мускули и подобряване на диастазата чрез намаляване на теглото и редовното извършване на определени упражнения, но със сигурност няма как да подобрите или премахнете хернията по този начин. Какво да правя, ако планирам да имам още деца? Това може да ви посъветва хирургът след извършен преглед и според състоянието на хернията. Много рядко хернията може да предизвика болка и усложнения по време на бременност, но все пак този фактор не е за подценяване. Най-добре е да обсъдите възможните варианти със специалист. Така ще се чувствате най-спокойни и уверени в избора си.

### С лапароскопска операция лекуваме хернията експресно и без белези
URL: https://rossentushev.com/s-laparoskopska-operacia-lekuvame-herniata-ekspresno-i-bez-belezi/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Росен Тушев, хирург, Началник на Отделението по Обща, коремна и лапароскопска хирургия и ръководител на „Вита Херния Център” в МБАЛ „Вита“. Какво представлява хернията? Хернията се появява, когато коремната стена има слаби зони. Херниите са естествено появяващи се отвори в тялото, които са се увеличили толкова много, че през тях започват да излизат вътрешни органи и тъкани, образувайки издатини на повърхността на коремната стена, които се виждат с просто око. Защо се образува хернията? Основна причина е повишеното налягане в коремната кухина вследствие на тежък физически труд, хронична кашлица, хроничен запек, при жени-бременност и раждане. Значение има и слабостта на предната коремна стена - вродена или вследствие на напреднала възраст. Как да разберем, че имаме херния? В началото заболяването започва с болки в областта на херниалния отвор, появяващи се при физическа работа или продължително ходене. Външна проява на хернията е подутината, в началото малка, която постепенно се увеличава. Тя се вижда и опипва добре в право положение и при напъване, а в легнало положение се прибира в корема и изчезва. Когато херниалния отвор се разшири болката обикновено изчезва. Основен симптом остава подутината, която бавно увеличава размерите си. Адрес: МБАЛ ВИТА - ул. „Филип Кутев“ No 10, 1407 София Телефон: 02 455 2000 Е-мейл: tushev@rossentushev.com Кой е най-разпространеният вид херния? Най-честа е ингвиналната или наречена слабинна херния. Тя се локализира в долната част на корема, над бедрото, в близост до или в срамната област. Може да възникне и от двете страни на пубисната зона и тогава говорим за двустранна ингвинална херния. Да споменем и „спортната херния“. Какви са симптомите при нея? Като „спортна херния” класифицираме различни по вид разкъсвания на мускули и сухожилни разтеглици в слабинната област. Тя често възниква по време на спортове, които изискват резки промени на посоката или извиващи движения на краката с максимално натоварване. Състоянието е относително рядко и е характерно за активните спортисти. Формално погледнато, в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране и по тази причина диагностицирането му се оказва трудно за много колеги. Увреждането засяга слабинната област. С течение на времето „спортната херния” може да доведе до появата на истинска слабинна херния. Симптомите на спортната херния са свързани с появата на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено се усеща по вътрешната част на бедрото и в тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация на болката. След спортуване обикновено засегнатият усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кашляне, кихане или спортна дейност, могат да провокират появата на болка. С времето оплакванията прогресивно се увеличават. Какви усложнения при херния можем да очакваме? Най-честото усложнение на херниите е тяхното заклещване (инкарцерация). Изразява се в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор. Появява се силна, внезапна болка, хернията увеличава обема си, има гадене, повръщане, задръжка на газове и изпражнения. Развива се картината на чревна непроходимост. Ако незабавно не се пристъпи към операция и ако е заклещено черво, настъпва некроза на черво с изливане на чревно съдържимо в коремната кухина и развитие на перитонит. Нерядко се наблюдават и травматични увреждания на херниалното съдържимо. Как се лекува хернията? Оперативно. Съвременният метод е лапароскопския. Какви са предимствата на лапароскопската операция на херния пред конвенционалната (отворената)? Лапароскопският метод на опериране дава възможност за по-бързото, безболезнено и лесно възстановяване на пациентите при минимална болка и травмиране и отличен козметичен резултат. При лапароскопската (безкръвна) техника на опериране пластиката се извършва двустранно с една операция. Успехът при безкръвните операции е по-голям от отворените методи. Затова прилагам в пълен обем лапароскопските методи, следвайки въведените стандарти на Европейската херния асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член съм.Д-р Росен Тушев е специалист-хирург с дългогодишен опит в коремна хирургия. Специализирал е в областта на лапароскопската, дебелочревната, жлъчно-чернодробната и бариатричната хирургия. Tel.: (02) 965 5711 E-mail: tushev@rossentushev.com Вижте къде да ме намерите

### Лечение на хемороиди с лазер
URL: https://rossentushev.com/premahvane-na-hemoroidi-lazer/
Обновено: 2026-02-03

Лечение на хемороиди с лазер Как бързо и безкръвно да се отървем от досадните хемороиди Хемороидите са едно от най-честите хирургични заболявания и едва ли има човек, който да не е чувал или дори да не се е сблъсквал с тях, защото засягат повече от 75% от населението. Те не са страшни и от тях не се “умира”, но понякога могат да бъдат много досадни и мъчителни, особено в моментите, когато се възпалят или прокървят. Хемороидите представляват разширения на кръвоносните съдове около ануса, което се дължи най-вече на изправения стоеж и слабост на клапния апарат на вените. Подобно на разширените вени на краката така и хемороидите представляват “торбички “ изпълнени с кръв, които постепенно с годините нарастват и в по-напредналите стадии могат да станат толкова големи, че да излизат от ануса. Така те започват лесно да се дразнят механично, което ги прави склонни към кървене, сърбеж, тромбоза и инфекция. Както показах по-горе, заболяването е прогресиращо като за няколко години преминава през четирите стадия на развитие: І стадий – хемороидите не пролабират (т.е. не излизат от ануса), като е възможно кървене след дефекация. ІІ стадий – хемороидите пролабират при дефекация, но спонтанно се репонират (прибират) ІІІ стадий – пролабират при дефекация , но се репонират само с мануална помощ ІV стадий – хемороидите са постоянно пролабирали (извън аналния канал) и след репозиция отново излизат, наблюдава се различен по обем анален или ректален пролапс. ЛЕЧЕНИЕ НА ХЕМОРОИДИТЕ Съществуват много и разнообразни методи за успешно лечение на хемороидите, като целта на всички тях е да се намали обема им или да се отстранят изцяло. Разбира се, в началните стадии спазването на хранително-диетичен режим и ограничаване на силно пикантни храни и алкохола, които “дразнят “ хемороидите водят до облекчаване на състоянието и поддържане на едно сравнително комфортно състояние. Със същата цел препоръчвам спазването на отлична лична хигиена и измиване с хладка вода на аналната област след всяка дефекация и избягване употребата на груба тоалетна хартия. На пазара се предлагат различни медикаменти под разнообразни форми – мехлеми, кремове, таблетки, гелове и свещички. Най-често те съдържат анестетици за облекчаване на болката, противовъзпалителни и тромболитични средства, венотонични препарати, регулиращи венозния тонус и подобряващи микроциркулацията. За съжаление, със всички консервативни методи може да се постигне по-скоро облекчаване на състоянието, но не и радикално лечение на проблема, което може да стане само по хирургичен път. Страхът от операция често пъти отказва пациентите от лечение, защото статистиката в индустриалните страни показва, че едва 10-20 процента от страдащите са преминали през хирургична интервенция и прибягват към нея едва в най-напредналите и тежки стадии. В 21 век този “страх” вече не е аргументиран, защото все по-рядко и по-рядко се практикува “класическата операция” на изрязване и зашиване на възлите и вместо нея използваме по-ефективни, безкръвни и минимално инвазивни методи, които са много по-комфортни и щадящи пациентите. Лазерната хемороидопластика (LHP) е съвременна и иновативна процедура за безкръвно лечение на хемороиди. При нея се използва изключително тънка лазерна сонда, която се вкарва в хемороидалния възел, а под действието на лазерният лъч възела се свива и слепва. Процедурата е бърза и безкръвна, като отнема няколко минути и пациентите могат да бъдат изписани още същия ден и да се върнат към обичайната си ежедневна активност. Метода е с много висок процент на успеваемост, над 90% и от години успешно се прилага за лечение на разширени вени на крайниците. Аз извършвам процедурата с най-модерния диоден лазер NeoV, с мощност 6W и продължителност на импулса от 3 сек. Предимства на лазерното лечение на хемороидите: - безкръвен и почти безболезнен метод с над 90% успеваемост, като при незадоволителен резултат, процедурата може да се повтори - може да се извърши и под местна анестезия - не се извършват разрези и няма шевове, които са много болезнени - запазва се цялостта на лигавицата и аналния сфинктер, поради което, няма условия за развитие на стенози или изпускане по нужда - методът предлага изключително кратко възстановяване , и незабавно връщане на пациента към нормалните си дейности с минимална или липсваща следоперативна болка, предимно в началните стадии В заключение ще кажа, че хемороидите вече могат да се лекуват много успешно и безболезнено и съветвам пациентите да не търпят и чакат състоянието да се влоши, а до потърсят лекарска помощ по-рано.

### Бариатричната хирургия е решението при болестното затлъстяване
URL: https://rossentushev.com/%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bf/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Росен Тушев завършва медицина през 1996 г. в Медицински Университет - София и започва работа като хирург в IV Хирургична Клиника на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. През 2009 г. става част от екипа на Болница "Вита", а от 2013 г. e Началник отделение по Обща и Лапароскопска хирургия, като ръководи и обособения към отделението специализиран "Вита Херния Център". Той е хирург с дългогодишен стаж и опит в общата и коремната хирургия, като трайните му интереси са в областта на миниинвазивната хирургия - лапароскопия. Специализирал е в областите на лапароскопската, дебелочревната, жлъчно-чернодробната, бариатричната и метаболитната хирургия. Д-р Тушеве член на Български Лекарски Съюз, Българско Хирургично Дружество, European Association for Endoscopic Surgery, Society of American Gastrointestinal and laparoscopic Surgeons, Croatian Society for Endoscopic Surgery, European Hernia Society, World Society of the Abdominal Compartment Syndrome, International Federation for the Surgery of Obesity and Metabolic Disorders (IFSO). Съучредител и член на Управителния Съвет на Българската Асоциация за Лечение на Раните.Бариатричната хирургия представлява хирургично лечение на болестното затлъстяване. Този тип хирургия все още е малко познат у нас, но това е бъдещето при борбата със затлъстяването и диабет тип 2. Методът е свързан с драстична загуба на тегло, като подобрява и в много случаи лекува, свързаните със затлъстяването придружаващи заболявания. Тези заболявания включват диабет, високо кръвно налягане, сънна апнея, астма и други дихателни разстройства, артрит, проблеми с холестерола, гастроезофагеална рефлуксна болест, затлъстяване на черния дроб, уринарна стрес инконтиненция, мозъчен псевдотумор и др. В случаите с висока степен на затлъстяване подлагането на такъв тип хирургична интервенция води до понижаване и на общата смъртност. Поради това все повече се налага определението „метаболитна хирургия”.КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОР ЗА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ТО? Има много и различни причини за затлъстяването, но е факт, че броят на хората, страдащи от затлъстяване, непрекъснато се увеличава. По данни на Световната здравна организация от 1980 г. насам затлъстяването се е утроило. Наднорменото тегло и затлъстяването засягат 50% от населението в по-голямата част от европейските страни. Установено е, че 60% от населението на света, т.е. 3,3 млрд. души биха могли да бъдат с наднормено тегло (2,2 млрд.) или със затлъстяване (1.1 млрд.) до 2030 г., ако последните тенденции продължат да се развиват. Наднорменото тегло драстично по-вишава риска от развитие на редица незаразни заболявания, като диабет, хипертония, инсулт, дислипидемия, сънна апнея, рак, неалкохолен стеатозен хепатит и други тежки придружаващи заболявания. В по-голямата част от европейските страни наднорменото тегло и затлъстяването са отговорни за около 80% от случаите на диабет тип 2, 35% от исхемична болест на сърцето и 55% от хипертонична болест сред възрастните. КОГА СЕ НАЛАГА ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ? Бариатричната хирургия се прилага при хора, които не могат да отслабнат с диети и спорт; имат индекс на телесната маса (body mass index – BMI) 35 и по-висок и имат придружаващи заболявания като метаболитен синдром, диабет, хипертония и други; както и хора, които са с индекс над 40, но нямат придружаващи заболявания. КАКВА Е ЦЕЛТА НА ИНТЕРВЕНЦИЯТА? Най-общо казано бариатричната хирургия има за цел едно единствено нещо – да намали обема на приетата храна и нейното усвояване. Тя е доказано най-ефективният метод за лечение на тежко затлъстели пациенти, като намалява смъртността и риска от развитие на нови придружаващи заболявания. Процедурата спомага и за намаляване на телесното тегло в дългосрочен план, което е предпоставка за по-добро качество на живот. КАКВИ ВИДОВЕ ОПЕРАЦИИ СЕ ПРАВЯТ? Най-обикновената процедура е нехирургична. Поставя се стомашен балон, който заема част от стомаха, така че да създаде чувство на ситост. Тази процедура се прави предимно, за да се подготви пациентът за последващата операция. С този балон се намалява BMI, което спомага за по-бързото и леко преминаване на хирургичната интервенция след това. ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА СТОМАШЕН БАЛОН ЗА ОТСЛАБВАНЕ Стомашният балон е нов вид процедура за отслабване, при която напълнен с физиологичен разтвор силиконов балон се поставя в стомаха. Балонът ограничава приема на храна, повишава чувството за ситост и води до отслабване. Процедурата е подходяща при пациенти със затлъстяване, при които диетата и физическите упражнения не дават резултат. Подобно на всички останали процедури за отслабване, стомашният балон изисква посвещаване на по-здравословен начин на живот. Трябва да направите постоянни промени в начина си на хранене и да спортувате редовно, ако искате да имате дългосрочен резултат. Поставянето на стомашен балон спомага за побързата и успешна загуба на телесно тегло. Това, от своя страна, понижава риска от развитие на придружаващи затлъстяването заболявания като: Сърдечни заболявания и сърдечен удар; Високо кръвно налягане; Сънна апнея; Диабет тип 2; Други. Поставянето на стомашен балон е нехирургична ендоскопска процедура. Използва се пълна анестезия. Балонът се поставя в стомаха през гърлото посредством тънка тръбичка. След това отново по същия начин се вкарва ендоскоп, чрез който се наблюдава положението на балона, докато той се изпълва с физиологичен разтвор. Преди процедурата пациентът трябва да премине определени медицински прегледи и изследвания. Процедурата отнема около половин час, като след няколко часа човек може да се приберете у дома. Около 6 часа след процедурата може да започне приема на малки количества течност. Течната диета обикновено продължава до началото на втората седмица, когато постепенно може да започне прием на меки храни. След около 3 седмици пациентът е в състояние да се храни нормално. Стомашният балон се поставя за 6 месеца, след което бива отстранен отново по ендоскопски път. В този период, а и след това, са нужни регулярни консултации с диетолог и психолог. Стомашният балон повишава чувството за ситост и човек се храни по-малко. Балонът променя нивата на хормоните, които контролират апетита, и увеличава времето за изпразване на стомаха. Поставянето на стомашен балон, както и всички останали процедури за отслабване обикновено се извършват само след като вече е претърпян неуспешен опит да се свалят килограми чрез диета и спорт. Броят на килограмите, които ще бъдат свалени, зависи до голяма степен и от готовността на човека за промяна в начина на живот. Обичайно през 6-месечния период, в който балонът е в стомаха, пациентите губят около 10-15% от телесното си тегло. А в комбинация с цялостна терапия, включваща диета и физически упражнения, процентът се повишава. Самите хирургични интервенции биват рестриктивни, малабсорбционни или комбинация от двете. Рестриктивните процедури намаляват обема на стомаха, като по този начин по-рано се получава усещането за ситост и се ограничава общият калориен прием. Пациентите са неспособни да преяждат, поради появата на значителен дискомфорт и гадене. Най-често използваните рестриктивни процедури са лапароскопско поставяне на регулируем стомашен пръстен и лапароскопска ръкавна гастректомия, като първата процедура бива отречена от все повече клиники по света, като по-рискована и недостатъчно ефективна. ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЛАПАРОСКОПСКА РЪКАВНА ГАСТРЕКТОМИЯ (LSG) Лапароскопската ръкавна гастректомия (LSG) или т.нар. „ръкав” се извършва чрез премахване на около 80 процента от стомаха. Останалата част от стомаха представлява тръбовиден калъф, който прилича на банан. Тази процедура работи по няколко механизма. На първо място новият стомашен калъф има значително по-малък обем от нормалния стомах и помага да се намали значително количеството на храната и по този на-чин калориите, които могат да бъдат консумирани. По-значителен е ефектът от процедурата върху чревните хормони, които оказват влияние на редица фактори, включително глад, ситост и контрол на кръвната захар. Краткосрочни проучвания показват, че ръкавът е толкова ефективен, колкото гастройеюностомията (RYGB) от гледна точка на загуба на тегло и подобрение или ремисия на диабет. Има също доказателства, които предполагат, че ръкавът, подобно на стомашния байпас, е ефективен в подобряването на диабет тип 2, независимо от загубата на тегло. Предимства на процедурата са, че се ограничава количеството храна, което може да побере стомахът; предизвиква се бърза и значителна загуба на тегло – > 50% в рамки-те на 3-5 години и загуба на тегло, сравнима с тази при байпаса; не се изисква поставянето на чужди тела, байпас или пренасочване потока на храната; болничният престой е сравнително кратък– 2-4 дни; предизвикват се благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада, намаляват апетита и подобряват чувството за ситост.Към недостатъците спадат, че процедурата е необратима и има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини. Малабсорбтивните процедури създават отделни „пътища” в гастроинтестиналния тракт и така се получава сравнително къс чревен участък, в който се смилат и абсорбират отделните хранителни вещества. Храносмилането се осъществява само в рамките на 2-3 педи от тънкото черво, т.е. човекът яде, но не храносмила и не усвоява. По този начин пациенти отслабват между 60 и 100 килограма. Пример за такава процедура е стомашният байпас. ОСОБЕНОСТИ И ПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СТОМАШЕН БАЙПАС С Y-БРИМКА ПО ROUX (RYGB, ГАСТРОЙЕЮНОСТОМИЯ) Стомашният байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия) или т.нар. „стомашен байпас” се смята за „златен стандарт” в бариатричната хирургия и е най-често прилаганата процедура от този тип в цял свят. Процедурата се състои от два компонента. Оформя се малък стомашен резервоар (приблизително 30 милилитра обем) чрез разделяне на горната от останалата част на стомаха. След това първата част на тънките черва се разделя и долният им край се повдига и свързва към новосъздадения стомашен остатък. Процедурата завършва чрез свързване на горната част на тънките черва към тънките черва понадолу, така че стомашните киселини и храносмилателни ензими от байпаса в стомаха и първата част на тънките черва в крайна сметка се смесват с храната. Стомашният байпас работи по няколко механизма. Първо, подобно на повечето бариатрични процедури, новосъздаденият резервоар е значително по-малък и улеснява значително приема на по-малко храна, което се изразява в консумация на по-малко калории. Най-важното е, че се пренасочва потокът на храната, настъпват промени в чревните хормони, които потискат глада, и се възпрепятстват основните механизми, чрез които затлъстяването предизвиква диабет тип 2. Предимства на процедурата са, че предизвиква значителна дълготрайна загуба на тегло (загуба на 60-80% от надномерното тегло), ограничава количеството храна, което може да побере стомахът; може да доведе до състояния, които повишават разхода на енергия; Предизвиква благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада и подобряват чувството за ситост; обикновено се поддържа загубата на над 50% от наднорменото тегло. Към недостатъците спадат: технически този вид операция е по-сложна от останалите, което повишава и риска от усложнения; има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини/минерали и по-точно: витамин B12, желязо, калций и фолиева киселина; по-дълъг болничен престой; изисква се придържане към препоръките за хранителен режим и прием на витамини/минерални добавки до края на живота. Решението за извършването и вида на операцията се взима на база индивидуалното състояние на всеки пациент, определени медицински показатели и специфика на придружаващите заболявания, ако има такива. КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ УСЛОЖНЕНИЯ ПРЕЗ СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД И КОЛКО ВРЕМЕ ТРАЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО? Такава операция крие своите рискове и те не са никак малко. Често след тази процедура пациентите развиват анемия, имат калциеви и витаминни загуби, които цял живот трябва да се компенсират с прием на заместители. При хората, които имат затлъстяване и диабет, в рамките на 3-4 дни след процедурата диабетът изчезва. Важно е да се знае, обаче, че бариатричната хирургия не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията зависи до голяма степен от сътрудничеството на пациента, който трябва да спазва определен хранителен режим и да води активен начин на живот. Пациентите, преминали бариатрична операция, подлежат на наблюдение и режим до края на живота си. ИМА ЛИ ПАЦИЕНТИ, КОИТО НЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ТОЗИ ВИД ОПЕРАЦИЯ? Бариатричната хирургия не е препоръчителна при пациенти с психични разстройства, тежка депресия, личностни и хранителни разстройства, алкохолна или наркотична зависимост, както и заболявания, застрашаващи живота в краткосрочен план. Операция не се препоръчва и в случаите, когато е vналице невъзможност от страна на пациента за следване на медицински предписания за продължителен период от време, както и при пациенти, които не са в състояние да се грижат сами за себе си и нямат семейство или друга социална подкрепа, които да гарантират необходимите грижи за тях. КАКВО ПОКАЗВА ДОСЕГАШНИЯТ ОПИТ В БАРИАТРИЧНАТА ХИРУРГИЯ, НЕ САМО У НАС, НО И ПО СВЕТА, ПОЛЗАТА ПО-ГОЛЯМА ЛИ Е В СРАВНЕНИЕ С КОНСЕРВАТИВНИТЕ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ? Макар и за нашата страна да е нещо ново, в много държави бариатричната хирургия отдавна се прилага успешно. Новаторите в този вид хирургия са САЩ, Германия, Франция, Великобритания и др. Първата бариатрична процедура (байпас между две тънки черва) е направена през 1950 г. в Университета в Минесота. Бариатричната хирургия води до значими здравни ползи, като понижаване на хипергликемията или дори до нормализиране на стойностите на кръвната глюкоза, до намаляване на артериалното налягане и холестерола, както и до подобряване на обструктивната сънна апнея и на свързаните с диабета микро и макроваскуларни усложнения. Поради това, IDF определя тази хирургия като „бариатричнометаболитна” или „интервенционална диабетология”. Метаболитната хирургия (новото име на бариатричната хирургия, заради влиянието й върху метаболизма) съществува вече повече от 60 години. Макар че основната й цел е свързана с редукцията на тегло, се оказва, че кръвната захар на оперираните пациенти спада само дни след интервенцията, преди да е налице значително намаление на теглото. В последните си насоки Американската Диабетна Асоциация включва бариатричната хирургия в стандартите за поведение при захарен диабет. Анализите показват пълна обратимост на диабет тип 2 (дефинирана като спиране на всички антидиабетни медикаменти и нормализиране на кръвнозахарните нива) в 77% от случаите. Този процент се повишава до 85%, когато се вземат предвид и пациентите, при които се наблюдава подобрен гликемичен контрол, а подобряването на диабета се съпътства от средна редукция на тегло с около 41 кг (65% от излишното тегло). Свързаната с диабета смъртност е редуцирана с феноменалните 92%. Бариатричната хирургия се използва с цел да се постигне загуба на тегло и да се поддържа тази загуба чрез намаляване на хранителния (енергийния) прием. Данни от световни проучвания показват, че този тип хирургия може да осигури много по-голяма и трайна редукция на теглото в сравнение с всички останали мерки.

### Следоперативна херния
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Какво е следоперативна херния? Хернии, които се появяват на мястото на разреза от предишна операция, се наричат следоперативни. Тези хернии могат да се появят седмици, месеци или дори години след операцията и могат да достигнат големи размери, като понякога са изключително трудни за възстановяване. Какви са рисковите фактори за поява на следоперативна херния? Инфекция на оперативната рана след коремна операция, може да увеличи риска от поява на херния в бъдеще Неправилна хирургична техника, използвани по време на коремната операция Няколко коремни операции на едно и също място Наднормено тегло или затлъстяване Състояния, при които може да има лошо зарастване на рани, като например захарен диабет Състояния, които увеличават вътрекоремното налягане, като хронична кашлица или запек Бременност Какви са причините за поява на следоперативна херния? Неправилно зарастване на хирургичната рана, които могат да се дължат на: Хематом - колекция от кръв, която се събира в тъканите около раната Сером - колекция от серозна течност (тъканна течност), която се събира в околните тъкани след операция Инфекция на раната Повишено интраабдоминално налягане, което може да се дължи на: хронична кашлица запек затруднено уриниране бременност Асцит (събиране на течност в коремната кухина) Какви са симптомите на следоперативната херния? Поява на подутина в областта на хирургичния разрез. Подутината може да изчезне в легнало положение и отново да се появи при изправяне. Тя обикновено се увеличава с времето. Болка в корема Гадене и повръщане Смущения в чревния пасаж Спиране на дефекацията и отделянето на газове – чревна непроходимост, те са следствие от заклещване на хернията и са показания за спешна операция. Как се поставя диагноза? Физикалния преглед и запознаването с анамнезата от лекаря обикновено са достатъчни, за да се диагностицира състоянието. Допълнителни диагностични методи могат да бъдат необходими, ако има съмнения за следоперативна херния, при малки по размер дефекти или при настъпили усложнения Ехография на корема Рентген на корема Скенер на корема Какво е лечението на следоперативната херния? Тъй като хернията расте с течение на времето, тя става голяма и възможността за излекуване намалява. Колкото по-рано се оперира следоперативната херния, толкова шансовете за успех в лечението са по-големи и толкова процентът на рецидиви е по-малък. При наличие на заклещване, операцията е неизбежна. Операцията може да се извърши с помощта на лапароскопски метод или на отворен метод, при всички случаи, под обща анестезия. Укрепването на дефекта с протеза (платно) е задължително, независимо от метода!

### Камъни в жлъчката. Жлъчнокаменна болест (Cholelithiasis)
URL: https://rossentushev.com/jluchnokamenna-bolest-cholelithiasis/
Обновено: 2026-02-03

Холелитиазата е хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуването на камъни (конкременти) в жлъчния мехур и жлъчните пътища. Заболяването се среща по-често сред народи, консумиращи повече месни храни, и по-рядко сред вегетарианци. Наблюдава се почти четири пъти по-често сред жените и най-вече при такива с наднормено тегло. Различават се два типа пациенти: такива които живеят с камъни в жлъчния мехур (безсимптомна форма) и заболели от жлъчнокаменна болест. Причините за възникването на холелитиазата са многобройни. По-важни от тях са: консумация на храни, богати на холестерол (яйца, месо и животински мазнини), ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, диабет), хронични възпалителни процеси в жлъчния мехур и жлъчните пътища, дискинезии на жлъчните пътища и атония на жлъчния мехур. Патогенезата на заболяването е свързана с нарушен колоиден стабилитет в жлъчката поради намаление количеството на колоидо - стабилизиращите фактори в нея (жлъчни киселини, жлъчни соли, мастни киселини, мукопротеиди), както и поради повишено количество на холестероли билирубин. Намален мотилитет на жлъчния мехур с по-продължителен престой на жлъчката в мехура. Това води до утаяване на последните и образуване на камъни. При холелитиаза се различават следните видове камъни: · Холестеролови камъни Срещат се в 10% от всички видове камъни. Макроскопски имат сферична или овална форма. По-често са единични и размерите им достигат 5 cm в диаметър. На цвят са бели или бледожълти. · Билирубинови камъни Срещат се в около 15% от болните с холелитиаза. Макроскопски съдържат и известно количество калций, който им придава характерната твърдост. Те са многобройни и фасетирани, с остри ръбове. Имат тъмнозелен до зелено-червен цвят. На големина достигат 10 mm в диаметър. · Смесени Откриват се в 75% от случаите с холелитиаза. Макроскопски могат да бъдат единични, но по-често се срещат множествените камъни. Те са фасетирани. На големина рядко надхвърлят 1 cm в диаметър. На цвят са зеленикави, жълто белезникави до черни, в зависимост от това кой от съставящите ги компоненти доминира. Повърхността им е фино зърнеста. Имат твърда консистенция. При разрез се вижда обвивка с кафяво-червен цвят и ядро със светлокафява радиална структура от холестерол. При други камъни при разрез може да се наблюдава концентрично - ламеларен строеж. Те са съставени от билирубин, калций и холестерол. Симптоми Пациентите се оплакват най-често от тежест и чувство на разтягане в дясното подребрие, особено след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини и пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол, силно газирани напитки и др., гадене и лош вкус в устата. Особено характерни са жлъчните кризи, които най-често се провокират от грешка в диетата. Жлъчните коликипредставляват типични оплаквания при наличие на жлъчнокаменна болест и обикновено се провокират от преминаването на камъните през протока на жлъчния мехур. През жлъчните протоци малките конкременти могат да попаднат в дванадесетопръстника. Коликата продължава от 15 минути до няколко часа, болките имат пристъпен характер и се локализират в дясна или средна горна част на корема, често се излъчва към гърба (трябва да бъде изключен панкреатит!) и към дясното рамо (ДД: миокарден инфаркт и белодробна емболия). Коликата може да бъде придружена от гадене, уригване и преходен иктер (механична жълтеница).Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение. Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и избеляване на изпражненията (тези симптоми са резултат от блокиране отичането на жлъчка от жлъчните камъни). Нехарактерни оплаквания от страна на горната част на корема: чувство на тежест и пълнота в (дясната) горната част на корема, метеоризъм, непоносимост към някои храни и напитки (например мазни, пържени, предизвикващи газообразуване храни, кафе, студени напитки). За разлика от жлъчната колика, тези нехарактерни оплаквания се наблюдават не само при холелитиаза, но и при други коремни заболявания. Диагноза Ехографско изследване: това е най-бързият и достъпен метод за доказване на жлъчни камъни. Доказват се уголемен жлъчен мехур, промени в неговата форма и изменения в стената му, застоен (разширен) d. choledochus, изследва се неговата контрактилна способност след прием на храна. Посредством ехографския анализ може да се реши, дали се касае за холестеринови камъни и дали те са калцифицирани. КАТ на жлъчния мехур е най-чувствителният метод за доказване на жлъчни камъни. Болшинството от болните са застрашени от рецидив на оплакванията или настъпване на усложнения! -остър холецистит (остро възпаление на жлъчния мехур) -хроничен холецистит ("порцеланов жлъчен мехур", който може да доведе до рак на жлъчния мехур!) -остър холангит (остро възпаление на вътречернодробните и извън чернодробните жлъчни пътища) -механична жълтеница (запушване на жлъчните протоци от камъни) -рак на жлъчния мехур (основен етиологичен фактор на карцинома на жлъчния мехур са жлъчните камъни) Лечение Безсимптомна холелитиаза: тъй като само 25% от засегнатите имат оплаквания или развиват усложнения, не съществува необходимост от лечение. Изключение прави "порцелановият жлъчен мехур", при който се прибягва до операция поради повишената опасност от развитие на рак! Изявена холелитиаза: След поява на симптомите те имат тенденция да се повтарят. При тези пациенти има опасност за поява на усложнения. Следователно, повечето пациенти със симптоми на жлъчни камъни трябва да се лекуват. Често жлъчните камъни се проявяват и при пациенти с други заболя­вания. Следователно при пациенти с конкременти и атипична болка или диспепсия трябва да се уточни диагнозата. Лапароскопската холецистектомия (безкръвното премахване на жлъчния мехур) осигурява безопасно и ефикасно лечение на симптоматичните жлъчни конкременти. В действителност тя се явява лечение на избор при тези пациенти. Избягва се по-големият разрез върху коремната стена - липсват оплаквания от страна на коремната рана и по-късно образуващият се белег. Липсва постоперативна чревна атония, по-бърза е мобилизацията на пациента, ограничен е риска от тромбоемболии, по-кратък е болничния престой и др.

### Рак на дебелото черво и ректума
URL: https://rossentushev.com/rak-na-debeloto-chervo-i-rektuma/
Обновено: 2026-02-03

Синоними: Колоректален карцином, карцином на дебелото и правото черво. Епидемиология Колоректалният карцином представлява вторият по честота карцином при мъжа (след белодробния и преди стомашния) и третият при жената (след карцинома на млечната жлеза и матката). Честотата му непрекъснато нараства. 90% от болните с рак на дебелото черво и ректума са над 50 години. Заболеваемостта е най-висока в САЩ, Канада, Австралия. Етиология Генетично предразположение: заболяването се среща няколко пъти по-често в семействата на болни от колоректален карцином. Облигатни преканцерози са: - Фамилна аденоматозна полипоза – характеризира се с множество (над 100) колоректални полипа. Унаследява се по автозомно-доминантен тип. - Синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином) – унаследява се па автозомно-доминантен път. Възниква около 45-годишна възраст и се локализира предимно в проксималните участъци на дебелото черво. При жените е налице повишен риск от развитие и на карцином на яйчниците, и на тялото на матката. Други преканцерози са: болест на Крон, улцерозен колит с давност над 10-15 години, операция на Coffey (уретеро-сигмоидостомия – имплантация на уретерите в сигмата). Екзогенни фактори: голямо значение има храненето. Счита се, че богатите на месо и мазнини и бедните на баластни вещества (влакнини, фибри) и витамин С храни засилват генните мутации. Редица ароматни амини, феноли и други приети с храната или поручени от метаболизирането й в червата вещества, могат да имат самостоятелен канцерогенен ефект. Богатата на целулоза храна в дебелото черво има свойството да абсорбира и неутрализира действиета на образуващите се канцерогени. Бедната на целулоза храна намалява обема на изпражненията, забавя чревния пасаж, с което удължава действието на канцерогените върху лигавицата. Патогенеза Колоректалният карцином възниква на базата на епителни дисплазии. Над 95% от дисплазиите се проявяват като аденоми. Аденоми с размери до 10 mm малигнизират в 5-10%, а с размери над 20 mm – в 50% от случаите. Прогресията от нормална тъкан през аденом до карцином се дължи на различни генетични изменения. Те могат да възникнат по два начина: Активиране на онкогени – в ректалната и дебелочревната лигавица са открити някои протоонкогени ( C-ras, C-myb, C-fos), които под въздействието на екзогенните фактори се превръщат в онкогени, предизвикващи мутации в чревния епител. Инактивиране на туморните супресори – напр. р53-онкопротеина. Патоанатомия Макроскопски се различават следните форми: Екзофитна форма – ракът расте към лумена на червото; по-често се наблюдава в дясната половина на колона. Има три разновидности: полипообразна форма – туморът прилича на полип; има закръглена форма, неравна повърхност и лесно ранима структура; папиломатозна форма – прилича на карфиол; има широка основа и едро налобена повърхност; възловидна форма – плътен тумор с неравна, разязвена повърхност на широка основа. Ендофитна форма – ракът расте в чревната стена и стеснява лумина на червото; по-често се развива в лявата половина на колона. Има две разновидности: язвена (улцерозна) форма – това е най-честата форма; предсавлява язва с повдигнати като вал ръбове, с грапаво дъно; дифузно-инфилтративна (скирозна) форма – раковият процес инфилтрира чревната стена, като в ранните стадии лигавицата може да изглежда нормална. Микроскопски колоректалният рак бива: аденокарцином, солиден рак, колоиден (слузест) рак. Обикновино се касае за аденокарцином. По степен на зрялост той бива: G1 – високодиференциран; G2 - умеренодиференциран; G3 - слабодиференциран; G4 - недиференциран. Локализация Ракът на дебелото черво се локализира в ректума (60%), в сигмата (20%), в цекум и колон асценденс (10%) и в останалите части на червото (10%). Характерна особеност на рака на дебелото черво е, че може да бъде първично множествен, т.е. едновременно на няколко места по дебелото черво се развива първичен раков процес. Метастазиране Колоректалният карцином метастазира по лимфен, по хематогенен път и по съседство. Лимфогенни метастази се получават в регионалните лимфни възи по хода на съответните кръвоносни съдове. Хематогенни метастази се получават в черния дроб, белите дробове, а след това и в други органи. Туморът може да прорастне в съседни органи – в коремната стена, ретроперитонеалното пространство, уретерите, бъбреците, пикочния мехур, матката и др. TNM класификация Т: Първичен тумор: Тis: Carcinama in situ: тумор, не преминаващ lamina propria. Т1: Тумор, ограничен в мукозата и субмукозата. Т2: Туморът инфилтрира и мускулния слой. Т3: Туморът инфилтрира субсерозата или неперитонизираната част на ректума и периректалната тъкан. Т4: Туморът е прораснал в съседните органи или във висцералния перитонеум. N: Засягане на регионалните лимфни възли: N0: Липсват метастази в регионалните лимфни възли. N1: Има метастази в 1-3 периколични (периректални) лимфни възли. N2: Има метастази в над 3 периколични (периректални) лимфни възли. N3: Има отдалечени лимфни метастази. M: Далечни метастази: M0: Няма далечни метастази. M1: Наличие на далечни метастази. Стадии Садий 0: Tis N0 M0 Стадий IА: T1 N0 M0 Стадий IВ: T2 N0 M0 Стадий II: T3 N0 M0 Стадий III: T4 N0 M0 T 1-4 N1-3 M0 Стадий IV: T 1-4 N1-3 M1 Клиника Тя зависи от локализацията на рака, от стадия на развитието му, от наличието на усложнения. Туморите в лявата половина на червото са най-често с ендофитен растеж и протичат с прояви на чревна непроходимост, а тези в дясната половина са предимно с екзофитен растеж и протичат с кръвоизливна анемия, ускорена СУЕ и общи нарушения. Тези разлики в протичането се обуславят не само от посоката на туморния растеж, но и от диаметъра на колона в засегнатата зона. Ранният стадий на болестта протича безсимптомно или със слабо изразени симптоми – тежест след нахранване, чувство за подуване на корема, слаби болки. При напреднал раков процес клиничната симптоматика става по-изразена. Наблюдават се: Диспептични оплаквания: тежест в корема, подуване, куркане, гадене, по-рядко повръщане, оригване, намален апетит. Болков синдром: При рак на дясната половина на дебелото черво болката се дължи на нарушаване на функцията на илео-цекалната клапа, при което става връщане на чревно съдържимо от цекума в илеума. Болката при рак на лявата половина на колона е коликообразна и се проявява при нарушена проходимост поради стеснение на лумена от раковия процес. Болката при рак на ректума има постоянен характер. Промени в дефекацията: наблюдават се запек, диария, редуване на запек с диария. За рака на ректума са характерни чести дефекации на малки количества, тесни като молив изпражнения, тенезми, усещане за недоизхождане. Наблюдава се симптомът на “лошия приятел”- флатуленция с изпускане по голяма нужда поради понижен тонус на сфинктерите. Патологични изхождания: поява на кръв, слуз и гной. Кръвта в изпражненията се получава от травмирането на раковия процес от твърдите фекални маси, от разязвяването на тумора и лигавицата над него. При десностранно разположен карцином видима ясна кръв не се установява, а се доказва чрез изследване на изпражненията за окултни кръвоизливи, рядко се наблюдава мелена. При рак на ректума кървенето е чест симптом. Кръвта е в началото на дефекацията и е тъмна, зловонна поради престоя в ампулата. Анемизиране на болните настъпва късно, защото масивни кръвотечения обикновено не се получават. Слуз и гной в изпражненията се появяват при настъпил туморен разпад и гнойно възпаление. Общи признаци: безапетитие, отпадналост, обща слабост, редукция на тегло, повишена температура при възпалителен процес в и около тумора. Болните постепенно анемизират, цветът на кожата придобива пепеляво-сив (землист) отенък. Усложнения Обтурационна чревна непроходимост (обтурационен илеус – дължи се на стеснение и обтурация на чревния лумен от раковия процес. Най-често при рак на лявата половина на колона. Гнойно-възпалителен процес в тумора – проявява се със засилване на болките, повишена температура, левкоцитоза, понякога с перитонеално дразнене. Перфорация на дебелото черво – тя може да настъпи в зонатана на самия тумора (при разпад) или проксимално от тумора, който причинява затруднен пасаж, задръжка и разтягане на червото. Например перфорация на цекума при стенозиращ рак на сигмата.При перфорация на дебелото черво в перитонеалната кухина се развива тежък перитонит. Ако при рак на ректума перфорацията стане субперитонеално, се развива тазов абсцес или флегмон. При рак на ректума може да възникнат параректални абсцеси и фистули – ректо-везикални, ректо-вагинални, ректо-утеринни. Диагноза За диагностицирането на заболяването допринасят: Ректалното туширане - чрез него се открива ракът на ректума в 80-90% от случаите. Изследването се извършва в колянно-лакътно положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 сm от ануса. Определя се големината, локализацията, релефът на тумора, наличието на разязвявания. Ригидна ректоскопия – този метод дава възможност да се изследват и по-високите отдели на ректума, както и да се взема биопсичен материал. Фиброколоноскопия – изследват се останалите части на дебелото черво. Дава възможност за визуализиране на тумора и за вземане на биопсичен материал. Иригография (контрастно рентгеново изследване на дебелото черво) – може да се установи дефект в изпълването, стеснение на лумена, атипичен лигавичен релеф, язвена ниша, разширение на червото над тумора. Много по-чувствителен е метода, когато се използва „двойно контрастният метод“ описан от Fisher през 1923г. Окончателната диагноза се поставя след биопсия и хистологично изследване. Разпространението и операбилността на карцинома се преценяват с трансректално ендоехографско изследване (при карцинома на ректума) и компютърна томография (КАТ), или магнитно резонансна томография (ЯМР) на корема. Метастазите в черния дроб се откриват чрез ултразвуково изследване и компютърна томография, а в белите дробове и рентгенологично. Карциноембрионалният антиген (СЕА) е туморен маркер, който се установява в голям процент от случаите, но не е сигурен за диагнозата. По-полезен е за откриване на рецидиви след проведено оперативно лечение. Чувствителен метод за установяване на топиката на рецидивите е радиоимунната сцинтиграфия с маркирани с 99mТс-СЕА антитела. Диференциална диагноза Прави се с редица заболявания: колити, улцерозин колит, болест но Крон, полипи, дивертикули и дивертикулит на колона, чревна туберкулоза. При рак на ректума се прави диференциална диагноза с хемороиди, като се има предвид, че около 50% от болните с карцином страдат и от хемороиди. При хемороидите кръвта е ясна и се появява в края на дефекацията. Лечение То включва следните три компонента: Предоперативна лъче- и/или химиотерапия, приети като стандарт с оглед доказаното намаляване на стадия на болестта. Оперативно лечение: видът на операцията зависи от локализацията и стадия на раковия процес, от усложненията и от общото състояние на пациента. Извършва се цялостна резекция на участъка, в който е разположен туморът (най-често хемиколектомия). Отстраняват се и регионалните лимфни възли. При рак на ректума се препоръчват сфинктеросъхраняващи операции. Те са възможни при тумор, разположен в горната и средната трета на ректума или при карцином в долната трета, но в I или II стадий и поне 2-3 сm над кожно-аналната граница. Ако липсва достатъчно разстояние от тази линия, се прави ампутация на ректума с поставяне на траен противоестествен анус. Палиативно лечение: В напреднал стадий на рак на колона се правят обходни анастомози или колостомия. При рак на ректума може да се извърши електро-, крио- и лазертерапия. Единични метастази в черния дроб и белите дробове могат да бъдат резецирани. Следоперативната лъче- и/или химиотерапия намаляват честотата на локалните рецидиви.

### Слабинна (ингвинална) херния – hernia inguinalis. Видове. Симптоми. Лечение
URL: https://rossentushev.com/slabinna-herniq/
Обновено: 2026-02-03

Определение на ингвиналната (слабинната) херния : Ингвиналната (слабинната) херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Основната причина за възникване на слабинна херния е повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при физическа работа, вдигане на тежки предмети, скок от високо, напъни за уриниране и дефекация, кашлица и др. Предразполагащи са полът, възрастта, наследствеността, телосложението, слабост на коремната мускулатура. Причина е също е и особености в анатомичното устройство на слабинния канал.Анатомия: Слабинната област има следните граници: медиално се ограничава от външния ръб на правия коремен мускул, латерално от слабинната връзка , отгоре от хоризонталната линията, която съединява двете горни предни хълбочни бодила на тазовите кости. В тази област се разполага ингвиналния канал. Той има дължина 4-5 см. През него при жената преминава облата маточна връзка, а при мъжа - семенната връв. Ингвиналният канал има 4 стени: предна - изгражда се от разтеглицата на външния кос коремен мускул; долна - от слабинната връзка задна - от напречната фасция горна - от долните ръбове на вътрешния кос коремен мускул и напречния коремен мускул. Каналът има два отвора: повърхностен отвор - намира се в долния вътрешен край на предната стена. Образува се чрез разцепване на разтеглицата на външния кос коремен мускул. дълбок отвор - намира се върху задната повърхност на коремната стена, на около 5 сm нагоре и латерално от повърхностния отвор. Представлява цепнатина в напречната фасция с размер 1-1.5 сm. Перитонеумът, покриващ предната коремна стена, в областта на ингвиналния канал притежава две хлътвания (ямки): латерална ингвинална ямка - съответства на вътрешния слабинен отвор; медиална ингвинална ямка - съответства на външния отвор. През тези ямки перитонеумът заедно с коремни органи може да пролабира навън и да се образуват ингвинални хернии. Тези образувани през латералната ямка, преминават през целия ингвинален канал и се наричат индиректи (външни). Образуваните през медиалната ямка се наричат директни (вътрешни). Елементи на хернията: Херниален отвор (пръстен) - отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак. Херниален сак - образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма - крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно. Херниално съдържима - най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др. Видове ингвинална херния: І. Индиректна - коса, външна. Вродена индиректна ингвинална херния. Появява се още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна. Придобита индиректна ингвинална херния. Това е най-често срещаната херния. Засяга по-често мъже на възраст между 20 и 40 години. Обикновено е едностранна, но може да бъде и двустранна. ІІ. Директна - пряка, вътрешна. Тази херния винаги е придобита и води началото си от медиалната ямка. Среща се при възрастни мъже. По-често са двустранни. Сакът не може да слезе в скроталната торбичка. Клинична картина: Болните се оплакват от болка, гадене, повръщане. Болката е по-силна в началото на образуване на хернията, а след това е по-слаба. Може да има запек, подуване на корема, смущения в уринирането, ако в сака има пикочен мехур. Появява се подутина, която нараства постепенно или възниква изведнъж (например след физическо усилие). Хернията може да се прибира, когато болния е легнал, а когато се изправи изпъква отново. След време се получават сраствания между сака и околните тъкани и хернията не се прибира. Усложнения: Заклещване (инкарцерация). Изразява се в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор. Появява се силна, внезапна болка, хернията увеличава обема си, има гадене, повръщане, задръжка на газове и изпражнения. Развива се картината на остра чревна непроходимост. Възпаление на херниалното съдържимо. Травматични увреждания. Подвижността на органите в сака е ограничена и те се увреждат по-лесно, от органите в коремната кухина. Лечение: Лечението на слабинната херния е единствено и само оперативно. Прилагат се различни видове херниопластики, като най-надежден и с най-много плюсове е лапароскопията (ТЕР, ТАРР) наричана още "безкръвна" операция. Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS

### Хемороиди – определение, класификация, лечение
URL: https://rossentushev.com/hemoroidi-opredelenie/
Обновено: 2026-02-03

Хемороидите представляват разширения на кръвоносните съдове в крайната част на дебелото черво (ректума) и ануса и по-специално на т. нар. кавернозни тела (разположени на прехода между артериалните и венозни съдове). Хемороидите са много често срещани в индустриалните държави. Въпреки това, малък брой хора търсят медицинска помощ. Установено е, че само 10 до 20% от пациентите са преминали оперативна намеса. Причините за хемороиди включват генетична предразположеност (слабост на съединителната тъкан). Запекът, хроничната диария, неправилните тоалетни навици (твърде дълго заседяване, четене) или прекомерно травмиране с тоалетна хартия, стискане (потискане на позивите за дефекация) и бедната на баластни вещества храна също допринасят за развиването на хемороиди. Недостатъчната хидратация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количестводиуретични течности като кафе и др.) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите. Застоялият начин на живот също се явява предразполагащ фактор поради стазата и нарушената циркулация в областта. Класификация Вътрешни хемороиди І стадий – хемороидите не пролабират възможно е кървене след дефекация. ІІ стадий – хемороидите пролабират (излизат през аналния канал) при дефекация, но спонтанно се репонират (прибират) ІІІ стадий – пролабират при дефекация , но се репонират само с мануална помощ ІV стадий – хемороидите са постоянно пролабирали (извън аналния канал) и след репозиция отново излизат, наблюдава се различен по обем анален или ректален пролапс Външни хемороиди Те се получават по външната страна на аналното отвърстие. Могат да бъдат болезнени понякога, да се подуват и да дразнят. Често срещан симптом е сърбеж поради дразнене на кожата. Ако в кръвоносният съд се формира тромб, се образува тромбозирал хемороид. Симптоми В началото болните се оплакват от сърбеж, тежест и неприятно усещане в ануса. Главните симптоми, които се проявяват са: кръвотечение - наблюдава се по време и след дефекация. Кръвта е яркочервена, изтича на капки или струя, но е без съсиреци и примеси на слуз. Може да се развие анемия. Кървят винаги вътрешните и много рядко външните хемороиди след усложнения. Кръвта не е смесена с изпражненията, а ги покрива отгоре. пролабиране на хемороидалните възли - така се означава излизането на вътрешните хемороиди през ануса в резултат на тяхното нарастване и под влияние на усилие и напън при дефекация и физическа работа. В началото хемороидалните възли се връщат (репонират) спонтанно, по- късно е необходимо болните да ги прибират с ръка, а в по- напредналите стадии пролабирането обикновено е постоянно. болка - характерна е за външните хемороиди, обикновено е непостоянна, провокира се от травмирането на хемороидалните възли или тяхното тромбозиране. Диагноза Прави се въз основа на анамнестичните данни и пълното изследване на дебелото черво Външен оглед - Прави се в условията на покой и при напъване. Ректално туширане - определят се разположението и консистенцията на хемороидалните възли Аноскопия - прави се оглед с аноскоп, който представлява куха тръба с осветление отпред Ректоскопия - извършва се задължително, за да се изключат други заболявания на дебелото черво До какви усложнения водят хемороидите? Основните усложнения в резултат на хемороиди са тромбоза на хемороидалния възел, придружена от силна болка, понякога довеждаща до обща отпадналост и кръвотечението от хемороидалните възли. В тези случаи е необходима незабавна лекарска намеса. тромбозирали и пролабирали хемороиди с анален пролапс Лечение Хигиенно диетичен режим - препоръчително е да се избягват пикантни, силно подправени храни и алкохол. Подходящо е да се консумират предимно свежи плодове и зеленчуци, повече течности. Спазването на добра лична хигиена и всекидневеният тоалет с измиване с хладка вода на аналната област след дефекация е от съществено значение. Медикаменти за лечение на хемороиди съществуват под редица форми - мехлеми, кремове, гелове, таблетки, супозитории (свещички), пяна и т. н. Повечето фармацевтични продукти съдържат повече от една активна съставка. Употребяват се локални анестетици за облекчаване на болката, противовъзпалителни и тромболитични средства, венотонични преперати, регулиращи венозния тонус и подобряващи микроциркулацията. Миниинвазивни методи на лечение - склеротерапия, криотерапия, лигиране с гумени еластични пръстени, инфрачервена коагулация и др. Класически оперативни методи: Основават се на един основен принцип: намаляване на кръвния ток към аноракталния пръстен и отстраняване на излишната хемороидална тъкан. Свързани са с продължителен следоперативен период, по-силна следоперативна болка, чести рецидиви и усложнения. Премахване на хемороидите с механичен ушивател. Методът е въведен от Antonio Longo. Представлява прекъсване на кръвоснабдяването и отстраняване на хемороидите и излишната лигавица чрез апарат наречен хемороидален ушивател. Той изрязва циркулярна лента от хемороидалната тъкан непосредствено над аналния канал и поставя два реда малки скоби, така че да се съединят двата края на оставащата лигавица. УЛТРАЗВУКОВО ЛИГИРАНЕ НА ХЕМОРОИДАЛНИ АРТЕРИИ Ултразвуковото лигиране на хемороидални артерии е нов, минимално инвазивен подход за премахване на хемороиди, който не налага обща анестезия. Подходът избягва много от проблемите, свързани с алтернативните методи, като например необходимостта от рязане и дългия период на възстановяване. Операцията се извършва с помощта на миниатюрен ултразвуков доплер, който локализира всички артерии, снабдяващи с кръв хемороидите, минаващи от ректума под лигавицата на червото. Това, което го прави наистина съвършен, е фактът, че освен локализирането на артерията, апаратът показва и дълбочината на кръвоносния съд, което осигурява максимална прецизност на процедурата. Устройството също така разполага с малък прозорец, който позволява да бъде поставен шев около артерията и по този начин да се прекъсне кръвоснабдяването в тази зона. В хода на процедурата всички артерии биват локализирани и завързани. През следващите няколко дни и седмици хемороидите се смаляват до пълното им изчезване, а симптомите отшумяват.

### Язва на стомаха. Язва на дванадесетопръстника
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%b2%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Какво наричаме пептична язва? Пептичната язва представлява нарушена цялост (ерозия) на лигавицата, която се образува когато лигавицата на стомаха е разядена от киселите храносмилателни сокове. Пептичните язви могат да се формират в лигавицата на стомаха (стомашни язви), дуоденума (дуоденална язва ) или хранопровода. Пептичните язви са често срещани; знае се че 5-10% от населението в света страда поне от една пептична язва. Как се получават пептичните язви? Значителна роля за развитието на язвите играе стомашната киселина, но съществуват и други фактори, които подпомагат процеса на оформяне на язвените ниши като инфекция с Хеликобактер пилори, тютюнопушене и продължителн използване на определени противовъзпалителни (обезболяващи) лекарства. Те действат чрез дразнене или увреждане на лигавицата на стомаха. Колко сериозни са пептичните язви? Най-честите и водещи симптоми на язвената болест са: - парене в горната част на корема - болка на гладно, 1-3 часа след хранене и в средата на нощта В някои случаи, могат да настъпят сериозни усложнения като кървене или перфорация. Колко време траят пептичните язви? Основния симптом на диспепсията - персистиращата болка трае 4 седмици или повече, идва и си отива за периоди от месеци. Поради това много хора не търсят медицински съвет и имат нагласа да използват медикаменти от магазина, като антиацидни препарати, а не да търсят полза от други лекарства предписвани от лекар. Как се лекуват Пептичните язви? Повечето язви се повлияват успешно с лечение. Лечението на пептичните язви включва: Повечето медикаментите за ГЕРБ са насочени към повлияване продукцията на стомашна киселина. Стомашната киселина се произвежда от клетки, наречени “париетални клетки”, които се намират в лигавицата на стомаха. Човешкият стомах съдържа около 1 милиард париетални клетки, които за един ден произвеждат около 2 до 3 литра киселина. Специфичната част на париеталните клетки, чрез която се произвежда солната киселина, се нарича “протонна помпа”. Протонната помпа е ензим, който разменя водорода (който е чист протон) с калия. Водородът попада в стомаха, там се свързва с хлора и се образува солната киселина – HCL. Три различни химически вещества регулират активността на протонната помпа в париеталните клетки: ацетилхолин, гастрин и хистамин. Всяко едно от тях може да увеличи производството на киселина по сигнал от мозъка или от стимули, идващи от ендокринната система при хранене. Във всеки един случай дадено химическо вещество се свързва с определено място от париеталната клетка, наречено “рецептор” и предава сигнала за производство на киселина. Основните начини за намаляване въздействието на солната киселина на стомашния сок са: предпазване на лигавицата на стомаха от въздействието на солната киселина неутрализиране на солната киселина подтискане синтезата на солна киселина чрез блокиране действието химическите вещества, стимулиращи париеталната клетка да произвежда киселина чрез блокиране активността на протонната помпа Към първата група лекарства спадат Almagel, Almagel A и др. При поглъщането им те се разстилат на тънък слой върху лигавицата на стомаха и създават бариера между лигавицата на стомаха и стомашния сок, съдържащ солна киселина. По този начин тези медикаменти предпазват стомаха от въздействието на стомашния сок. В състава на този тип лекарства обикновено се включват различни съединения на Al (алуминий) или Pb (олово). За да осъществяват своето предназначение тези медикаменти трябва да се приемат многократно през деня, което обуславя и техните странични ефекти (токсичното действие на Al и Pb, запек и др.) Поради ниската си ефективност и страничните си ефекти този тип медикаменти вече не се използват в съвременните терапевтични схеми. Към групата медикаменти, неутрализиращи солната киселина на стомашния сок спадат Antiacid, Talcid и др. Тази група медикаменти са известни още като “антиацидни медикаменти”. Основният им механизъм на действие е чрез неутрализиране на вече секретираната солна киселина, поради което не са достатъчно ефективни и могат да се използват при по-леките форми на киселинно-свързаните състояния или непосредствено за облекчаване на наличните симптоми. Има голямо разнообразие от антиацидни препарати. Основните съставки на антиацидните препарати са: Алуминиев хидроокис Магнезиеви соли Калциев карбонат Натриев бикарбонат Калиев бикарбонат Соли на бисмута Антиацидните препарати могат да съдържат един или комбинация от няколко от тези продукти. Например алуминиеви и магнезиеви соли често се комбинират, за да се намали честотата от запек или диария. Антиацидните препарати могат да взаимодействат с абсорбцията на други медикаменти от храносмилателната система в кръвта. Трябва да бъде оставен промеждутък от поне два часа между използването на антиацидните препарати и други медикаменти. Алгинати Някои антиацидни препарати съдържат натриев алгинат. Натриевият алгинат оформя “сал”, който се носи над повърхността на стомаха, образуващ бариера между киселината и хранопровода, като по този начин предотвратява рефлукса на киселина в хранопровода. Медикаменти, които се използват за потискане секрецията на солна киселина са: - Н2-блокери – блокират хистаминовия рецептор в париеталната клетка. Хистаминът е химическо вещество, освобождавано в тялото при различни състояния. В стомаха, то може да предизвика секрецията на повече солна киселина. Н2-блокери са първите медикаменти в съвременната медицина за лечение на киселинно обусловените заболявания. Към тази група медикаменти спадат Ranitidine, Nizatidine, Famotadine, Roxatidine и др. От клинична гледна точка имат няколко недостатъка: a. потискат само един от трите рецептора, които могат да стимулират париеталната клетка да произвежда солна киселина b. потискат само базалната, но не и стимулираната киселинна секреция c. наличието на ефект на тахифилаксия Заради изброените недостатъци днес този тип медикаменти са изместени в съвременните терапевтични схеми от т.нар. “инхибитори на протонната помпа” Инхибитори на протонната помпа блокират т. нар. “протонна помпа”. Към тази група медикаменти се включват лекарствата, които съдържат следните активни съставки: омепразол, езомепразол, ланзопразол или пантопразол. Протонната помпа представлява последния етап в синтезирането на солна киселина. Блокирайки активността на протонната помпа тези медикаменти имат по-мощно въздействие върху синтезата на солна киселина и нейните неблагоприятни ефекти при пациенти, страдащи от ГЕРБ. Инхибиторите на протонна помпа: потискат както базалната, така и стимулираната киселинна секреция не проявяват ефект на тахифилаксия ( виж. Н2-блокери ) водят до стимулиране на възстановителните процеси на лигавицата водят до оздравяване на разязвяванията без да образуват цикатрикси. Тези предимства на инхибиторите на протонната помпа ги определят като медикаменти на първи избор в съвременните ръковоства за лечение на рефлуксната болест и като най-ефективно и фармако-икономически изгодно лечение (от гледна точка на ефективността на лечението). За лечението на ГЕРБ и киселинния рефлукс понякога се използват и други групи медикаменти: - Прокинетични агенти са медикаменти, които повлияват моториката на гастро-интестиналния тракт и подобряват изпразването на стомаха. Те действат чрез увеличаване на налягането на долния езофагеален сфинктер (мускулната клапа между долния край на хранопровода и стомаха). Не съществуват убедителни доказателства, че диетичните ограничения или строгите диети играят роля в зарастването на язвите. Няма доказана зависимост между язвите и приема на кафе или алкохол. Тъй като кафето стимулира киселинната секреция, а алкохолът може да предизвика възпаление на стомашната лигавица, умереността в приема на алкохол и кафе е често препоръчителна при пациенти с язва.

### ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест)
URL: https://rossentushev.com/gerb-bolest/
Обновено: 2026-02-03

ГЕРБ /гастроезофагеална рефлуксна болест/ е тежък (патологичен) рефлукс на стомашно съдържимо в хранопоровода, водещо до поява на клинични симптоми с или без промени в лигавицата на хранопоровода. Основни фактори, които благоприятстват развието на болестта са Дефектно очистване на хранопровода от киселината (намален клирънс); Намалено налягане на долния езофагиален сфинктер; Намалена перисталтика на хранопровода; Удължено контактно време на стомашното съдържимо с лигавицата на хранопровода; Повишена чувствителност на рецепторите на хранопроводната лигавица към солната к-на. Вторичен рефлукс се получава при: Обструкция на изхода на стомаха; Забавено стомашно изпразване; Повишено интраабдоминално налягане (бременност, асцит, затлъстяване, кисти); Хиатални хернии; Системни заболявания (склеродермия); След хирургично лечение (например за ахалазия). Типични симптоми при тази болест са парене зад гръдната кост, оригване, регургитация на кисело съдържимо. Като допълнителни симптоми се причисляват гръдна болка, която имитира стенокардия, сутрешна дрезгавост на гласа или ларингит, Епигастрална болка, наподобяваща язвена болест, симптоми от страна на дихателната с-ма – нощна кашлица, свиркащо дишане, бронхит, бронхиектазии, рецидивиращи бронхопневмонии, свързани с нощния рефлукс. Усложненията от тази болест най-често са езофагити – възпаление на лигавицата на хранопровода под действие на стомашното съдържимо. Други усложнения са: Стриктури – разпространяват се от дистална към средна 1/3 на хранопровода. Язви на хранопровода – могат да са с различна дълбочина и да се усложнят с кървене. Баретов хранопровод – наличие на цилиндричен епител в дисталната част на хранопровода – в 10-15% от болните с ГЕРБ. Аденокарцином на хранопровода – при 5-10% от болните с Баретов хранопровод. Белодробни усложнения – аспирационни пневмонии, ателектази.

### Възпаление на жлъчката. Възпаление на жлъчния мехур. Холецистит.
URL: https://rossentushev.com/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Холецистит наричаме възпалението на жлъчния мехур. Жлъчният мехур е малък орган с крушовидна форма който се намира в горния десен квадрант на корема, под черния дроб. Жлъчния мехур съдържа храносмилателната течност (жлъчка), която се отделя в тънкото черво. В повечето случаи, камъните в жлъчния мехур, запушват канала на мехура и са причина за холецистит. Други причини за холецистит са проблеми в жлъчните пътища и тумори. Ако не се лекува, холециститът може да доведе до сериозни, понякога животозастрашаващи усложнения. Симптомите включват: -силна болка в горната дясна част на корема -болка, излъчваща се към дясното рамо и гърба -повишена чувствителност, при допир на корема в областта на мехура -гадене -повръщане -повишена температура Кога да посетя моя лекар? Отидете на преглед при всички случаи когато имате силна болка в горния десен отдел на корема, която не Ви дава да стоите на едно място и някои от горепосочените симптоми. Възпалението на жлъчният мехур може да се причини от: -Камъни в жлъчката. Най-често холециститът се причинява от наличието на от твърди частици, които се образуват в жлъчния мехур (жлъчни камъни), следствие от дисбаланса на веществата в жлъчката, като холестерол и жлъчни соли. Камъните могат да блокират мехурния канал през който жлъчката изтича. -Тумор на мехура. -Запушване на жлъчните пътища от тумор или камъни. Холециститът може да доведе до редица сериозни усложнения, включващи: -некроза и перфорация на мехура -прекомерно раздуване и пръсване(руптура) на мехура Как се поставя диагноза? За диагностициране на остър холецистит се извършват: -кръвни изследвания -ехография на жлъчния мехур -скенер на жлъчния мехур Какво е лечението? Обикновено лечението изисква прием в болница. Спира се приема на храна. Назначават се вливания на течности, болкоуспокояващи и антибиотици. При това лечение симптомите могат да отшумят в рамките на няколко дни. Кога се пристъпва към операция, за отстраняване на жлъчния мехур? Ако симптомите не отшумят от консервативното лечение, ако възпалението прогресира или ако то често рецидивира, в крайна сметка се пристъпва към хирургично лечение. Във всички случаи, ако нямате противопоказания, се извършва безкръвно премахване на жлъчния мехур – лапароскопска операция. Тя е слабо травмираща организма, приема се добре от пациентите и има кратки срокове на възстановяване. След премахване на мехура, жлъчката изтича свободно в тънкото черво, а не се съхранява в мехура. Това по никакъв начин не влияе на нормалният Ви начин на живот. Как да предотвратя възпалението на жлъчката? Можете да намалите риска от поява на холецистит, като предприемете следните стъпки, за предотвратяване появата на камъни в жлъчката: -Отслабвайте бавно. Бързата загуба на тегло може да увеличи риска от камъни в жлъчката. Ако трябва да отслабнете, не сваляйте повече от 1кг. На седмица. -Поддържайте здравословно тегло. Наднорменото тегло увеличават риска от камъни в жлъчката. За постигане на здравословно тегло, намалете калорийния прием и увеличете физическата активност. Диетите с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на фибри, може да увеличи риска от поява на камъни в жлъчката. За да се намали риска от камъни в жлъчката, изберете диета с високо съдържание на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.

### Лечение на хемороиди
URL: https://rossentushev.com/lechenie-na-hemoroidi/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Тушев, какво представляват хемороидите и как се появяват те? Хемороидите представляват разширения на кръвоносните съдове в крайната част на дебелото черво (ректума) и ануса и по-специално на т. нар. кавернозни тела (разположени на прехода между артериалните и венозни съдове). Хемороидите са много често срещани в индустриалните държави. Въпреки това, малък брой хора търсят медицинска помощ. Установено е, че само 10 до 20% от пациентите са преминали оперативна намеса. Причините за хемороиди включват генетична предразположеност (слабост на съединителната тъкан). Запекът, хроничната диария, неправилните тоалетни навици (твърде дълго заседяване, четене) или прекомерно травмиране с тоалетна хартия, стискане (потискане на позивите за дефекация) и бедната на баластни вещества храна също допринасят за развиването на хемороиди. Недостатъчната хидратация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количество диуретични течности като кафе и др.) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите. Застоялият начин на живот също се явява предразполагащ фактор поради стазата и нарушената циркулация в областта. Кои са най-често срещаните симптоми? В началото болните се оплакват от сърбеж, тежест и неприятно усещане в ануса. Главните симптоми, които се проявяват са: •Кръвотечение - наблюдава се по време и след дефекация. Кръвта е яркочервена, изтича на капки или струя, но е без съсиреци и примеси на слуз. Може да се развие анемия. Кървят винаги вътрешните и много рядко външните хемороиди след усложнения. Кръвта не е смесена с изпражненията, а ги покрива отгоре. •Пролабиране на хемороидалните възли - така се означава излизането на вътрешните хемороиди през ануса в резултат на тяхното нарастване и под влияние на усилие и напън при дефекация и физическа работа. В началото хемороидалните възли се връщат спонтанно, по-късно е необходимо болните да ги прибират с ръка, а в по-напредналите стадии пролабирането обикновено е постоянно. •Болка - характерна е за външните хемороиди, обикновено е непостоянна, провокира се от травмирането на хемороидалните възли или тяхното тромбозиране. До какви усложнения водят хемороидите? Основните усложнения в резултат на хемороиди са тромбоза на хемороидалния възел, придружена от силна болка, понякога довеждаща до обща отпадналост и кръвотечение от хемороидалните възли. В тези случаи е необходима незабавна лекарска намеса. Какви са методите за справяне хемороидалната болест? В зависимост от стадия на развитие на хемороидите, методите са различни. На първо място препоръчваме да се спазва хигиенно-диетичен режим. Това означава да се избягват пикантни, силно подправени храни и алкохол. Подходящо е да се консумират предимно свежи плодове и зеленчуци, повече течности. Спазването на добра лична хигиена и всекидневеният тоалет с измиване с хладка вода на аналната област след дефекация е от съществено значение. Съществуват медикаменти под редица форми, които също спомагат за потискане на симптомите и облекчаване на болката от възпалените хемороиди. Най-ефективният метод за справяне с проблема, обаче, си остава операцията. Класическите оперативни методи се базират на един основен принцип - намаляване на кръвния ток към аноракталния пръстен и отстраняване на излишната хемороидална тъкан. Свързани са с продължителен следоперативен период, по-силна следоперативна болка, чести рецидиви и усложнения. В днешно време съществуват редица миниинвазивни оперативни методи, които са доста по-щадящи за пациента. Сред тях е и ултразвуковото лигиране на хемороидалните артерии – метод, който от няколко месеца вече прилагаме успешно в МБАЛ „Вита”. Д-р Тушев, какви са предимствата на ултразвуково лигиране на хемороидалните артерии пред останалите методи? Ултразвуковото лигиране на хемороидални артерии е нов, минимално инвазивен подход за премахване на хемороиди, който не налага обща анестезия. Подходът избягва много от проблемите, свързани с алтернативните методи, като например необходимостта от рязане и дългия период на възстановяване. В болница „Вита” разполагаме с най-усъвършенствания апарат за тази процедура - системата HAL-RAR, произведена от AMI (Agency for Medical Inovations) Операцията се извършва с помощта на миниатюрен ултразвуков доплер, който локализира всички артерии, снабдяващи с кръв хемороидите, минаващи от ректума под лигавицата на червото. И тук бих искал да отбележа предимството на HAL-RAR метода, с който работим ние във „Вита”, пред останалите методи за ултразвуково артериално лигиране. Това, което го прави наистина съвършен, е фактът, че освен локализирането на артерията, апаратът показва и дълбочината на кръвоносния съд, което осигурява максимална прецизност на процедурата. Устройството също така разполага с малък прозорец, който позволява да бъде поставен шев около артерията и по този начин да се прекъсне кръвоснабдяването в тази зона. В хода на процедурата всички артерии биват локализирани и завързани. През следващите няколко дни и седмици хемороидите се смаляват до пълното им изчезване, а симптомите отшумяват. Тъй като шевът се поставя не в ануса, а в крайната част на ректума, където на практика няма нервни окончания, предизвикващи усещане за болка, процедурата е почти безболезнена, което не налага обща анестезия. Тъй като всички кръвоносни съдове на хемороидите се локализират много точно по време на операцията, методът се явява по-успешен от склерозирането. Когато кръвоносните съдове са правилно лигирани, а не просто вързани с ластик, те няма как да се отделят, което води до по-добър ефект и много по-малък риск от кървене след процедурата. Повечето пациенти се връщат на работа до 24-48 часа след манипулацията със съвсем лек дискомфорт, който, ако има такъв, представлява не повече от една слаба пулсация в ректума. Практиката ми в хирургичното отделение на болница „Вита” показва, че методът е приложим във всички стадии на хемороидалната болест, като е особено подходящ за пациенти във втори и трети стадий и някои прецизирани случаи в четвърти стадий на заболяването. Щадящ е, не изисква пълна анестезия и се понася много добре.

### Хиатална херния и гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
URL: https://rossentushev.com/%d1%85%d0%b8%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%b3%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%be%d1%84%d0%b0%d0%b3%d0%b5%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Ролята на хирургичното лечение на хиаталните хернии се променя драматично през 90-те години на ХХ век., когато започва извършването на антирефлуксни операции, днес разпространени по целия свят като рутинен метод. Причината за това е нарастващата популярност на миниинвазивната (лапароскопска) хирургия, позволяваща при антирефлуксните операции не толкова промяна на самата хирургична техника, колкото промяна на оперативния достъп. Така, днес все повече хирурзи прибягват към оперативно лечение на гастро-езофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и хиаталните хернии с помощта на миниинвазивни техники. Централна роля в предотвратяването на връщането на кисело стомашно съдържимо към хранопровода има долният езофагеален сфинктер (ДЕС), представляващ уникална във физиологично отношение структура, локализирана точно над гастро-езофагеалното свързване, която при манометрия се демаркира като зона на високо налягане. Гастро-езофагеален рефлукс се появява тогава, когато налягането в дисталния езофаг е прекалено ниско, за да предотврати навлизането на кисело стомашно съдържимо в хранопровода, или когато сфинктерът с нормално налягане спонтанно релаксира без това да има връзка с перисталтична вълна в областта на тялото на езофага. При повечето хора нормално се наблюдава рефлукс на малки количества храна, поради което при прегледа и оценката на болния трябва да се направи разлика между наличието на ГЕРБ и на рефлукс. ГЕРБ нерядко се асоциира с наличието на хиатална херния. Макар че всички типове хиатална херния биха могли да обусловят появата на класическите симптоми на рефлукс, най-често срещан е при тип 1 херния, наречена още плъзгаща хиатална херния. Последната се появява тогава, когато гастро-езофагеалното свързване не е фиксирано в коремната кухина от параезофагеалния лигамент (мембрана) и кардията би могла да мигрира надолу-нагоре между задния медиастинум и перитонеалната кухина. Въпреки наличието на малка плъзгаща херния невинаги е свързано с нарушена функция на кардията, колкото по-голяма е хернията, толкова по-голям е рискът от абнормен гастро-езофагеален рефлукс. Според своята анатомия хиаталните хернии се класифицират в четири основни типа. Тип 1. Плъзгаща Тип 2. Параезофагеална Тип 3. Смесен тип, наличие на елементи на плъзгаща и параезофагеална херния. Тип 4. Наблюдаваме, когато в гръдния кош има друг коремен орган освен стомах. Типове 2 и 3 се наричат още параезофагеални, те са по-големи по-размери, лекуват се по-трудно и по-често водят до остра обструкция, могат да се свързват с ГЕРБ. При тип 2 хернии гастро-езофагеалното свързване е свързано с коремната кухина, но хиатуснят дефект (обикновено голям по размери) остава място за миграция на коремни органи към медиастинума. Последното се благоприятства от негативното интраторакално налягане. Най-често към медуастинума мигрира фундуса на стомаха но може да се наблюдава миграция и на колона или слезката. Тип 3 хернии представляват комбинация от тип 1 и тип 2 и при тях се наблюдава свободно придвижване на гастро-езофагеалното свързване и фундуса (или други коремни органи) към медиастинума. Наличието на хиатална херния не е нито задължително, нито достатъчно условие за поставяне на диагнозата ГЕРБ и наличието на подобна херния само по себе си не е индикация за оперативно лечение. Тип 1 и тип 3 хиатални хернии и повишаването на вътрекоремното налягане благоприятстват за намаляването на тонуса на ДЕС и улесняват ГЕР. Голямата част от пациентите с хиатални хернии нямат оплаквания и при тях не се налага лечение. Най-честите симптоми на ГЕРБ са: - дългогодишна анамнеза за парене зад гръдната кост и епигастриума, подобно на свиване или пробождане - скорошна анамнеза за регургитация – белег за прогресия на заболяването, особено неприятен за пациента симптом, понякога затрудняващ лягането по гръб и навеждането, винаги свързан с връщане на смляна храна към устата. Трябва даа се диференцира от връщането на несмляна храна към устата, което е белег за друг патологичен процес – дивертикул на езофага или ахалазия. - дисфагия – по-изразена за твърди храни. Ако се появи дисфагия и за течности със същия интензитет, трябва да се подозира невро-мускулно заболяване. Може да бъде белег за пептична стриктура на дисталния езофаг. Налага изключване на тумор, дивертикул и моторни нарушения на езофага. - други гастро-интестинални симптоми (изхождащи обичайно от други отдели на стомашно-чревния тракт или от дихателната система) – наричат се екстраезофагеални (супраезофагеални) симптоми. Физикалният преглед рядко допринася за поставяне на диагнозата ГЕРБ. Предоперативната оценка на пациента се извършва за потвърждаване на диагнозата, изключване на друг подлежащ патологичен проце и насочване на хирурга за естеството и размера на предстоящата интервенция. Ендоскопия Важна стъпка при пациентите с ГЕРБ, на които предстои оперативна интервенция. Позволява изключване на друг патологичен процес (особено тумор) и търсене на пептична язва на хранопровода. Увреждането на езофага може да се градира с помощта на скорова система – например скалата на Savary-Miller: 1 = еритем; 2 = линеарна улцерация; 3 = конфлуиращи улцерации; 4 = стриктура. Най-тежкото увреждане на хранопровода е т.нар. Баретов езофагит (езофагит наBarrett). Манометрия Позволява оценка на функцията на ДЕС. Функцията на горния езофагеален сфинктер се анализира трудно, тъй като мигрира по време на цервикалната фаз ана гълтането, но неговите функции рядко са от значение за клиничната практика. Манометрията обаче дава ценна информация за функционалната годност на ДЕС и тялото на хранопровода. pH мониториране 24-часовата рН-метрия е златен стандарт в диагнозата и количествената оценка на рефлукса на кисело стомашно. Свързана е с поставяне на катетър с един или повече твърди електрода в хранопровода (на разстояния 5-10 см един от друг). Езофагография Дава ценна информация при планиране на оперативна интервенция и при лош отговор към консервативното лечение. Често по време на изследването се наблюдава спонтанен рефлукс. Някои пациенти с ГЕРБ имат и ларингеални симптоми и при тях е показана ларингоскопия за търсене на дефекти в ларингеалната лигавица, промени в мускулатурата и субглотисна стеноза при тежките случаи. Симптоми на рефлукс някога през живота са имали повечето хора. Важни за лечението на ГЕРБ са промените в начина на живот (спиране на тютюнопушенето, намаляване на приема на кофеин и избягване на приема на големи количества храна преди лягане, повдигане на главата). Консервативно лечение 1. Оценка на пациента – наличие на анемия 2. Антиациди 3. Средства, стимулиращи мотилитета 4. Н2-блокери 5. Блокери на протонната помпа 6. Промяна в начина на живот – описана по-горе, с недоказан ефект в дългсрочен план. Блокаторите на протонната помпа се смятат за най-ефективните средства за потискане на стомашната киселинност, ефектът им се появява след около 4-дневно лечение и персистиар около 4-5 дни след спирането му. Относително скъпи, но с добра поносимост, те са значително по-ефективни от Н2-блокерите. Странични ефекти – главоболие, боли в корема, диария. Продължителното лечение с тези медикаменти се смята за безопасно, но може да се свързва и с поява на полипи на стомаха (хиперпластични полипи, които не представляват преканцероза). Хирургично лечение Въвеждането на блокерите на протонната помпа в клиничната практика до известна степен промени показанията за хирургично лечение на ГЕРБ. Показани за оперативно лечение са лицата с тежки увреждания на езофага (язва, стриктура, Баретов езофагит) и непълно обратно развитие или рецидив на симптомите на фона на медикаментозно лечение, тези с голяма давност на оплакванията или персистиране на последните в млада възраст. Описаните групи болни са показани по-скоро за оперативно, отколкото за консервативно лечение. Показани за оперативно лечение са пациентите, които не дават отговор на медикаментозната терапия, особено имайки предвид факта, че днес разполагаме с минимално инвазивни техники, чиято цена е значително по-ниска. Имайки предвид цената на лечението с блокери на протонната помпа и тази на оперативното лечение и успеха от двата подхода, времето, за което консервативното лечение става по-скъпо от интервенционалното е 10 г. Тези изчисления са направени на базата на прием на най-ниските дози от медикаментите. Така, при очаквана продължителност на живота над 10 г. и необходимост от дожитовно лечение във връзка с анатомичен дефект на ДЕС оперативното лечение е средство на избор. Херния дефект Отпрепарирани крачетата на диафрагмата Зашиване крачетата на диафрагмата Зашиване на маншон от стомаха около хранопровода

### Перфорирала язва – лапароскопско лечение
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%84%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be/
Обновено: 2026-02-03

Перфорацията е второто по честота усложнение на язвата на дванадесетопръстника, след кръвоизлива. Тя е по-честа при млади мъже, но поради увеличаване на тютюнопушенето при жените и употребата на НСПВС (Нестероидни Противовъзпалителни Средства) се среща при всички възрастови групи и от двата пола. До 80% от перфориралите язви на дванадесетопръстника са Helicobacter Pylori положителни. Все пак, с използването на мощно киселинно потискащо лечение и ередикацията на Helicobacter Pylori, необходимостта от радикална операция рязко намаля. Хирургичното лечение най-често включва зашиване на перфорацията, ексцизия на язвата с пилоропластика, съчетани с обилен перитонеален лаваж и много по-рядко стомашна резекция. Операцията по повод перфорирала пептична язва представлява спешна хирургична намеса. През 1990 г. Mouret съобщава за първата лапароскопска операция при перфорирала язва, която покрива с оментум, като за закрепването му използва тъканно лепило. Първата лапароскопска сутура (зашиване) на перфорирала пептична язва описва Nathanson също през 1990 г. Скоро след това, лапароскопската техника става широко използвана. Ние извършихме първата лапароскопска сутура, на перфорирала препилорична язва в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 25.09.2006г. Лапароскопията на перфориралата пептична язва е отличен метод за намаляване на болничния престой, снижаване до минимум на усложненията и бързо връщане към нормалната активност на пациента. Лечението на перфориралата язва може да се извърши лапароскопски в 85% от случаите, което допринася, да се избегнат усложненията на срединната лапаротомия. В случай на сепсис, обаче, създаването на пневмоперитонеум крие рискове от: Хиперкапния: поради увеличения пермеабилитет на увредения перитонеум Бактериемия: повишеното вътрекоремно налягане води до бактериална транслокация. Лапароскопския метод при перфорирала пептична язва има същите предимства, както за по-голямата част от лапароскопските процедури: Добър козметичен ефект; По-малка по обем тъканна дисекция; По-слаба следоперативна болка; Минимална честота на усложненията; Ранно завръщане към обичайната активност; Лапароскопския подход е показан при всички случаи със съмнение за стомашно-дуоденална перфорация. Противопоказания за лапароскопия са: Високорискови пациенти; Масивни интраабдоминални адхезии; Напреднал гноен перитонит; Хирург с малък опит в лапароскопската хирургия; Съмнение за перфорирал рак на стомаха;

### Рак на стомаха
URL: https://rossentushev.com/rak-na-stomaha/
Обновено: 2026-02-03

СТАНДАРТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СТОМАШНИЯ КАРЦИНОМ Епидемиологичните характеристики, липсата на ефективни скринингови програми, комплексната етиология, неспецифичната клинична картина, късното диагностициране, ниската преживяемост дори след потенциално радикално хирургично лечение, незадоволителния отговор на лъче и химиотерапия, трудната социална адаптация на болните претърпели тежките блокови резекции прилагани при стомашния рак и незадоволителното качеството на живота им определят стомашния карцином като значим медико-социален проблем. Епидемиология, заболеваемост, пол, греографско разпределение, преживяемост В последните две десетилетия рака на стомаха заема четвърто място по честотапри онкологичните заболявания вчовешката популация, второ място (след рака на белия дроб/бронхите) като причина за смърт всред онкологично болните мъже и пето място (след рака на гърдата, cervix uteri, бял дроб/бронхи,дебело черво/ректум) като причина за смърт всред онкологично болните жени. Най-засегната е възрастта над 55 г. като връх на заболеваемостта се регистрира между 65-74 г. Честотата и смъртността от заболяването са два пъти по-високи при мъжете спрямо жените. Заболеваемотта от рак на стомаха показва широки географски различия, варирайки от 0.6/100 000 мъже в Камерун до 77.9/100 000 мъже в Япония и от 0.6/100 000 жени в Габон до 33.3/100 000 жени в Япония. Като цяло честотата на заболяването е висока за Азия (Япония, Корея, Китай, Русия) и някои части на Южна Америка (Коста Рика, Перу, Салвадор, Колумбия).По-ниска е заболеваемостта в района на Северна Америка и повечето държави в Африка. Епидемиологичните данни за България от последните 20 г. показват задържане нивата на заболеваемостта между 19.9 и 24.4/100 000, коетони поставя сред страните със сравнително високо ниво на заболеваемост (между 13.1-23.5/100 000). През 2005 г. новозаболелите от стомашен рак са 1795 (23.2/100 000), което представлява 22% от рака на храносмилателния тракт и 5.6% от общата онкологична заболеваемост. От тях в І стадий са 3.4%, във ІІ стадий - 10.8%, в ІІІ стадий – 22.8%, в ІV стадий -38.2% (24.8% от случаите не са стадирани!). През същата година в страната починалите от рак на стомаха са 1599, съставляващи 20.7/100 000 фактическа смъртност (9 % в структурата на общата онкологична смъртност – 9.4% за мъжете и 8.5% за жените). В глобален аспект епидемиологичните данни за последните 50 г. очертават следните основни тенденции - постепенно снижаване нивото на заболеваемостта, промяна в честотата анатомичната локализация (покачване на локализациите в проксималните отдели на стомаха), лоша прогноза и ниската преживяемост дори след радикално хирургично лечение в потенциално лечим стадий и мултимодален подход. Пет годишната преживяемост при пациентите оперирани за рак на стомаха показва значителни различия според стадия на заболяването и като цяло е ниска. За напредналите стадии (ІІІВ и ІV) е между 5-17%, за потенциално лечимите стадии (ІВ-ІІ-ІІІА) е между 18-35%, за ранния стомашен рак е между 78-95%като японските автори традиционно съобщават по-висока прежияемост при всички стадии. Етиология, патогенеза и рискови фактори Причината за развитието на стомашния карцином не е известна. Приема се, че възможността за поява на болестта е по-реална при едновременното наличие и комбиниране на патологичния потенциал на рисковите фактори на заболяването. В зависимост от значимостта им за развитието на стомашния рак рисковите фактори се разделят на две основни групи – фактори повишаващи риска и фактори намаляващи риска. Всяка от тези групи се разделя на три подгрупи – облигатни, вероятни и предполагаеми. Същевременно рисковите фактори са с различна стойност според локализация на стомашния рак – дистална или проксимална локализация. Фактори повишаващи риска при дистална локализация на стомашния рак са: • Облигатни: мъжки пол, напреднала възраст, атрофичен гастрит, интестинална метаплазия, дисплазия, стомашен аденом, резекция на стомаха с давност>20 г., пернициозна анемия, инфекция с Helicobacter pylori, HNPCCсиндром (хередитарен неполипоиден колоректален рак); • Вероятни: фамилна анамнеза, фамилна аденоматозна полипоза, кръвна група „А”, злоупотреба със сол, ексцесивно тютюнопушене; • Предполагаеми: нисък социално-икономически статус, професионални вредности, болест на Menetrie, хамартом на стомаха, наличие на Epstein-Barrвирус в стомаха, храни богати на нитрати. Фактори понижаващи риска при дистална локализация на стомашния рак са: • Облигатни: консумация на неконсервирани храни, пресни плодове и зеленчуци, актино лечение на язвената болест и ерадикация на Helicobacter pylori; • Вероятни: употреба на vit „С”; • Предполагаеми: употреба на каротиноиди, чесън, зелен чай, аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства, храни съдържащи селен. Фактори повишаващи риска при проксимална локализация на стомашния рак: • Облигатни: баретов хранопровод, интестинална метаплазия, наднормено тегло, тютюнопушене, професионални вредности, нисък социално икономически статус. Фактори понижаващи риска при проксимална локализация на стомашния рак • Облигатни: CagA-positive H. pylori. Патогенезата Стомашния карцином се свързва с определена етапност и последователност на патологичните промени в стомашната лигавица, на фона на хроничен възпалителен процес: хроничен суперфициален гастрит→атрофичен гастрит → интестинална метаплазия → дисплазия → карцином. Благоприятвуващи фактори са хипохлорхидрията, бактериалната колонизация, активната клетъчна пролиферация, увеличаване броя на анеуплоидните клетки и хипергастринемията, която стимулира патологичното разрастване на мукозата. Дисталната локализация на рака се асоциира схронично възпаление свързано с контаминацията на H.pylori, докато проксималната локализация се свързва с гастроезофагеалния рефлукс и патологичното наднормено тегло. Диетичните рискови фактори причиняват гастрит и атрофия на стомашната лигавица. Прехода на учстъци от лигавицата с атрофичен гастрит в тънкочревна метаплазия се влияе положително от нитрозосъединения и наличието на анаеробни бактерии, при метаболизма на които нитратите се превръщат в нитрити. Впоследствие при взаимодействието на нитритите с други азот-съдържащи съединения (приети чрез храни и лекарства) вероятно се създават условия за отключване на мутагенеза. Счита се, че връзката между инфекцията с H.pylori и развитието на стомашен рак е налице, особено при дълготраен съпъстващ активен възпалителен процес. Имунният отговор към инфекцията с H. Рylori отключва действието на комплекс от инфламаторни медиатори като хемокини (интерлевкин-8), преинфламаторни цитокини (интерлевкин-1, интерлевкин-6, tumornecrosisfactor) и имуносупресивни пептиди (интерлевкин-10). Хроничната инфекция води до промяна на клетъчния цикъл, повишаване синтеза на ДНК в епителните клетки, увеличаване на апоптозата и продукцията на оксиданти. Това заедно с изчерпването на антиоксидантните възможности на организма повишава вероятността от ДНК мутагенеза и отключване на веригата – метаплазия→дисплазия→аденокарцином. Генетични нарушения Стомашната канцерогенеза представлява прогресиращ многоетапен процес, участие в който имат активирани онкогени, мутации в туморсупресорни гени, загуба на хетерозоготността на хромозомите, съдържащи туморсупресорни гени, грешки в ДНК репликацията, активиране на тъканни разтежни фактори и др. Открити са множество генни аномалии при рака на стомаха, но отключващият фактор все още не е доказан Профилактика Скриниговите програми са с доказана неефективност при стомашния карцином. Профилактичните мероприятия са насочени към ограничаване на факторите повишаващи риска от развитие на стомашен рак и клинично обхващане на застрашени групи от населението, формирани на базата на наличието на рисковите фактори. Тези групи са: лица, преживели стомашна резекция по повод на язвена болест преди повече от 10 г.; лица над 50 г. с анамнеза за стомашни оплаквания в продължение на няколко седмици; лица с полипоза, хроничен атрофичен ахиличен гастрит с/без интестинална метаплазия и атрофичен гастрит тип А; лица с фамилна анамнеза за рак на стомаха, на възраст над 50 г. и наличие на стомашни оплаквания; лица над 50 г. с данни за трайно намаляване на апетита и необяснима редукция на тегло. Клинична картина Клиничната картина на стомашния рак е неспецифична и физикалната находка дълго време е негативна, което е основната причина за късното диагностициране на заболяването. Ранни симптоми: немотивиран астено-адинамичен синдром, намаление до пълна загуба на апетит, упорит стомашен дискомфорт и др. Късни (манифестни) симтоми: епигастрална болка, тежест след нахранване, повръщане (вкл. хематемеза), дисфагия, редукция на телесна маса; регургитации с дъх на млечни продукти, анемия и др. Паранеопластичните синдроми като мигриращият тромбофлебит на Trousseau, acanthosis nigricans и периферна невропатия са редки. Диагностика. Стадираща диагностика Основен и задължителен метод за поставяне на диагнозата при рак на стомаха е горната гастроитестинална ендоскопия с множествена биопсия и хистологично изследване. Тя осигурява важни данни като - локализация на лезията, хистологичен вид, степен на диференциация, типпо Borrmann и Lauren. При случаите със сублигавично разтящ карцином (най-често тип linitis plastica), при които и повторната ендоскопия с биопсия е отрицателна може да се използва полипозиционно рентгеново изследване с двоен контраст и с динамично и фармакодинамично скопично проследяване на стомашния пасаж. Съвременни варианти на ендоскопското изследване с много висока диагностична стойност са увеличителната ендоскопияс висока разделителна способност (magnification and high resolution endoscopy), която позволява разграничаване на обекти с размери от 10 до 71µm и хромоендоскопията (chromoendoscopy), при която на базата на различната абсорбционна способност на различните клетъчни видове към багрила, се описват няколко типа строеж на стомашната мукоза, всеки от които корелира с наличието на интестинална метаплазия и дисплазия. Стадиращата диагностика цели подобряване на оценката в предлечебния стадий на болестта (определяне категориите T,N и M).Допринася за сформирането на пациентите в групи подходящи за съответния вид лечение и намалява броя на некуративните лапаротомии. Тя представлява комплекс от изследвания включващ физикален преглед, хематологични, биохимични изследвания, туморни биомаркери(СА 72-4, СЕА), рентгенография на бял дроб (като част от рутинния предоперативен скрининг) и допълнителни ендоскопски, образни и инвазивни методи, комбинацията от които повишава вероятността за точно стадиране. • Ендоскопска ултрасонография – понастоящем е стандарт при подхода за определяне на Т – стадия (високо ниво на чувствителност и специфичност) и има високо ниво на достоверност при определяне на N – стадия (предимно за перитуморните лимфни възли); • Компютърна томография и ядреномагнитен резонанс – отличават се с високо ниво на чувствителност при уточняване на М-категорията. Съвременните мултидетекторни компютърни томографи и фазов ядреномагнитен резонанс, осигуряващи по-тънки срезове за по-кратко време имат висока информативна стойност както за Т, така и за N – стадия; •Ултразвуково изследване – достъпен и икономически ефективен метод с отношение най-вече към определяне на М-стадия; • Диагностична лапароскопия, лапароскопска ехография и перитонеален лаваж – общата им диагностична стойност достига точност от 92% включително за T,N и М стадиите. На практика метода единствен дава възможност да се установи и потвърди хистологично наличието на перитонеални метастази. Лапароскопията все още не се приема за рутинно приложение, защото от една страна е по-полезна при авансиралите случаи, когато може да предотврати една нелечебна лапаротомия и не е толкова необходима при ранните стадии на болестта.В контекста на мултимодалния подход към стомашния карцином пациентите суспектни за Т4, N3 или М1 са показани за извършването на диагностична лапароскопия. Целесъобразно е методът да се прилага след извършването на ендоскопска ехография, при подозиране на Т3-Т4 тумор, когато вероятността от наличието на перитонеални метастази е голяма. Лапароскопската ехография уточнява допълнително Т – стадия, чрез откриването на чернодробни метастази < 1 см. и на нерезектабилни лимфни метастази. Положителните резултати при изследването на перитонеална течност (перитонеален лаваж) при диагностичната лапароскопия определят напредналия стадий на заболяването. Засега изследването (включително и изследването на перитонеална течност при конвеционална операция) не се асоциира с категориите на TNMсистемата. Други диагностични методи: • FDG-PET (позитронна емисионна томографияс използване на радиофармацевтик - флуородезоксиглюкоза) е метод с 98-100% чувствителност и 89% специфичност. РЕТочертава тъканите с повишен глюкозен метаболизъм (каквито са неопластичните), но не осигурява добро анатомично представяне, поради което е подходящо да се комбинира с компютърна аксиална томография. Основно дава информация за категорията М. • генетични прогностични маркери и имуноцитологично изследване на абдоминален аспират – обикновено са част от научно-изследователски програми в специализирани центрове и не се прилагат рутинно в клиничната практика. Патоанатомия, класификации, стадиране, стадиращи системи Аденокарцинома съставлява 90-95% от злокачествените стомашни тумори, 2-3% заема стомашния лимфом и останалите проценти се допълват от мезенхимни и невроендокринни малигноми. Аденокарцинома на стомаха се характеризира с висок локален и метастатичен биологичен потенциал и се разпространява по четири начина – лимфогенно, чрез прорастване в съседните на стомаха тъкани и органи, чрез имплантационни метастази и хематогенно. Патологоанатомичното класифициране и стадирането на стомашния карцином са тясно свързани в значението си при определяне на терапевтичния подход и прогнозата при заболяването. Пълноценно стадиране е възможно само след хирургична интервенция. Eлементите в съвременното стадиране на стомашния рак са описателните категории и дефинициите. Описателните категории включват характеризирането на символите T, N и М (по AJCC/UICC); хистологично класифициране – по СЗО, Borrman, Lauren;G- хистопатологично градиране (Gx, G1, G2, G3, G4); R - наличието или липсата на остатъчен тумор след осъществавяне на оперативната интервенция (Rx, R0, R1, R2); L - наличието на лимфна инвазия (Lx, L0, L1); V – оценка на венозната инвазия (Vx, V0, V1, V2); С – диагностични методи ползвани при стадирането на тумора (С1, С2, С3, С4, С5); когато класифицирането на случая става по време или след провеждането на някакво лечение (напр. неоадювантна лъче и химиотерапия) се използва префикс “у”; наличието на множествени първични тумори се отбелязва със суфикса “m” - например pT(m)NM; характеризирането на рецидивиращ тумор, последващ „светъл период” след хирургично лечение се отбелязва с префикса „r”;когато случая се класифицира чрез аутопсия се ползва префикса „а”. Общоприети са две основни системи за стадиране на стомашния рак. Едната е TNM класификацията - международно утвърдена през 1986 г. от American Joint Committee onCancer (AJCC) и International Union Against Cancer(UICC).Другата е Японската класификация утвърдена от Японското общество за проучване на стомашния карцином (JRSGC-JapaneseResearchSocietyforGastricCancer) през 1963 г. Държавите от Европа и Америка ползват задължително TNM стадиращата система. В последнитегодини в националните хирургически стандарти на тези държави, при дефиниране на обема на оперативните интервенци по повод стомашен карцином се използва официално един от критериите на Японската система – категорията D. Той отразява обема на лимфната дисекция като неразделна част от адекватната хирургична интервенция в потенциално лечимите стадии на заболяването.Възприемането му в настоящия стандарт за лечение на стомашния рак е предпоставка за синхронизиране на дефинициите за обем и адекватност на оперативното лечение в съзвучие с европейските и световни тенденции. За целите на стадирането е подходящо да се изплзват хистоморфологични, макроскопски и TNM критерии. Патологоанатомичното класифициране има два аспекта – макроскопска и хистоморфологична оценка. За макроскопска оценка най-разпространена днес е класификацията за напредналия стомашен карцином на R.Borrmann от 1926 год. Макроскопска класификация на стомашните карциноми на R.Borrmann: •тип I- полипоиден тумор, •тип II- улкус-карцином без инфилтрация на съседна тъкан, •тип III- инфилтративен улкус-карцином; •тип IV- представлява т.н. дифузен рак, с образуване на плоски плакоподобни участъци, разпростиращи се в мукозта и субмукозата, с изразена ригидност, задебеляване и инфилтриране на цялата дебелина на стомашната стена. Някои автори добавят и V тип – некласифицируеми карциноми. Хистологична класификация на стомашните карциноми на СЗО: Adenocarcinoma : • Papillary adenocarcinoma • Tubular adenocarcinoma • Mucinous adenocarcinoma • Signet-ring cell carcinoma Adenosquamous carcinoma Squamous cell carcinoma Small-cell carcinoma Undifferentiated carcinoma Хистологична класификация на стомашните тумори на Lauren: • тип І - дифузен • тип ІІ - интестинален По степен на зрелост на клетките аденокарциномът бива: с висока (G1), средна (G2) и слаба (G3)степен на диференциране. Класификацията на Lauren (1965г.) показва висока прогностична достоверност. Има доказано практическо значение в оперативно-тактически аспект при определяне границите на стомашната резекция. Туморите от интестиналния тип са добре отграничени и макроскопски границите тумор/здрава тъкан са достоверни. Хистологичното разпространение на карцинома извън тях обикновено е няколко милиметра. По-типична за този тип е локализацията в дисталните стомашни отдели, при пациенти в напреднала възраст, с дълга предракова фаза (най-често атрофичен гастрит) на болестта и асоциация с H. pylori. При туморите от дифузния тип хистологично установимото разпространение по-често е няколко сантиметра извън макроскопски очертаните граници тумор/здрава тъкан. Поради това макроскопската оценка в сравнение с интестиналния тип е по-несигурна. Туморите от дифузния тип имат по-лоша прогноза и по-често дават лимфни и перитонеални метастази. Могат да се развият във всяка част на стомаха, но са по-чести в зоната на кардията,при по-млади пациенти, без клинични данни за предракова фаза на заболяванетои предшествуваща интестинална метаплазия. TNM (AJCC-UICC-2002) – класификация Систематизирането на уврежданията и определянето на стадия на заболяванетосе извършва според степента на проникване на тумора в стомашната стена (Т), метастатичното ангажиране на определен брой лимфни възли (N) - без отчитане на анатомичната им локализация и наличието или отсъствието на отдалечени метастази (М) Първичен тумор (T) Tх Първичния тумор не може да се прецени T0 Няма данни за първичен тумор Tis Ca. in situ – интраепителиален тумор без данни за инвазия на lamina propria T1 Тумор инфилтрирал lamina propria или submucosa T2 Тумор инфилтрирал muscularis propria или subserosa * T2 a: Тумор инфитрирал muscularis propria T2 b: Тумор инфилтрирал subserosa T3 Тумор инфитрирал серозата (висцералния перитонеум) без данни за инфитрация на съседни структури T4 Tумор инфилтрирал съседни структури Регионални лимфни възли (N) Nх Регионалните л.в. не могат да бъдат оценени N0 Няма метастази в регионалните л.в. N1 Има метастази в 1- 6 регионални л.в. N2 Има метастзи в 7 – 15 регионални л.в, N3 Има метастази в повече от 15 регионални л.в. Далечни метастази (M) Mх Наличието на далечни метастази не е оценено M0 Няма наличие на далечни метастази M1 Налични са далечни метастази Стадии: Садий 0: Tis N0 M0 Стадий IА: T1 N0 M0 Стадий IВ: T1 N1 M0; T2 N0 M0 Стадий II: T1 N2 M0; T2 N1 M0; T3 N0 M0 Стадий IIIА: T2 N2 M0; T3 N1 M0; T4 N0 M0 Стадий IIIВ: T3 N2 M0 Стадий IV: T 1-3 N2 M0; T4 N1-2 M1 Лечение на стомашния карцином (в стадий ІВ, ІІ, ІІІ) Основен метод за лечение на карцинома на стомаха е хирургичният.Това е единствения метод, който дава шанс на болния за дълготрайна преживяемост. Химиотерапията се препоръчва като адювант към хирургичното лечение и при неоперабилни тумори. Оперативната намеса се планира и извършва съобразно стадия на болестта и локализацията на туморния процес. Оперативната инервенция при стомашния карцином се дефиниракато блокова резекция, включваща туморсъдържащата част на стомаха (или целия стомах), omentummajus, omentumminus, предния лист на mesocolontransversum, цялото или част от перитонеалното покритие на панкреаса, адекватен обем лимфна дисекция и последваща гастроинтестинална реконструкция за възстановяване на чревния пасаж. Разширяването на обема на блоковата резекция с включването на съседни на стомаха органи (комбинирана резакция) е по определени индикации – локална инфилтрация или метастази. Стадирането на стомашния рак по TNM - системата е задължително. При планирането и описанието на обема на оперативните интервенции се препоръчва смесен подход, с използването на категориите от TNM класификацията и категорията „D” – обем на лимфната дисекция по Японската класификация. Подобен подход е залегнал в стандартите на повечето европейски държави и САЩ. Главна особеностна Японската класификация е анатомичното детайлизиране на стомашната лимфна система, което подобрява подхода към локорегионалния контрол при лимфаденектомията. Общи препоръки при хирургичното лечение на стомашния карцином: • Изграждане на оперативната стратегия според стадия на заболяването, включително и от предоперативните ендоскопски и хистологични данни за макроскопския тип на карцинома по Borrmann и хистологичния вариант по Lauren; • Кандидати за радикално оперативно лечение са пациентите в 0,І,ІІ и ІІІA-В стадий на болестта; • Целта на оперативната интервенция е извършване на R0 резекция (без остатъчен тумор); • При радикалните операции отстоянието на резекционната линия проксимално от горната видима граница тумор/здрава тъкан да е най-малко 5-7 см., като това се съобразява с хистологичния грейдинг и интраоперативната оценка за всеки отделен случай, а отстоянието на резекционната линия от долната граница на тумора да е минимум 3 см. под пилора; • Интраоперативно трябва да се съобразят следните фактори: - пенетрация на карцинома в стомашната стена (обхващане на серозата) - ангжираност на лифните колектори - тип по Borrmann и Lauren - чистота на резекционните линии - наличието на извънстомашни метастази. • Туморите ІV-ти и V-ти вариант по Borrmann и дуфузен тип по Lauren са с по-лоша прогноза и изискват по-голям обем опративна намеса; • Рутинното извършване на спленектомияс/без резекция на опашката на панкреаса без строги индикации не се препоръчва тъй като не повишава преживяемостта, а повишава следоперативните усложнения. Обем на стомашната резекция 1.Тотална гастректомия с D1/D2 лимфна дисекция при: • локализации в тялото и фундуса на стомаха; • локализации в дисталната трета, ако са нискодиференцирани, ІV-V-ти тип по Borrmann, дифузен вариант по Laurenи/или морфологичен вариант “пръстен с камък”; 2. Проксимална субтотална гастректомия с D1/D2лимфна дисекция (като алтернатива на тоталната гастректомия при проксималната туморна локализация) се прилага, като индикациите за тази процедура се стесняват до наличието на субкардиално разположен, добре отграничен от околните тъкани и малък по размери тумор. 3. Дистална субтотална гастректомия с D1/D2 лимфна дисекция: • при рак на дисталната и средната трета на стомаха; • при предоперативно доказан интестинален тип аденокарцином; • отстранява се задължително минимум 75% от обема на стомаха; По отношение обема на резекцията на стомаха при карцином е прието становището, че при педантично спазени онкологични изисквания субтоталната дистална стомашна резекция е предпочитан вид операция поради по-добрите функционални резултати.Във всички останали случаи метод на избор е тоталната гастректомия. Обем на лимфната дисекция Лимфната дисекция е основен етап от хирургичната интервенция при стомашния карцином. Количеството отстранени лимфни възли е един от важните прогностични показатели при заболяването. Лимфаденектомията се извършва по хода на регионалните за стомаха лимфни възли и лимфоотток, следващ стомашните кръвоносни съдове: покрай голямата и малката стомашни кривини, парапилорично, трункус целиакус, лявата стомашна артерия, лиеналната артерия, общата чернодробна артерия, ляво и дясно паракардиално. За коректно извършена се приема лимфна дисекция, при която са отстранени поне 15 бр. лимфни възела (минималния брой необходим за определяне на N категорията по TNM) като за ІІ и ІІІ стадий е нужно да са отстранени повече от 25 бр. лимфни възела.С цел подобряване на подхода към локорегионалния контрол при лимфаденектомията, при извършване и отразяване обема на лимфната дисекция се препоръчва използванетона категорията “D” и разпределението на лимфните възли по региони според Японската класификация. Модифицирането на стандартните обеми D1 и D2 лимфни дисекции за всяка от трите основни части (горна, средна и долна трета) на стомаха се извършва при строга оценка на локалния статус за всеки отделен случай (определящи се Ти N категориите) и най-вече според разположение на тумора в близост до съответния лимфен регион и степента на инфилтрация на стомашната стена. Препоръчителни обеми на оперативната интервенция при рак на стомаха според стадия на болестта и локализацията на туморния процес: 1. При локализация в дисталната трета на стомаха: при ІВ и ІІ стадий → дистална субтотална резекция или гастректомия; при ІІІАи ІІІВ → гастректомия; 2. При локализация в средната трета на стомаха: при стадии ІВ, ІІ, ІІІА, ІІІВ → гастректомия; →дистална субтотална резекция при сигурни данни за N0; 3. При локализация в проксималната трета на стомаха: при стадии ІВ, ІІ, ІІІА, ІІІВ →гастректомия; →проксимална субтотална резекция - по строги индикации в І стадий; При пациенти в ІV-ти стадий на заболяването, които са в добро общо състояние се обсъжда извършването на стомашна резекция включително гастректомия с цел циторедукция, дезинтоксикация и осигуряване на хранителния пасаж, а при подходяща селекция на болни с М1 се обсъжда извършването на комбинирани резекции. В останалите случаи се препоръчват палиативни оперативни намеси целящи осигуряване на хранителния пасаж или преодоляване на спешни състояния. При случаите с големи по обем тумори, дифузен тип по Lauren, хистологично нискодиференцирани и ІV вариант по Borrmannсе обсъжда разширяване обема на лимфната дисекция над D2 според локализацията на процеса.При локализации по голямата кривина и технически трудности при лимфната дисекция на 10 и 11 региони (около проксималната и дисталната част на a. lienalis) се извършва спленектомия без/с резекция на панкреатичната опашка с цел подобряване на локалния контрол върху лимфаденектомията. Реконструкция след тотална гастректомия Основната цел при възстановяването на хранителния пасаж след гастректомия е осигуряване на по-добро качество на живот, главна предоставка са което е адекватното хранене. Независимо от вида реконструкция, отдалечените функционални резултати (>2г.) са сходни. Възможния набор от реконструктивни техники е: • Roux-n-Y или Brаun • Със запазване на дуоденалния пасаж (йеюнална интерпозиция) • С конструиране на резервоар – проксимален, дистален, двоен • Със запазване на дуоденалния пасаж и резервоар Резултатите след хирургичното лечение на стомашния рак са пряко свързани със стадия на заболяването. Най - важни прогностични критерии са степента на инфилтрация на серозата от туморния процес и обема на лимфната дисекция независимо от броя метастатични лимфни възли в оперативния препарат. Карцином на гастроезофагеалната връзка Рака на гастроезофагеалната свръзка е особен вид карцином, който се различава епидемиологично, биологично и прогностично от рака на останалите части на стомаха и рака на хранопровода. Различават се 3 типа такива карциноми: І тип - аденокарциноми произхождащ от дисталния хранопровод, инфилтриращи гастроезофагеалната връзка отгоре. Стандартната операция при този тип карциноми е тораколапаротомия с резекция на дисталната част на хранопровода или езофагектомия, проксимална стомашна резекция и спленектомия, медиастинална лимфаденектомия, перигастрална лимфна дисекция и гастроезофагеална анастомоза. ІІ тип – аденокарцином произхождащ от епитела на самата кардия. При І и ІІ стадии на този тип тумори се препоръчва лява торакофренолапаротомия, тотална гастректомия съчетана с D2 лимфна дисекция и дистална резекция на хранопровода с последваща реконструкция по типа Roux-n-Y, тънкочревна или дебелочревна интерпозиция. При по-напредналите стадии, както и при дифузен тип по Lauren се препоръчва абдоминодясноторакален достъп, тотална гастректомия и езофагектомия с шийна езофагоколостомия. ІІІ тип – аденокарцином произхождащ субкардиално, който инфилтрира гастроезафагеалната свръзка и дисталния хранопровод отдолу. Тук се препоръчва тотална гастректомия с D2 лимфаденектомия и резекция на дисталния хранопровод чрез лява торакофренолапаротомия и възстановяване на пасажа чрез Rou-n-Y, тънкочревна или по-рядко дебелочревна интерпозиция. Ранен стомашен карцином (Стадий 0 и ІА) Ранния стомашен аденокарцином на стомаха се дефинира като ограничен в рамките на мукозата и/или субмукозата малигнен процес, независимо от наличието на метастатични лимфни възли. Резултатите от хирургичното лечение на ранния стамашен рак са много добри - около 96-98% 5-годишна преживяемост и 95% 10-годишна преживяемост. Епидемиология В глобален аспект над 70% от съобщаваните случаи на ранен стомашен рак са от азиатски автори (Япония, Корея, Китай). Това се асоциира със скриниговите ендоскопски програми при асимптоматични високорискови групи пациенти и прилагането на методите на увеличителна и хромоендоскопия в тези страни. Ранния стомашен рак е по-чест е при жените спрямо мъжете, в съотношение 3-5:1. Класификации Използват се хистоморфологичната класификация на СЗО, хистологичната класификация на Lauren и макроскопската класификация на Японското общество на ендоскопистите. Лимфно метастазиране При ранния стомашен карцином има лимфно метастазиране. Честотата му зависи от дълбочината на туморната инвазия в стомашната стена. Когато тумора е локализиран в мукозата (Тis), честотата наметастазите в лимфните възли е около 3-5 % и е предимно в регионалните лимфни възли. Когато процеса инвазира субмукозния слой (Т1), честотата на лимфните метастази се покачва на 15-20%, като се откриват метастази и в извънрегионални лимфни възли. Диагноза Горна интестинална ендоскопия с множествени биопсии (5-10 на см2) на суспектните лезии, хромоендоскапия, увеличителна ендоскопия, ендоскопска ултрасонография. Лечение Основен метод за лечение на ранния стомашен рак е хирургичният. Препоръчват се два варианта на оперативен обем при дисталните и корпусните локализации: Вариант А. Резекция на стомаха в обем 75% (или по-малко) и D1 лимфаденектомия + дисекция на 7 регион лимфни възли (по хода a.gastrica.sin.) – при добре диференцирани тумори, локализирани в мукозата/субмукозата и с диаметър<1.5см, Вариант В. Резекция на стомаха в обем 75% (или по-малко) и D1 лимфаденектомия + дисекция на лимфни региони 7 (по хода a.gastrica.sin.), 8 (по хода на a.hepatica communis) и 9(около tr.celiacus) - при всички случаи, когато тумора не отговаря на изискванията за резекция Вариант А. При проксималните локализации се препоръчва проксимална резеция в онкологично чисти граници с модифицирана лимфна дисекция в обем D1 + региони 10 (л.в. в хилуса на слезката) и 11 (л.в. около проксималната и дисталната част на a.lienalis), при стремеж към запазване на слезката. При строго селекционирани пациенти и при педантично спазване на онкологичните оперативни приципи могат да се извършват ограничени резекции при ранен стомашен карцином - пилорозапазващи стомашни резекции, лапароскопски резекции, комбинирани ендоскопско-лапароскопски клиновидни ексцизии на цялата дебелина на стомашната стена. В условията на специализирани центрове се извършва ендоскопска мукозна резекция (ЕМР) при стриктно изпълнение на следните критерии: ограничен в мукозата тумор, хистологично добре диференциран и по-малък от 2 см. При всички други случаи метод на избор е оперативната интервенция. Химиотерапия Адювантната и неоадювантната химиотерапия не са стандартно лечение в рутинната практика при стомашния карцином. Основания за провеждане на адювантна химиотерапия са: • заболяване в стадий ІВ, ІІ, ІІІА-В, ІV; • наличие на микрометастази в лимфните възли; • наличие на микроскопска перитонеална дисеминация; • метастазирало заболяване; • непълноценна хирургия.

### Полип на жлъчката. Полип на жлъчния мехур.
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bf-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%bf-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b5%d1%85/
Обновено: 2026-02-03

Какво представлява полипа на жлъчния мехур? Полипите са тумороподобни разраствания на лигавицата на мехура, често покрити от холестеролови отлагания. Те обикновено се откриват случайно при ехографски преглед. В повечето случаи са безобидни, но могат да доведат и до състояния с фатален край. Каква е причината за поява на полипи? Причината за възникване полип не е категорично дефинирана. Прави се връзка между по-честото образуването на полипи и наличието на камъни в жлъчката. Полипите често имат характер на холестеролни отлагания, но друг път те могат да се появят в резултат на прекомерно разрастване на клетки от лигавицата на жлъчния мехур. Туморите на жлъчния мехур също могат да изглеждат като полипи. Какво ще чувствам, ако имам полип в жлъчката? Жлъчните полипи обикновено са безсимптомни и те могат да бъдат случайно открити по време на рутинна коремна ехография. Понякога пациентът с полипи страда от епизоди на жлъчни колики, но това по-скоро е причинено от налчието едновременно и на камъни в жлъчката. Как се поставя диагнозата жлъчен полип? Диагностика на полипи обикновено се извършва с ехография или скенер (магнитен резонанс) на жлъчния мехур. Въпреки това, не разполагаме с широко достъпно изследване, което да ни позволи да вземем тъканна проба от полипа за да оценим неговия вид. Следователно, нашият подход зависи от размера на полипа. Полипи по-малки от 1 см в диаметър обикновено са доброкачествени, а полипи по-голям от 1 см. имат по-висок риск от злокачествено израждане. Ето защо малките доброкачествено изглеждащи полипи могат да бъдат само наблюдавани чрез редовни ултразвукови прегледи, но по-големите полипи ни принуждават, да предложим на пациента хирургично лечение - холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур). Какво е лечението на жлъчните полипи? Основната терапевтична възможност вече бе спомената - хирургично отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия). Разбира се, решението зависи от конкретния случай и общото състояние на пациента. В днешно време, лапароскопската - безкръвна операция е за предпочитане, поради всеизвестните си предимства и наложена като златен стандарт в целия свят.

### Безкръвно лечение на хемороиди
URL: https://rossentushev.com/%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d1%83%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d0%bb/
Обновено: 2026-02-03

Ултразвуковото лигиране на хемороидални артерии е нов, минимално инвазивен подход за лечение на хемороиди, който не налага обща анестезия. Подходът избягва много от проблемите, свързани с алтернативните лечения, като например необходимостта от рязане и дългия период на възстановяване. Операцията се извършва с помощта на миниатюрен ултразвуков доплер, който локализира всички артерии, снабдяващи с кръв хемороидите, минаващи от ректума под лигавицата на червото. Устройството също така разполага с малък прозорец, който позволява да бъде поставен шев около артерията и по този начин да се прекъсне кръвоснабдяването в тази зона. В хода на процедурата всички артерии биват локализирани и завързани. През следващите няколко дни и седмици хемороидите се смаляват до пълното им изчезване, а симптомите отшумяват. Тъй като шевът се поставя не в ануса, а в крайната част на ректума, където на практика няма нервни окончания, предизвикващи усещане за болка, процедурата е почти безболезнена и може да се проведе под лека упойка, вместо под обща анестезия. Тъй като всички кръвоносни съдове на хемороидите се локализират много точно по време на операцията, методът се явява по-успешен от склерозирането. Когато кръвоносните съдове са правилно лигирани, а не просто вързани с ластик, те няма как да се отделят, което води до по-добър ефект и много по-малък риск от кървене след процедурата. Повечето пациенти се връщат на работа до 24-48 часа след манипулацията със съвсем лек дискомфорт, който, ако има такъв, представлява не повече от една слаба пулсация в ректума. Методът се прилага успешно в Европа и Северна Америка в продължение на много години с отлични резултати. 85% от пациентите се радват на пълно отзвучаване на симптомите, а над 90% са напълно удовлетворени от резултата, дори когато има някои много леки остатъчни симптоми. Това се дължи на относителната лекота на възстановяване от операцията в сравнение с по-конвенционалните терапевтични решения. Как ще ми помогне методът на ултразвуково лигиране на хемороидалните артерии? Това е първият метод, който с помощта на минимално инвазивни хирургични техники лекува източника на хемороидалната болест без хирургична ексцизия или бандиране (връзване с ластик). Колко време трае процедурата? Налага ли се хоспитализация? Кога мога да се върна на работа? Процедурата може да продължи и едва 20 мин. Обикновено пациентите си тръгват в същия ден. Повечето пациенти изпитват съвсем незначителна болка и дискомфорт и се връщат на работа още не следващия ден. От какви грижи ще се нуждая преди, по време и след процедурата? Какви лекарства ще ми бъдат предписани? Вашата възраст, тегло и физическо състояние са от значение за медикаментозното Ви лечение и съответно необходимите грижи по време и след процедурата. Резултатите са различни при всеки, но обикновено след процедурата се изписват обезболяващи лекарства, които са в минимално количество и се приемат за ограничен период от време.

### Операция на жлъчка. Лапароскопска холецистектомия
URL: https://rossentushev.com/operacia-na-jluchka/
Обновено: 2026-02-03

Съвременен метод за лечение на доброкачествените заболявания на жлъчния мехур През последните години лапароскопската („безкръвна”) техника намира все по - голяма популярност и сe превръща в „златен стандарт” при хирургичното лечение на заболяванията на жлъчния мехур. Холецистектомия наричаме премахването на жлъчния мехур, а под лапароскопска холецистектомия разбираме миниинвазивен, или наричан още „безкръвен”, метод за премахване на жлъчния мехур. Показани за такъв тип операции са следните заболявания: Жлъчнокаменна болест (камъни в жлъчния мехур) Остро или хронично възпаление на жлъчния мехур (остър или хроничен холецистит) Лапароскопската холецистектомия не изисква голям разрез на коремната стена. Затова болката и рискът от инфекции са по-малки, а разрезите - козметични. Възстановяването трае няколко дни, а престоят в болница – само един до два дни след операция. Рискът от поява на херния в областта на оперативната рана е значително по - малък отколкото при традиционната операция. Оперативното лечение е основно средство при лечението на жлъчнокаменната болест и нейните усложнения, и няма алтернатива. За някои пациенти обаче, операцията все още е психологически проблем или е свързана с повишен риск за живота, поради много напреднала възраст или тежки придружаващи заболявания. В тази връзка, трябва да споменем кои са противопоказанията за извършването на лапароскопия, а именно: Перфорация на мехура при остро възпаление и разпространение на възпалението в цялата коремна кухина Рак на жлъчния мехур Сърдечна недостатъчност ІІІ - ІV ФК. ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) Напреднала бременност При пациенти с болестно затлъстяване ІІІ - ІV степен В крайна сметка обаче хирургът е този, който преценява доколко дадената интервенция е подходяща за всеки пациент индивидуално. Операцията се извършва през три, в краен случай четири, малки отвора, през които се вкарват камера и специални микроинструменти. Преимущества на лапароскопията са: Бързо възстановяване Намален болничен престой (24 - 48 часа) Минимална травма на коремната стена Снижена до минимум следоперативна болка Отличен козметичен ефект

### Безкръвна операция на жлъчката – най-ефективният метод в борбата с камъните в жлъчния мехур
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%8f-%d0%bd/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Тушев, какво представлява холелитиазата или т.нар. „жлъчнокаменна болест”? Холелитиазата е хронично протичащо заболяване, което се характеризира с образуване на камъни (конкременти) в жлъчния мехур и жлъчните пътища. Заболяването се среща по-често сред народи, консумиращи повече месни храни, и по-рядко сред вегетарианци. Наблюдава се почти четири пъти по-често сред жените и най-вече при такива с наднормено тегло. Различават се два типа пациенти: такива, които живеят с камъни в жлъчния мехур (безсимптомна форма), и заболели от жлъчнокаменна болест. Какви са причините за възникването на това заболяване? Причините за възникването на холелитиазата са многобройни. По-важни от тях са: консумация на храни, богати на холестерол (яйца, месо и животински мазнини), ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, диабет), хронични възпалителни процеси в жлъчния мехур и жлъчните пътища, дискинезии на жлъчните пътища и атония на жлъчния мехур. Всичко това, заедно с нарушеният колоиден стабилитет и повишеното количество на холестерол и билирубин в жлъчката, водят до образуването на камъни, които могат да бъдат различни по вид според тяхната форма, цвят и състав. С какви симптоми се характеризира холелитиазата? Пациентите се оплакват от тежест, чувство на разтягане в дясното подребрие, гадене и лош вкус в устата. Това се случва най-често след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини, пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол. Особено характерни са жлъчните кризи, които в повечето случаи се провокират от грешка в диетата. Жлъчните колики представляват типични оплаквания при наличие на жлъчнокаменна болест и обикновено се провокират от преминаването на камъните през протока на жлъчния мехур. През жлъчните протоци малките конкременти могат да попаднат в дванадесетопръстника. Коликата продължава от 15 минути до няколко часа, болките имат пристъпен характер и се локализират в дясната или средна горна част на корема, като често се излъчва към гърба и към дясното рамо. Коликата може да бъде придружена от гадене, уригване и преходен иктер (механична жълтеница). Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение. Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и изсветляване на изпражненията. Тези симптоми са резултат от блокиране оттичането на жлъчка в чревния тракт. Как да се преборим с жлъчнокаменната болест? Когато говорим за безсимптомна холелитиаза, тъй като само 25% от засегнатите имат оплаквания или развиват усложнения, не съществува необходимост от специална терапия. Разбира се, има изключения, при които се прибягва до операция поради повишената опасност от развитие на рак. Веднъж появили се симптомите, обаче, те имат тенденция да се повтарят. При тези пациенти има опасност от поява на усложнения и това е състояние, което трябва да се лекува. В този случай оперативната намеса се явява основно средство, което няма алтернатива. Разбира се, имапациенти, при които операцията е свързана с повишен риск за живота, поради много напреднала възраст или тежки придружаващи заболявания. Операцията, която се извършва при пациенти с жлъчнокаменна болест, се нарича холецистектомия. Тя може да бъде конвенционална (отворена) или лапароскопска. Холецистектомиятапредставлява премахване на жлъчния мехур, а под лапароскопска холецистектомия разбираме миниинвазивен или наричан още „безкръвен” метод за премахване на жлъчния мехур. През последнотодесетилетие лапароскопската техника е „златен стандарт” при хирургичното лечение надоброкачествените заболяванията на жлъчния мехур. Какви са предимствата на лапароскопската хирургия пред класическата отворена операция? Лапароскопският метод не изисква голям разрез на коремната стена. Операцията се извършва през един, три, или в краен случай четири малки отворас размери 0.5 – 1 см, през които се вкарват камера и специални микроинструменти.Лапароскопът предава изображени от коремната кухина на монитори в операционната зала. По време на операцията хирургът гледа детайлни изображения на коремните органи в реално време. Рискът от инфекции при този тип операции е по-малък, а разрезите са козметични и не остават белези.Болката за пациента е значително по-малка в сравнение с отворената операция. Възстановяването трае няколко дни, а престоят в болница – само един до два дни след операция. Снижени са до минимум и други следоперативни рискове, като появата на херния в областта на оперативната рана, което е често срещано явление при традиционната операция. През 1992 г. в САЩ е приет консенсус за лечение на жлъчнокаменната болест, приет от хирурзи, ендоскописти, хепатолози, гастроентеролози, радиолози, епидемиолози и др. Той приема следните заключения: 1. Огромната част от пациентите с жлъчни камъни трябва да бъдат лекувани. 2. В сравнение с откритата холецистектомия, лапароскопската оси­гурява безопасно и ефикасно лечение за пациентите с проявена жлъчнокаменна симптоматика. 3. Към пациенти, неподходящи за лапароскопска холецистектомия, се включват тази с: · генерализиран перитонит · септичен шок от холангит · тежък остър панкреатит · последен стадий на цироза на черния дроб · рак на жлъчния мехур 4. Лапароскопската холецистектомия намалява болките и инвалидизацията напациентите без увеличение на морталитета и морбидитета, като може да сеизвършва на същата или по-ниска це­на от "отворената". 5. Трябва да се предприемат всички възможни мерки за осигурявне на достатъчно обучени хирурзи за извършване на лапароскопска холецистектомия. Поради общовалидното му значение, този консенсус е възприет от Българското Хирургично Дружестви и хирурзите в България, като ръководство за добра медицинска практика. За мен лапароскопската холецистектомия е несравнимо ефективен метод в борбата с жлъчнокаменната болест. Щастлив съм, че екипът ни в МБАЛ „Вита” разполага с необходимата квалификация и съвременна апаратура, което ни позволява да извършваме лапароскопски операции при решаването на проблеми, свързани не само с жлъчния мехур, но и още с коремните хернии, апендицит, диафрагмални хернии и редица други заболявания.

### Какво е лапароскопска хирургия?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b5-%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската или още наречена "миниинвазивна хирургия", „безкръвна хирургия“ е специализирана техника за извършване на операциив коремната кухина. В миналото, тази техника се използваше обикновено за хирургично лечение на гинекологични заболявания и премахване на жлъчния мехур. През последните 10 години се разшири използването на тази техника , като в момента при липса на противопоказания, всяка коремна операция може да се извърши чрез лапароскопия. В традиционната "отворената" хирургична намеса, хирургът използва различен по големина разрез, за да влезе в корема. При лапароскопската хирургия се използват един или няколко разреза с размери 0.5 – 1см. През всеки разрез наречен порт, се вкарват кухи тръбички наречени троакари, през които с помощта на камера и микроинструменти се достига до съответния орган или патологичен процес. В началото на процедурата, корема се изпълва с газ (въглероден диоксид), за да се осигури работно поле и видимост за хирурга. Лапароскопа предава изображения от коремната кухина, чрез камера на монитори в операционната зала. По време на операцията хирургът гледа детайлни изображения на коремните органи в реално време. Тази система позволява на хирурга да извършва същите операции, като традиционните, но с малки разрези, неоставящи белези и при липса на болка от страна на коремната стена. ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ Какви са предимствата на лапароскопската хирургия? В сравнение с традиционната отворена хирургия, пациентите често изпитват по-слаба болка, периода за възстановяване е по-кратък, и не на последно място – няма белези. Какви видове операции могат да се извършват с помощта на лапароскопската хирургия? Чрез лапароскопия, се извършват операции на жлъчния мехур, апендикса, хернии на предната коремна стена, диафрагмални хернии, операции върху стомаха и дванадесетопръстника, тънките черва, операции на дебелото и правото черво, както и операции на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. Безопасна ли е лапароскопската хирургия? Лапароскопската хирургия е толкова безопасна, колкото и традиционната отворена хирургия. В началото, след въвеждане на камерата хирургът инспектира корема, за да се прецени дали лапароскопската операция може да бъде извършена безопасно. Ако има тежко възпаление, множество сраствания от предходни операции или ако хирургът се сблъсква с други лимитиращи фактори, които пречат за ясната представа за структурите, може да се наложи да се премине към отваряне на корема с цел извършването на безопасна операция под контрола на ръката. Всички коремни операции са свързани с определени рискове. Това са усложнения, свързани с анестезията, кървенето по време или след операцията или настъпването на инфекциозни усложнения. Рискът при всяка операция се определя отчасти от характера на конкретната операция. Фактори отговорни за усложненията са възрастта, общото състояние както и придружаващите заболявания. Винаги обсъждайте какъв е индивидуалния риск при всяка операция с Вашия хирург.

### Консенсус за лечение на жлъчнокаменната болест и възпалението на жлъчния мехур
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%83%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%be%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd/
Обновено: 2026-02-03

Консенсусът е обсъден и приет през 1992 г. в САЩ от хирурзи, ендоскописти, хепатолози, гастроентеролози, радиолози, епидемиолози и др. Той приема следните заключения: Огромната част от пациентите с жлъчни камъни трябва да бъдат лекувани. В сравнение с откритата холецистектомия, лапароскопската оси­гурява безопасно и ефикасно лечение за пациентите с проявена жлъчнокаменна симптоматика. Към пациенти, неподходящи за лапароскопска холецистектомия, се включват тази с: генерализиран перитонит септичен шок от холангит тежък остър панкреатит последен стадий на цироза на черния дроб рак на жлъчния мехур Лапароскопската холецистектомия намалява болките и инвалидизацията на пациентите без увеличение на морталитета и морбидитета, като може да се извършва на същата или по-ниска це­на от "отворената". Трябва да се предприемат всички възможни мерки за осигурявне на достатъчно обучени хирурзи за извършване на лапароскопска холецистектомия. ПОРАДИ ОБЩОВАЛИДНОТО МУ ЗНАЧЕНИЕ СЕ ПРЕДЛАГА ТОЗИ КОНСЕНСУС ДА БЪДЕ ВЪЗПРИЕТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ХИРУРГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО И БЪЛГАРСКИТЕ ХИРУРЗИ КАТО ИНФОРМАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО ЗА ДЕЙСТВИЕ.

### Дивертикулоза и дивертикулит на дебелото черво
URL: https://rossentushev.com/diverculoza-na-debeloto-chervo/
Обновено: 2026-02-03

Какво е дивертикулоза и какво е дивертикулит? Какво се случва в тази структурна промяна на червото? По-просто казано чревната стена се състои от три слоя: в лигавицата има твърд подкрепящ слой, който е изграден от мускули. При високо налягане в лумена на червото лигавицата се избутва навън като пръст на ръкавица, като се херниира през стената на червото. Ако се образуват такива джобчета на много места на сигмовидното дебело черво, това се нарича дивертикулоза. Това е най-често срещаното заболяване на дебелото черво при пациенти над 50-годишна възраст. Но над 70 % от засегнатите лица са без или с много малко оплаквания. Те се оплакват най-вече от случайни болки или спазми в долната част на корема, от лявата страна и понякога от редуващи се диария и запек. Но с натрупването на бактерии в тези джобове, могат да възникнат остри възпаления, водещи след себе си до кървене, абсцеси или перфорация на чревната стена. Именно тези оплаквания и симптоми характеризират дивертикулита - вторично заболяване на дивертикулозата. Понякога тези усложнения се появяват периодично, като образуват белези в определени части на дебелото черво с повтарящи се възпаления. Те могат постепенно да стеснят лумена на дебелото черво и да доведат до запушване на червата. В случай на диагностицирана дивертикулоза, дивертикулитът може да се появи по всяко време, но усложненията и последствията от него могат да бъдат много различни . Как да разбера дали страдам от дивертикулит? "Цял живот съм бил здрав. Винаги съм страдал от запек. Работя в офис, където ми се налага да седя продължително време и не извършвам кой знае каква физическа активност. Храня се нередовно, обикновено сандвич за обяд, а вечер понякога си поръчвам пица. Преди две седмици изведнъж се появи силна диария, която не ме разтревожи особено много. В следващите дни тя премина в пълен запек. След това отново диария, придружена от коремна болка, особено в долната лява част на корема, която в един момент изчезна. Една вечер бях измъчван от изключително силна болка в долната част на корема, придружена от висока температура, което ме накара да се консултирам с лекар." Това е съкратена версия на една история, която почти всеки лекар е чувал. Дифузните болки в долната част на корема, запекът и редуващите се пристъпи на диария при пациенти над 50-годишна възраст са индикация за всеки лекар незабавно да обърне внимание. Има безброй причини за диария и лекарят трябва да обмисли много диференциални диагнози: възпалителни заболявания на дебелото черво, както и класическа ентеровирусна инфекция, глисти или други паразити. Особено в случай на пациенти в напреднала възраст, които се оплакват от остра болка в долната част на корема, дивертикулитът трябва да бъде взет под внимание. Само ако има дивертикули в дебелото черво, пациентът може да пострада от дивертикулит. Но това няма как да се разбере предварително. Необходими уточнения и диагностични възможности Лекарят трябва първо да се опита да разграничи симптомите на болестта чрез задаване на специфични за пациента въпроси: Колко често се появя диария, придружена от слуз и кръв? Дали изхожданията предизвикват болки или спазми в долната част на корема? Появява ли се треска? Какви са навиците на хранене и живот? Има ли наличие на драстична загуба на тегло и намаляване на физическата активност? След това се изследва (чрез опипване и натиск) корема с цел да се локализира мястото на болката. За да се провери диагнозата „дивертикулит”, лекарят извършва дигитално изследване на ректума. Кръвното изследване допълва процеса на диагностика. Общата оценка на симптомите предоставя информация на лекаря за проявата на дивертикулит и е основа за по-нататъшни изследвания. Какви са познатите диагностични методи? Абдоминалната ехография предоставя основна информация за състоянието на коремната кухина и това дали има течност в корема. Рентгенография на корем (в изправено или легнало положение) показва наличието на въздух в коремната кухина, който се появява, ако има перфорация на чревната стена. При компютърната томография ректумът се изпълва с контрастно вещество, което се използва при съмнение за наличие на локален абсцес. Колоноскопия се извършва, ако има кървене в съответния раздел на червата, както и за установяването/отхвърлянето на други възпалителни заболявания (напр. улцерозен колит), или ако се планира нехирургична процедура. В зависимост от текущото състояние на дивертикулита, възрастта на пациента, физическото състояние, придружаващите заболявания, както и резултатите от изследванията, лекарят решава коя терапия е най-подходяща. Как се лекува дивертикулитът? В зависимост от типа на усложненията, свързани с дивертикулита, се определя дали да се пристъпи към консервативна или хирургична терапия (ако е необходимо, дори спешна операция). Критериите, посочени по-горе, имат решаващо влияние върху избора на терапия. Ако е налично "само" възпаление, без кървене или разрушаване на чревната стена, заболяването се лекува консервативно. Най-важните мерки, които трябва да бъдат взети, са имобилизация на червата чрез въздържане от храна (пиенето на течности е позволено), хранене чрез централен венозен катетър и прилагане на антибиотик, както и спазмолитични лекарства. Слабителни не се прилагат, нито се извършват очистителни процедури, тъй като има опасност от пробив на чревната стена на възпалените места. Когато възпалението отмине, пациентът може да консумира храни с високо съдържание на фибри, които не образуват газове. Ако дивертикулитът е съпроводен с леко кървене на червата във възпалената зона, първо се опитва с консервативно лечение. Извършва се колоноскопия и се инжектира хемостатичен препарат на възпаленото място. След добра подготовка (промиване на червата), когато червата се възстановят, засегнатата част на червата може да бъде отстранена (чрез резекция), за да се предотврати последващо кървене и други усложнения на дивертикулита. Тези така наречени "избираеми" (планирани) операции в случай на дивертикулоза/дивертикулит се извършват в следните случаи: След най-малко едно предхождащо тежко възпаление, лекувано с антибиотици. В случай на възпаление, което не може да се излекува, последвано от абсцес около червата. Дивертикули, доказани чрез колоноскопия. В случай на повтарящи се възпаления около сигмовидното дебело черво и поява на стеноза или фистули на дебелото черво е показана непосредствена операция. Видове хирургични методи Отворена операция Коремната стена се срязва на протежение от 10-15 см от пъпа надолу, стигащ малко над пубисната кост. Перитонеумът се отваря, за да се огледа добре коремната кухина. Първо се отделя възпалената част на дебелото черво. След това хирургът решава каква част от засегнатото дебело черво да бъде отстранена. Следващата стъпка е да се отдели дебелото черво от перитонеума. Трябва да се внимава с левия уретер, тъй като преминава през тази област. Цялата засегнатата част на червата се разкрива, прекъсват се кръвоносните съдове, така че сигмовидното дебело черво да може да бъде отстранено. Веднага след като тази част на червата е достъпна, тя се изрязва от двете страни на болната част, като се зашива със специално устройство, което едноременно реже и шие (механичен ушивател). По този начин се образуват два слепи края, които се свързват. След това се проверява за кървене и се поставят два силиконови дренажа. Накрая коремната стена се затваря. Лапароскопска операция В днешно време минимално инвазивната хирургия надделява над отворената хирургия. Лапароскопският метод вече е първи избор за премахването на части от червата с дивертикули, ако са налице определени предпоставки. Безкръвният метод се използва приоритетно при пациенти, които имат диагностицирана дивертикулоза и са претърпели няколко атаки на дивертикулит. Въпреки това, в случай на усложнения като чревна обструкция, перфорация на червата или абсцес, този метод често бива изместен от класическата операция. Методът не е подходящ също така при остро възпаление. При лапароскопската операция се вкарва газ в коремната кухина, след като се прави малък отвор с троакар. През този разрез се въвежда малка видео камера в коремната кухина. След това се правят още три такива малки разрези, през които се вкарват мини инструменти в коремната кухина. Напречното срязване на червата под засегнатия участък се извършва с линеарен механичен ушивател, както при отворената операция. Участъкът от червата с променената тъкан се поставя в малка торбичка, която се изважда чрез достъпа в коремната стена, точно над линията, която свързва пъпа и пубисната кост. В оставащата здрава част на червата, се въвежда главата на ушивателя, червата се зашиват и се поставят отново в коремната кухина. Накрая двата края на червата трябва да бъдат свързани заедно. За целта се въвежда специално устройство за зашиване през ануса. То хваща края на червата в коремната кухина и ги зашива. След това се прави тест, за да се разбере дали червата са добре и плътно зашити. Инжектира се синя течност през ануса в червата. Ако тя не се излива в коремната кухина, връзката е херметична. Последната стъпка е да се затворят коремните разрези слой по слой. Ако дивертикулитът причинява разрушаване на чревната стена, свързано с кървене, което не може да бъде контролирано, или сериозна инфекция чрез изпражненията в коремната кухина, пациентът трябва да се подложи на спешна операция. Поради извънредната ситуация и опасност от перфорация на чревната стена, не се извършва прочистване на червата преди операцията. Това може да доведе до по-лошо зарастване на раните на мястото, където се зашиват червата. В тази ситуация хирургът трябва да реши дали ще зашие краищата на червата отново, след като се отстрани увредената част на дебелото черво, или не. Хирургът има две възможности тук: Премахва увреденото черво и извежда горния му край временно през коремната стена от външната страна и затваря долния край (операция на Hartmann). Към този момент не се възстановява цялостта на червата. Пациентът може да се възстанови и хирурзите могат да изчакат, докато възпалението в долната лява част на корема премине. След три месеца се прави друга операция, по време на която чревния пасаж се възстановява. След резекцията хирургът зашива двата края заедно, но облекчава участъка, като пренасочва изпражненията през стома, формирана по-нагоре. В този случай, стомата отново трябва да бъде затворена по време на втора операция, след като инфекцията е преминала. Какво се случва след операцията? Пациенти с тежко протичане на заболяването остават за наблюдение в интензивното отделение след операцията. Там те получават антибиотици, балансирана инфузионна терапия, както и достатъчно болкоуспокояващи. Най-важните кръвни параметри се контролират. Обикновено на пациентите се позволява да отпиват на малки глътки след 2-3 дни. Храненето започва бавно след 4-ия ден с прием на течна храна, като супа и каши. Пациентите с поставена стома по време на операцията биват информирани как да спазват съответните хигиенни навици. Важно е да се ядат храни, богати на баластни вещества, да се пият достатъчно течности и да се извършва физическа активност. Не се спазват специални диети.

### Киста на опашката (пиларна киста, пиларен синус, дермоидална киста)
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Пилонидална болест (пиларна киста) Терминът "пилонидална" киста идва от латинските думи pillus (косъм) и nidus (гнездо), което описва хроничната подкожна инфекция и реакцията на организма към собствените косми, когато са вгнездени в кожата. Причините за появата на болестта не са известни. Една от предложените причини за поява на пилонидалната киста е: косми, растящи навътре (врастнали). Рисковите фактори за поява на пилонидална киста се характеризират с: -Неактивен начин на живот -Професия или спорт, изискващи продължителен престой в седнало положение -Повишено окосмяване по тялото Т-върди или груби косми -Повишено изпотяване -Лоша хигиена -Лична или фамилна анамнеза за пилонидални кисти -Локална травма в сакрококцигеалната зона Пилонидалната болест се среща най-често при мъже между пубертета и 40 годишна възраст, при хора с наднормено тегло, при по-окосмени хора. Диференциална диагноза се прави с дермоидна киста, вид тератом (ембрионален тумор). Потенциални усложнения на пилонидална киста могат да бъдат: -Абсцес -Повторна поява на пилонидална киста -Системна инфекция Оплаквания при пиларна киста: Пилонидалната болест има три основни прояви: 1. Почти всички пациенти преминават през етап на формиране на остро възпаление - абсцес (гнойник). 2. След спонтанното или хирургично отваряне на абсцеса, се формира фистулен ход. 3. Ако фистулата се затвори спонтанно, то след време може всичко отново да се повтори. Как се поставя диагноза? При лекарския преглед се установяват няколко дупчици на кожата в основата на седалището наречени синусов тракт. Тези дупки са изходните отвърстия на кистата. Често от тях изтича кръвениста течност, която зацапва дрехите. Ако се е развил абсцес, то тази зона е силно болезнена, зачервена и може да има изтичане на гной от синусните отвърстия. Какво е лечението? Лечението зависи от стадия на заболяването. Основно то е хирургично. Ако има абсцес, то е необходимо отварянето и дренирането му по спешност, за да не се развие системна инфекция. Впоследствие след отзвучаване на оплакванията се пристъпва към планово, оперативно премахване на кистата. При развитие на пилонидален синусов тракт лечението е планова операция, с която се отстранява кистата изцяло. Добрата лична хигиена в областта е важна за предотвратяване на развитието на пилонидално заболяване и неговото повторение, ако се развие. Ако е възможно, също така, трябва да се избягва продължителен престой в седнало положение или прекомерен повтарящ се натиск в областта на опашната кост.

### Поставяне на стомашен балон за отслабване
URL: https://rossentushev.com/stomashen-balon-za-otslabvane/
Обновено: 2026-02-03

Какво представлява процедурата? Стомашният балон е нов вид процедура за отслабване, при която напълнен с физиологичен разтвор силиконов балон се поставя в стомаха. Балонът ограничава приема на храна, повишава чувството за ситост и води до отслабване. Процедурата е подходяща при пациенти със затлъстяване, при които диетата и физическите упражнения не дават резултат. Подобно на всички останали процедури за отслабване, стомашният балон изисква посвещаване на по-здравословен начин на живот. Трябва да направите постоянни промени в начина си на хранене и да спортувате редовно, ако искате да имате дългосрочен резултат. Каква е целта на процедурата? Поставянето на стомашен балон спомага за по-бързата и успешна загуба на телесно тегло. Това, от своя страна, понижава риска от развитието на придружаващи затлъстяването заболявания като: Сърдечни заболявания и сърдечен удар Високо кръвно налягане Сънна апнея Диабет тип 2 Други Поставянето на стомашен балон, както и всички останали процедури за отслабване обикновено се извършват само след като вече сте претърпели неуспешен опит да свалите килограми чрез диета и спорт. За кого е подходяща процедурата? Процедурата е подходяща при пациенти: С индекс на телесната маса (BMI) между 30 и 40; С желание за осъществяване на здравословни промени в начина си на живот, следейки медицински своето състояние; Които не са претърпели предишни стомашни или езофагеални хирургични интервенции. Поставянето на стомашен балон не е препоръчително при всеки пациент с наднормено тегло. Преценката за това дали процедурата е показана или не принадлежи на специалиста-хирург и то след извършени определен брой прегледи и изследвания. Какви рискове крие процедурата? Около 1/3 от пациентите се оплакват от болка и гадене непосредствено след поставянето на стомашния балон, които се третират с медикаменти и обикновено отшумяват до няколко дни. Рядко настъпват сериозни усложнения след процедурата. Ако балонът изпуска въздух, има и риск да се придвижи през храносмилателната система. Това може да доведе до запушване, изискващо допълнителна интервенция. Други възможни усложнения включват язва или перфорация на стомаха, което може да наложи операция за отстраняване на дефекта. Как да се подготвим за процедурата? В зависимост от клиниката, която сте избрали за поставянето на стомашен балон, ще получите инструкции от екипа за това как точно да се подготвите за процедурата. При всички положения преди процедурата трябва да преминете определени медицински прегледи и изследвания. Как протича самата процедура? Поставянето на стомашен балон е нехирургична ендоскопска процедура. Използва се пълна анестезия. Балонът се поставя в стомаха през гърлото посредством тънка тръбичка. След това отново по същия начин се вкарва гъвкава тръбичка с камера (ендоскоп), чрез която се наблюдава положението на балона, докато той се изпълва с физиологичен разтвор . Процедурата отнема около половин час, като няколко часа след това можете да се приберете у дома. Какво се случва след процедурата? След около 6 часа след процедурата можете да стартирате с приема на малки количества течност. Течната диета обикновено продължава до началото на втората седмица, когато можете да започнете да ядете меки храни. След около 3 седмици ще бъдете в състояние да се храните нормално. Стомашният балон се поставя за около 6 месеца, след което бива отстранен отново по ендоскопски път. В този период, а и след това ще имате регулярни консултации с диетолог и психолог. Какви резултати мога да очаквам? Стомашният балон повишава чувството за ситост и Вие се храните по-малко. Балонът променя нивата на хормоните, които контролират апетита, и увеличава времето за изпразване на стомаха. Така или иначе, броят на килограмите, които ще свалите, зависи до голяма степен и от Вашата готовност за промяна в начина Ви на живот. Обичайно през 6-месечния период, в който балонът е в стомаха, пациентите губят около 10-15% от телесното си тегло. А в комбинация с цялостна терапия, включваща диета и физически упражнения, процентът се повишава. Подобно на всички останали процедури за отслабване, поставянето на стомашен балон може да подобри и дори излекува някои заболявания и състояния, пряко свързани със затлъстяването: Сърдечни заболявания и сърдечен удар Високо кръвно налягане Сънна апнея Диабет тип 2 Други Има ли случаи, в които процедурата се оказва неуспешна? Възможно е да не свалите кой знае колко много килограми или пък бързо да възвърнете загубеното тегло, ако не следвате стриктно определен хранителен режим и ако не се движите достатъчно. Процедурата сама по себе си може да бъде много ефективна, но не е достатъчна, за да поддържате дългосрочна загуба на тегло. Изискват се усилия и ангажимент от страна на пациента в посока по-здравословен начин на живот.

### Стомашен байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия)
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%b0%d0%b9%d0%bf%d0%b0%d1%81-%d1%81-y-%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%be-roux-rygb-%d0%b3%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9/
Обновено: 2026-02-03

Стомашният байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия) или т.нар. „стомашен байпас” се смята за „златен стандарт” в бариатричната хирургия и е най-често прилаганата процедура от този тип в цял свят. За процедурата Процедурата се състои от два компонента. Оформя се малък стомашен резервоар (приблизително 30 милилитра обем) чрез разделяне на горната част на стомаха от останалата част на стомаха. След това първата част на тънките черва се разделя и долният им край се повдига и свързва към новосъздадения стомашен остатък. Процедурата завършва чрез свързване на горната част на тънките черва към тънките черва по-надолу, така че стомашните киселини и храносмилателни ензими от байпаса в стомаха и първата част на тънките черва в крайна сметка се смесват с храната. Стомашният байпас работи чрез няколко механизма. Първо, подобно на повечето бариатрични процедури, новосъздаденият резервоар е значително по-малък и улеснява значително приема на по-малко храна, което се изразява в консумация на по-малко калории. Най-важното е, че се пренасочва потокът на храната, настъпват промени в чревните хормони, които потискат глада, и се възпрепятстват основните механизми, чрез които затлъстяването предизвиква диабет тип 2. Предимства 1.Предизвиква значителна дълготрайна загуба на тегло (загуба на 60-80% от надномерното тегло) 2.Ограничава количеството храна, което може да побере стомахът 3.Може да доведе до състояния, които повишават разхода на енергия 4.Предизвиква благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада и подобряват чувството за ситост 5.Обикновено се поддържа загубата на над 50% от наднорменото тегло Недостатъци 1.Технически този вид операция е по-сложна от останалите, което повишава и риска от усложнения 2.Има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини/минерали и по-точно: витамин B12, желязо, калций и фолиева киселина 3.По-дълъг болничен престой в сравнение с ръкавната гастректомия 4.Изисква придържане към препоръките за хранителен режим и прием на витамини/минерални добавки до края на живота

### Лапароскопска ръкавна гастректомия (LSG)
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%8f-lsg/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската ръкавна гастректомия (LSG) или т.нар. „ръкав” се извършва чрез премахване на около 80 процента от стомаха. Оставащата част от стомаха представлява тръбовиден калъф, който прилича на банан. За процедурата Тази процедура работи чрез няколко механизма. На първо място, новият стомах, има значително по-малък обем от нормалния стомах и помага да се намали значително количеството на храната и по този начин калориите, които могат да бъдат консумирани. По-значителен, обаче, е ефектът от процедурата върху чревните хормони, които оказват влияние на редица фактори, включително глад, ситост и контрол на кръвната захар. Краткосрочни проучвания показват, че ръкавът е толкова ефективен, колкото гастройеюностомията (RYGB) от гледна точка на загуба на тегло и подобрение или ремисия на диабет. Има също доказателства, които предполагат, че ръкавът, подобно на стомашния байпас, е ефективен в подобряването на диабет тип 2, независимо от загубата на тегло. Предимства 1.Ограничава количеството храна, което може да побере стомахът 2.Предизвиква бърза и значителна загуба на тегло - > 50% в рамките на 3-5 години и загуба на тегло, сравнима с тази при байпаса 3.Не изисква поставянето на чужди тела, байпас или пренасочване потока на храната 4.Сравнително кратък болничен престой – 2-7 дни 5.Предизвиква благоприятни промени в чревните хормони, които потискат глада, намаляват апетита и подобряват чувството за ситост Недостатъци 1.Процедурата е необратима 2.Има вероятност от дългосрочен дефицит на витамини

### Лечение на затлъстяването и диабет тип 2 с хирургични методи
URL: https://rossentushev.com/hirurgichno-lechenie-na-zatlastiavane/
Обновено: 2026-02-03

- Д-р Тушев, какво представлява бариатричната хирургия? - Бариатричната хирургия е хирургично лечение на болестното затлъстяване. Тези процедури са все още малко познати у нас, но това е бъдещето при борбата със затлъстяването и диабет тип 2. Има определени показатели, които подсказват, че на пациента трябва да се приложи тази хирургия. Бариатричната хирургия се прилага при хора, които не могат да отслабнат с диети и спорт, имат индекс на телесната маса 35 и нагоре, които имат придружаващи заболявания като метаболитен синдром, диабет, хипертония и други, както и хора, които са с индекс над 40, но нямат придружаващи заболявания. При хората, които имат затлъстяване и диабет, 3-4 дни след процедурата, диабетът изчезва. Бариатричната хирургия се е доказала като най-ефективният метод за лечение на тежко затлъстели пациенти, с последните дългосрочни проучвания, които предоставят доказателства за значително намаляване на смъртността при пациенти, подложили се на бариатрична хирургия, намален риск от развитие на нови придружаващи заболявания, както и намаляване преките разходи за здравеопазване - Казвате у нас тази хирургия за момента не е позната, а в другите страни? - В много страни в света отдавна тази хирургия е на почит. Аз съм специализирал в Швейцария, Германия и Румъния и имам амбиция да пренеса западния опит в България. Проблемът у нас е, че подобни процедури няма да се поемат от Здравната каса, докато в чужбина те се поемат от касата. Тяхната логика е такава, че по-добре да платят една операция, отколкото цял живот да плащат лекарствата му за няколко хронични заболявания и техните усложнения. - Какво представляват самите процедури? - Най-общо казано процедурите имат за цел едно единствено нещо, да намалят обема на приетата храна. Най-обикновената процедура е да се намали обемът на стомаха. Един от вариантите е да се сложи стомашен балон, който заема част от стомаха, така че да създаде чувство на ситост. Тази процедура се прави предимно, за да подготви пациента за бариатрична хирургия. Тоест с този балон се намалява индексът на телесната маса, за да може по-лесно да се преживее операцията, защото тези интервенции са много тежки. Другият метод е да се сложи силиконов маншон, който оформя стомаха като пясъчен часовник, но това не се практикува в реномираните клиники. Това, което в момента се прилага в бариатричната хирургия е така наречената „ръкавна гастректомия“, при която се премахва голяма част от стомаха. Оставя се тръба широка колкото хранопровода. Това ограничава обема на стомаха и резорбтивните му свойства. Другата основна процедура е стомашният байпас. При него се прави малък, 30-кубиков стомах, като останалата част от органа не се премахва, тя остава вътре. Към това стомахче се закача тънкото черво. В другия си край то се закача за остатъка от тънкото черво. Целта е жлъчните соли и панкреасните ензими, които влизат в дванайсетопръстника и започнат да храносмилат белтъчини, мазнини и въглехидрати, да се включат в крайната част на тънкото черво, а не в началото му. По този начин храносмилането няма да е през целия чревен тракт, а само в рамките на 2-3 педи от тънкото черво. Тоест човекът яде, но не храносмила и не усвоява. По този начин пациенти отслабват между 60 и 100 килограма. Има и други операции, но те с течение на времето са отпаднали поради многото метаболитни нарушения в късния следоперативен период. Избора на интервенця в това направление на хирургията се прави в екип от хирург, ендокринолог и психиатър, защото действията са много отговорни, а всеки пациент е строго индивидуален. - Това звучи доста драстично. Не е ли опасно? - Разбира се, че една такава операция има своите негативи и те не са никак малко. Често след тази процедура пациентите развиват анемия, имат калциеви и витаминни загуби, които цял живот трябва да се компенсират с прием на заместители. Затова един човек мине ли през бариатричната хирургия, остава пациент на хирурзите и ендокринолозите за цял живот. Той трябва да се наблюдава. - Има ли поле за развитие на тази хирургия у нас и от кои страни черпим опит? - Новаторите в медицината, която включва и този вид хирургия, са Германия, Франция, САЩ, Великобритания и др. Трябва да се учим много. Има хирурзи, които опитват да прилагат бариатрични процедури без да имат нужния опит, а това може да бъде много опасно и рисковано начинание. В България се търси комерсиалната част на нещата. Моята философия е друга. Аз самият не бих се наел да правя такъв тип операции преди да съм завършил целия цикъл на обучение. Това са много сериозни и сложни операции. В чужбина едно информирано съгласие на пациент, който ще се оперира, е цял въпросник. Тук се дава да се подпише едно хвърчащо листче. А е важно, на пациента да му се обясни всичко подробно, да знае какво ще му се прави, какво го очаква в бъдеще и да знае, че има риск от тежки, понякога фатални усложнения.

### Всички страници
URL: https://rossentushev.com/%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS (Европейска Херния Асоциация) M. P. Simons T. Aufenacker M. Bay-Nielsen J. L. Bouillot G. Campanelli J. Conze D. de Lange R. Fortelny T. Heikkinen A. Kingsnorth J. Kukleta S. Morales-Conde P. Nordin V. Schumpelick S. Smedberg M. Smietanski G. Weber M. Miserez EHS представя указание за лечение на слабинна херния съдържащо препоръки за лечение и следоперативни грижи. В работната група участват 14 държави с техните специалисти, които членуват в EHS. Целта на това указание е да даде отговори на множеството въпроси свързани със слабинната херния: Какви са индикациите за оперативно лечение и необходимо ли е то? Коя е най-добрата техника за лечение? Кое платно е най-добро? Какви са уложненията при различните техники и как да бъдат лекувани? Какво причинява болката и как да се лекува? Коя е най-добрата анестезия? Може ли да бъде оперирана хернията амбулаторно? Намалява ли това цената и повишава ли качеството? Необходимо ли е рутинно използване на антибиотици? Указание за лечение на херния при възрастни >18год. Препоръчително е асимптоматичните (без болка или дискомфорт) или минимално симптоматичните хернии при мъжете да се наблюдават активно от хирург. При заклещените хернии - спешно оперативно лечение. Симптоматичните хернии се оперират. Слабинните хернии се оперират за да се намалят симптомите и за да се избегнат възможните усложнения. Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Дигнозата се поставя чрез физикален преглед със специфичност близо 93%. Важно е отдиферницирането при физикалния преглед на феморалната херния от ингвиналната а не на директна от индиректна слабинна херния. Сред апаратните изследвания няма такова което да бъде избрано за златен стандарт. Може да се проведадат ултразвуково изследване, КАТ, магнитен резонанс и херниография. Диференциалната диагноза на слабинната херния се прави с рецидивна херния, феморална херния, следоперативна херния, лимфаденит, аневризма, варици, кожни тумори, ендометриоза, генитални тумори, аддукторен тендинит, остеит на пубисната кост, ирадииращи болки. Класификация на слабинната херния: съществуват множество класификации на херния, но EHS препоръчва класифицирането на латерална, медиална и феморална, както и първична или рецидивна. Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Всички мъже над 30 год. с оплаквания трябва да бъдат оперирани като се препоръчва използването на техника с платно. Ако се избира метод без платно препоръчително е да бъде метода на Schouldice. Метода на Lichtenstein и ендоскопските техники са най-добрите за едностранната херния, но зависят от опита на хирурга. За рецидивна херния след отворен метод се препоръчва ендоскопско лечение. За едноактно лечение на двустранна херния най-добрият метод е ендоскопското лечение. Когато пациентът има хронична болка и дискомфорт в слабинната област се препоръчва ендоскопско лечение. Употребата на леките с големи пори платна при отворените техники намаляват следоперативния дискомфорт. За големите скротални нерепонибилни хернии когато не е възможна обща анестезия се препоръчва метода на Lichtenstein. Отвореното оперативно лечение при възрастни се състои от три важни елемента: Дисекция на херниалния сак от кордона. Редукция на съдържимото на херниалния сак и редукция на сака. Възстановаване на фасциалния дефект на задната стена на ингвиналния канал. При отворените методи слабинна херния при жените има по висок риск от рецидив спрямо тези при мъжете. При жените трябва винаги да се отдиференцира феморалната херния. Препоръчително е извършването на ендоскопска техника. Слабинна херния при млади мъже 18-30 год. Препоръчително е да се използват методи с платно. При методи без платно близо 5% от херниите рецидивират. Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Подходящо е използването на tension free техника (без напрежение) с употребата на синтетични нерезорбируеми платна. Възможна е и употребата на комбинирано платно (с резорбируема компонента). Няма яснота според EHS какви са параметрите на най-доброто платно. Използването на платна крие и своите рискове, болка, инфекция, свиване, ерозия, разместване. Засега няма категорично и достатъчно обективно становище за причинена сексулна дисфункция при използването на различни платна и техники. Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Хирургичното лечение е по-безопасно, ефикасно и евтино в условията на еднодневна хирургия, дори и при възрастни пациенти и такива с ASA III/IV. Препоръчително е лечение в такъв тип структури отколкото пациентите да бъдат хоспитализирани, което крие своите допълнителни рискове. Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? При оперативното лечение без платно употребата на антибиотици не намалява риска от инфекция на раната. При употребата на платно при групата пациенти с нисък риск употребата на антибиотици не намалява риска от инфекция на раната. При ендоскопските методи на лечение няма индикации за антибиотична профилактика. При пациенти с рецидив, продължителна оперативна намеса, инкарцерация, използването на дренажи, и при имунокомпрометирани пациенти е показана антибиотичната профилактика. Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Кривата на обучение при ендоскопските методики особенно TEP е по-продължителна от тези при Lichtenstein и варира между 50 и 100 операции, като особено критични са първите 30. За ендоскопските техники особено важен е подборът на пациенти и квалификацията за намаляване на рисковете и усложненията в периода на обучение. Специализираните центрове дават по-добри резултати от общо хирургичните отделения особенно при ендоскопските техники. Според EHS ендоскопски техники могат да се извършват и от хирурзи с по-малък опит, но при адекватно наставление. Всички общи хирурзи трябва отлично да познават анатомията на ингвиналната област, както и да съумяват да лекуват всички усложнения последвали оперативното лечение. Анестезия - препоръчително е употребата на местна анестезия при отворените техники за всички възрастови групи при едностранните хернии. Венозната анестезия с употребата на местна също е добър метод на избор. Избягването на спинална анестезия е препоръчително. Местната анестезия е с нисък процент риск за смъртност при спешно и планово лечение. Коя техника дава по-бързо възстановяване? Ендоскопските техники са препоръчителни поради по-бързото постоперативното възстановяване. При тях пациентът по-бързо се връща към нормалните си дейности и работа. Пациентът се възстановява средно с 4 дни по рано след пластика с платно за разлика от конвенционалната операция и със 7 дни по рано при ендоскопските за разлика от отворените методи. Възстановяването на пациента се измерва с въпросници. Грижи след изписване. Препоръчително е да не се поставя лимит върху пациентите и те да бъдат свободни да “вършат това което чувстват, че могат”. Възможно е ограничаването на много тежките упражнения за 2-3 седмици. Следоперативен контрол на болката - препоръчителна е локалната инфилтрация на раната следоперативно, защото това намалява употребата на аналгетици и осигурява по-добър контрол на болката. Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Цялостният риск от усложнения при херниите според различните проучвания варира между 15 и 28%. Едни от най-честите услож-нения са: Хематом - усложнение, което се получава по-често при отворе-ните техники (10,8%) в сравнение с ендоскопските (8,6%). Малките хематоми се третират консервативно, докато големите причиняващи болка и дискомфорт е необходимо да бъдат евакуирани под анестезия. Сером - по-често се наблюдава при ендоскопските методики (5,7%) за разлика от отворените техники (3,7%). Повечето сероми се излекуват спонтанно. Ранева инфекция - рискът при техниките с или без платно е еднакъв, като най-нисък е при ендоскопските техники. Ретенция на урината и увреждане на пикочния мехур - рискът от ретенция е най-нисък при операция под местна анестезия. Преди ендоскопските техники е задължително поставянето на уретрален катетър. Увреждането на пикочния мехур става най-често при отворените хернии когато не се взима под внимание възможността той да бъде част от херниалното съдържимо. При ендоскопските процедури това е изключително рядко усложнение (0,2%). Исхемичен орхит, атрофия на тестиса и увреда на d.deferens. Този тип усложнения се наблюдават при всички видове техники, като няма забележима разлика при коя техника са повече. За избягаването на тези усложнения трябва да се извършва финна дисекция, да няма груби намеси при дисекцията на херниалния сак. Затварянето на вътрешния отвор да не е прекалено стегнато. Увреждане на черва - това е рядко срещано увреждане (0,2%) като се среща при всички техники особенно при заклещени хернии. За избягването му е препоръчително избягването на ендоскопски техники след предишни коремни операции, след лъчелечение. При ендоскопските техники са възможни и сраствания между платното и червата при неправилно затворен перитонеум. Много рядко се срещат и хернии на мястото на порта. Разместване на платното - може да мигрира към тънки черва, пикочен мехур, скротум, преперитонелно пространство, феморална вена. За избягване на този тип усложнение трябва да се обръща внимание на начина на фиксиране на платното. Специфични ендоскопски увреждания - много рядко срещани в различните проучванич но такива са: пневмомедиастинум, пневмоторакс, хиперкапния. Увреждане на кръвоносни съдове - среща се при отворените техники като най-голям е процентът при метода на McVay. При ендоскопските техники за избягването на това усложнение е препоръчително отвореният способ на поставяне на първият троакар. Хронична болка - рискът от хронична болка намалява с възрастта. Рискът е много нисък и при ендоскопските техники. Намирането на всички ингвинални нерви и запазването им намалява рискът от хронична следоперативна болка. Смъртност - рискът е много по-висок при възрастни пациенти оперирани по спешност. Според проучвания около 7% е смъртността при тези операции. Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? От социоикономическа перспектива ендоскопските процедури се предлагат на пациентите в активна възраст особенно при такива с двустранна херния. References 1. Aasvang E, Kehlet H (1986) Classification of chronic pain. Descriptions of chronic pain syndromes and definitions of pain terms. Prepared by the International Association for the Study of Pain, Subcommittee on Taxonomy. Pain Suppl 3:S1–S226 2. Aasvang E, Kehlet H (2005) Chronic postoperative pain: the case of inguinal herniorrhaphy. Br J Anaesth 95:69–76 3. Aasvang E, Kehlet H (2005) Surgical management of chronic pain after inguinal hernia repair. Br J Surg 92:795–801 4. Aasvang EK, Møhl B, Bay-Nielsen M, Kehlet H (2006) Pain related sexual dysfunction after inguinal herniorrhaphy. Pain 122:258–263 5. Aasvang EK, Møhl B, Kehlet H (2007) Ejaculatory pain: a specific postherniotomy pain syndrome? Anesthesiology 107:298–304 6. Abe T, Shinohara N, Harabayashi T, Sazawa A, Suzuki S, Ka- warada Y, Nonomura K (2007) Postoperative inguinal hernia after radical prostatectomy for prostate cancer. Urology 69:326– 329 7. Adamonis W, Witkowski P, Smietan´ ski M, Bigda J, Sledzin´ ski Z (2006) Is there a need for a mesh plug in inguinal hernia repair? Randomized, prospective study of the use of Hertra 1 mesh compared to PerFix Plug. Hernia 10:223–228 8. Agrawal A, Avill R (2006) Mesh migration following repair of inguinal hernia: a case report and review of literature. Hernia 10:79–82 9. Akpinar E, Turkbey B, Ozcan O, Akdogan B, Karcaaltincaba M, Ozen H (2005) Bilateral scrotal extraperitoneal herniation of ureters: computed tomography urographic findings and review of the literature. J Comput Assist Tomogr 29:790–792 10. Alam A, Nice C, Uberoi R (2005) The accuracy of ultrasound in the diagnosis of clinically occult groin hernias in adults. Eur Radiol 15:2457–2461 11. Alsarrage SAM, Godbole CSM (1990) A randomised controlled trial to compare local with general anaesthesia for inguinal hernia repair. J Kuwait Med Assoc 24:31–34 12. Alvarez JA, Baldonedo RF, Bear IG, Sol´ıs JA, Alvarez P, Jorge JI (2004) Incarcerated groin hernias in adults: presentation and outcome. Hernia 8:121–126 13. Amid PK (2000) Driving after repair of groin hernia. BMJ 321:1033–1034 14. Amid PK (2004) Causes, prevention, and surgical treatment of postherniorrhaphy neuropathic inguinodynia: triple neurectomy with proximal end implantation. Hernia 8:343–349 15. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1994) Local anesthesia for inguinal hernia repair step-by-step procedure. Ann Surg 220:735–737 16. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1994) Local anesthesia for inguinal hernia repair step-by-step procedure. Ann Surg 220:735–737 17. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1996) Open ‘‘tension- free’’ repair of inguinal hernias: the Lichtenstein technique. Eur J Surg 162:447–453 18. Andac N, Baltaciog˘ lu F, Tu¨ ney D, Cims¸ it NC, Ekinci G, Biren T (2002) Inguinoscrotal bladder herniation: is CT a useful tool in diagnosis? Clin Imaging 26:347–348 19. Andersen JR, Burcharth F, Larsen HW, Røder O, Andersen B (1980) Polyglycolic acid, silk, and topical ampicillin. Their use in hernia repair and cholecystectomy. Arch Surg 115:293–295 20. Arvidsson D, Smedberg S (2000) Laparoscopic compared with open hernia surgery: complications, recurrences and current trends. Eur J Surg Suppl 585:40–47 21. Arvidsson D, Berndsen FH, Larsson LG, Leijonmarck CE, Rimba¨ck G, Rudberg C, Smedberg S, Spangen L, Montgomery A (2005) Randomized clinical trial comparing 5-year recurrence rate after laparoscopic versus Shouldice repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 92:1085–1091 22. Aufenacker TJ, van Geldere D, van Mesdag T, Bossers AN, Dekker B, Scheijde E, van Nieuwenhuizen R, Hiemstra E, Maduro JH, Juttmann JW, Hofstede D, van Der Linden CT, Gouma DJ, Simons MP (2004) The role of antibiotic prophy- laxis in prevention of wound infection after Lichtenstein open mesh repair of primary inguinal hernia: a multicenter double- blind randomized controlled trial. Ann Surg 240:955–960 23. Aufenacker TJ, Koelemay MJ, Gouma DJ, Simons MP (2006) Systematic review and meta-analysis of the effectiveness of antibiotic prophylaxis in prevention of wound infection after mesh repair of abdominal wall hernia. Br J Surg 93:5–10 24. Aufenacker TJ, Schmits SP, Gouma DJ, Simons MP (2009) Do guidelines influence results in inguinal hernia treatment? A descriptive study of 2,535 hernia repairs in one teaching hospital from 1994 to 2004. Hernia 13:35–39 25. Baker DM, Rider MA, Fawcett AN (1994) When to return to work following a routine inguinal hernia repair: are doctors giving the correct advice? J R Coll Surg Edinb 39:31–33 26. Balducci D, Postiglione V, Pancaldi R, Lippa M, Tonni MP, Morandi O, Mazzetti S, Beschi M, Diana DR, Vergallo A, Bruni GC (1997) Prosthetic repair of inguinal and crural hernias. Minerva Chir 52:1069–1075 27. Barbier J, Carretier M, Richer JP (1989) Cooper ligament repair: an update. World J Surg 13:499–505 28. Barile A, Erriquez D, Cacchio A, De Paulis F, Di Cesare E, Masciocchi C (2000) Groin pain in athletes: role of magnetic resonance. Radiol Med (Torino) 100:216–222 29. Barrat C, Voreux JP, Occelli G, Catheline JM, Champault G (1999) Effects of surgical education and training on the results of laparoscopic treatment of inguinal hernias. Chirurgie 124:298–303 30. Bay-Nielsen M, Kehlet H (2006) Inguinal herniorrhaphy in women. Hernia 10:30–33 31. Bay-Nielsen M, Knudsen MS, Christensen JK, Kehlet H (1999) Cost analysis of inguinal hernia surgery in Denmark. Ugeskr Laeger 161:5317–5321 32. Bay-Nielsen M, Kehlet H, Strand L, Malmstrøm J, Andersen FH, Wara P, Juul P, Callesen T; Danish Hernia Database Col- laboration (2001) Quality assessment of 26,304 herniorrhaphies in Denmark: a prospective nationwide study. Lancet 358:1124– 1128 33. Bay-Nielsen M, Nilsson E, Nordin P, Kehlet H; Swedish Hernia Data Base the Danish Hernia Data Base (2004) Chronic pain after open mesh and sutured repair of indirect inguinal hernia in young males. Br J Surg 91:1372–1376 34. Beacon J, Hoile RW, Ellis H (1980) A trial of suction drainage in inguinal hernia repair. Br J Surg 67:554–555 35. Beets GL, van Geldere D, Baeten CG, Go PM (1996) Long-term results of giant prosthetic reinforcement of the visceral sac for complex recurrent inguinal hernia. Br J Surg 83:203–206 36. Beets GL, Oosterhuis KJ, Go PM, Baeten CG, Kootstra G (1997) Longterm followup (12–15 years) of a randomized controlled trial comparing Bassini-Stetten, Shouldice, and high ligation with narrowing of the internal ring for primary inguinal hernia repair. J Am Coll Surg 185:352–357 37. Behnia R, Hashemi F, Stryker SJ, Ujiki GT, Poticha SM (1992) A comparison of general versus local anesthesia during inguinal herniorrhaphy. Surg Gynecol Obstet 174:277–280 38. Berndsen FH, Petersson U, Arvidsson D, Leijonmarck CE, Rudberg C, Smedberg S, Montgomery A; SMIL Study Group (2007) Discomfort five years after laparoscopic and Shouldice inguinal hernia repair: a randomised trial with 867 patients. A report from the SMIL study group. Hernia 11:307–313 39. Birkmeyer JD, Stukel TA, Siewers AE, Goodney PP, Wennberg DE, Lucas FL (2003) Surgeon volume and operative mortality in the United States. N Engl J Med 349:2117–2127 40. Bittner R, Schmedt CG, Schwarz J, Kraft K, Leibl BJ (2002) Laparoscopic transperitoneal procedure for routine repair of groin hernia. Br J Surg 89:1062–1066 41. Bittner R, Sauerland S, Schmedt CG (2005) Comparison of endoscopic techniques vs Shouldice and other open nonmesh techniques for inguinal hernia repair: a meta-analysis of ran- domized controlled trials. Surg Endosc 19:605–615 42. Bolognini S, Orsini V, Grandinetti PP, Pata F, Sacco R (2006) Lichtenstein vs. Rutkow-Robbins technique in the treatment of primary inguinal hernia. Analysis of the long term results. Ann Ital Chir 77:51–56 43. Borenstein SH, To T, Wajja A, Langer JC (2005) Effect of subspecialty training and volume on outcome after pediatric inguinal hernia repair. J Pediatr Surg 40:75–80 44. Bowley DM, Butler M, Shaw S, Kingsnorth AN (2003) Dis- positional pessimism predicts delayed return to normal activities after inguinal hernia operation. Surgery 133:141–146 45. Bradley M, Morgan D, Pentlow B, Roe A (2003) The groin hernia—an ultrasound diagnosis? Ann R Coll Surg Engl 85:178–180 46. Bringman S, Ramel S, Heikkinen TJ, Englund T, Westman B, Anderberg B (2003) Tension-free inguinal hernia repair: TEP versus mesh-plug versus Lichtenstein: a prospective randomized controlled trial. Ann Surg 237:142–147 47. Bringman S, Heikkinen TJ, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Ramel S, Fella¨nder G, Anderberg B (2004) Early results of a single-blinded, randomized, controlled, Internet- based multicenter trial comparing Prolene and Vypro II mesh in Lichtenstein hernioplasty. Hernia 8:127–134 48. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Heikkinen T (2005) Early results of a randomized multicenter trial comparing Prolene and VyproII mesh in bilateral endoscopic extraperitoneal hernio- plasty (TEP). Surg Endosc 19:536–540 49. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Fella¨nder G, Heikkinen T (2005) One year results of a ran- domised controlled multi-centre study comparing Prolene and Vypro II-mesh in Lichtenstein hernioplasty. Hernia 9:223–227 50. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Heikkinen TJ (2006) Three-year results of a randomized clinical trial of lightweight or standard polypropylene mesh in Lich- tenstein repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 93:1056– 1059 51. Browne J, Murphy D, Shorten G (2000) Pneumomediastinum, pneumothorax and subcutaneous emphysema complicating MIS herniorrhaphy. Can J Anaesth 47:69–72 52. Burney RE, Prabhu MA, Greenfield ML, Shanks A, O’Reilly M (2004) Comparison of spinal vs general anesthesia via laryngeal mask airway in inguinal hernia repair. Arch Surg 139:183–187 53. Butler RE, Burke R, Schneider JJ, Brar H, Lucha PA Jr (2007) The economic impact of laparoscopic inguinal hernia repair: results of a double-blinded, prospective, randomized trial. Surg Endosc 21:387–390 54. Butters M, Redecke J, Ko¨ ninger J (2007) Long-term results of a randomized clinical trial of Shouldice, Lichtenstein and trans- abdominal preperitoneal hernia repairs. Br J Surg 94:562–565 55. Calder F, Evans R, Neilson D, Hurley P (2000) Value of her- niography in the management of occult hernia and chronic groin pain in adults. Br J Surg 87:824–825 56. Callesen T (2003) Inguinal hernia repair: anaesthesia, pain and convalescence. Dan Med Bull 50:203–218 57. Callesen T, Bech K, Kehlet H (1998) The feasibility, safety and cost of infiltration anaesthesia for hernia repair. Hvidovre Hos- pital Hernia Group. Anaesthesia 53:31–35 58. Callesen T, Klarskov B, Bech K, Kehlet H (1999) Short con- valescence after inguinal herniorrhaphy with standardised recommendations: duration and reasons for delayed return to work. Eur J Surg 165:236–241 59. Callesen T, Bech K, Kehlet H (2001) One-thousand consecutive inguinal hernia repairs under unmonitored local anesthesia. Anesth Analg 93:1373–1376 60. Campanelli G, Pettinari D, Nicolosi FM, Cavalli M, Avesani EC (2006) Inguinal hernia recurrence: classification and approach. Hernia 10:159–161 61. Cannon DJ, Read RC (1981) Metastatic emphysema: a mecha- nism for acquiring inguinal herniation. Ann Surg 194:270– 278 62. Carbonell JF, Sanchez JL, Peris RT, Ivorra JC, Del Ban˜ o MJ, Sanchez CS, Arraez JI, Greus PC (1993) Risk factors associated with inguinal hernias: a case control study. Eur J Surg 159:481– 486 63. Caterino M, Finocchi V, Giunta S, De Carli P, Crecco M (2001) Bladder cancer within a direct inguinal hernia: CT demonstra- tion. Abdom Imaging 26:664–666 64. Celdra´n A, Frieyro O, de la Pinta JC, Souto JL, Esteban J, Rubio JM, Sen˜ ar´ıs JF (2004) The role of antibiotic prophylaxis on wound infection after mesh hernia repair under local anesthesia on an ambulatory basis. Hernia 8:20–22 65. Chiu AW, Chang LS, Birkett DH, Babayan RK (1995) The impact of pneumoperitoneum, pneumoretroperitoneum, and gasless laparoscopy on the systemic and renal hemodynamics. J Am Coll Surg 181:397–406 66. Chowbey PK, Bagchi N, Goel A, Sharma A, Khullar R, Soni V, Baijal M (2006) Mesh migration into the bladder after TEP repair: a rare case report. Surg Laparosc Endosc Percutan Tech 16:52–53 67. Chuback JA, Singh RS, Sills C, Dick LS (2000) Small bowel obstruction resulting from mesh plug migration after open inguinal hernia repair. Surgery 127:475–476 68. Chung RS, Rowland DY (1999) Meta-analyses of randomized controlled trials of laparoscopic vs conventional inguinal hernia repairs. Surg Endosc 13:689–694 69. Coates KW, Kuehl TJ, Bachofen CG, Shull BL (2001) Analysis of surgical complications and patient outcomes in a residency training program. Am J Obstet Gynecol 184:1380–1383 70. Collaboration EH (2000) Laparoscopic compared with open methods of groin hernia repair: systematic review of randomized controlled trials. Br J Surg 87:860–867 71. Collaboration EH (2000) Mesh compared with non-mesh methods of open groin hernia repair: systematic review of ran- domized controlled trials. Br J Surg 87:854–859 72. Collaboration EH (2002) Repair of groin hernia with synthetic mesh: meta-analysis of randomized controlled trials. Ann Surg 235:322–332 73. Courtney CA, Duffy K, Serpell MG, O’Dwyer PJ (2002) Out- come of patients with severe chronic pain following repair of groin hernia. Br J Surg 89:1310–1314 74. Cueto Rozon R, De Baerdemacker Y, Polliand C, Champault G (2006) Surgical training and inguinal hernia repair. Ann Chir 131:311–315 75. Davies BW, Campbell WB (1995) Inguinal hernia repair: see one, do one, teach one? Ann R Coll Surg Engl 77:299–301 76. Davies KE, Houghton K, Montgomery JE (2001) Obesity and day-case surgery. Anaesthesia 56:1112–1115 77. De Lathouwer C, Poullier JP (2000) How much ambulatory surgery in the World in 1996–1997 and trends? Ambul Surg 8:191–210 78. Dedemadi G, Sgourakis G, Karaliotas C, Christofides T, Kou- raklis G, Karaliotas C (2006) Comparison of laparoscopic and open tension-free repair of recurrent inguinal hernias: a pro- spective randomized study. Surg Endosc 20:1099–1104 79. DeTurris SV, Cacchione RN, Mungara A, Pecoraro A, Ferzli GS (2002) Laparoscopic herniorrhaphy: beyond the learning curve. J Am Coll Surg 194:65–73 80. Devlin HB, Kingsnorth AN (1998) Management of abdominal hernias. Chapman and Hall Medical, London 81. Dierking GW, Ostergaard E, Osterga˚rd HT, Dahl JB (1994) The effects of wound infiltration with bupivacaine versus saline on postoperative pain and opioid requirements after herniorrhaphy. Acta Anaesthesiol Scand 38:289–292 82. Dirksen CD, Beets GL, Go PM, Geisler FE, Baeten CG, Koot- stra G (1998) Bassini repair compared with laparoscopic repair for primary inguinal hernia: a randomised controlled trial. Eur J Surg 164:439–447 83. Dogru O, Girgin M, Bulbuller N, Cetinkaya Z, Aygen E, Camci C (2006) Comparison of Kugel and Lichtenstein operations for inguinal hernia repair: results of a prospective randomized study. World J Surg 30:346–350 84. Douek M, Smith G, Oshowo A, Stoker DL, Wellwood JM (2003) Prospective randomised controlled trial of laparoscopic versus open inguinal hernia mesh repair: five year follow up. BMJ 326:1012–1013 85. Dudda W, Schunk R (1990) Lotheissen-McVay repair of hernia. Late follow-up analysis after 1202 operations for inguinal and femoral hernias. Langenbecks Arch Chir 375:351–358 86. Edwards CC 2nd, Bailey RW (2000) Laparoscopic hernia repair: the learning curve. Surg Laparosc Endosc Percutan Tech 10:149–153 87. Eklund A, Rudberg C, Smedberg S, Enander LK, Leijonmarck CE, Osterberg J, Montgomery A (2006) Short-term results of a randomized clinical trial comparing Lichtenstein open repair with totally extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair. Br J Surg 93:1060–1068 88. Eklund A, Rudberg C, Leijonmarck CE, Rasmussen I, Spangen L, Wickbom G, Wingren U, Montgomery A (2007) Recurrent inguinal hernia: randomized multicenter trial comparing lapa- roscopic and Lichtenstein repair. Surg Endosc 21:634–640 89. Engbaek J, Bartholdy J, Hjortsø NC (2006) Return hospital visits and morbidity within 60 days after day surgery: a retro- spective study of 18,736 day surgical procedures. Acta Anaesthesiol Scand 50:911–919 90. Engeset J, Youngson GG (1984) Ambulatory peritoneal dialysis and hernial complications. Surg Clin North Am 64:385–392 91. Eubanks S, Newman L 3rd, Goehring L, Lucas GW, Adams CP, Mason E, Duncan T (1993) Meralgia paresthetica: a complica- tion of laparoscopic herniorrhaphy. Surg Laparosc Endosc 3:381–385 92. Evans C, Pollock AV (1973) The reduction of surgical wound infections by prophylactic parenteral cephaloridine. A controlled clinical trial. Br J Surg 60:434–437 93. Fallon WF Jr, Wears RL, Tepas JJ 3rd (1993) Resident super- vision in the operating room: does this impact on outcome? J Trauma 35:556–560 94. Farquharson EL (1955) Early ambulation; with special reference to herniorrhaphy as an outpatient procedure. Lancet 269:517– 519 95. Feliu-Pala` X, Mart´ın-Go´ mez M, Morales-Conde S, Ferna´ndez- Sallent E (2001) The impact of the surgeon’s experience on the results of laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 15:1467–1470 96. Felix EL, Harbertson N, Vartanian S (1999) Laparoscopic her- nioplasty: significant complications. Surg Endosc 13:328–331 97. Ferzli GS, Kiel T, Hurwitz JB, Davidson P, Piperno B, Fiorillo MA, Hayek NE, Riina LL, Sayad P (1997) Pneumothorax as a complication of laparoscopic inguinal hernia repair. Surg En- dosc 11:152–153 98. Finley RK Jr, Miller SF, Jones LM (1991) Elimination of uri- nary retention following inguinal herniorrhaphy. Am Surg 57:486–488 99. Fitzgibbons RJ Jr, Camps J, Cornet DA, Nguyen NX, Litke BS, Annibali R, Salerno GM (1995) Laparoscopic inguinal herni- orrhaphy. Results of a multicenter trial. Ann Surg 221:3–13 100. Fitzgibbons RJ Jr, Giobbie-Hurder A, Gibbs JO, Dunlop DD, Reda DJ, McCarthy M Jr, Neumayer LA, Barkun JS, Hoehn JL, Murphy JT, Sarosi GA Jr, Syme WC, Thompson JS, Wang J, Jonasson O (2006) Watchful waiting vs repair of inguinal hernia in minimally symptomatic men: a randomized clinical trial. JAMA 295:285–292 101. Flich J, Alfonso JL, Delgado F, Prado MJ, Cortina P (1992) Inguinal hernia and certain risk factors. Eur J Epidemiol 8:277– 282 102. Foschi D, Corsi F, Cellerino P, Trabucchi A, Trabucchi E (1998) Late rejection of the mesh after laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 12:455–457 103. Frey DM, Wildisen A, Hamel CT, Zuber M, Oertli D, Metzger J (2007) Randomized clinical trial of Lichtenstein’s operation versus mesh plug for inguinal hernia repair. Br J Surg 94:36– 41 104. Friemert B, Faoual J, Ho¨ lldobler G, Becker HP, Lampl L, Gerngross H (2000) A prospective randomized study on inguinal hernia repair according to the Shouldice technique. Benefits of local anesthesia. Chirurg 71:52–57 105. Friis E, Lindahl F (1996) The tension-free hernioplasty in a randomized trial. Am J Surg 172:315–319 106. Fuchsja¨ger N, Feichter A, Hirbawi A, Kux M (1989) Bassini operation with polyglycolic acid or polyester. A prospective randomized study of 300 cases. Chirurg 60:273–276 107. Gallegos NC, Dawson J, Jarvis M, Hobsley M (1991) Risk of strangulation in groin hernias. Br J Surg 78:1171–1173 108. Garner JP, Patel S, Glaves J, Ravi K (2006) Is herniography useful? Hernia 10:66–69 109. Gatt MT, Chevrel JP (1991) Treatment of neuralgia after sur- gical repair of inguinal hernia. Apropos of 47 cases. Chirurgie 117:96–103 110. Gholghesaei M, Langeveld HR, Veldkamp R, Bonjer HJ (2005) Costs and quality of life after endoscopic repair of inguinal hernia vs open tension-free repair: a review. Surg Endosc 19:816–821 111. Go PMNYH, Rutten CLG, Grasveld-van Berkel MA, van Montfort APWP (2002) Dagbehandeling in Nederland. Lemma, Utrecht 112. Godfrey PJ, Greenan J, Ranasinghe DD, Shabestary SM, Pollock AV (1981) Ventilatory capacity after three methods of anaes- thesia for inguinal hernia repair: a randomized controlled trial. Br J Surg 68:587–589 113. Go¨ nu¨ llu¨ NN, Cubukc¸u A, Alponat A (2002) Comparison of local and general anesthesia in tension-free (Lichtenstein) her- nioplasty: a prospective randomized trial. Hernia 6:29–32 114. Goulbourne IA, Ruckley CV (1979) Operations for hernia and varicose veins in a day-bed unit. Br Med J 2:712–714 115. Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2002) Laparo- scopic versus open groin hernia repair: meta-analysis of randomised trials based on individual patient data. Hernia 6:2– 10 116. Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2002) Open mesh versus non-mesh repair of groin hernia: meta-analysis of ran- domised trials based on individual patient data . Hernia 6:130–136 117. Grant AM, Scott NW, O’Dwyer PJ; MRC Laparoscopic Groin Hernia Trial Group (2004) Five-year follow-up of a randomized trial to assess pain and numbness after laparoscopic or open repair of groin hernia. Br J Surg 91:1570–1574 118. Gultekin FA, Kurukahvecioglu O, Karamercan A, Ege B, Ersoy E, Tatlicioglu E (2007) A prospective comparison of local and spinal anesthesia for inguinal hernia repair. Hernia 11:153–156 119. Gwanmesia II, Walsh S, Bury R, Bowyer K, Walker S (2001) Unexplained groin pain: safety and reliability of herniography for the diagnosis of occult hernias. Postgrad Med J 77:250–251 120. Haidenberg J, Kendrick ML, Meile T, Farley DR (2003) Totally extraperitoneal (TEP) approach for inguinal hernia: the favor- able learning curve for trainees. Curr Surg 60:65–68 121. Hair A, Duffy K, McLean J, Taylor S, Smith H, Walker A, MacIntyre IM, O’Dwyer PJ (2000) Groin hernia repair in Scotland. Br J Surg 87:1722–1726 122. Hair A, Paterson C, Wright D, Baxter JN, O’Dwyer PJ (2001) What effect does the duration of an inguinal hernia have on patient symptoms? J Am Coll Surg 193:125–129 123. Hall C, Hall PN, Wingate JP, Neoptolemos JP (1990) Evaluation of herniography in the diagnosis of an occult abdominal wall hernia in symptomatic adults. Br J Surg 77:902–906 124. Halle´n M, Bergenfelz A, Westerdahl J (2008) Laparoscopic extraperitoneal inguinal hernia repair versus open mesh repair: long-term follow-up of a randomized controlled trial. Surgery 143:313–317 125. Halm EA, Lee C, Chassin MR (2002) Is volume related to outcome in health care? A systematic review and methodologic critique of the literature. Ann Intern Med 137:511–520 126. Hamilton EC, Scott DJ, Kapoor A, Nwariaku F, Bergen PC, Rege RV, Tesfay ST, Jones DB (2001) Improving operative performance using a laparoscopic hernia simulator. Am J Surg 182:725–728 127. Hamlin JA, Kahn AM (1998) Herniography: a review of 333 herniograms. Am Surg 64:965–969 128. Hamy A, Paineau J, Savigny JL, Vasse N, Visset J (1997) Sigmoid perforation, an exceptional late complication of peri- toneal prosthesis for treatment of inguinal hernia. Int Surg 82:307–308 129. Heikkinen TJ, Haukipuro K, Hulkko A (1998) A cost and out- come comparison between laparoscopic and Lichtenstein hernia operations in a day-case unit. A randomized prospective study. Surg Endosc 12:1199–1203 130. Heikkinen T, Bringman S, Ohtonen P, Kunelius P, Haukipuro K, Hulkko A (2004) Five-year outcome of laparoscopic and Lich- tenstein hernioplasties. Surg Endosc 18:518–522 131. Heikkinen T, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Bringman S (2006) Early results of a randomised trial comparing Prolene and VyproII-mesh in endoscopic extraperitoneal inguinal hernia repair (TEP) of recurrent unilateral hernias. Hernia 10:34–40 132. Heise CP, Starling JR (1998) Mesh inguinodynia: a new clinical syndrome after inguinal herniorrhaphy? J Am Coll Surg 187:514–518 133. Heise CP, Sproat IA, Starling JR (2002) Peritoneography (her- niography) for detecting occult inguinal hernia in patients with inguinodynia. Ann Surg 235:140–144 134. Herzog U (1990) Late results following inguinal or femoral hernia surgery. Langenbecks Arch Chir 375:5–10 135. Hofbauer C, Andersen PV, Juul P, Qvist N (1998) Late mesh rejection as a complication to transabdominal preperitoneal laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 12:1164–1165 136. Højer AM, Rygaard H, Jess P (1997) CT in the diagnosis of abdominal wall hernias: a preliminary study. Eur Radiol 7:1416–1418 137. Horstmann R, Hellwig M, Classen C, Ro¨ ttgermann S, Palmes D (2006) Impact of polypropylene amount on functional outcome and quality of life after inguinal hernia repair by the TAPP procedure using pure, mixed, and titanium-coated meshes. World J Surg 30:1742–1749 138. Hsia M, Ponsky L, Rosenblatt S, Jones JS (2004) Laparoscopic inguinal hernia repair complicates future pelvic oncologic sur- gery. Ann Surg 240:922–923 139. Hutter MM, Glasgow RE, Mulvihill SJ (2000) Does the par- ticipation of a surgical trainee adversely impact patient outcomes? A study of major pancreatic resections in California. Surgery 128:286–292 140. Ismail W, Taylor SJ, Beddow E (2000) Advice on driving after groin hernia surgery in the United Kingdom: questionnaire survey. BMJ 321:1056 141. Jain SK, Jayant M, Norbu C (2008) The role of antibiotic pro- phylaxis in mesh repair of primary inguinal hernias using prolene hernia system: a randomized prospective double-blind control trial. Trop Doct 38:80–82 142. Jarrett PE (2001) Day care surgery. Eur J Anaesthesiol Suppl 23:32–35 143. Jeans S, Williams GL, Stephenson BM (2007) Migration after open mesh plug inguinal hernioplasty: a review of the literature. Am Surg 73:207–209 144. Jensen P, Mikkelsen T, Kehlet H (2002) Postherniorrhaphy urinary retention—effect of local, regional, and general anes- thesia: a review. Reg Anesth Pain Med 27:612–617 145. Jess P, Hauge C, Hansen CR (1999) Long-term results of repair of the internal ring for primary inguinal hernia. Eur J Surg 165:748–750 146. Jones RL, Wingate JP (1998) Herniography in the investigation of groin pain in adults. Clin Radiol 53:805–808 147. Jones KR, Burney RE, Peterson M, Christy B (2001) Return to work after inguinal hernia repair. Surgery 129:128–135 148. Kark A, Kurzer M, Waters KJ (1994) Accuracy of clinical diagnosis of direct and indirect inguinal hernia. Br J Surg 81:1081–1082 149. Kark AE, Kurzer MN, Belsham PA (1998) Three thousand one hundred seventy-five primary inguinal hernia repairs: advanta- ges of ambulatory open mesh repair using local anesthesia. J Am Coll Surg 186:447–455 150. Kehlet H, Bay Nielsen M (2005) Anaesthetic practice for groin hernia repair—a nation-wide study in Denmark 1998–2003. Acta Anaesthesiol Scand 49:143–146 151. Kendell J, Wildsmith JA, Gray IG (2000) Costing anaesthetic practice. An economic comparison of regional and general anaesthesia for varicose vein and inguinal hernia surgery. Anaesthesia 55:1106–1113 152. Kesek P, Ekberg O, Westlin N (2002) Herniographic findings in athletes with unclear groin pain. Acta Radiol 43:603–608 153. Khan LR, Kumar S, Nixon SJ (2006) Early results for new lightweight mesh in laparoscopic totally extra-peritoneal ingui- nal hernia repair. Hernia 10:303–308 154. Kingsnorth AN, Porter CS, Bennett DH, Walker AJ, Hyland ME, Sodergren S (2000) Lichtenstein patch or Perfix plug-and- patch in inguinal hernia: a prospective double-blind randomized controlled trial of short-term outcome. Surgery 127:276–283 155. Kingsnorth AN, Wright D, Porter CS, Robertson G (2002) Prolene Hernia System compared with Lichtenstein patch: a randomised double blind study of short-term and medium-term outcomes in primary inguinal hernia repair. Hernia 6:113–119 156. Klein SM, Pietrobon R, Nielsen KC, Steele SM, Warner DS, Moylan JA, Eubanks WS, Greengrass RA (2002) Paravertebral somatic nerve block compared with peripheral nerve blocks for outpatient inguinal herniorrhaphy. Reg Anesth Pain Med 27:476–480 157. Klinge U, Zheng H, Si ZY, Bhardwaj R, Klosterhalfen B, Schumpelick V (1999) Altered collagen synthesis in fascia transversalis of patients with inguinal hernia. Hernia 4:181–187 158. Knapp RW, Mullen JT (1976) Clinical evalation of the the of local anesthesia for repair of inguinal hernia. Am Surg 42:908– 910 159. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, Boelhouwer RU, van Steensel CJ (1999) Endoscopic totally extraperitoneal repair of bilateral inguinal hernias. Br J Surg 86:1312–1316 160. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, van Steensel CJ (1999) Endoscopic total extraperitoneal repair of primary and recurrent inguinal hernias. Surg Endosc 13:507–511 161. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, van Steensel CJ (1999) Laparoscopic repair of recurrent inguinal hernias after endo- scopic herniorrhaphy. Surg Endosc 13:1145–1147 162. Koch A, Edwards A, Haapaniemi S, Nordin P, Kald A (2005) Prospective evaluation of 6895 groin hernia repairs in women. Br J Surg 92:1553–1558 163. Koch CA, Greenlee SM, Larson DR, Harrington JR, Farley DR (2006) Randomized prospective study of totally extraperitoneal inguinal hernia repair: fixation versus no fixation of mesh. JSLS 10:457–460 164. Koch CA, Grinberg GG, Farley DR (2006) Incidence and risk factors for urinary retention after endoscopic hernia repair. Am J Surg 191:381–385 165. Ko¨ ninger J, Redecke J, Butters M (2004) Chronic pain after hernia repair: a randomized trial comparing Shouldice, Lich- tenstein and TAPP. Langenbecks Arch Surg 389:361–365 166. Kraft BM, Kolb H, Kuckuk B, Haaga S, Leibl BJ, Kraft K, Bittner R (2003) Diagnosis and classification of inguinal her- nias. Surg Endosc 17:2021–2024 167. Kugel RD (1999) Minimally invasive, nonlaparoscopic, pre- peritoneal, and sutureless, inguinal herniorrhaphy. Am J Surg 178:298–302 168. Kuhry E, van Veen RN, Langeveld HR, Steyerberg EW, Jeekel J, Bonjer HJ (2007) Open or endoscopic total extraperitoneal inguinal hernia repair? A systematic review. Surg Endosc 21:161–166 169. Kulah B, Duzgun AP, Moran M, Kulacoglu IH, Ozmen MM, Coskun F (2001) Emergency hernia repairs in elderly patients. Am J Surg 182:455–459 170. Kulah B, Kulacoglu IH, Oruc MT, Duzgun AP, Moran M, Oz- men MM, Coskun F (2001) Presentation and outcome of incarcerated external hernias in adults. Am J Surg 181:101–104 171. Langenbach MR, Schmidt J, Zirngibl H (2003) Comparison of biomaterials in the early postoperative period. Surg Endosc 17:1105–1109 172. Langenbach MR, Schmidt J, Zirngibl H (2006) Comparison of biomaterials: three meshes and TAPP for inguinal hernia. Surg Endosc 20:1511–1517 173. Lau H (2005) Fibrin sealant versus mechanical stapling for mesh fixation during endoscopic extraperitoneal inguinal hernioplasty: a randomized prospective trial. Ann Surg 242:670–675 174. Lau H, Patil NG, Yuen WK, Lee F (2002) Learning curve for unilateral endoscopic totally extraperitoneal (TEP) inguinal hernioplasty. Surg Endosc 16:1724–1728 175. Lau H, Patil NG, Yuen WK, Lee F (2002) Urinary retention following endoscopic totally extraperitoneal inguinal hernio- plasty. Surg Endosc 16:1547–1550 176. Lau H, Patil NG, Yuen WK (2006) Day-case endoscopic totally extraperitoneal inguinal hernioplasty versus open Lichtenstein hernioplasty for unilateral primary inguinal hernia in males: a randomized trial. Surg Endosc 20:76–81 177. Lau H, Fang C, Yuen WK, Patil NG (2007) Risk factors for inguinal hernia in adult males: a case–control study. Surgery 141:262–266 178. Lazorthes F, Chiotasso P, Massip P, Materre JP, Sarkissian M (1992) Local antibiotic prophylaxis in inguinal hernia repair. Surg Gynecol Obstet 175:569–570 179. Leander P, Ekberg O, Sjo¨ berg S, Kesek P (2000) MR imaging following herniography in patients with unclear groin pain. Eur Radiol 10:1691–1696 180. LeBlanc KA (2001) Complications associated with the plug- and-patch method of inguinal herniorrhaphy. Hernia 5:135–138 181. Lehnert B, Wadouh F (1992) High coincidence of inguinal hernias and abdominal aortic aneurysms. Ann Vasc Surg 6:134– 137 182. Leibl BJ, Da¨ubler P, Schmedt CG, Kraft K, Bittner R (2000) Long-term results of a randomized clinical trial between lapa- roscopic hernioplasty and shouldice repair. Br J Surg 87:780– 783 183. Lichtenstein IL, Shulman AG, Amid PK, Montllor MM (1989) The tension-free hernioplasty. Am J Surg 157:188–193 184. Liem MS, van Steensel CJ, Boelhouwer RU, Weidema WF, Clevers GJ, Meijer WS, Vente JP, de Vries LS, van Vroonhoven TJ (1996) The learning curve for totally extraperitoneal lapa- roscopic inguinal hernia repair. Am J Surg 171:281–285 185. Liem MS, Halsema JA, van der Graaf Y, Schrijvers AJ, van Vroonhoven TJ (1997) Cost-effectiveness of extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair: a randomized comparison with conventional herniorrhaphy. Coala trial group. Ann Surg 226:668–675 186. Liem MS, van der Graaf Y, van Steensel CJ, Boelhouwer RU, Clevers GJ, Meijer WS, Stassen LP, Vente JP, Weidema WF, Schrijvers AJ, van Vroonhoven TJ (1997) Comparison of con- ventional anterior surgery and laparoscopic surgery for inguinal- hernia repair. N Engl J Med 336:1541–1547 187. Liem MS, van der Graaf Y, Zwart RC, Geurts I, van Vroonhoven TJ (1997) A randomized comparison of physical performance following laparoscopic and open inguinal hernia repair. The Coala Trial Group. Br J Surg 84:64–67 188. Liem MS, van der Graaf Y, Zwart RC, Geurts I, van Vroonhoven TJ (1997) Risk factors for inguinal hernia in women: a case–control study. The Coala Trial Group. Am J Epidemiol 146:721–726 189. Lilly MC, Arregui ME (2002) Ultrasound of the inguinal floor for evaluation of hernias. Surg Endosc 16:659–662 190. Lodding P, Bergdahl C, Nyberg M, Pileblad E, Stranne J, Hu- gosson J (2001) Inguinal hernia after radical retropubic prostatectomy for prostate cancer: a study of incidence and risk factors in comparison to no operation and lymphadenectomy. J Urol 166:964–967 191. Loftus IM, Ubhi SS, Rodgers PM, Watkin DF (1997) A negative herniogram does not exclude the presence of a hernia. Ann R Coll Surg Engl 79:372–375 192. Lovisetto F, Zonta S, Rota E, Bottero L, Faillace G, Turra G, Fantini A, Longoni M (2007) Laparoscopic transabdominal preperitoneal (TAPP) hernia repair: surgical phases and com- plications. Surg Endosc 21:646–652 193. MacFadyen BV Jr, Mathis CR (1994) Inguinal herniorrhaphy: complications and recurrences. Semin Laparosc Surg 1:128–140 194. MacFadyen BV Jr, Arregui ME, Corbitt JD Jr, Filipi CJ, Fitz- gibbons RJ Jr, Franklin ME, McKernan JB, Olsen DO, Phillips EH, Rosenthal D, Schultz LS, Sewell RW, Smoot RT, Spaw AT, Toy FK, Waddell RL, Zucker KA (1993) Complications of laparoscopic herniorrhaphy. Surg Endosc 7:155–158 195. Mahon D, Decadt B, Rhodes M (2003) Prospective randomized trial of laparoscopic (transabdominal preperitoneal) vs open (mesh) repair for bilateral and recurrent inguinal hernia. Surg Endosc 17:1386–1390 196. Malek S, Torella F, Edwards PR (2004) Emergency repair of groin herniae: outcome and implications for elective surgery waiting times. Int J Clin Pract 58:207–209 197. McCormack K, Scott NW, Go PM, Ross S, Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2003) Laparoscopic techniques versus open techniques for inguinal hernia repair. Cochrane Database Syst Rev CD001785 198. McCormack K, Wake B, Perez J, Fraser C, Cook J, McIntosh E, Vale L, Grant A (2005) Laparoscopic surgery for inguinal hernia repair: systematic review of effectiveness and economic evalu- ation. Health Technol Assess 9:1–203; iii–iv 199. McCormack K, Wake BL, Fraser C, Vale L, Perez J, Grant A (2005) Transabdominal pre-peritoneal (TAPP) versus totally extraperitoneal (TEP) laparoscopic techniques for inguinal her- nia repair: a systematic review. Hernia 9:109–114 200. McEntee GP, O’Carroll A, Mooney B, Egan TJ, Delaney PV (1989) Timing of strangulation in adult hernias. Br J Surg 76:725–726 201. McGillicuddy JE (1998) Prospective randomized comparison of the Shouldice and Lichtenstein hernia repair procedures. Arch Surg 133:974–978 202. McIntosh A, Hutchinson A, Roberts A, Withers H (2000) Evi- dence-based management of groin hernia in primary care—a systematic review. Fam Pract 17:442–447 203. Memon MA, Cooper NJ, Memon B, Memon MI, Abrams KR (2003) Meta-analysis of randomized clinical trials comparing open and laparoscopic inguinal hernia repair. Br J Surg 90:1479–1492 204. Michelsen M, Walter F (1982) Comparison of outpatient and inpatient operations for inguinal hernia (1971 to 1978) (author’s transl). Zentralbl Chir 107:94–102 205. Miedema BW, Ibrahim SM, Davis BD, Koivunen DG (2004) A prospective trial of primary inguinal hernia repair by surgical trainees. Hernia 8:28–32 206. Millat B; Fe´de´ration de Recherche EN CHirurgie (FRENCH) (2007) Inguinal hernia repair. A randomized multicentric study comparing laparoscopic and open surgical repair. J Chir (Paris) 144:119–124 207. Miserez M (2004) Inguinal hernia repair in general surgical practice in 2004: more than laparoscopy, training is the key- word. Acta Chir Belg 104:422–424 208. Miserez M, Alexandre JH, Campanelli G, Corcione F, Cu- ccurullo D, Pascual MH, Hoeferlin A, Kingsnorth AN, Mandala V, Palot JP, Schumpelick V, Simmermacher RK, Stoppa R, Flament JB (2007) The European hernia society groin hernia classification: simple and easy to remember. Hernia 11:113–116 209. Mitchell JB, Harrow B (1994) Costs and outcomes of inpatient versus outpatient hernia repair. Health Policy 28:143–152 210. Morales R, Carmona A, Paga´n A (2000) Utility of antibiotic prophylaxis in reducing wound infection in inguinal or femoral hernia repair using polypropylene mesh. Cir Esp 67:51–59 211. Moreno-Egea A, Torralba Mart´ınez JA, Morales Cuenca G, Aguayo Albasini JL (2004) Randomized clinical trial of fixation vs nonfixation of mesh in total extraperitoneal inguinal hernio- plasty. Arch Surg 139:1376–1379 212. Nadkarni S, Brown PW, van Beek EJ, Collins MC (2001) Herniography: a prospective, randomized study between midline and left iliac fossa puncture techniques. Clin Radiol 56:389–392 213. Negro P, Gossetti F, D’Amore L, Proposito D, Vermeil V, Battillocchi B, Della Rocca G, Carboni M (2000) 1,000 pros- thetic hernia repairs: experience of a dedicated team. Chir Ital 52:279–288 214. Neuhauser D (1997) Elective inguinal herniorrhaphy versus a truss in the elderly. In: Bunker JP, Barnes BA, Mosteller F (eds) Costs, risks and benefits of surgery. Oxford University Press, New York 215. Neumayer L, Giobbie-Hurder A, Jonasson O, Fitzgibbons R Jr, Dunlop D, Gibbs J, Reda D, Henderson W; Veterans Affairs Cooperative Studies Program 456 Investigators (2004) Open mesh versus laparoscopic mesh repair of inguinal hernia. N Engl J Med 350:1819–1827 216. Neumayer LA, Gawande AA, Wang J, Giobbie-Hurder A, Itani KM, Fitzgibbons RJ Jr, Reda D, Jonasson O; CSP #456 Inves- tigators (2005) Proficiency of surgeons in inguinal hernia repair: effect of experience and age. Ann Surg 242:344–348 217. Nienhuijs SW, Boelens OB, Strobbe LJ (2005) Pain after ante- rior mesh hernia repair. J Am Coll Surg 200:885–889 218. Nienhuijs SW, van Oort I, Keemers-Gels ME, Strobbe LJ, Rosman C (2005) Randomized trial comparing the Prolene Hernia System, mesh plug repair and Lichtenstein method for open inguinal hernia repair. Br J Surg 92:33–38 219. Nilsson H, Stylianidis G, Haapama¨ki M, Nilsson E, Nordin P (2007) Mortality after groin hernia surgery. Ann Surg 245:656– 660 220. Nordin P, Bartelmess P, Jansson C, Svensson C, Edlund G (2002) Randomized trial of Lichtenstein versus Shouldice hernia repair in general surgical practice. Br J Surg 89:45–49 221. Nordin P, Zetterstro¨ m H, Gunnarsson U, Nilsson E (2003) Local, regional, or general anaesthesia in groin hernia repair: multicentre randomised trial. Lancet 362:853–858 222. Nordin P, Hernell H, Unosson M, Gunnarsson U, Nilsson E (2004) Type of anaesthesia and patient acceptance in groin hernia repair: a multicentre randomised trial. Hernia 8:220–225 223. Nordin P, Zetterstro¨ m H, Carlsson P, Nilsson E (2007) Cost- effectiveness analysis of local, regional and general anaesthesia for inguinal hernia repair using data from a randomized clinical trial. Br J Surg 94:500–505 224. Nyhus LM (2004) Classification of groin hernia: milestones. Hernia 8:87–88 225. O’Dwyer PJ (2004) Current status of the debate on laparoscopic hernia repair. Br Med Bull 70:105–118 226. O’Dwyer PJ, Chung L (2006) Watchful waiting was as safe as surgical repair for minimally symptomatic inguinal hernias. Evid Based Med 11:73 227. O’Dwyer PJ, Serpell MG, Millar K, Paterson C, Young D, Hair A, Courtney CA, Horgan P, Kumar S, Walker A, Ford I (2003) Local or general anesthesia for open hernia repair: a randomized trial. Ann Surg 237:574–579 228. O’Dwyer PJ, Kingsnorth AN, Molloy RG, Small PK, Lammers B, Horeyseck G (2005) Randomized clinical trial assessing impact of a lightweight or heavyweight mesh on chronic pain after inguinal hernia repair. Br J Surg 92:166–170 229. Ojo P, Abenthroth A, Fiedler P, Yavorek G (2006) Migrating mesh mimicking colonic malignancy. Am Surg 72:1210–1211 230. Oteiza F, Ciga MA, Ortiz H (2004) Antibiotic prophylaxis in inguinal herniaplasty. Cir Esp 75:69–71 231. Ozgu¨ n H, Kurt MN, Kurt I, Cevikel MH (2002) Comparison of local, spinal, and general anaesthesia for inguinal herniorrhaphy. Eur J Surg 168:455–459 232. Pascual JB, Baranda MM, Tarrero MT, Gutie´rrez FM, Garrido IM, Errasti CA (1990) Subcutaneous emphysema, pneumome- diastinum, bilateral pneumothorax and pneumopericardium after laparoscopy. Endoscopy 22:59 233. Payne JH Jr, Grininger LM, Izawa MT, Podoll EF, Lindahl PJ, Balfour J (1994) Laparoscopic or open inguinal herniorrhaphy? A randomized prospective trial. Arch Surg 129:973–979 234. Peiper C, Conze J, Ponschek N, Schumpelick V (1997) Value of subcutaneous drainage in repair of primary inguinal hernia. A prospective randomized study of 100 cases. Chirurg 68:63– 67 235. Perez AR, Roxas MF, Hilvano SS (2005) A randomized, double- blind, placebo-controlled trial to determine effectiveness of antibiotic prophylaxis for tension-free mesh herniorrhaphy. J Am Coll Surg 200:393–397 236. Phillips EH, Arregui M, Carroll BJ, Corbitt J, Crafton WB, Fallas MJ, Filipi C, Fitzgibbons RJ, Franklin MJ, McKernan B, Olsen D, Ortega A, Payne JH Jr, Peters J, Rodriguez R, Rosette P, Schultz L, Seid A, Sewell R, Smoot R, Toy F, Waddell R, Watson S (1995) Incidence of complications following laparo- scopic hernioplasty. Surg Endosc 9:16–21 237. Pineault R, Contandriopoulos AP, Valois M, Bastian ML, Lance JM (1985) Randomized clinical trial of one-day surgery. Patient satisfaction, clinical outcomes, and costs. Med Care 23:171–182 238. Platt R, Zaleznik DF, Hopkins CC, Dellinger EP, Karchmer AW, Bryan CS, Burke JF, Wikler MA, Marino SK, Holbrook KF, Tosteson TD, Segal MR (1990) Perioperative antibiotic prophylaxis for herniorrhaphy and breast surgery. N Engl J Med 322:153–160 239. Pleumeekers HJ, De Gruijl A, Hofman A, Van Beek AJ, Hoes AW (1999) Prevalence of aortic aneurysm in men with a history of inguinal hernia repair. Br J Surg 86:1155–1158 240. Pokorny H, Klingler A, Schmid T, Fortelny R, Hollinsky C, Kawji R, Steiner E, Pernthaler H, Fu¨ gger R, Scheyer M (2008) Recurrence and complications after laparoscopic versus open inguinal hernia repair: results of a prospective randomized multicenter trial. Hernia 12:385–389 241. Ponka JL (1980) Hernias of the abdominal wall. WB Saunders, Philadelphia 242. Poobalan AS, Bruce J, Smith WC, King PM, Krukowski ZH, Chambers WA (2003) A review of chronic pain after inguinal herniorrhaphy. Clin J Pain 19:48–54 243. Post S (1997) Against the principle surgical indications in inguinal hernia. Chirurg 68:1251–1255 244. Post S, Weiss B, Willer M, Neufang T, Lorenz D (2004) Ran- domized clinical trial of lightweight composite mesh for Lichtenstein inguinal hernia repair. Br J Surg 91:44–48 245. Prabhu A, Chung F (2001) Anaesthetic strategies towards developments in day care surgery. Eur J Anaesthesiol Suppl 23:36–42 246. Praseedom RK, Paisley A, Madhavan KK, Garden OJ, Carter DC, Paterson-Brown S (1999) Supervised surgical trainees can perform pancreatic resections safely. J R Coll Surg Edinb 44:16–18 247. Prescott RJ, Cutherbertson C, Fenwick N, Garraway WM, Ruckley CV (1978) Economic aspects of day care after opera- tions for hernia or varicose veins. J Epidemiol Community Health 32:222–225 248. Primatesta P, Goldacre MJ (1996) Inguinal hernia repair: inci- dence of elective and emergency surgery, readmission and mortality. Int J Epidemiol 25:835–839 249. Prismant (2000) Jaardiskette voor ziekenhuizen 1999–2000 250. Quill DS, Devlin HB, Plant JA, Denham KR, McNay RA, Morris D (1983) Surgical operation rates: a twelve year expe- rience in Stockton on Tees. Ann R Coll Surg Engl 65:248–253 251. Rai S, Chandra SS, Smile SR (1998) A study of the risk of strangulation and obstruction in groin hernias. Aust N Z J Surg 68:650–654 252. Ralphs DN, Brain AJ, Grundy DJ, Hobsley M (1980) How accurately can direct and indirect inguinal hernias be distin- guished? Br Med J 280:1039–1040 253. Ramia JM, Pardo R, Cubo T, Padilla D, Herna´ndez-Calvo J (1999) Pneumomediastinum as a complication of extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair. JSLS 3:233–234 254. Ramsay CR, Grant AM, Wallace SA, Garthwaite PH, Monk AF, Russell IT (2001) Statistical assessment of the learning curves of health technologies. Health Technol Assess 5:1–79 255. Ramyil VM, Ognonna BC, Iya D (1999) Patient acceptance of outpatient treatment for inguinal hernia in Jos, Nigeria. Cent Afr J Med 45:244–246 256. Read RC, Barone GW, Hauer-Jensen M, Yoder G (1993) Pro- peritoneal prosthetic placement through the groin. The anterior (Mahorner-Goss, Rives-Stoppa) approach. Surg Clin North Am 73:545–555 257. Reid I, Devlin HB (1994) Testicular atrophy as a consequence of inguinal hernia repair. Br J Surg 81:91–93 258. Rider MA, Baker DM, Locker A, Fawcett AN (1993) Return to work after inguinal hernia repair. Br J Surg 80:745–746 259. Ris HB, Aebersold P, Ku¨ pfer K, Stucki U, Stirnemann H, Doran J (1987) 10 years’ experience using a modified Shouldice sur- gical technic for inguinal hernia in adults. II. Which factors modify the recurrence of inguinal hernia? Chirurg 58:100–105 260. Robinson P, Hensor E, Lansdown MJ, Ambrose NS, Chapman AH (2006) Inguinofemoral hernia: accuracy of sonography in patients with indeterminate clinical features. AJR Am J Roent- genol 187:1168–1178 261. Robson AJ, Wallace CG, Sharma AK, Nixon SJ, Paterson- Brown S (2004) Effects of training and supervision on recur- rence rate after inguinal hernia repair. Br J Surg 91:774–777 262. Ruckley CV, Cuthbertson C, Fenwick N, Prescott RJ, Garraway WM (1978) Day care after operations for hernia or varicose veins: a controlled trial. Br J Surg 65:456–459 263. Rutkow IM (1998) Epidemiologic, economic, and sociologic aspects of hernia surgery in the United States in the 1990s. Surg Clin North Am 78:941–951; v–vi 264. Ryan JA Jr, Adye BA, Jolly PC, Mulroy MF 2nd (1984) Out- patient inguinal herniorrhaphy with both regional and local anesthesia. Am J Surg 148:313–316 265. Sakorafas GH, Halikias I, Nissotakis C, Kotsifopoulos N, Stavrou A, Antonopoulos C, Kassaras GA (2001) Open tension free repair of inguinal hernias; the Lichtenstein technique. BMC Surg 1:3 266. Salcedo-Wasicek MC, Thirlby RC (1995) Postoperative course after inguinal herniorrhaphy. A case–controlled comparison of patients receiving workers’ compensation vs patients with commercial insurance. Arch Surg 130:29–32 267. Sanabria A, Dom´ınguez LC, Valdivieso E, Go´ mez G (2007) Prophylactic antibiotics for mesh inguinal hernioplasty: a meta- analysis. Ann Surg 245:392–396 268. Sanchez-Manuel FJ, Seco-Gil JL (2004) Antibiotic prophylaxis for hernia repair. Cochrane Database Syst Rev 4:CD003769 269. Sandbichler P, Gstir H, Baumgartner C, Furtschegger A, Egender G, Steiner E (1994) Laparoscopic surgery of inguinal hernia by transperitoneal implantation of an artificial mesh. Technique and early results. Chirurg 65:64–67 270. Sanjay P, Harris D, Jones P, Woodward A (2006) Randomized controlled trial comparing prolene hernia system and lichten- stein method for inguinal hernia repair. ANZ J Surg 76:548–552 271. Schmedt CG, Leibl BJ, Bittner R (2002) Endoscopic inguinal hernia repair in comparison with Shouldice and Lichtenstein repair. A systematic review of randomized trials. Dig Surg 19:511–517 272. Schmedt CG, Sauerland S, Bittner R (2005) Comparison of endoscopic procedures vs Lichtenstein and other open mesh techniques for inguinal hernia repair: a meta-analysis of ran- domized controlled trials. Surg Endosc 19:188–199 273. Schmitz R, Shah S, Treckmann J, Schneider K (1997) Extra- peritoneal, ‘‘tension free’’ inguinal hernia repair with local anesthesia—a contribution to effectiveness and economy. Langenbecks Arch Chir Suppl Kongressbd 114:1135–1138 274. Schwetling R, Ba¨rlehner E (1998) Is there an indication for general perioperative antibiotic prophylaxis in laparoscopic plastic hernia repair with implantation of alloplastic tissue? Zentralbl Chir 123:193–195 275. Scott NW, McCormack K, Graham P, Go PM, Ross SJ, Grant AM (2002) Open mesh versus non-mesh for repair of femoral and inguinal hernia. Cochrane Database Syst Rev CD002197 276. Shaked A, Calderom I, Durst A (1991) Safety of surgical pro- cedures performed by residents. Arch Surg 126:559–560 277. Shulman AG, Amid PK, Lichtenstein IL (1995) A survey of non-expert surgeons using the open tension-free mesh patch repair for primary inguinal hernias. Int Surg 80:35–36 278. Simons MP, Obertop H (2001) Lichamelijk onderzoek geeft uitsluitsel over een mediale dan wel een laterale liesbreuk. In: van Everdingen JJE (ed) Medische misvattingen. Bohn Stafleu Van Loghum, Houten 279. Simons MP, Kleijnen J, van Geldere D, Hoitsma HF, Obertop H (1996) Role of the Shouldice technique in inguinal hernia repair: a systematic review of controlled trials and a meta-analysis. Br J Surg 83:734–738 280. Smietan´ ski M, Renke M, Bigda J, Smietan´ ska I, Rutkowski B, Witkowski P, Sledzin´ ski Z (2006) Management of inguinal hernia on peritoneal dialysis: an audit of current Polish practice and call for a standard. Int J Artif Organs 29:573–577 281. Smith AI, Royston CM, Sedman PC (1999) Stapled and non- stapled laparoscopic transabdominal preperitoneal (TAPP) inguinal hernia repair. A prospective randomized trial. Surg Endosc 13:804–806 282. Song D, Greilich NB, White PF, Watcha MF, Tongier WK (2000) Recovery profiles and costs of anesthesia for outpatient unilateral inguinal herniorrhaphy. Anesth Analg 91:876–881 283. Sorensen LT, Friis E, Jorgensen T, Vennits B, Andersen BR, Rasmussen GI, Kjaergaard J (2002) Smoking is a risk factor for recurrence of groin hernia. World J Surg 26:397–400 284. Sparkman RS (1962) Bilateral exploration in inguinal hernia in juvenile patients. Review and appraisal. Surgery 51:393–406 285. Stengel D, Bauwens K, Ekkernkamp A (2004) Recurrence risks in randomized trials of laparoscopic versus open inguinal hernia repair: to pool or not to pool (this is not the question). Langenbecks Arch Surg 389:492–498 286. Stoppa RE, Rives JL, Warlaumont CR, Palot JP, Verhaeghe PJ, Delattre JF (1984) The use of Dacron in the repair of hernias of the groin. Surg Clin North Am 64:269–285 287. Stranne J, Hugosson J, Iversen P, Morris T, Lodding P (2005) Inguinal hernia in stage M0 prostate cancer: a comparison of incidence in men treated with and without radical retropubic prostatectomy—an analysis of 1105 patients. Urology 65:847– 851 288. Stranne J, Hugosson J, Lodding P (2006) Post-radical retropubic prostatectomy inguinal hernia: an analysis of risk factors with special reference to preoperative inguinal hernia morbidity and pelvic lymph node dissection. J Urol 176:2072–2076 289. Stranne J, Hugosson J, Lodding P (2007) Inguinal hernia is a common complication in lower midline incision surgery. Hernia 11:247–252 290. Sultana A, Jagdish S, Pai D, Rajendiran KM (1999) Inguinal herniorrhaphy under local anaesthesia and spinal anaesthesia—a comparative study. J Indian Med Assoc 97:169–170, 175 291. Tamme C, Scheidbach H, Hampe C, Schneider C, Ko¨ ckerling F (2003) Totally extraperitoneal endoscopic inguinal hernia repair (TEP). Surg Endosc 17:190–195 292. Taylor EW, Dewar EP (1983) Early return to work after repair of a unilateral inguinal hernia. Br J Surg 70:599–600 293. Taylor SG, O’Dwyer PJ (1999) Chronic groin sepsis following tension-free inguinal hernioplasty. Br J Surg 86:562–565 294. Taylor EW, Byrne DJ, Leaper DJ, Karran SJ, Browne MK, Mitchell KJ (1997) Antibiotic prophylaxis and open groin hernia repair. World J Surg 21:811–814 295. Teasdale C, McCrum AM, Williams NB, Horton RE (1982) A randomised controlled trial to compare local with general anaesthesia for short-stay inguinal hernia repair. Ann R Coll Surg Engl 64:238–242 296. The MRC Laparoscopic Groin Hernia Trial Group (1999) Laparoscopic versus open repair of groin hernia: a randomised comparison. Lancet 354:185–190 297. Tobin GR, Clark S, Peacock EE Jr (1976) A neuromuscular basis for development of indirect inguinal hernia. Arch Surg 111:464–466 298. Tocchi A, Liotta G, Mazzoni G, Lepre L, Costa G, Maggiolini F, Miccini M (1998) Learning curve for ‘‘tension-free’’ reparation of inguinal hernia. G Chir 19:199–203 299. Truong S, Pfingsten FP, Dreuw B, Schumpelick V (1993) Value of sonography in diagnosis of uncertain lesions of the abdominal wall and inguinal region. Chirurg 64:468–475 300. Tschudi JF, Wagner M, Klaiber C, Brugger JJ, Frei E, Kra¨- henbu¨ hl L, Inderbitzi R, Boinski J, Hsu Schmitz SF, Hu¨ sler J (2001) Randomized controlled trial of laparoscopic transab- dominal preperitoneal hernioplasty vs Shouldice repair. Surg Endosc 15:1263–1266 301. Tucker JG, Wilson RA, Ramshaw BJ, Mason EM, Duncan TD, Lucas GW (1995) Laparoscopic herniorrhaphy: technical con- cerns in prevention of complications and early recurrence. Am Surg 61:36–39 302. Tverskoy M, Cozacov C, Ayache M, Bradley EL Jr, Kissin I (1990) Postoperative pain after inguinal herniorrhaphy with different types of anesthesia. Anesth Analg 70:29–35 303. Tzovaras G, Delikoukos S, Christodoulides G, Spyridakis M, Mantzos F, Tepetes K, Athanassiou E, Hatzitheofilou C (2007) The role of antibiotic prophylaxis in elective tension-free mesh inguinal hernia repair: results of a single-centre prospective randomised trial. Int J Clin Pract 61:236–239 304. Vale L, McCormack K, Scott N, Grant A (2000) Systematic review of the effectiveness and cost-effectiveness of laparo- scopic versus open repair of inguinal hernia. Health Services Research Unit, Health Economics Research Unit, University of Aberdeen 305. Vale L, Ludbrook A, Grant A (2003) Assessing the costs and consequences of laparoscopic vs. open methods of groin hernia repair: a systematic review. Surg Endosc 17:844–849 306. van den Berg JC, de Valois JC, Go PM, Rosenbusch G (1999) Detection of groin hernia with physical examination, ultrasound, and MRI compared with laparoscopic findings. Invest Radiol 34:739–743 307. van den Berg JC, de Valois JC, Go PM, Rosenbusch G (2000) Radiological anatomy of the groin region. Eur Radiol 10:661– 670 308. van Veen RN, van Wessem KJ, Halm JA, Simons MP, Plaisier PW, Jeekel J, Lange JF (2007) Patent processus vaginalis in the adult as a risk factor for the occurrence of indirect inguinal hernia. Surg Endosc 21:202–205 309. van Veen RN, Wijsmuller AR, Vrijland WW, Hop WC, Lange JF, Jeekel J (2007) Long-term follow-up of a randomized clin- ical trial of non-mesh versus mesh repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 94:506–510 310. van Veen RN, Mahabier C, Dawson I, Hop WC, Kok NF, Lange JF, Jeekel J (2008) Spinal or local anesthesia in lichtenstein hernia repair: a randomized controlled trial. Ann Surg 247:428– 433 311. Velanovich V, Shadduck P, Khaitan L, Morton J, Maupin G, Traverso LW (2006) Analysis of the SAGES Outcomes Initia- tive groin hernia database. Surg Endosc 20:191–198 312. Voitk AJ (1998) The learning curve in laparoscopic inguinal hernia repair for the community general surgeon. Can J Surg 41:446–450 313. Wake BL, McCormack K, Fraser C, Vale L, Perez J, Grant AM (2005) Transabdominal pre-peritoneal (TAPP) vs totally extra- peritoneal (TEP) laparoscopic techniques for inguinal hernia repair. Cochrane Database Syst Rev CD004703 314. Wantz GE (1989) Giant prosthetic reinforcement of the visceral sac. Surg Gynecol Obstet 169:408–417 315. Wantz GE (1993) Testicular atrophy and chronic residual neu- ralgia as risks of inguinal hernioplasty. Surg Clin North Am 73:571–581 316. Wellwood J, Sculpher MJ, Stoker D, Nicholls GJ, Geddes C, Whitehead A, Singh R, Spiegelhalter D (1998) Randomised controlled trial of laparoscopic versus open mesh repair for inguinal hernia: outcome and cost. BMJ 317:103–110 317. Weyhe D, Winnemo¨ ller C, Hellwig A, Meurer K, Plugge H, Kasoly K, Laubenthal H, Bauer KH, Uhl W (2006) (section sign) 115 b SGB V threatens outpatient treatment for inguinal hernia. Analysis of outcome and economics. Chirurg 77:844– 855 318. Wijsmuller AR, van Veen RN, Bosch JL, Lange JF, Kleinren- sink GJ, Jeekel J, Lange JF (2007) Nerve management during open hernia repair. Br J Surg 94:17–22 319. Wilkiemeyer M, Pappas TN, Giobbie-Hurder A, Itani KM, Jonasson O, Neumayer LA (2005) Does resident post graduate year influence the outcomes of inguinal hernia repair? Ann Surg 241:879–882 320. Wilson MS, Irving SO, Iddon J, Deans GT, Brough WA (1998) A measurement of the ability to drive after different types of inguinal hernia repair. Surg Laparosc Endosc 8:384–387 321. Wright D, Paterson C, Scott N, Hair A, O’Dwyer PJ (2002) Five-year follow-up of patients undergoing laparoscopic or open groin hernia repair: a randomized controlled trial. Ann Surg 235:333–337 322. Yerdel MA, Akin EB, Dolalan S, Turkcapar AG, Pehlivan M, Gecim IE, Kuterdem E (2001) Effect of single-dose prophylactic ampicillin and sulbactam on wound infection after tension-free inguinal hernia repair with polypropylene mesh: the random- ized, double-blind, prospective trial. Ann Surg 233:26–33 323. Zieren J, Ku¨ pper F, Paul M, Neuss H, Mu¨ ller JM (2003) Inguinal hernia: obligatory indication for elective surgery? A prospective assessment of quality of life before and after plug and patch inguinal hernia repair. Langenbecks Arch Surg 387:417–420 324. Zollinger RM Jr (2003) Classification systems for groin hernias. Surg Clin North Am 83:1053–1063

### Анестезия
URL: https://rossentushev.com/%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References All Pages Анестезия - препоръчително е употребата на местна анестезия при отворените техники за всички възрастови групи при едностранните хернии. Венозната анестезия с употребата на местна също е добър метод на избор. Избягването на спинална анестезия е препоръчително. Местната анестезия е с нисък процент риск за смъртност при спешно и планово лечение.

### References
URL: https://rossentushev.com/references/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички References 1. Aasvang E, Kehlet H (1986) Classification of chronic pain. Descriptions of chronic pain syndromes and definitions of pain terms. Prepared by the International Association for the Study of Pain, Subcommittee on Taxonomy. Pain Suppl 3:S1–S226 2. Aasvang E, Kehlet H (2005) Chronic postoperative pain: the case of inguinal herniorrhaphy. Br J Anaesth 95:69–76 3. Aasvang E, Kehlet H (2005) Surgical management of chronic pain after inguinal hernia repair. Br J Surg 92:795–801 4. Aasvang EK, Møhl B, Bay-Nielsen M, Kehlet H (2006) Pain related sexual dysfunction after inguinal herniorrhaphy. Pain 122:258–263 5. Aasvang EK, Møhl B, Kehlet H (2007) Ejaculatory pain: a specific postherniotomy pain syndrome? Anesthesiology 107:298–304 6. Abe T, Shinohara N, Harabayashi T, Sazawa A, Suzuki S, Ka- warada Y, Nonomura K (2007) Postoperative inguinal hernia after radical prostatectomy for prostate cancer. Urology 69:326– 329 7. Adamonis W, Witkowski P, Smietan´ ski M, Bigda J, Sledzin´ ski Z (2006) Is there a need for a mesh plug in inguinal hernia repair? Randomized, prospective study of the use of Hertra 1 mesh compared to PerFix Plug. Hernia 10:223–228 8. Agrawal A, Avill R (2006) Mesh migration following repair of inguinal hernia: a case report and review of literature. Hernia 10:79–82 9. Akpinar E, Turkbey B, Ozcan O, Akdogan B, Karcaaltincaba M, Ozen H (2005) Bilateral scrotal extraperitoneal herniation of ureters: computed tomography urographic findings and review of the literature. J Comput Assist Tomogr 29:790–792 10. Alam A, Nice C, Uberoi R (2005) The accuracy of ultrasound in the diagnosis of clinically occult groin hernias in adults. Eur Radiol 15:2457–2461 11. Alsarrage SAM, Godbole CSM (1990) A randomised controlled trial to compare local with general anaesthesia for inguinal hernia repair. J Kuwait Med Assoc 24:31–34 12. Alvarez JA, Baldonedo RF, Bear IG, Sol´ıs JA, Alvarez P, Jorge JI (2004) Incarcerated groin hernias in adults: presentation and outcome. Hernia 8:121–126 13. Amid PK (2000) Driving after repair of groin hernia. BMJ 321:1033–1034 14. Amid PK (2004) Causes, prevention, and surgical treatment of postherniorrhaphy neuropathic inguinodynia: triple neurectomy with proximal end implantation. Hernia 8:343–349 15. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1994) Local anesthesia for inguinal hernia repair step-by-step procedure. Ann Surg 220:735–737 16. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1994) Local anesthesia for inguinal hernia repair step-by-step procedure. Ann Surg 220:735–737 17. Amid PK, Shulman AG, Lichtenstein IL (1996) Open ‘‘tension- free’’ repair of inguinal hernias: the Lichtenstein technique. Eur J Surg 162:447–453 18. Andac N, Baltaciog˘ lu F, Tu¨ ney D, Cims¸ it NC, Ekinci G, Biren T (2002) Inguinoscrotal bladder herniation: is CT a useful tool in diagnosis? Clin Imaging 26:347–348 19. Andersen JR, Burcharth F, Larsen HW, Røder O, Andersen B (1980) Polyglycolic acid, silk, and topical ampicillin. Their use in hernia repair and cholecystectomy. Arch Surg 115:293–295 20. Arvidsson D, Smedberg S (2000) Laparoscopic compared with open hernia surgery: complications, recurrences and current trends. Eur J Surg Suppl 585:40–47 21. Arvidsson D, Berndsen FH, Larsson LG, Leijonmarck CE, Rimba¨ck G, Rudberg C, Smedberg S, Spangen L, Montgomery A (2005) Randomized clinical trial comparing 5-year recurrence rate after laparoscopic versus Shouldice repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 92:1085–1091 22. Aufenacker TJ, van Geldere D, van Mesdag T, Bossers AN, Dekker B, Scheijde E, van Nieuwenhuizen R, Hiemstra E, Maduro JH, Juttmann JW, Hofstede D, van Der Linden CT, Gouma DJ, Simons MP (2004) The role of antibiotic prophy- laxis in prevention of wound infection after Lichtenstein open mesh repair of primary inguinal hernia: a multicenter double- blind randomized controlled trial. Ann Surg 240:955–960 23. Aufenacker TJ, Koelemay MJ, Gouma DJ, Simons MP (2006) Systematic review and meta-analysis of the effectiveness of antibiotic prophylaxis in prevention of wound infection after mesh repair of abdominal wall hernia. Br J Surg 93:5–10 24. Aufenacker TJ, Schmits SP, Gouma DJ, Simons MP (2009) Do guidelines influence results in inguinal hernia treatment? A descriptive study of 2,535 hernia repairs in one teaching hospital from 1994 to 2004. Hernia 13:35–39 25. Baker DM, Rider MA, Fawcett AN (1994) When to return to work following a routine inguinal hernia repair: are doctors giving the correct advice? J R Coll Surg Edinb 39:31–33 26. Balducci D, Postiglione V, Pancaldi R, Lippa M, Tonni MP, Morandi O, Mazzetti S, Beschi M, Diana DR, Vergallo A, Bruni GC (1997) Prosthetic repair of inguinal and crural hernias. Minerva Chir 52:1069–1075 27. Barbier J, Carretier M, Richer JP (1989) Cooper ligament repair: an update. World J Surg 13:499–505 28. Barile A, Erriquez D, Cacchio A, De Paulis F, Di Cesare E, Masciocchi C (2000) Groin pain in athletes: role of magnetic resonance. Radiol Med (Torino) 100:216–222 29. Barrat C, Voreux JP, Occelli G, Catheline JM, Champault G (1999) Effects of surgical education and training on the results of laparoscopic treatment of inguinal hernias. Chirurgie 124:298–303 30. Bay-Nielsen M, Kehlet H (2006) Inguinal herniorrhaphy in women. Hernia 10:30–33 31. Bay-Nielsen M, Knudsen MS, Christensen JK, Kehlet H (1999) Cost analysis of inguinal hernia surgery in Denmark. Ugeskr Laeger 161:5317–5321 32. Bay-Nielsen M, Kehlet H, Strand L, Malmstrøm J, Andersen FH, Wara P, Juul P, Callesen T; Danish Hernia Database Col- laboration (2001) Quality assessment of 26,304 herniorrhaphies in Denmark: a prospective nationwide study. Lancet 358:1124– 1128 33. Bay-Nielsen M, Nilsson E, Nordin P, Kehlet H; Swedish Hernia Data Base the Danish Hernia Data Base (2004) Chronic pain after open mesh and sutured repair of indirect inguinal hernia in young males. Br J Surg 91:1372–1376 34. Beacon J, Hoile RW, Ellis H (1980) A trial of suction drainage in inguinal hernia repair. Br J Surg 67:554–555 35. Beets GL, van Geldere D, Baeten CG, Go PM (1996) Long-term results of giant prosthetic reinforcement of the visceral sac for complex recurrent inguinal hernia. Br J Surg 83:203–206 36. Beets GL, Oosterhuis KJ, Go PM, Baeten CG, Kootstra G (1997) Longterm followup (12–15 years) of a randomized controlled trial comparing Bassini-Stetten, Shouldice, and high ligation with narrowing of the internal ring for primary inguinal hernia repair. J Am Coll Surg 185:352–357 37. Behnia R, Hashemi F, Stryker SJ, Ujiki GT, Poticha SM (1992) A comparison of general versus local anesthesia during inguinal herniorrhaphy. Surg Gynecol Obstet 174:277–280 38. Berndsen FH, Petersson U, Arvidsson D, Leijonmarck CE, Rudberg C, Smedberg S, Montgomery A; SMIL Study Group (2007) Discomfort five years after laparoscopic and Shouldice inguinal hernia repair: a randomised trial with 867 patients. A report from the SMIL study group. Hernia 11:307–313 39. Birkmeyer JD, Stukel TA, Siewers AE, Goodney PP, Wennberg DE, Lucas FL (2003) Surgeon volume and operative mortality in the United States. N Engl J Med 349:2117–2127 40. Bittner R, Schmedt CG, Schwarz J, Kraft K, Leibl BJ (2002) Laparoscopic transperitoneal procedure for routine repair of groin hernia. Br J Surg 89:1062–1066 41. Bittner R, Sauerland S, Schmedt CG (2005) Comparison of endoscopic techniques vs Shouldice and other open nonmesh techniques for inguinal hernia repair: a meta-analysis of ran- domized controlled trials. Surg Endosc 19:605–615 42. Bolognini S, Orsini V, Grandinetti PP, Pata F, Sacco R (2006) Lichtenstein vs. Rutkow-Robbins technique in the treatment of primary inguinal hernia. Analysis of the long term results. Ann Ital Chir 77:51–56 43. Borenstein SH, To T, Wajja A, Langer JC (2005) Effect of subspecialty training and volume on outcome after pediatric inguinal hernia repair. J Pediatr Surg 40:75–80 44. Bowley DM, Butler M, Shaw S, Kingsnorth AN (2003) Dis- positional pessimism predicts delayed return to normal activities after inguinal hernia operation. Surgery 133:141–146 45. Bradley M, Morgan D, Pentlow B, Roe A (2003) The groin hernia—an ultrasound diagnosis? Ann R Coll Surg Engl 85:178–180 46. Bringman S, Ramel S, Heikkinen TJ, Englund T, Westman B, Anderberg B (2003) Tension-free inguinal hernia repair: TEP versus mesh-plug versus Lichtenstein: a prospective randomized controlled trial. Ann Surg 237:142–147 47. Bringman S, Heikkinen TJ, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Ramel S, Fella¨nder G, Anderberg B (2004) Early results of a single-blinded, randomized, controlled, Internet- based multicenter trial comparing Prolene and Vypro II mesh in Lichtenstein hernioplasty. Hernia 8:127–134 48. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Heikkinen T (2005) Early results of a randomized multicenter trial comparing Prolene and VyproII mesh in bilateral endoscopic extraperitoneal hernio- plasty (TEP). Surg Endosc 19:536–540 49. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Fella¨nder G, Heikkinen T (2005) One year results of a ran- domised controlled multi-centre study comparing Prolene and Vypro II-mesh in Lichtenstein hernioplasty. Hernia 9:223–227 50. Bringman S, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Granlund H, Heikkinen TJ (2006) Three-year results of a randomized clinical trial of lightweight or standard polypropylene mesh in Lich- tenstein repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 93:1056– 1059 51. Browne J, Murphy D, Shorten G (2000) Pneumomediastinum, pneumothorax and subcutaneous emphysema complicating MIS herniorrhaphy. Can J Anaesth 47:69–72 52. Burney RE, Prabhu MA, Greenfield ML, Shanks A, O’Reilly M (2004) Comparison of spinal vs general anesthesia via laryngeal mask airway in inguinal hernia repair. Arch Surg 139:183–187 53. Butler RE, Burke R, Schneider JJ, Brar H, Lucha PA Jr (2007) The economic impact of laparoscopic inguinal hernia repair: results of a double-blinded, prospective, randomized trial. Surg Endosc 21:387–390 54. Butters M, Redecke J, Ko¨ ninger J (2007) Long-term results of a randomized clinical trial of Shouldice, Lichtenstein and trans- abdominal preperitoneal hernia repairs. Br J Surg 94:562–565 55. Calder F, Evans R, Neilson D, Hurley P (2000) Value of her- niography in the management of occult hernia and chronic groin pain in adults. Br J Surg 87:824–825 56. Callesen T (2003) Inguinal hernia repair: anaesthesia, pain and convalescence. Dan Med Bull 50:203–218 57. Callesen T, Bech K, Kehlet H (1998) The feasibility, safety and cost of infiltration anaesthesia for hernia repair. Hvidovre Hos- pital Hernia Group. Anaesthesia 53:31–35 58. Callesen T, Klarskov B, Bech K, Kehlet H (1999) Short con- valescence after inguinal herniorrhaphy with standardised recommendations: duration and reasons for delayed return to work. Eur J Surg 165:236–241 59. Callesen T, Bech K, Kehlet H (2001) One-thousand consecutive inguinal hernia repairs under unmonitored local anesthesia. Anesth Analg 93:1373–1376 60. Campanelli G, Pettinari D, Nicolosi FM, Cavalli M, Avesani EC (2006) Inguinal hernia recurrence: classification and approach. Hernia 10:159–161 61. Cannon DJ, Read RC (1981) Metastatic emphysema: a mecha- nism for acquiring inguinal herniation. Ann Surg 194:270– 278 62. Carbonell JF, Sanchez JL, Peris RT, Ivorra JC, Del Ban˜ o MJ, Sanchez CS, Arraez JI, Greus PC (1993) Risk factors associated with inguinal hernias: a case control study. Eur J Surg 159:481– 486 63. Caterino M, Finocchi V, Giunta S, De Carli P, Crecco M (2001) Bladder cancer within a direct inguinal hernia: CT demonstra- tion. Abdom Imaging 26:664–666 64. Celdra´n A, Frieyro O, de la Pinta JC, Souto JL, Esteban J, Rubio JM, Sen˜ ar´ıs JF (2004) The role of antibiotic prophylaxis on wound infection after mesh hernia repair under local anesthesia on an ambulatory basis. Hernia 8:20–22 65. Chiu AW, Chang LS, Birkett DH, Babayan RK (1995) The impact of pneumoperitoneum, pneumoretroperitoneum, and gasless laparoscopy on the systemic and renal hemodynamics. J Am Coll Surg 181:397–406 66. Chowbey PK, Bagchi N, Goel A, Sharma A, Khullar R, Soni V, Baijal M (2006) Mesh migration into the bladder after TEP repair: a rare case report. Surg Laparosc Endosc Percutan Tech 16:52–53 67. Chuback JA, Singh RS, Sills C, Dick LS (2000) Small bowel obstruction resulting from mesh plug migration after open inguinal hernia repair. Surgery 127:475–476 68. Chung RS, Rowland DY (1999) Meta-analyses of randomized controlled trials of laparoscopic vs conventional inguinal hernia repairs. Surg Endosc 13:689–694 69. Coates KW, Kuehl TJ, Bachofen CG, Shull BL (2001) Analysis of surgical complications and patient outcomes in a residency training program. Am J Obstet Gynecol 184:1380–1383 70. Collaboration EH (2000) Laparoscopic compared with open methods of groin hernia repair: systematic review of randomized controlled trials. Br J Surg 87:860–867 71. Collaboration EH (2000) Mesh compared with non-mesh methods of open groin hernia repair: systematic review of ran- domized controlled trials. Br J Surg 87:854–859 72. Collaboration EH (2002) Repair of groin hernia with synthetic mesh: meta-analysis of randomized controlled trials. Ann Surg 235:322–332 73. Courtney CA, Duffy K, Serpell MG, O’Dwyer PJ (2002) Out- come of patients with severe chronic pain following repair of groin hernia. Br J Surg 89:1310–1314 74. Cueto Rozon R, De Baerdemacker Y, Polliand C, Champault G (2006) Surgical training and inguinal hernia repair. Ann Chir 131:311–315 75. Davies BW, Campbell WB (1995) Inguinal hernia repair: see one, do one, teach one? Ann R Coll Surg Engl 77:299–301 76. Davies KE, Houghton K, Montgomery JE (2001) Obesity and day-case surgery. Anaesthesia 56:1112–1115 77. De Lathouwer C, Poullier JP (2000) How much ambulatory surgery in the World in 1996–1997 and trends? Ambul Surg 8:191–210 78. Dedemadi G, Sgourakis G, Karaliotas C, Christofides T, Kou- raklis G, Karaliotas C (2006) Comparison of laparoscopic and open tension-free repair of recurrent inguinal hernias: a pro- spective randomized study. Surg Endosc 20:1099–1104 79. DeTurris SV, Cacchione RN, Mungara A, Pecoraro A, Ferzli GS (2002) Laparoscopic herniorrhaphy: beyond the learning curve. J Am Coll Surg 194:65–73 80. Devlin HB, Kingsnorth AN (1998) Management of abdominal hernias. Chapman and Hall Medical, London 81. Dierking GW, Ostergaard E, Osterga˚rd HT, Dahl JB (1994) The effects of wound infiltration with bupivacaine versus saline on postoperative pain and opioid requirements after herniorrhaphy. Acta Anaesthesiol Scand 38:289–292 82. Dirksen CD, Beets GL, Go PM, Geisler FE, Baeten CG, Koot- stra G (1998) Bassini repair compared with laparoscopic repair for primary inguinal hernia: a randomised controlled trial. Eur J Surg 164:439–447 83. Dogru O, Girgin M, Bulbuller N, Cetinkaya Z, Aygen E, Camci C (2006) Comparison of Kugel and Lichtenstein operations for inguinal hernia repair: results of a prospective randomized study. World J Surg 30:346–350 84. Douek M, Smith G, Oshowo A, Stoker DL, Wellwood JM (2003) Prospective randomised controlled trial of laparoscopic versus open inguinal hernia mesh repair: five year follow up. BMJ 326:1012–1013 85. Dudda W, Schunk R (1990) Lotheissen-McVay repair of hernia. Late follow-up analysis after 1202 operations for inguinal and femoral hernias. Langenbecks Arch Chir 375:351–358 86. Edwards CC 2nd, Bailey RW (2000) Laparoscopic hernia repair: the learning curve. Surg Laparosc Endosc Percutan Tech 10:149–153 87. Eklund A, Rudberg C, Smedberg S, Enander LK, Leijonmarck CE, Osterberg J, Montgomery A (2006) Short-term results of a randomized clinical trial comparing Lichtenstein open repair with totally extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair. Br J Surg 93:1060–1068 88. Eklund A, Rudberg C, Leijonmarck CE, Rasmussen I, Spangen L, Wickbom G, Wingren U, Montgomery A (2007) Recurrent inguinal hernia: randomized multicenter trial comparing lapa- roscopic and Lichtenstein repair. Surg Endosc 21:634–640 89. Engbaek J, Bartholdy J, Hjortsø NC (2006) Return hospital visits and morbidity within 60 days after day surgery: a retro- spective study of 18,736 day surgical procedures. Acta Anaesthesiol Scand 50:911–919 90. Engeset J, Youngson GG (1984) Ambulatory peritoneal dialysis and hernial complications. Surg Clin North Am 64:385–392 91. Eubanks S, Newman L 3rd, Goehring L, Lucas GW, Adams CP, Mason E, Duncan T (1993) Meralgia paresthetica: a complica- tion of laparoscopic herniorrhaphy. Surg Laparosc Endosc 3:381–385 92. Evans C, Pollock AV (1973) The reduction of surgical wound infections by prophylactic parenteral cephaloridine. A controlled clinical trial. Br J Surg 60:434–437 93. Fallon WF Jr, Wears RL, Tepas JJ 3rd (1993) Resident super- vision in the operating room: does this impact on outcome? J Trauma 35:556–560 94. Farquharson EL (1955) Early ambulation; with special reference to herniorrhaphy as an outpatient procedure. Lancet 269:517– 519 95. Feliu-Pala` X, Mart´ın-Go´ mez M, Morales-Conde S, Ferna´ndez- Sallent E (2001) The impact of the surgeon’s experience on the results of laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 15:1467–1470 96. Felix EL, Harbertson N, Vartanian S (1999) Laparoscopic her- nioplasty: significant complications. Surg Endosc 13:328–331 97. Ferzli GS, Kiel T, Hurwitz JB, Davidson P, Piperno B, Fiorillo MA, Hayek NE, Riina LL, Sayad P (1997) Pneumothorax as a complication of laparoscopic inguinal hernia repair. Surg En- dosc 11:152–153 98. Finley RK Jr, Miller SF, Jones LM (1991) Elimination of uri- nary retention following inguinal herniorrhaphy. Am Surg 57:486–488 99. Fitzgibbons RJ Jr, Camps J, Cornet DA, Nguyen NX, Litke BS, Annibali R, Salerno GM (1995) Laparoscopic inguinal herni- orrhaphy. Results of a multicenter trial. Ann Surg 221:3–13 100. Fitzgibbons RJ Jr, Giobbie-Hurder A, Gibbs JO, Dunlop DD, Reda DJ, McCarthy M Jr, Neumayer LA, Barkun JS, Hoehn JL, Murphy JT, Sarosi GA Jr, Syme WC, Thompson JS, Wang J, Jonasson O (2006) Watchful waiting vs repair of inguinal hernia in minimally symptomatic men: a randomized clinical trial. JAMA 295:285–292 101. Flich J, Alfonso JL, Delgado F, Prado MJ, Cortina P (1992) Inguinal hernia and certain risk factors. Eur J Epidemiol 8:277– 282 102. Foschi D, Corsi F, Cellerino P, Trabucchi A, Trabucchi E (1998) Late rejection of the mesh after laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 12:455–457 103. Frey DM, Wildisen A, Hamel CT, Zuber M, Oertli D, Metzger J (2007) Randomized clinical trial of Lichtenstein’s operation versus mesh plug for inguinal hernia repair. Br J Surg 94:36– 41 104. Friemert B, Faoual J, Ho¨ lldobler G, Becker HP, Lampl L, Gerngross H (2000) A prospective randomized study on inguinal hernia repair according to the Shouldice technique. Benefits of local anesthesia. Chirurg 71:52–57 105. Friis E, Lindahl F (1996) The tension-free hernioplasty in a randomized trial. Am J Surg 172:315–319 106. Fuchsja¨ger N, Feichter A, Hirbawi A, Kux M (1989) Bassini operation with polyglycolic acid or polyester. A prospective randomized study of 300 cases. Chirurg 60:273–276 107. Gallegos NC, Dawson J, Jarvis M, Hobsley M (1991) Risk of strangulation in groin hernias. Br J Surg 78:1171–1173 108. Garner JP, Patel S, Glaves J, Ravi K (2006) Is herniography useful? Hernia 10:66–69 109. Gatt MT, Chevrel JP (1991) Treatment of neuralgia after sur- gical repair of inguinal hernia. Apropos of 47 cases. Chirurgie 117:96–103 110. Gholghesaei M, Langeveld HR, Veldkamp R, Bonjer HJ (2005) Costs and quality of life after endoscopic repair of inguinal hernia vs open tension-free repair: a review. Surg Endosc 19:816–821 111. Go PMNYH, Rutten CLG, Grasveld-van Berkel MA, van Montfort APWP (2002) Dagbehandeling in Nederland. Lemma, Utrecht 112. Godfrey PJ, Greenan J, Ranasinghe DD, Shabestary SM, Pollock AV (1981) Ventilatory capacity after three methods of anaes- thesia for inguinal hernia repair: a randomized controlled trial. Br J Surg 68:587–589 113. Go¨ nu¨ llu¨ NN, Cubukc¸u A, Alponat A (2002) Comparison of local and general anesthesia in tension-free (Lichtenstein) her- nioplasty: a prospective randomized trial. Hernia 6:29–32 114. Goulbourne IA, Ruckley CV (1979) Operations for hernia and varicose veins in a day-bed unit. Br Med J 2:712–714 115. Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2002) Laparo- scopic versus open groin hernia repair: meta-analysis of randomised trials based on individual patient data. Hernia 6:2– 10 116. Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2002) Open mesh versus non-mesh repair of groin hernia: meta-analysis of ran- domised trials based on individual patient data . Hernia 6:130–136 117. Grant AM, Scott NW, O’Dwyer PJ; MRC Laparoscopic Groin Hernia Trial Group (2004) Five-year follow-up of a randomized trial to assess pain and numbness after laparoscopic or open repair of groin hernia. Br J Surg 91:1570–1574 118. Gultekin FA, Kurukahvecioglu O, Karamercan A, Ege B, Ersoy E, Tatlicioglu E (2007) A prospective comparison of local and spinal anesthesia for inguinal hernia repair. Hernia 11:153–156 119. Gwanmesia II, Walsh S, Bury R, Bowyer K, Walker S (2001) Unexplained groin pain: safety and reliability of herniography for the diagnosis of occult hernias. Postgrad Med J 77:250–251 120. Haidenberg J, Kendrick ML, Meile T, Farley DR (2003) Totally extraperitoneal (TEP) approach for inguinal hernia: the favor- able learning curve for trainees. Curr Surg 60:65–68 121. Hair A, Duffy K, McLean J, Taylor S, Smith H, Walker A, MacIntyre IM, O’Dwyer PJ (2000) Groin hernia repair in Scotland. Br J Surg 87:1722–1726 122. Hair A, Paterson C, Wright D, Baxter JN, O’Dwyer PJ (2001) What effect does the duration of an inguinal hernia have on patient symptoms? J Am Coll Surg 193:125–129 123. Hall C, Hall PN, Wingate JP, Neoptolemos JP (1990) Evaluation of herniography in the diagnosis of an occult abdominal wall hernia in symptomatic adults. Br J Surg 77:902–906 124. Halle´n M, Bergenfelz A, Westerdahl J (2008) Laparoscopic extraperitoneal inguinal hernia repair versus open mesh repair: long-term follow-up of a randomized controlled trial. Surgery 143:313–317 125. Halm EA, Lee C, Chassin MR (2002) Is volume related to outcome in health care? A systematic review and methodologic critique of the literature. Ann Intern Med 137:511–520 126. Hamilton EC, Scott DJ, Kapoor A, Nwariaku F, Bergen PC, Rege RV, Tesfay ST, Jones DB (2001) Improving operative performance using a laparoscopic hernia simulator. Am J Surg 182:725–728 127. Hamlin JA, Kahn AM (1998) Herniography: a review of 333 herniograms. Am Surg 64:965–969 128. Hamy A, Paineau J, Savigny JL, Vasse N, Visset J (1997) Sigmoid perforation, an exceptional late complication of peri- toneal prosthesis for treatment of inguinal hernia. Int Surg 82:307–308 129. Heikkinen TJ, Haukipuro K, Hulkko A (1998) A cost and out- come comparison between laparoscopic and Lichtenstein hernia operations in a day-case unit. A randomized prospective study. Surg Endosc 12:1199–1203 130. Heikkinen T, Bringman S, Ohtonen P, Kunelius P, Haukipuro K, Hulkko A (2004) Five-year outcome of laparoscopic and Lich- tenstein hernioplasties. Surg Endosc 18:518–522 131. Heikkinen T, Wollert S, Osterberg J, Smedberg S, Bringman S (2006) Early results of a randomised trial comparing Prolene and VyproII-mesh in endoscopic extraperitoneal inguinal hernia repair (TEP) of recurrent unilateral hernias. Hernia 10:34–40 132. Heise CP, Starling JR (1998) Mesh inguinodynia: a new clinical syndrome after inguinal herniorrhaphy? J Am Coll Surg 187:514–518 133. Heise CP, Sproat IA, Starling JR (2002) Peritoneography (her- niography) for detecting occult inguinal hernia in patients with inguinodynia. Ann Surg 235:140–144 134. Herzog U (1990) Late results following inguinal or femoral hernia surgery. Langenbecks Arch Chir 375:5–10 135. Hofbauer C, Andersen PV, Juul P, Qvist N (1998) Late mesh rejection as a complication to transabdominal preperitoneal laparoscopic hernia repair. Surg Endosc 12:1164–1165 136. Højer AM, Rygaard H, Jess P (1997) CT in the diagnosis of abdominal wall hernias: a preliminary study. Eur Radiol 7:1416–1418 137. Horstmann R, Hellwig M, Classen C, Ro¨ ttgermann S, Palmes D (2006) Impact of polypropylene amount on functional outcome and quality of life after inguinal hernia repair by the TAPP procedure using pure, mixed, and titanium-coated meshes. World J Surg 30:1742–1749 138. Hsia M, Ponsky L, Rosenblatt S, Jones JS (2004) Laparoscopic inguinal hernia repair complicates future pelvic oncologic sur- gery. Ann Surg 240:922–923 139. Hutter MM, Glasgow RE, Mulvihill SJ (2000) Does the par- ticipation of a surgical trainee adversely impact patient outcomes? A study of major pancreatic resections in California. Surgery 128:286–292 140. Ismail W, Taylor SJ, Beddow E (2000) Advice on driving after groin hernia surgery in the United Kingdom: questionnaire survey. BMJ 321:1056 141. Jain SK, Jayant M, Norbu C (2008) The role of antibiotic pro- phylaxis in mesh repair of primary inguinal hernias using prolene hernia system: a randomized prospective double-blind control trial. Trop Doct 38:80–82 142. Jarrett PE (2001) Day care surgery. Eur J Anaesthesiol Suppl 23:32–35 143. Jeans S, Williams GL, Stephenson BM (2007) Migration after open mesh plug inguinal hernioplasty: a review of the literature. Am Surg 73:207–209 144. Jensen P, Mikkelsen T, Kehlet H (2002) Postherniorrhaphy urinary retention—effect of local, regional, and general anes- thesia: a review. Reg Anesth Pain Med 27:612–617 145. Jess P, Hauge C, Hansen CR (1999) Long-term results of repair of the internal ring for primary inguinal hernia. Eur J Surg 165:748–750 146. Jones RL, Wingate JP (1998) Herniography in the investigation of groin pain in adults. Clin Radiol 53:805–808 147. Jones KR, Burney RE, Peterson M, Christy B (2001) Return to work after inguinal hernia repair. Surgery 129:128–135 148. Kark A, Kurzer M, Waters KJ (1994) Accuracy of clinical diagnosis of direct and indirect inguinal hernia. Br J Surg 81:1081–1082 149. Kark AE, Kurzer MN, Belsham PA (1998) Three thousand one hundred seventy-five primary inguinal hernia repairs: advanta- ges of ambulatory open mesh repair using local anesthesia. J Am Coll Surg 186:447–455 150. Kehlet H, Bay Nielsen M (2005) Anaesthetic practice for groin hernia repair—a nation-wide study in Denmark 1998–2003. Acta Anaesthesiol Scand 49:143–146 151. Kendell J, Wildsmith JA, Gray IG (2000) Costing anaesthetic practice. An economic comparison of regional and general anaesthesia for varicose vein and inguinal hernia surgery. Anaesthesia 55:1106–1113 152. Kesek P, Ekberg O, Westlin N (2002) Herniographic findings in athletes with unclear groin pain. Acta Radiol 43:603–608 153. Khan LR, Kumar S, Nixon SJ (2006) Early results for new lightweight mesh in laparoscopic totally extra-peritoneal ingui- nal hernia repair. Hernia 10:303–308 154. Kingsnorth AN, Porter CS, Bennett DH, Walker AJ, Hyland ME, Sodergren S (2000) Lichtenstein patch or Perfix plug-and- patch in inguinal hernia: a prospective double-blind randomized controlled trial of short-term outcome. Surgery 127:276–283 155. Kingsnorth AN, Wright D, Porter CS, Robertson G (2002) Prolene Hernia System compared with Lichtenstein patch: a randomised double blind study of short-term and medium-term outcomes in primary inguinal hernia repair. Hernia 6:113–119 156. Klein SM, Pietrobon R, Nielsen KC, Steele SM, Warner DS, Moylan JA, Eubanks WS, Greengrass RA (2002) Paravertebral somatic nerve block compared with peripheral nerve blocks for outpatient inguinal herniorrhaphy. Reg Anesth Pain Med 27:476–480 157. Klinge U, Zheng H, Si ZY, Bhardwaj R, Klosterhalfen B, Schumpelick V (1999) Altered collagen synthesis in fascia transversalis of patients with inguinal hernia. Hernia 4:181–187 158. Knapp RW, Mullen JT (1976) Clinical evalation of the the of local anesthesia for repair of inguinal hernia. Am Surg 42:908– 910 159. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, Boelhouwer RU, van Steensel CJ (1999) Endoscopic totally extraperitoneal repair of bilateral inguinal hernias. Br J Surg 86:1312–1316 160. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, van Steensel CJ (1999) Endoscopic total extraperitoneal repair of primary and recurrent inguinal hernias. Surg Endosc 13:507–511 161. Knook MT, Weidema WF, Stassen LP, van Steensel CJ (1999) Laparoscopic repair of recurrent inguinal hernias after endo- scopic herniorrhaphy. Surg Endosc 13:1145–1147 162. Koch A, Edwards A, Haapaniemi S, Nordin P, Kald A (2005) Prospective evaluation of 6895 groin hernia repairs in women. Br J Surg 92:1553–1558 163. Koch CA, Greenlee SM, Larson DR, Harrington JR, Farley DR (2006) Randomized prospective study of totally extraperitoneal inguinal hernia repair: fixation versus no fixation of mesh. JSLS 10:457–460 164. Koch CA, Grinberg GG, Farley DR (2006) Incidence and risk factors for urinary retention after endoscopic hernia repair. Am J Surg 191:381–385 165. Ko¨ ninger J, Redecke J, Butters M (2004) Chronic pain after hernia repair: a randomized trial comparing Shouldice, Lich- tenstein and TAPP. Langenbecks Arch Surg 389:361–365 166. Kraft BM, Kolb H, Kuckuk B, Haaga S, Leibl BJ, Kraft K, Bittner R (2003) Diagnosis and classification of inguinal her- nias. Surg Endosc 17:2021–2024 167. Kugel RD (1999) Minimally invasive, nonlaparoscopic, pre- peritoneal, and sutureless, inguinal herniorrhaphy. Am J Surg 178:298–302 168. Kuhry E, van Veen RN, Langeveld HR, Steyerberg EW, Jeekel J, Bonjer HJ (2007) Open or endoscopic total extraperitoneal inguinal hernia repair? A systematic review. Surg Endosc 21:161–166 169. Kulah B, Duzgun AP, Moran M, Kulacoglu IH, Ozmen MM, Coskun F (2001) Emergency hernia repairs in elderly patients. Am J Surg 182:455–459 170. Kulah B, Kulacoglu IH, Oruc MT, Duzgun AP, Moran M, Oz- men MM, Coskun F (2001) Presentation and outcome of incarcerated external hernias in adults. Am J Surg 181:101–104 171. Langenbach MR, Schmidt J, Zirngibl H (2003) Comparison of biomaterials in the early postoperative period. Surg Endosc 17:1105–1109 172. Langenbach MR, Schmidt J, Zirngibl H (2006) Comparison of biomaterials: three meshes and TAPP for inguinal hernia. Surg Endosc 20:1511–1517 173. Lau H (2005) Fibrin sealant versus mechanical stapling for mesh fixation during endoscopic extraperitoneal inguinal hernioplasty: a randomized prospective trial. Ann Surg 242:670–675 174. Lau H, Patil NG, Yuen WK, Lee F (2002) Learning curve for unilateral endoscopic totally extraperitoneal (TEP) inguinal hernioplasty. Surg Endosc 16:1724–1728 175. Lau H, Patil NG, Yuen WK, Lee F (2002) Urinary retention following endoscopic totally extraperitoneal inguinal hernio- plasty. Surg Endosc 16:1547–1550 176. Lau H, Patil NG, Yuen WK (2006) Day-case endoscopic totally extraperitoneal inguinal hernioplasty versus open Lichtenstein hernioplasty for unilateral primary inguinal hernia in males: a randomized trial. Surg Endosc 20:76–81 177. Lau H, Fang C, Yuen WK, Patil NG (2007) Risk factors for inguinal hernia in adult males: a case–control study. Surgery 141:262–266 178. Lazorthes F, Chiotasso P, Massip P, Materre JP, Sarkissian M (1992) Local antibiotic prophylaxis in inguinal hernia repair. Surg Gynecol Obstet 175:569–570 179. Leander P, Ekberg O, Sjo¨ berg S, Kesek P (2000) MR imaging following herniography in patients with unclear groin pain. Eur Radiol 10:1691–1696 180. LeBlanc KA (2001) Complications associated with the plug- and-patch method of inguinal herniorrhaphy. Hernia 5:135–138 181. Lehnert B, Wadouh F (1992) High coincidence of inguinal hernias and abdominal aortic aneurysms. Ann Vasc Surg 6:134– 137 182. Leibl BJ, Da¨ubler P, Schmedt CG, Kraft K, Bittner R (2000) Long-term results of a randomized clinical trial between lapa- roscopic hernioplasty and shouldice repair. Br J Surg 87:780– 783 183. Lichtenstein IL, Shulman AG, Amid PK, Montllor MM (1989) The tension-free hernioplasty. Am J Surg 157:188–193 184. Liem MS, van Steensel CJ, Boelhouwer RU, Weidema WF, Clevers GJ, Meijer WS, Vente JP, de Vries LS, van Vroonhoven TJ (1996) The learning curve for totally extraperitoneal lapa- roscopic inguinal hernia repair. Am J Surg 171:281–285 185. Liem MS, Halsema JA, van der Graaf Y, Schrijvers AJ, van Vroonhoven TJ (1997) Cost-effectiveness of extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair: a randomized comparison with conventional herniorrhaphy. Coala trial group. Ann Surg 226:668–675 186. Liem MS, van der Graaf Y, van Steensel CJ, Boelhouwer RU, Clevers GJ, Meijer WS, Stassen LP, Vente JP, Weidema WF, Schrijvers AJ, van Vroonhoven TJ (1997) Comparison of con- ventional anterior surgery and laparoscopic surgery for inguinal- hernia repair. N Engl J Med 336:1541–1547 187. Liem MS, van der Graaf Y, Zwart RC, Geurts I, van Vroonhoven TJ (1997) A randomized comparison of physical performance following laparoscopic and open inguinal hernia repair. The Coala Trial Group. Br J Surg 84:64–67 188. Liem MS, van der Graaf Y, Zwart RC, Geurts I, van Vroonhoven TJ (1997) Risk factors for inguinal hernia in women: a case–control study. The Coala Trial Group. Am J Epidemiol 146:721–726 189. Lilly MC, Arregui ME (2002) Ultrasound of the inguinal floor for evaluation of hernias. Surg Endosc 16:659–662 190. Lodding P, Bergdahl C, Nyberg M, Pileblad E, Stranne J, Hu- gosson J (2001) Inguinal hernia after radical retropubic prostatectomy for prostate cancer: a study of incidence and risk factors in comparison to no operation and lymphadenectomy. J Urol 166:964–967 191. Loftus IM, Ubhi SS, Rodgers PM, Watkin DF (1997) A negative herniogram does not exclude the presence of a hernia. Ann R Coll Surg Engl 79:372–375 192. Lovisetto F, Zonta S, Rota E, Bottero L, Faillace G, Turra G, Fantini A, Longoni M (2007) Laparoscopic transabdominal preperitoneal (TAPP) hernia repair: surgical phases and com- plications. Surg Endosc 21:646–652 193. MacFadyen BV Jr, Mathis CR (1994) Inguinal herniorrhaphy: complications and recurrences. Semin Laparosc Surg 1:128–140 194. MacFadyen BV Jr, Arregui ME, Corbitt JD Jr, Filipi CJ, Fitz- gibbons RJ Jr, Franklin ME, McKernan JB, Olsen DO, Phillips EH, Rosenthal D, Schultz LS, Sewell RW, Smoot RT, Spaw AT, Toy FK, Waddell RL, Zucker KA (1993) Complications of laparoscopic herniorrhaphy. Surg Endosc 7:155–158 195. Mahon D, Decadt B, Rhodes M (2003) Prospective randomized trial of laparoscopic (transabdominal preperitoneal) vs open (mesh) repair for bilateral and recurrent inguinal hernia. Surg Endosc 17:1386–1390 196. Malek S, Torella F, Edwards PR (2004) Emergency repair of groin herniae: outcome and implications for elective surgery waiting times. Int J Clin Pract 58:207–209 197. McCormack K, Scott NW, Go PM, Ross S, Grant AM; EU Hernia Trialists Collaboration (2003) Laparoscopic techniques versus open techniques for inguinal hernia repair. Cochrane Database Syst Rev CD001785 198. McCormack K, Wake B, Perez J, Fraser C, Cook J, McIntosh E, Vale L, Grant A (2005) Laparoscopic surgery for inguinal hernia repair: systematic review of effectiveness and economic evalu- ation. Health Technol Assess 9:1–203; iii–iv 199. McCormack K, Wake BL, Fraser C, Vale L, Perez J, Grant A (2005) Transabdominal pre-peritoneal (TAPP) versus totally extraperitoneal (TEP) laparoscopic techniques for inguinal her- nia repair: a systematic review. Hernia 9:109–114 200. McEntee GP, O’Carroll A, Mooney B, Egan TJ, Delaney PV (1989) Timing of strangulation in adult hernias. Br J Surg 76:725–726 201. McGillicuddy JE (1998) Prospective randomized comparison of the Shouldice and Lichtenstein hernia repair procedures. Arch Surg 133:974–978 202. McIntosh A, Hutchinson A, Roberts A, Withers H (2000) Evi- dence-based management of groin hernia in primary care—a systematic review. Fam Pract 17:442–447 203. Memon MA, Cooper NJ, Memon B, Memon MI, Abrams KR (2003) Meta-analysis of randomized clinical trials comparing open and laparoscopic inguinal hernia repair. Br J Surg 90:1479–1492 204. Michelsen M, Walter F (1982) Comparison of outpatient and inpatient operations for inguinal hernia (1971 to 1978) (author’s transl). Zentralbl Chir 107:94–102 205. Miedema BW, Ibrahim SM, Davis BD, Koivunen DG (2004) A prospective trial of primary inguinal hernia repair by surgical trainees. Hernia 8:28–32 206. Millat B; Fe´de´ration de Recherche EN CHirurgie (FRENCH) (2007) Inguinal hernia repair. A randomized multicentric study comparing laparoscopic and open surgical repair. J Chir (Paris) 144:119–124 207. Miserez M (2004) Inguinal hernia repair in general surgical practice in 2004: more than laparoscopy, training is the key- word. Acta Chir Belg 104:422–424 208. Miserez M, Alexandre JH, Campanelli G, Corcione F, Cu- ccurullo D, Pascual MH, Hoeferlin A, Kingsnorth AN, Mandala V, Palot JP, Schumpelick V, Simmermacher RK, Stoppa R, Flament JB (2007) The European hernia society groin hernia classification: simple and easy to remember. Hernia 11:113–116 209. Mitchell JB, Harrow B (1994) Costs and outcomes of inpatient versus outpatient hernia repair. Health Policy 28:143–152 210. Morales R, Carmona A, Paga´n A (2000) Utility of antibiotic prophylaxis in reducing wound infection in inguinal or femoral hernia repair using polypropylene mesh. Cir Esp 67:51–59 211. Moreno-Egea A, Torralba Mart´ınez JA, Morales Cuenca G, Aguayo Albasini JL (2004) Randomized clinical trial of fixation vs nonfixation of mesh in total extraperitoneal inguinal hernio- plasty. Arch Surg 139:1376–1379 212. Nadkarni S, Brown PW, van Beek EJ, Collins MC (2001) Herniography: a prospective, randomized study between midline and left iliac fossa puncture techniques. Clin Radiol 56:389–392 213. Negro P, Gossetti F, D’Amore L, Proposito D, Vermeil V, Battillocchi B, Della Rocca G, Carboni M (2000) 1,000 pros- thetic hernia repairs: experience of a dedicated team. Chir Ital 52:279–288 214. Neuhauser D (1997) Elective inguinal herniorrhaphy versus a truss in the elderly. In: Bunker JP, Barnes BA, Mosteller F (eds) Costs, risks and benefits of surgery. Oxford University Press, New York 215. Neumayer L, Giobbie-Hurder A, Jonasson O, Fitzgibbons R Jr, Dunlop D, Gibbs J, Reda D, Henderson W; Veterans Affairs Cooperative Studies Program 456 Investigators (2004) Open mesh versus laparoscopic mesh repair of inguinal hernia. N Engl J Med 350:1819–1827 216. Neumayer LA, Gawande AA, Wang J, Giobbie-Hurder A, Itani KM, Fitzgibbons RJ Jr, Reda D, Jonasson O; CSP #456 Inves- tigators (2005) Proficiency of surgeons in inguinal hernia repair: effect of experience and age. Ann Surg 242:344–348 217. Nienhuijs SW, Boelens OB, Strobbe LJ (2005) Pain after ante- rior mesh hernia repair. J Am Coll Surg 200:885–889 218. Nienhuijs SW, van Oort I, Keemers-Gels ME, Strobbe LJ, Rosman C (2005) Randomized trial comparing the Prolene Hernia System, mesh plug repair and Lichtenstein method for open inguinal hernia repair. Br J Surg 92:33–38 219. Nilsson H, Stylianidis G, Haapama¨ki M, Nilsson E, Nordin P (2007) Mortality after groin hernia surgery. Ann Surg 245:656– 660 220. Nordin P, Bartelmess P, Jansson C, Svensson C, Edlund G (2002) Randomized trial of Lichtenstein versus Shouldice hernia repair in general surgical practice. Br J Surg 89:45–49 221. Nordin P, Zetterstro¨ m H, Gunnarsson U, Nilsson E (2003) Local, regional, or general anaesthesia in groin hernia repair: multicentre randomised trial. Lancet 362:853–858 222. Nordin P, Hernell H, Unosson M, Gunnarsson U, Nilsson E (2004) Type of anaesthesia and patient acceptance in groin hernia repair: a multicentre randomised trial. Hernia 8:220–225 223. Nordin P, Zetterstro¨ m H, Carlsson P, Nilsson E (2007) Cost- effectiveness analysis of local, regional and general anaesthesia for inguinal hernia repair using data from a randomized clinical trial. Br J Surg 94:500–505 224. Nyhus LM (2004) Classification of groin hernia: milestones. Hernia 8:87–88 225. O’Dwyer PJ (2004) Current status of the debate on laparoscopic hernia repair. Br Med Bull 70:105–118 226. O’Dwyer PJ, Chung L (2006) Watchful waiting was as safe as surgical repair for minimally symptomatic inguinal hernias. Evid Based Med 11:73 227. O’Dwyer PJ, Serpell MG, Millar K, Paterson C, Young D, Hair A, Courtney CA, Horgan P, Kumar S, Walker A, Ford I (2003) Local or general anesthesia for open hernia repair: a randomized trial. Ann Surg 237:574–579 228. O’Dwyer PJ, Kingsnorth AN, Molloy RG, Small PK, Lammers B, Horeyseck G (2005) Randomized clinical trial assessing impact of a lightweight or heavyweight mesh on chronic pain after inguinal hernia repair. Br J Surg 92:166–170 229. Ojo P, Abenthroth A, Fiedler P, Yavorek G (2006) Migrating mesh mimicking colonic malignancy. Am Surg 72:1210–1211 230. Oteiza F, Ciga MA, Ortiz H (2004) Antibiotic prophylaxis in inguinal herniaplasty. Cir Esp 75:69–71 231. Ozgu¨ n H, Kurt MN, Kurt I, Cevikel MH (2002) Comparison of local, spinal, and general anaesthesia for inguinal herniorrhaphy. Eur J Surg 168:455–459 232. Pascual JB, Baranda MM, Tarrero MT, Gutie´rrez FM, Garrido IM, Errasti CA (1990) Subcutaneous emphysema, pneumome- diastinum, bilateral pneumothorax and pneumopericardium after laparoscopy. Endoscopy 22:59 233. Payne JH Jr, Grininger LM, Izawa MT, Podoll EF, Lindahl PJ, Balfour J (1994) Laparoscopic or open inguinal herniorrhaphy? A randomized prospective trial. Arch Surg 129:973–979 234. Peiper C, Conze J, Ponschek N, Schumpelick V (1997) Value of subcutaneous drainage in repair of primary inguinal hernia. A prospective randomized study of 100 cases. Chirurg 68:63– 67 235. Perez AR, Roxas MF, Hilvano SS (2005) A randomized, double- blind, placebo-controlled trial to determine effectiveness of antibiotic prophylaxis for tension-free mesh herniorrhaphy. J Am Coll Surg 200:393–397 236. Phillips EH, Arregui M, Carroll BJ, Corbitt J, Crafton WB, Fallas MJ, Filipi C, Fitzgibbons RJ, Franklin MJ, McKernan B, Olsen D, Ortega A, Payne JH Jr, Peters J, Rodriguez R, Rosette P, Schultz L, Seid A, Sewell R, Smoot R, Toy F, Waddell R, Watson S (1995) Incidence of complications following laparo- scopic hernioplasty. Surg Endosc 9:16–21 237. Pineault R, Contandriopoulos AP, Valois M, Bastian ML, Lance JM (1985) Randomized clinical trial of one-day surgery. Patient satisfaction, clinical outcomes, and costs. Med Care 23:171–182 238. Platt R, Zaleznik DF, Hopkins CC, Dellinger EP, Karchmer AW, Bryan CS, Burke JF, Wikler MA, Marino SK, Holbrook KF, Tosteson TD, Segal MR (1990) Perioperative antibiotic prophylaxis for herniorrhaphy and breast surgery. N Engl J Med 322:153–160 239. Pleumeekers HJ, De Gruijl A, Hofman A, Van Beek AJ, Hoes AW (1999) Prevalence of aortic aneurysm in men with a history of inguinal hernia repair. Br J Surg 86:1155–1158 240. Pokorny H, Klingler A, Schmid T, Fortelny R, Hollinsky C, Kawji R, Steiner E, Pernthaler H, Fu¨ gger R, Scheyer M (2008) Recurrence and complications after laparoscopic versus open inguinal hernia repair: results of a prospective randomized multicenter trial. Hernia 12:385–389 241. Ponka JL (1980) Hernias of the abdominal wall. WB Saunders, Philadelphia 242. Poobalan AS, Bruce J, Smith WC, King PM, Krukowski ZH, Chambers WA (2003) A review of chronic pain after inguinal herniorrhaphy. Clin J Pain 19:48–54 243. Post S (1997) Against the principle surgical indications in inguinal hernia. Chirurg 68:1251–1255 244. Post S, Weiss B, Willer M, Neufang T, Lorenz D (2004) Ran- domized clinical trial of lightweight composite mesh for Lichtenstein inguinal hernia repair. Br J Surg 91:44–48 245. Prabhu A, Chung F (2001) Anaesthetic strategies towards developments in day care surgery. Eur J Anaesthesiol Suppl 23:36–42 246. Praseedom RK, Paisley A, Madhavan KK, Garden OJ, Carter DC, Paterson-Brown S (1999) Supervised surgical trainees can perform pancreatic resections safely. J R Coll Surg Edinb 44:16–18 247. Prescott RJ, Cutherbertson C, Fenwick N, Garraway WM, Ruckley CV (1978) Economic aspects of day care after opera- tions for hernia or varicose veins. J Epidemiol Community Health 32:222–225 248. Primatesta P, Goldacre MJ (1996) Inguinal hernia repair: inci- dence of elective and emergency surgery, readmission and mortality. Int J Epidemiol 25:835–839 249. Prismant (2000) Jaardiskette voor ziekenhuizen 1999–2000 250. Quill DS, Devlin HB, Plant JA, Denham KR, McNay RA, Morris D (1983) Surgical operation rates: a twelve year expe- rience in Stockton on Tees. Ann R Coll Surg Engl 65:248–253 251. Rai S, Chandra SS, Smile SR (1998) A study of the risk of strangulation and obstruction in groin hernias. Aust N Z J Surg 68:650–654 252. Ralphs DN, Brain AJ, Grundy DJ, Hobsley M (1980) How accurately can direct and indirect inguinal hernias be distin- guished? Br Med J 280:1039–1040 253. Ramia JM, Pardo R, Cubo T, Padilla D, Herna´ndez-Calvo J (1999) Pneumomediastinum as a complication of extraperitoneal laparoscopic inguinal hernia repair. JSLS 3:233–234 254. Ramsay CR, Grant AM, Wallace SA, Garthwaite PH, Monk AF, Russell IT (2001) Statistical assessment of the learning curves of health technologies. Health Technol Assess 5:1–79 255. Ramyil VM, Ognonna BC, Iya D (1999) Patient acceptance of outpatient treatment for inguinal hernia in Jos, Nigeria. Cent Afr J Med 45:244–246 256. Read RC, Barone GW, Hauer-Jensen M, Yoder G (1993) Pro- peritoneal prosthetic placement through the groin. The anterior (Mahorner-Goss, Rives-Stoppa) approach. Surg Clin North Am 73:545–555 257. Reid I, Devlin HB (1994) Testicular atrophy as a consequence of inguinal hernia repair. Br J Surg 81:91–93 258. Rider MA, Baker DM, Locker A, Fawcett AN (1993) Return to work after inguinal hernia repair. Br J Surg 80:745–746 259. Ris HB, Aebersold P, Ku¨ pfer K, Stucki U, Stirnemann H, Doran J (1987) 10 years’ experience using a modified Shouldice sur- gical technic for inguinal hernia in adults. II. Which factors modify the recurrence of inguinal hernia? Chirurg 58:100–105 260. Robinson P, Hensor E, Lansdown MJ, Ambrose NS, Chapman AH (2006) Inguinofemoral hernia: accuracy of sonography in patients with indeterminate clinical features. AJR Am J Roent- genol 187:1168–1178 261. Robson AJ, Wallace CG, Sharma AK, Nixon SJ, Paterson- Brown S (2004) Effects of training and supervision on recur- rence rate after inguinal hernia repair. Br J Surg 91:774–777 262. Ruckley CV, Cuthbertson C, Fenwick N, Prescott RJ, Garraway WM (1978) Day care after operations for hernia or varicose veins: a controlled trial. Br J Surg 65:456–459 263. Rutkow IM (1998) Epidemiologic, economic, and sociologic aspects of hernia surgery in the United States in the 1990s. Surg Clin North Am 78:941–951; v–vi 264. Ryan JA Jr, Adye BA, Jolly PC, Mulroy MF 2nd (1984) Out- patient inguinal herniorrhaphy with both regional and local anesthesia. Am J Surg 148:313–316 265. Sakorafas GH, Halikias I, Nissotakis C, Kotsifopoulos N, Stavrou A, Antonopoulos C, Kassaras GA (2001) Open tension free repair of inguinal hernias; the Lichtenstein technique. BMC Surg 1:3 266. Salcedo-Wasicek MC, Thirlby RC (1995) Postoperative course after inguinal herniorrhaphy. A case–controlled comparison of patients receiving workers’ compensation vs patients with commercial insurance. Arch Surg 130:29–32 267. Sanabria A, Dom´ınguez LC, Valdivieso E, Go´ mez G (2007) Prophylactic antibiotics for mesh inguinal hernioplasty: a meta- analysis. Ann Surg 245:392–396 268. Sanchez-Manuel FJ, Seco-Gil JL (2004) Antibiotic prophylaxis for hernia repair. Cochrane Database Syst Rev 4:CD003769 269. Sandbichler P, Gstir H, Baumgartner C, Furtschegger A, Egender G, Steiner E (1994) Laparoscopic surgery of inguinal hernia by transperitoneal implantation of an artificial mesh. Technique and early results. Chirurg 65:64–67 270. Sanjay P, Harris D, Jones P, Woodward A (2006) Randomized controlled trial comparing prolene hernia system and lichten- stein method for inguinal hernia repair. ANZ J Surg 76:548–552 271. Schmedt CG, Leibl BJ, Bittner R (2002) Endoscopic inguinal hernia repair in comparison with Shouldice and Lichtenstein repair. A systematic review of randomized trials. Dig Surg 19:511–517 272. Schmedt CG, Sauerland S, Bittner R (2005) Comparison of endoscopic procedures vs Lichtenstein and other open mesh techniques for inguinal hernia repair: a meta-analysis of ran- domized controlled trials. Surg Endosc 19:188–199 273. Schmitz R, Shah S, Treckmann J, Schneider K (1997) Extra- peritoneal, ‘‘tension free’’ inguinal hernia repair with local anesthesia—a contribution to effectiveness and economy. Langenbecks Arch Chir Suppl Kongressbd 114:1135–1138 274. Schwetling R, Ba¨rlehner E (1998) Is there an indication for general perioperative antibiotic prophylaxis in laparoscopic plastic hernia repair with implantation of alloplastic tissue? Zentralbl Chir 123:193–195 275. Scott NW, McCormack K, Graham P, Go PM, Ross SJ, Grant AM (2002) Open mesh versus non-mesh for repair of femoral and inguinal hernia. Cochrane Database Syst Rev CD002197 276. Shaked A, Calderom I, Durst A (1991) Safety of surgical pro- cedures performed by residents. Arch Surg 126:559–560 277. Shulman AG, Amid PK, Lichtenstein IL (1995) A survey of non-expert surgeons using the open tension-free mesh patch repair for primary inguinal hernias. Int Surg 80:35–36 278. Simons MP, Obertop H (2001) Lichamelijk onderzoek geeft uitsluitsel over een mediale dan wel een laterale liesbreuk. In: van Everdingen JJE (ed) Medische misvattingen. Bohn Stafleu Van Loghum, Houten 279. Simons MP, Kleijnen J, van Geldere D, Hoitsma HF, Obertop H (1996) Role of the Shouldice technique in inguinal hernia repair: a systematic review of controlled trials and a meta-analysis. Br J Surg 83:734–738 280. Smietan´ ski M, Renke M, Bigda J, Smietan´ ska I, Rutkowski B, Witkowski P, Sledzin´ ski Z (2006) Management of inguinal hernia on peritoneal dialysis: an audit of current Polish practice and call for a standard. Int J Artif Organs 29:573–577 281. Smith AI, Royston CM, Sedman PC (1999) Stapled and non- stapled laparoscopic transabdominal preperitoneal (TAPP) inguinal hernia repair. A prospective randomized trial. Surg Endosc 13:804–806 282. Song D, Greilich NB, White PF, Watcha MF, Tongier WK (2000) Recovery profiles and costs of anesthesia for outpatient unilateral inguinal herniorrhaphy. Anesth Analg 91:876–881 283. Sorensen LT, Friis E, Jorgensen T, Vennits B, Andersen BR, Rasmussen GI, Kjaergaard J (2002) Smoking is a risk factor for recurrence of groin hernia. World J Surg 26:397–400 284. Sparkman RS (1962) Bilateral exploration in inguinal hernia in juvenile patients. Review and appraisal. Surgery 51:393–406 285. Stengel D, Bauwens K, Ekkernkamp A (2004) Recurrence risks in randomized trials of laparoscopic versus open inguinal hernia repair: to pool or not to pool (this is not the question). Langenbecks Arch Surg 389:492–498 286. Stoppa RE, Rives JL, Warlaumont CR, Palot JP, Verhaeghe PJ, Delattre JF (1984) The use of Dacron in the repair of hernias of the groin. Surg Clin North Am 64:269–285 287. Stranne J, Hugosson J, Iversen P, Morris T, Lodding P (2005) Inguinal hernia in stage M0 prostate cancer: a comparison of incidence in men treated with and without radical retropubic prostatectomy—an analysis of 1105 patients. Urology 65:847– 851 288. Stranne J, Hugosson J, Lodding P (2006) Post-radical retropubic prostatectomy inguinal hernia: an analysis of risk factors with special reference to preoperative inguinal hernia morbidity and pelvic lymph node dissection. J Urol 176:2072–2076 289. Stranne J, Hugosson J, Lodding P (2007) Inguinal hernia is a common complication in lower midline incision surgery. Hernia 11:247–252 290. Sultana A, Jagdish S, Pai D, Rajendiran KM (1999) Inguinal herniorrhaphy under local anaesthesia and spinal anaesthesia—a comparative study. J Indian Med Assoc 97:169–170, 175 291. Tamme C, Scheidbach H, Hampe C, Schneider C, Ko¨ ckerling F (2003) Totally extraperitoneal endoscopic inguinal hernia repair (TEP). Surg Endosc 17:190–195 292. Taylor EW, Dewar EP (1983) Early return to work after repair of a unilateral inguinal hernia. Br J Surg 70:599–600 293. Taylor SG, O’Dwyer PJ (1999) Chronic groin sepsis following tension-free inguinal hernioplasty. Br J Surg 86:562–565 294. Taylor EW, Byrne DJ, Leaper DJ, Karran SJ, Browne MK, Mitchell KJ (1997) Antibiotic prophylaxis and open groin hernia repair. World J Surg 21:811–814 295. Teasdale C, McCrum AM, Williams NB, Horton RE (1982) A randomised controlled trial to compare local with general anaesthesia for short-stay inguinal hernia repair. Ann R Coll Surg Engl 64:238–242 296. The MRC Laparoscopic Groin Hernia Trial Group (1999) Laparoscopic versus open repair of groin hernia: a randomised comparison. Lancet 354:185–190 297. Tobin GR, Clark S, Peacock EE Jr (1976) A neuromuscular basis for development of indirect inguinal hernia. Arch Surg 111:464–466 298. Tocchi A, Liotta G, Mazzoni G, Lepre L, Costa G, Maggiolini F, Miccini M (1998) Learning curve for ‘‘tension-free’’ reparation of inguinal hernia. G Chir 19:199–203 299. Truong S, Pfingsten FP, Dreuw B, Schumpelick V (1993) Value of sonography in diagnosis of uncertain lesions of the abdominal wall and inguinal region. Chirurg 64:468–475 300. Tschudi JF, Wagner M, Klaiber C, Brugger JJ, Frei E, Kra¨- henbu¨ hl L, Inderbitzi R, Boinski J, Hsu Schmitz SF, Hu¨ sler J (2001) Randomized controlled trial of laparoscopic transab- dominal preperitoneal hernioplasty vs Shouldice repair. Surg Endosc 15:1263–1266 301. Tucker JG, Wilson RA, Ramshaw BJ, Mason EM, Duncan TD, Lucas GW (1995) Laparoscopic herniorrhaphy: technical con- cerns in prevention of complications and early recurrence. Am Surg 61:36–39 302. Tverskoy M, Cozacov C, Ayache M, Bradley EL Jr, Kissin I (1990) Postoperative pain after inguinal herniorrhaphy with different types of anesthesia. Anesth Analg 70:29–35 303. Tzovaras G, Delikoukos S, Christodoulides G, Spyridakis M, Mantzos F, Tepetes K, Athanassiou E, Hatzitheofilou C (2007) The role of antibiotic prophylaxis in elective tension-free mesh inguinal hernia repair: results of a single-centre prospective randomised trial. Int J Clin Pract 61:236–239 304. Vale L, McCormack K, Scott N, Grant A (2000) Systematic review of the effectiveness and cost-effectiveness of laparo- scopic versus open repair of inguinal hernia. Health Services Research Unit, Health Economics Research Unit, University of Aberdeen 305. Vale L, Ludbrook A, Grant A (2003) Assessing the costs and consequences of laparoscopic vs. open methods of groin hernia repair: a systematic review. Surg Endosc 17:844–849 306. van den Berg JC, de Valois JC, Go PM, Rosenbusch G (1999) Detection of groin hernia with physical examination, ultrasound, and MRI compared with laparoscopic findings. Invest Radiol 34:739–743 307. van den Berg JC, de Valois JC, Go PM, Rosenbusch G (2000) Radiological anatomy of the groin region. Eur Radiol 10:661– 670 308. van Veen RN, van Wessem KJ, Halm JA, Simons MP, Plaisier PW, Jeekel J, Lange JF (2007) Patent processus vaginalis in the adult as a risk factor for the occurrence of indirect inguinal hernia. Surg Endosc 21:202–205 309. van Veen RN, Wijsmuller AR, Vrijland WW, Hop WC, Lange JF, Jeekel J (2007) Long-term follow-up of a randomized clin- ical trial of non-mesh versus mesh repair of primary inguinal hernia. Br J Surg 94:506–510 310. van Veen RN, Mahabier C, Dawson I, Hop WC, Kok NF, Lange JF, Jeekel J (2008) Spinal or local anesthesia in lichtenstein hernia repair: a randomized controlled trial. Ann Surg 247:428– 433 311. Velanovich V, Shadduck P, Khaitan L, Morton J, Maupin G, Traverso LW (2006) Analysis of the SAGES Outcomes Initia- tive groin hernia database. Surg Endosc 20:191–198 312. Voitk AJ (1998) The learning curve in laparoscopic inguinal hernia repair for the community general surgeon. Can J Surg 41:446–450 313. Wake BL, McCormack K, Fraser C, Vale L, Perez J, Grant AM (2005) Transabdominal pre-peritoneal (TAPP) vs totally extra- peritoneal (TEP) laparoscopic techniques for inguinal hernia repair. Cochrane Database Syst Rev CD004703 314. Wantz GE (1989) Giant prosthetic reinforcement of the visceral sac. Surg Gynecol Obstet 169:408–417 315. Wantz GE (1993) Testicular atrophy and chronic residual neu- ralgia as risks of inguinal hernioplasty. Surg Clin North Am 73:571–581 316. Wellwood J, Sculpher MJ, Stoker D, Nicholls GJ, Geddes C, Whitehead A, Singh R, Spiegelhalter D (1998) Randomised controlled trial of laparoscopic versus open mesh repair for inguinal hernia: outcome and cost. BMJ 317:103–110 317. Weyhe D, Winnemo¨ ller C, Hellwig A, Meurer K, Plugge H, Kasoly K, Laubenthal H, Bauer KH, Uhl W (2006) (section sign) 115 b SGB V threatens outpatient treatment for inguinal hernia. Analysis of outcome and economics. Chirurg 77:844– 855 318. Wijsmuller AR, van Veen RN, Bosch JL, Lange JF, Kleinren- sink GJ, Jeekel J, Lange JF (2007) Nerve management during open hernia repair. Br J Surg 94:17–22 319. Wilkiemeyer M, Pappas TN, Giobbie-Hurder A, Itani KM, Jonasson O, Neumayer LA (2005) Does resident post graduate year influence the outcomes of inguinal hernia repair? Ann Surg 241:879–882 320. Wilson MS, Irving SO, Iddon J, Deans GT, Brough WA (1998) A measurement of the ability to drive after different types of inguinal hernia repair. Surg Laparosc Endosc 8:384–387 321. Wright D, Paterson C, Scott N, Hair A, O’Dwyer PJ (2002) Five-year follow-up of patients undergoing laparoscopic or open groin hernia repair: a randomized controlled trial. Ann Surg 235:333–337 322. Yerdel MA, Akin EB, Dolalan S, Turkcapar AG, Pehlivan M, Gecim IE, Kuterdem E (2001) Effect of single-dose prophylactic ampicillin and sulbactam on wound infection after tension-free inguinal hernia repair with polypropylene mesh: the random- ized, double-blind, prospective trial. Ann Surg 233:26–33 323. Zieren J, Ku¨ pper F, Paul M, Neuss H, Mu¨ ller JM (2003) Inguinal hernia: obligatory indication for elective surgery? A prospective assessment of quality of life before and after plug and patch inguinal hernia repair. Langenbecks Arch Surg 387:417–420 324. Zollinger RM Jr (2003) Classification systems for groin hernias. Surg Clin North Am 83:1053–1063

### Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%84%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%83%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Цялостният риск от усложнения при херниите според различните проучвания варира между 15 и 28%. Едни от най-честите услож-нения са: Хематом - усложнение, което се получава по-често при отворе-ните техники (10,8%) в сравнение с ендоскопските (8,6%). Малките хематоми се третират консервативно, докато големите причиняващи болка и дискомфорт е необходимо да бъдат евакуирани под анестезия. Сером - по-често се наблюдава при ендоскопските методики (5,7%) за разлика от отворените техники (3,7%). Повечето сероми се излекуват спонтанно. Ранева инфекция - рискът при техниките с или без платно е еднакъв, като най-нисък е при ендоскопските техники. Ретенция на урината и увреждане на пикочния мехур - рискът от ретенция е най-нисък при операция под местна анестезия. Преди ендоскопските техники е задължително поставянето на уретрален катетър. Увреждането на пикочния мехур става най-често при отворените хернии когато не се взима под внимание възможността той да бъде част от херниалното съдържимо. При ендоскопските процедури това е изключително рядко усложнение (0,2%). Исхемичен орхит, атрофия на тестиса и увреда на d.deferens. Този тип усложнения се наблюдават при всички видове техники, като няма забележима разлика при коя техника са повече. За избягаването на тези усложнения трябва да се извършва финна дисекция, да няма груби намеси при дисекцията на херниалния сак. Затварянето на вътрешния отвор да не е прекалено стегнато. Увреждане на черва - това е рядко срещано увреждане (0,2%) като се среща при всички техники особенно при заклещени хернии. За избягването му е препоръчително избягването на ендоскопски техники след предишни коремни операции, след лъчелечение. При ендоскопските техники са възможни и сраствания между платното и червата при неправилно затворен перитонеум. Много рядко се срещат и хернии на мястото на порта. Разместване на платното - може да мигрира към тънки черва, пикочен мехур, скротум, преперитонелно пространство, феморална вена. За избягване на този тип усложнение трябва да се обръща внимание на начина на фиксиране на платното. Специфични ендоскопски увреждания - много рядко срещани в различните проучванич но такива са: пневмомедиастинум, пневмоторакс, хиперкапния. Увреждане на кръвоносни съдове - среща се при отворените техники като най-голям е процентът при метода на McVay. При ендоскопските техники за избягването на това усложнение е препоръчително отвореният способ на поставяне на първият троакар. Хронична болка - рискът от хронична болка намалява с възрастта. Рискът е много нисък и при ендоскопските техники. Намирането на всички ингвинални нерви и запазването им намалява рискът от хронична следоперативна болка. Смъртност - рискът е много по-висок при възрастни пациенти оперирани по спешност. Според проучвания около 7% е смъртността при тези операции.

### Коя техника дава по-бързо възстановяване?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%be-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%8f%d0%b2/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Коя техника дава по-бързо възстановяване? Ендоскопските техники са препоръчителни поради по-бързото постоперативното възстановяване. При тях пациентът по-бързо се връща към нормалните си дейности и работа. Пациентът се възстановява средно с 4 дни по рано след пластика с платно за разлика от конвенционалната операция и със 7 дни по рано при ендоскопските за разлика от отворените методи. Възстановяването на пациента се измерва с въпросници. Грижи след изписване. Препоръчително е да не се поставя лимит върху пациентите и те да бъдат свободни да “вършат това което чувстват, че могат”. Възможно е ограничаването на много тежките упражнения за 2-3 седмици. Следоперативен контрол на болката - препоръчителна е локалната инфилтрация на раната следоперативно, защото това намалява употребата на аналгетици и осигурява по-добър контрол на болката.

### Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d0%b5-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%be%d0%b1%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Кривата на обучение при ендоскопските методики особенно TEP е по-продължителна от тези при Lichtenstein и варира между 50 и 100 операции, като особено критични са първите 30. За ендоскопските техники особено важен е подборът на пациенти и квалификацията за намаляване на рисковете и усложненията в периода на обучение. Специализираните центрове дават по-добри резултати от общо хирургичните отделения особенно при ендоскопските техники. Според EHS ендоскопски техники могат да се извършват и от хирурзи с по-малък опит, но при адекватно наставление. Всички общи хирурзи трябва отлично да познават анатомията на ингвиналната област, както и да съумяват да лекуват всички усложнения последвали оперативното лечение. Анестезия - препоръчително е употребата на местна анестезия при отворените техники за всички възрастови групи при едностранните хернии. Венозната анестезия с употребата на местна също е добър метод на избор. Избягването на спинална анестезия е препоръчително. Местната анестезия е с нисък процент риск за смъртност при спешно и планово лечение.

### Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика?
URL: https://rossentushev.com/%d0%bd%d0%b5%d0%be%d0%b1%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d1%80%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? При оперативното лечение без платно употребата на антибиотици не намалява риска от инфекция на раната. При употребата на платно при групата пациенти с нисък риск употребата на антибиотици не намалява риска от инфекция на раната. При ендоскопските методи на лечение няма индикации за антибиотична профилактика. При пациенти с рецидив, продължителна оперативна намеса, инкарцерация, използването на дренажи, и при имунокомпрометирани пациенти е показана антибиотичната профилактика.

### Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия – безопасно ли е, и по-евтино ли е?
URL: https://rossentushev.com/%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%b8%d0%b7/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Хирургичното лечение е по-безопасно, ефикасно и евтино в условията на еднодневна хирургия, дори и при възрастни пациенти и такива с ASA III/IV. Препоръчително е лечение в такъв тип структури отколкото пациентите да бъдат хоспитализирани, което крие своите допълнителни рискове.

### Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d0%b2-%d1%82%d0%b8%d0%bf-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%85%d0%be%d0%b4%d1%8f%d1%89-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%81/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Подходящо е използването на tension free техника (без напрежение) с употребата на синтетични нерезорбируеми платна. Възможна е и употребата на комбинирано платно (с резорбируема компонента). Няма яснота според EHS какви са параметрите на най-доброто платно. Използването на платна крие и своите рискове, болка, инфекция, свиване, ерозия, разместване. Засега няма категорично и достатъчно обективно становище за причинена сексулна дисфункция при използването на различни платна и техники.

### Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Всички мъже над 30 год. с оплаквания трябва да бъдат оперирани като се препоръчва използването на техника с платно. Ако се избира метод без платно препоръчително е да бъде метода на Schouldice. Метода на Lichtenstein и ендоскопските техники са най-добрите за едностранната херния, но зависят от опита на хирурга. За рецидивна херния след отворен метод се препоръчва ендоскопско лечение. За едноактно лечение на двустранна херния най-добрият метод е ендоскопското лечение. Когато пациентът има хронична болка и дискомфорт в слабинната област се препоръчва ендоскопско лечение. Употребата на леките с големи пори платна при отворените техники намаляват следоперативния дискомфорт. За големите скротални нерепонибилни хернии когато не е възможна обща анестезия се препоръчва метода на Lichtenstein. Отвореното оперативно лечение при възрастни се състои от три важни елемента: Дисекция на херниалния сак от кордона. Редукция на съдържимото на херниалния сак и редукция на сака. Възстановаване на фасциалния дефект на задната стена на ингвиналния канал. При отворените методи слабинна херния при жените има по висок риск от рецидив спрямо тези при мъжете. При жените трябва винаги да се отдиференцира феморалната херния. Препоръчително е извършването на ендоскопска техника. Слабинна херния при млади мъже 18-30 год. Препоръчително е да се използват методи с платно. При методи без платно близо 5% от херниите рецидивират.

### Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания?
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d1%81%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%85/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Дигнозата се поставя чрез физикален преглед със специфичност близо 93%. Важно е отдиферницирането при физикалния преглед на феморалната херния от ингвиналната а не на директна от индиректна слабинна херния. Сред апаратните изследвания няма такова което да бъде избрано за златен стандарт. Може да се проведадат ултразвуково изследване, КАТ, магнитен резонанс и херниография. Диференциалната диагноза на слабинната херния се прави с рецидивна херния, феморална херния, следоперативна херния, лимфаденит, аневризма, варици, кожни тумори, ендометриоза, генитални тумори, аддукторен тендинит, остеит на пубисната кост, ирадииращи болки. Класификация на слабинната херния: съществуват множество класификации на херния, но EHS препоръчва класифицирането на латерална, медиална и феморална, както и първична или рецидивна.

### Интервю с д-р Росен Тушев – ръководител на „Вита Херния Център”
URL: https://rossentushev.com/%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8e-%d1%81-%d0%b4-%d1%80-%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d1%82%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-2/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Тушев, какво представлява хернията и кога се появява тя? Хернията е социално значимо заболяване, което се среща при около 2 % от хората навсякъде по света. Тя най-общо представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулната или съединителнотъканната обвивка. Най-чести са херниите на предната коремна стена. Поради вродена или придобита локална слабост в коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, може да излезе навън. Какви са различните видове хернии и къде се появяват? Херниите са различни видове, в зависимост от анатомичната област, в която се появяват. Когато тя се появява в междупрешленното пространство на гръбначния стълб, говорим за дискова херния, съответно на диафрагмата – диафрагмална, хиатална херния, на коремната стена или в отвори на коремната кухина. Често срещана е пъпната херния. По местата, където е имало предишна операция, наблюдаваме следоперативна херния. През последните години се дефинира и т.нар. „спортна” херния, която е специфично заболяване при активните спортисти. Могат ли травмите да бъдат причина за проблема? Много рядко. Основната причина винаги е в съединителната тъкан. Когато тя е хабитуално не добре структурирана, се разкъсва под напора на вътрекоремното налягане. Под въздействието на това налягане органите започват да си “пробиват” път и често излизат непосредствено под кожата. Херния може да се появи в резултат на вроден дефект, а причината за пъпната най-често е затлъстяването, а в някои случаи и бременността. В тези случаи е достатъчно само едно рязко движение, като вдигане на чанта например, за да се появи херния. А тази, която се появява на гръбнака, почти сто процента е следствие от травма. Какво е лечението на хернията и възможно ли е тя да изчезне от само себе си? За съжаление това не е възможно. Веднъж възникнал, отворът в коремната стена не може да заздравее спонтанно или да бъде лекуван консервативно с лекарства и др. Много често в ранния си стадий хернията може да остане незабележима, да не досажда и да остане така години наред. При такива случаи, обаче, винаги има опасност от усложнения. Рискът да се прояви в най-тежката си форма винаги съществува. Достатъчно е да се направи една грешна стъпка (тежка физическа работа, вдигане на тежести) и хернията ще се появи. Лечението в този етап може да е само радикално. Каква операция да изберем при херния на коремната стена - традиционна операция или лапароскопия? Изборът на конкретно оперативно лечение на хернията зависи от множество фактори и най-вече от индивидуалното състояние на пациента и опита на хирурга. Все пак двата вида операция могат да се диференцират по няколко признака. При конвенционалната (традиционната) операция посредством разрез и използване на собствени тъкани, херниалният сак се отваря и херниалното съдържимо се прибира, като след премахването на сака се прави херниопластика. При този метод се получава напрежение на тъканите в областта, съпроводено с дискомфорт, болка и по-дълъг период на възстановяване (4-6 седмици). Има и голям процент рецидиви (15-30%). Съществуват редица модификации на херниопластиката, с имплантация на протеза (платно), известни като техники без напрежение на тъканите, при които рецидивите са под 3%. При лапароскопията с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видео контрол се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак. Поставя се полипропиленова протеза от вътрешната страна на коремната стена. Лапароскопията дава възможност още за визуализиране на недиагностицирани хернии. Този метод е изключително подходящ също така при двустранна и рецидивна херния, като вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното. Следоперативната болка е по-слаба и пациентът се възстановява значително по-бързо (5-7 дни). Всичко това благоприятства по-бързото връщане към обичайната активност. Какви методи за лечение на хернията предлага „Вита Херния Център” и какво бихте посъветвали всички пациенти, които страдат от това заболяване? Опитът ми като специалист през годините показва, че старите „стандартни” операции не винаги са толкова ефективни за лечението на една херния. Затова във „Вита Херния Център” експертно прилагаме въведените стандарти на Европейската Херния Асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член съм. Наред с конвенционалните оперативни техники, прилагаме в пълен обем и лапароскопските (безкръвни) методи. Макар че има различни видове хернии и различни методики за възстановяване на коремната стена, при всеки конкретен случай ние използваме най-подходящия метод с цел снижаване до минимум процента на рецидивите. Съветът ми към всички, които страдат от херния или пък имат непотвърдени подозрения за съществуването на такава, да посетят херния специалист и да вземат мерки възможно най-бързо. В тази връзка в болница „Вита”регулярно организираме безплатни прегледи за пациенти с херния. Онези от Вас, които се интересуват, могат да следят новините на уебсайта на болницата www.vita.bg, за да се осведомят относно предстоящите прегледи. Колкото по-рано се диагностицира хернията, толкова по-леко и без усложнения преминава нейното лечение, което е единствено и само оперативно.

### Рак на дебелото черво – как да познаем, че може да имаме проблем?
URL: https://rossentushev.com/%d1%80%d0%b0%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b5%d0%bc-2/
Обновено: 2026-02-03

д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение на МБАЛ „Вита” и д-р Владислав Янков – специалист по коло-ректална хирургия и онкология в МБАЛ „Вита” д-р Тушев, какво представлява ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той? Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, произхождащ от лигавицата и нарастващ в повечето случаи към вътрешността на червото. Това довежда до стеснение, кървене и запушване. Най-често туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. В хода на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др. Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем? Има ли рискови групи за това заболяване? За съжаление първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични - коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло. Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки. Рискови фактори са: възраст над 60 г., наличието на близки роднини (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря), починали или лекувани от рак на дебелото или правото черво, вродени и генетично предавани заболявания - фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен коло-ректален рак, хронични възпалителни заболявания - улцеро-хеморагичен колит, болест на Крон и др. Аденомите на дебелото черво също се приемат за преканцероза, като рискът нараства с възрастта, броя и размера им. Рискови фактори също са и лекувани в миналото рак на дебелото или правото черво, лимфом, ендометриален рак, рак на тестиса, както и провеждана в миналото лъчетерапия, диабет. По какъв начин се диагностицира ракът на дебелото черво? Златен стандарт в наши дни е фиброколоноскопията - миниинвазивен ендоскопски метод, позволяващ директен оглед на цялото дебело черво, който дава възможност за селективна биопсия. Неинвазивен метод е виртуалната колоноскопия, която представлява дигитална 3D реконструкция, като опция на съвременната комппютърна аксиална томография - КАТ. Но при това изследване биопсията е невъзможна, а и цената му е по-висока. Относно по-старите методи, като иригографията, мисля, че няма място в съвременната диагностика на коло-ректалния рак. Д-р Янков, какви са познатите методи за лечение? Съвременното лечение на коло-ректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля. При начални и добре диференцирани карциноми е възможно миниинвазивно ендоскопско отстраняване чрез фиброколоноскопия или трансанална ексцизия. В болшинството от случаите ракът е в по-напреднал стадий и е необходимо оперативно отстраняване на част от дебелото или правото черво заедно с лимфните възли. Понякога се налага изрязване и на част от други органи - тънко черво, коремна стена, пикочен мехур, яйчници, матка, простата, черен дроб и др. През последните 20 г. навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи. Извършването на онкологично адекватна операция при рак на дебелото или правото черво с конвенционален (отворен) достъп предполага отваряне на целия корем, екартиране на коремните органи, излагането им на външната среда, както и повишен риск от бактериално замърсяване. Освен значителната болка и дискомфорт в следоперативния период, конвенционалните методи са свързани и с по-голям риск от настъпване на типични усложнения - сраствания и чревна непроходимост, гнойно възпаление на оперативната рана, следоперативни хернии, пареза на червата и тромбоемболични усложнения, поради продължителното залежаване. След лапароскопска операция болката е незначителна и в повечето случаи пациентите се раздвижват часове след операцията, възстановяват се за броени дни и могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот. Оперативното лечение дава ли гаранция за излекуване на заболяването? Понятието „гаранция" е абсолютно неприемливо в онкологията. Правилното лечение, извършено от квалифицирани специалисти, дава максимален шанс за излекуване. Извършването на онкологични операции изисква определена специализация и е натоварено с голяма отговорност. Важно е да се отбележи, че първата операция за рак на дебелото и правото черво е решаваща за изхода от лечението. Рискът за поява на рецидив в най-голяма степен се определя от възможностите и онкологичната квалификация на хирурга, извършил първата операция. Прогнозата за пациенти с рецидивни тумори е изключително неблагоприятна. В напредналите стадии излекуване не може да се постигне. В тези случаи целта на лечението е повишаване качеството на живота и максималното му удължаване. Съществува ли превенция чрез профилактика или по друг начин? Какво бихте посъветвали пациентите? Препоръчват се различни диетични режими с намаляване на мазнините и прием преимуществено на целулозни храни, разнообразно и балансирано хранене, но реална превенция на този етап не съществува. При пациентите с доказани вродени заболявания, като гореописаните - фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен коло-ректален рак, се препоръчва превантивно отстраняване на цялото дебело черво и ректума още при поставяне на диагнозата. В случаите с улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се извършва ежегодно фиброколоноскопия в хода на лечението. Останалите пациенти, особено тези над 55-60 г., бих посъветвал да се подложат на това изследване, даже и без да имат оплаквания. При установена нормална находка нова колоноскопия се извършва чак след 4-5 години. Единичните полипи се отстраняват по време на самото изследване, а контролна колоноскопия трябва да бъде направена 2 години по-късно. Цели се диагностициране на коло-ректалния рак в ранен стадий, когато лечението дава най-благоприятна прогноза. Скрининговата програма за коло-ректален рак, която се провежда в момента в България, е базирана на така наречения хемокулт тест, с който се изследва наличието на минимални количества кръв в изпражненията. Този метод е слабочувствителен и дава твърде много фалшивонегативни разултати. Не бихме посъветвали никого да се доверява и успокоява от негативен резултат, даже при екзактно изпълнен хемокулт тест.

### Какво трябва да знаем за хернията? (Интервю с д-р Росен Тушев, ръководител на „Вита Херния Център”)
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%b7%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

1. Д-р Тушев, какво представлява хернията и кога трябва да бъде оперирана? На първо място бих искал да отбележа, че хернията е социално значимо заболяване, което се среща при около 2% от хората навсякъде по света. Статистически над 20% от слабинните хернии са двустранни. Най-честите хернии са коремните хернии. Те представляват слабост (отвор) на коремната стена, през който излизат коремни органи (черва, було, апендикс, яйчник, матка, пикочен мехур). Веднъж възникнал, отворът в коремната стена не може да заздравее спонтанно или да бъде лекуван консервативно с лекарства и др. Херниите прогресират, като дефектът се уголемява. Нараства и опасността от „заклещване". Това се придружава със силна болка и застрашава пациента с различни усложнения. Единственият начин да се спре нарастването на хернията е да бъде възстановена хирургично целостта на коремната стена. Съществуват различни методи за операция, като значително варират резултатите от тяхното приложение. Правилният конкретен избор на оперативно възстановяване зависи изключително много от опита, знанията и уменията на хирурга. Без лечение, увеличаването на херниите постоянно прогресира до значителни размери. В началото създава дискомфорт и с нарастването си може да влоши качеството на живот. Златното правило гласи: „Хернията се оперира, когато се диагностицира!". 2. Какви методи за лечение на хернията предлага „Вита Херния Център"? Опитът ми като специалист през годините показва, че старите „стандартни" операции невинаги са толкова ефективни за лечението на една херния. Рецидивите достигат до 10-15%. Затова във „Вита Херния Център" експертно прилагаме въведените стандарти на Европейската херния асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член съм. Наред с конвенционалните оперативни техники, прилагаме в пълен обем и лапароскопските (безкръвни) методи. Макар че има различни видове хернии и различни методики за възстановяване на коремната стена, при всеки конкретен случай ние използваме най-подходящия метод с цел снижаване до минимум процента на рецидивите. 3. Може ли хернията да се „прибере" сама? Когато дефектът е малък, в покой херниите могат спонтанно да се приберат. При големите хернии това не е възможно и се рискува освен „заклещването" им, при травма в дадената област да се увредят намиращите се в херниялния сак органи – усложнения, протичащи с драматична клинична картина. 4. Защо се заклещва хернията? Херниите се „заклещват" при рязко повишаване на вътрекоремното налягане, което избутва коремните органи навън през херниялния отвор. Предразполагащи фактори за това са запек, продължителна кашлица, бурен смях и др. 5. С каква анестезия се прави операцията за херния? Видът на анестезията се определя индивидуално в зависимост от вида на хернията и оперативния метод. При конвенционална операция за слабинна херния се прилага спинална анестезия, при която пациентът се обезчувствява от кръста надолу и е в съзнание. Обща анестезия се прилага при всички пъпни, следоперативни и други големи хернии и във всички случаи на лапароскопска операция. 6. Какъв е възстановителният период след операция на херния? Кога пациентът може да се върне на работа? При лапароскопска операция пълното възстановяване настъпва в период от 5-7 дни, а при конвенционалната – 10-15 дни. Съответно това е и срокът, след който пациентът може да се върне на работа. Разбира се, ако работата му е свързана с извършването на тежък физически труд, препоръчително е този период да бъде удължен. 7. Какви са възможните усложнения при херниотомията и с каква честота се наблюдават те? Честотата на усложненията, както на тези по време на операция, така и на ранните и късните следоперативни усложнения, корелират с възможностите и опита на хирурга, а така също и на метода. По време на операция може да настъпи кървене или увреда на орган, намиращ се в сака на хернията. Следоперативните усложнения са кървене, образуване на сероми, инфекция на оперативната рана. Всички тези усложнения са сведени до минимум, а някои като инфекция на раната са практически невъзможни при лапароскопските методи. За това съветът ми е да не ходите просто при хирург или „светило", когато имате съмнение за херния или имате такава, а да търсите херния специалист. 8. Доколко ефективни са коланите, придържащи коремната стена, при вече образувана херния? Единственият случай, когато бих препоръчал носенето на колан, е, когато пациентът има абсолютни противопоказания за хирургично лечение. Във всички други случаи коланите вредят, травмират тъканите в областта на хернията и водят до много трудно и рисково оперативно лечение впоследствие.

### Спортна херния – как да я разпознаем и какво да правим?
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%8f-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение в МБАЛ „Вита” и ръководител на „Вита Херния Център” Д-р Тушев, какво представлява „спортната херния”? Като „спортна херния” се класифицират различни по вид разкъсвания на мускули и сухожилни разтеглици в слабинната област. Тя често възниква по време на спортове, които изискват резки промени на посоката или извиващи движения на краката с максимално натоварване. Състоянието е относително рядко и характерно за активните спортисти. То е описано за първи път през 1980 г. oт лондонския хирург Джери Гилмор (Jerry Gilmore), който разработва оперативна техника за лечението му и носи неговото име. Формално погледнато в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране и по тази причина диагностицирането му се оказва трудно за много колеги. Увреждането засяга слабинната област. С течение на времето „спортната херния” може да доведе до появата на истинска слабинна херния. Кои групи хора биват най-често засегнати от „спортна херния”? Най-често „спортната херния” се наблюдава при футболисти, хокеисти и ръгбисти, като може да се развие както при любители-спортисти, така и при професионални атлети, занимаващи се с енергични спортове. Как да разберем, че може би страдаме от „спортна херния”? Какви са симптомите? Симптомите на спортната херния са свързани с появата на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено ирадиира към аддукторите и тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация на болката. След спортуване обикновено засегнатият усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кашляне, кихане или спортна дейност, могат да провокират появата на болка. С времето оплакванията прогресивно се увеличават. Как се диагностицира заболяването? Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. При съмнение за наличие на „спортна херния” препоръчваме извършването на магнитно-резонансна томография за доказване или отхвърляне на диагнозата. Без лечение, тази травма може да доведе до хронична болка, която възпрепятства спортната активност. За по-напредналите и тежки форми на „спортна херния” е необходимо хирургично лечение. Какви са методите за лечение? Консервативното лечение е свързано със стабилизиране и подсилване на мускулатурата в коремната и тазовата област. Налага се покой за 6-8 седмици. Това може да позволи продължаване на активната спортна дейност за кратък период, но не е дефинитивно решение на проблема. В крайна сметка обикновено настъпва момент, в който засегнатият не може да продължи да спортува активно, тъй като физическият му капацитет значително намалява, и се налага хирургично лечение с корекция на увреждането. Какви са предимствата на лапароскопската операция пред конвенционалната (отворената)? Оперативната корекция на „спортните хернии” е свързана с извършване на хирургични реконструкции, подобни на тези при слабинните хернии. Лапароскопската (безкръвна) техника на опериране има преимущество спрямо конвенционалната поради редица предимства, най-важното сред които е, че пластиката се извършва двустранно с една операция. По литературни данни успеваемостта на лапароскопската операция е над 74%. Затова във „Вита Херния Център“ прилагаме в пълен обем лапароскопските методи, следвайки въведените стандарти на Европейската херния асоциация (European Hernia Society – EHS), чийто член съм аз. Лапароскопският метод на опериране дава възможност за по-бързото, безболезнено и лесно възстановяване на пациентите при минимална болка и травмиране и отличен козметичен резултат. Извършвали сме този вид операция върху десетки професионални спортисти и резултатът наистина е страхотен – те се чувстват отлично и буквално за няколко седмици отново са във форма.

### Eвропейско ръководство по бариатрична хирургия
URL: https://rossentushev.com/e%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd/
Обновено: 2026-02-03

Въведение Терминът "globesity" описва в световен мащаб епидемията от глобално затлъстпване, която в момента засяга както развитите, така и развиващите се страни. През 2008 г., по данни на Световната здравна организация (WHO), 1,4 милиарда възрастни над 20-годишна възраст са били с наднормено тегло при наличието на около 500 милиона възрастни в целия свят, които са със затлъстяване (над 200 милиона мъже и близо 300 милиона жени). В периода 2009-2010 г. в САЩ затлъстяването е 35,5% сред мъжете и 35,8% сред жените, а при децата и подрастващите - 16,9%. Затлъстяването се е утроило от 1980 г. насам в много страни от Европейския регион, като наднорменото тегло и затлъстяването засягат 50% от населението в по-голямата част от европейските страни. Установено е, че 60% от населението на света, т.е. 3,3 млрд. души, биха могли да бъдат с наднормено тегло (2,2 млрд.) или със затлъстяване (1.1 млрд. евро) до 2030 г., ако последните тенденции продължат да се развиват. Въпреки че наднорменото тегло се счита за петия водещ риск за смъртност в световен мащаб според СЗО, овладяването му се оказва неуспешно при наличието на епидемия от затлъстяване при над 40 милиона деца под 5-годишна възраст през 2010 г. Освен тов, тежката форма на затлъстяване (т.е. ИТМ> 35 кг/м 2) представлява един бързо разрастващ се сегмент на епидемията с изключително отрицателни ефекти върху здравето. В допълнение към това затлъстяването не само засяга непропорционално онези части от населението в неравностойно положение, но тези групи изпитват и най-голямо увеличение в разпространението на затлъстяването като съотнешение. Лицата в САЩ с ИТМ> 35 кг/м 2 представляват 15% от възрастното население. Наднорменото тегло драстично повишава риска от развитие на редица незаразни заболявания, като диабет, хипертония, инсулт, дислипидемия, сънна апнея, рак, неалкохолен стеатохепатит и други тежки придружаващи заболявания. СЗО подчертава, че 44% от случаите на захарен диабет тип 2 (T2DM), 23% от сърдечно-съдовите заболявания и около 7-41% от някои ракови заболявания се дължат на наднормено тегло и затлъстяването. В по-голямата част от европейските страни наднорменото тегло и затлъстяването са отговорни за около 80% от случаите на диабет тип 2, 35% от исхемична болест на сърцето и 55% от хипертонична болест сред възрастните. В допълнение към това редица инвалидизиращи заболявания като остеоартрит, дихателни затруднения, заболявания на жлъчния мехур, безплодие и психосоциални проблеми, които водят до намаляване на продължителността на живота, качеството на живот и инвалидност, костват много средства на обществото, тъй като водят до отсъствие от работа и активно използване на здравните ресурси. Нещо повече - продължителността на живота на тежко затлъстелите лица е намаляла с около 5-20 години в зависимост от пол, възраст и раса. Днес около 65% от населението на света живее в страни, където наднорменото тегло и затлъстяванетоубиват повече хора, отколкото поднорменото тегло. СЗО подчертава, че затлъстяването е отговорно за 10-13% от смъртните случаи в различни части на света. Систематичният анализ с обобщени данни от 19 проучвания по възраст, физическата активност, консумацията на алкохол, образование и семейно положение, включващ 1460000 бели възрастни и над 160 000 смъртни случаи, показва, че общо за мъжетеи жените с всеки 5 единици увеличение на ИТМ, нарастваи рискът от смърт с 31%. Скорошен мета анализ, фокусиран върху общата смъртност, включвайки близо 3 милиона души (и 270 000 смъртни случая),показва, че в сравнение с нормалното тегло, всички степени на затлъстяване (т.е. ИТМ > 30кг/м 2) и степен 2 и 3 на затлъстяване (т.е. ИТМ 35-40 кг/м 2 и съответно > 40 кг/м 2) са свързани със значително по-висока смъртност. Бариатричната хирургия се е доказала като най-ефективният метод за лечение на тежко затлъстелите пациенти, с последните дългосрочни проучвания, които предоставят доказателства за значително намаляване на смъртността при пациенти, подложили се набариатрична хирургия, намален риск от развитие на нови придружаващи заболявания, както и намаляване преките разходи за здравеопазване. Показания за бариатрична хирургия Пациенти във възрастова група 18-60 г.: 1. СИТМ ≥ 40 кг/м 2 2. СИТМ 35–40 кг/м 2 с придружаващи заболявания, които биха се повлияли добре от хирургична намеса 3. ИТМ критерият може да бъде текущият ИТМ или предишен максимален ИТМ за тази степен. Имайте предвид, че: a) Загубата на тегло в резултат на интензивно лечение преди операцията (пациенти, които достигат телесно тегло под необходимия ИТМ за операция), не е противопоказание за планираната бариатричнаоперация. b) Бариатричната хирургия е показана при пациенти, които постигат значителна загуба на тегло по време на консервативната програма за лечение, но са започнали да наддават отново, дори и ако минимумът ИТМ, който се изисква за операцията, не е достигнат. За да се считат за подходящи за операция, пациентите трябва да са се провалили в опитите да отслабнат или да поддържат дългосрочна загуба на тегло, въпреки подходящата хирургична и/или нехирургичнамедицинска терапия. c) Трябва да се обмисли намаляване на прага на ИТМс 2,5 за физически лица от азиатския генетичен фон и да се вземе предвид балансът между генетични и екологични/диетични фактори. Преценката се прави следпроведени медицински прегледи. Бариатричната хирургия и диабет тип 2 Диабетът от 2-ри тип може да се разглежда като обратимо заболяване. Бариатричната хирургия доказано благоприятства ремисията на диабет тип 2. Операцията допринася за подобряване функцията на бета-клетките при пациенти с ИТМ>35кг/м2. Операцият при диабет тип 2 може да се счита за ефективна, когато: – Следоперативната инсулинова доза спадне с 25% – Дозата на антидиабетичните лекарства след операцията спадне с 50% –Наблчдава се следоперативно намаляване на HbA1c>0.5% в рамките на 3 месеца, или достигане <7.0%. –Пациенти с ИТМ ≥ 30 и <35 кг/м 2 с диабет тип 2 могат да се считат за показани за бариатричнахирургия на индивидуална основа, като има доказателства на базата на данни, посочващи ползите отбариатричната хирургия по отношение на ремисията или подобрението при тези пациенти. Въпреки това,все още няма достатъчно голям брой данни с доказателствена стойност в подкрепа на дългосрочнатаполза, особено когато става въпрос за самостоятелно хирургично лечение на пациенти с гликемия, дислипидемия и/или други метаболитни заболявания. Бариатрична хирургия при деца/подрастващи Бариатричната хирургия при подрастващи и деца е препоръчително да се прилага само в центрове с богат опит в този тип лечение, които са в състояние да предложат истински мултидисциплинарен подход, който включва педиатрични грижи, свързани с операцията, диететика и психологическигрижи. При подрастващи с тежка форма на затлъстяване може да се прибегне към бариатрична хирургия в следните случаи: 1. ИТМ > 40 кг/м 2 и поне едно придружаващо заболяване 2. Прекарани поне 6 месеца в опити за намаляване на теглото в специализиран център. 3. Матуритет в скелетното развитие 4. Способност на пациента да се ангажира с цялостната медицинска и психологическа оценка преди и след операция. 5. Способност на пациента да се ангажира със следоперативната мултидисциплинарна терапевтична програма 6. Достъп до хирургично звено със специализирани педиатрични грижи Бариатрична хирургия при лица над 60-годишна възраст Трябва да има доказателства за благоприятния изход от операцията и ползите от нея при пациенти в напреднала възраст, преди да бъде планирана операция. При тези пациенти основната цел на операцията е да се подобри качеството на живот, въпреки че е малко вероятно да се увеличи продължителността на живота. Контраиндикации за бариатрична хирургия 1. Липса на полагани медицински грижи 2. Невъзможност от страна на пациента за следване на медицински предписания за продължителен период от време 3. Нестабилизирани психотични разстройства, тежка депресия, личностни и хранителни разстройства 4. Алкохолна или наркотична зависимост 5. Заболявания, застрашаващи живота в краткосрочен план 6. Пациенти, които не са в състояние да се грижат сами за себе си и нямат в дългосрочен план семейство или социална подкрепа, която ще гарантира необходимите грижи Специфични изключения за бариатрична хирургия в лечението на диабет тип 2 1. Вторичен диабет 2. Позитивни антитела (анти-GAD или анти-ICA) или C-пептид <1 нг/мл Предоперативен преглед и изследвания Решението да се предложи операция трябва да бъде предшествано от цялостна интердисциплинарна оценка. Основният екип, който предоставя тази оценка, трябва в оптималния си вариант да се състои от следните специалисти с опит в борбата със затлъстяването и бариатричната хирургия: – лекар-терапевт – хирург – анестезиолог – психолог или психиатър – нутриционист или диетолог – социален работник Пациентите, на които им предстои бариатрична операция, преминават през рутинни предоперативни изследвания, характерни за всички големи коремни операции. Предоперативната подготовка включва оценка на общото здравословно състояние и хранителния режим, както следва: – разясняване на промените в диетата, които ще настъпят след операцията – оптимизиране лечението на придружаващите заболявания с цел да се минимизират рисковете от оперативната процедура – оценка на мотивацията и желанието на пациента да спазва следоперативния план – оценка на информираността на пациента относно ползите, последствията и рисковете на хирургичните възможности, както и необходимостта от доживотни периодични прегледи – оценка на разбирането от страна на пациента на потенциалните (ограничени) резултати от операцията – гарантиране, че пациентът може да даде наистина информирано съгласие относно рисковете, които крие операцията, и приемане на промяна в начина си на живот, включително промени в поведението и спазване на рутинните прегледи след това. В допълнение към рутинните предоперативни изследвания, както за всяка друга голяма коремна операция, пациентът трябва да се подложи на допълнителни изследвания (в зависимост от планираната бариатрична процедура и клиничния статус на пациента): – синдром на сънната апнея и белодробна функция – метаболитни и ендокринни нарушения, липиди, TSH и др. – гастро-езофагиални нарушения – костна плътност – телесен състав - разход на енергия в покой Общ преглед на хирургичните методи През последните няколко години беше постигнато по-добро разбиране на съществените метаболитни промени, провокирани от различни хирургични интервенции в храносмилателния тракт. Ето защо предишното класиране на операциите спрямо тяхното влияние върху приема на храна, предопределен чрез ограничаване на капацитета на стомаха, ограничаване на абсорбцията на хранителни вещества или комбинирани процедури, не отразява адекватно сегашното ниво на знания за ранните и независещи от теглото метаболитни ефекти от тези операции. В днешно време повечето стандартни бариатрични хирургични интервенции са известни като метаболитни операции. В центъра на вниманието, когато се лекуват пациенти с наднормено тегло, е постепенното преминаване от основната цел на загуба на тегло към метаболитните ефекти от операциите. Стандартните бариатрични и метаболитни процедури са: – поставяне на регулируем стомашен пръстен (AGB) – ръкавна гастректомия, – стомашен байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия) – билиопанкреатичен байпас (BPD) – билиопанкреатичен байпас с дуоденален суич (BPD-DS) Разбира се, съществуват и по-нови процедури, но за тях все още няма достатъчно данни за резултатите в дългосрочен план. Избор на подходяща бариатрична процедура Все още няма достатъчно данни и показания, на базата на които да се препоръча конкретна бариатрична/метаболитна процедура като по-добра от останалите. Лапароскопската техника трябва да се разглежда като предпочитан подход в бариатричната хирургия, имайки се предвид, че няма противопоказания за лапароскопския подход. Сред другите предоперативни фактори, които биха могли да окажат влияние върху избора на конкретен тип операция, са: – ИТМ – възраст – пол – разпределение на телесните мазнини – диабет тип 2 • продължителност на диабет тип 2 • предоперативни нива на HbA1c • множество антидиабетични лекарства • ниво на C-пептида – дислипидемия – ниско IQ, – сериозна хиатална херния – ГЕРБ – очаквания на пациента/реалистични цели – наличие на хранителни смущения – наличие на дългосрочно лечение на придружаващо заболяване или състояние, за което абсорбцията и фармакокинетиката са от основна грижа Очакваното средно въздействие върху подобряването на метаболитния статус, подобрение или ремисия на диабет тип 2, загуба на тегло и поддържане на теглото се увеличава с всяка процедура в следния ред: AGB, LSG, RYGB, BPD / DS, BPD. Обратно, хирургичната сложност и потенциалните хирургически и дългосрочни метаболитни рисковете от процедурите намаляват в обратен ред. Ранните независещи от теглото метаболитни ефекти върху НЬА1с, LDL холестерол, кръвно налягане, предотвратяване и намаляване на рисковете от сърдечносъдови заболявания на някои от процедурите са вече демонстрирани в няколко проучвания, но точният механизъм на действие на различните хирургични интервенции трябва да бъде изследван в детайли и не е напълно определен. По-доброто разбиране на различните механизми на действие на тези операции може да допринесе за персонализираното лечение и по-точното предписание на различни процедури за отделните пациенти. Процедурите трябва да се извършват в интердисциплинарни центрове за борба със затлъстяването с подходящо обучен персонал и съответното оборудване. Във всички ситуации опитът на хирурга е ключов. Не е препоръчително да се практикуват бариатрични техники на случаен принцип. Ако се очаква пациентът да се повлияе по-добре от някоя конкретна процедура, която не е достъпна в дадения център, той трябва да бъде насочен към център/хирург с подходящ бариатричен опит в тази процедура. В резултат на успешното бариатрично лечение на затлъстяването, довело до значителна загуба на тегло, може да се наложи последваща операция (пластична/реконструктивна хирургия). Последващо лечение Затлъстяването е заболяване за цял живот. Лекуващият лекар и хирургът са отговорни за лечението на придружаващите заболявания преди операцията и за последващите действия след операцията. Трябва да бъде назначена и следоперативна терапия на всички пациенти. Хирургът е отговорен за всички възможни краткосрочни и дългосрочни събития, пряко свързани с операцията. Лекуващият лекар отговаря за дългосрочното следоперативно проследяване и контрол на затлъстяването, свързаните със затлъстяването заболявания и свързаните с операцията нехирургични последици. Резултатът от лечението зависи от това доколко пациентът спазва това дългосрочно проследяване. Пациентите, посещаващи групи за подкрепа след бариатрична/метаболитна хирургия, показват драстична загуба на тегло и други резултати от лечението. Пациентите трябва да бъдат многократно обучавани относно начина на захранване в зависимост от времето, изминало след операцията и в зависимост от вида на хирургичната процедура, която са претърпели. Пациентите трябва да бъдат информирани, че прекалено големият брой и размер на храненията вероятно ще доведат до по-ниска загуба на тегло. Те трябва да бъдат информирани още относно важността на: – достатъчния прием на протеини, за да се предотврати прекомерната загуба на телесна маса – избягването на поглъщането на концентрирани захари за предотвратяване на дъмпинг синдром – за предпочитане е приемът на натрошени и/или бързо разграждащи се лекарства – здравословните ползи от регулярната физическа активност При пациенти с диабет тип 2 приемът на антидиабетични лекарства и/или инсулин трябва да се коригира своевременно след операцията, за да се сведе до минимум рискът от хипогликемия. Критерии за оценка на ефекта от бариатричната операция при пациенти с диабет тип 2: – Частична ремисия: хипергликемия под диагностичните прагове за диабет (HbA1c> 6%, но <6,5%, FPG 100-125 мг / дл), най-малко 1-годишна продължителност, без активна фармакологична терапия или други процедури. – Пълна ремисия: Нормални гликемични нива (HbA1 в нормални граници (<6%), FPG <100 мг / дл), с минимална продължителност от една година, без активна фармакологична терапия или други процедури. – Удължена ремисия: Пълна ремисия с продължителност поне 5 години. Критерии за оценка на ефекта от бариатричната операция за оптимизиране на метаболитния статус и някои други придружаващи заболявания : – HbA1c ≤ 6%, без хипогликемия, общ холестерол <4 ммол / л, LDL-холестерол <2 ммол / л, триглицериди <2,2 ммол / л, кръвно налягане <135/85 mmHg,> 15% загуба на тегло, или понижаване на HbA1c с > 20%, LDL <2.3 ммол / л, кръвно налягане <135/85 мм с намален прием на медикаменти. В случай на хипогликемични симптоми след нахранване, трябва да се търсят доказателства за понижена кръвна захар; пациентите трябва първо да бъдат посъветвани относно промените в начина на хранене (ниско въглехидратната диета, редовни часове за хранене). Трябва да се полагат специални грижи за: – Възможните хранителни дефицити на витамини, протеини и други микроелементи – Придържане към специфични терапии за лечение на придружаващите затлъстяването заболявания като диабет и хипертония, както и избягването на някои видове фармакотерапии (напр. нестероидни и стероидни противовъзпалителни средства), използване на разреждащи кръвта медикаменти за предотвратяване на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и/или белодробна емболия. – Ранното откриване и адекватно лечение на стомашно-чревни течове. Хирургичната ревизия (лапароскопия или лапаротомия) може да се разглежда като подходящо решение в случай на силно клинично съмнителни случаи, въпреки не-присъствие на някои от симптомите. Всички пациенти след бариатрични процедури изискват редовно квалифицирано наблюдение през целия живот. Пациентите трябва да имат достъп до 24-часова спешна помощ, предоставена от центъра, където са се оперирали. При тежки гастроинтестинални симптоми (като болка в корема, гадене, повръщане, промяна в изпражненията и т.н.) се прилагат приоритетно ендоскопия и/или компютърна томография, за да се оцени потенциалното наличие на заболяване на червата, язвена болест, анастомозни проблеми, запушване поради чуждо тяло и т.н. Пациентът поема доживотна отговорност за спазването на всички следоперативни правила.

### Бариатричната хирургия понижава риска от инфаркт
URL: https://rossentushev.com/%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d1%81/
Обновено: 2026-02-03

Поставянето на стомашен байпас на хора, страдащи от затлъстяване, помага за намаляване на риска от инфаркт или инсулт, сочи ново проучване, публикувано в сп. AmericanMedicalAssociation. За целта на проучването са анализирани данните на 4000 пациента за период от 8 години. 13,2% от пациентите са с поставен стомашен байпас, 68,1% са с гастропластика и 18% са намалили теглото си чрез физическа активност. Бариатричната хирургия може да понижи риска за сърдечносъдовата система вследствие на натрупаната излишна мастна тъкан. Процедурата спомага и за намаляване на телесното тегло в дългосрочен план, което е предпоставка за по-добро качество на живот, смятат изследователите. Стомашният байпас представлява оформяне на малка кухина в горния отдел на стомаха, която е изолирана от останалата част от органа. Тази кухина се изпразва директно в дистален участък на тънкото черво, свързан с нея. Проксималният край, който следва естествения ход на гастроинтестиналния тракт след изолирания дял на стомаха, се свързва с долен участък от червото. Стомашният байпас намалява обема на стомаха до 15 мл. Бариатричната хирургия не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията зависи в голяма степен от сътрудничеството на пациента, чрез спазване на диета и воденето на активен начин на живот.

### Бариатрична хирургия за лечение на диабет тип 2
URL: https://rossentushev.com/%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b0%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b8%d1%80%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Бариатричната хирургия (БХ) за контрол на диабет тип 2 (ДТ2) при пациентите със затлъстяване бе класифицирана сред 10-те най-значими медицински постижения на 2013 година от американската ClevelandClinic (1). Предлагаме ви кратък преглед на основанията за това признание. Според указанията на Международната диабетна федерация (InternationalDiabetesFederation – IDF), публикувани през 2011 година (2, 3), БХ представлява гастроинтестинални процедури за постигане на значителна загуба на тегло и поради това е: - подходящо терапевтично решение при пациенти с ДТ2 и високо степенно затлъстяване (BMI=/<35 kg/m2 – при европеидната раса) - подходящо алтернативно терапевтично решение при пациенти с ДТ2 и лека до умерена степен на затлъстяване (BMIмежду 30 и 35 kg/m2 – при европеидната раса), които не могат да постигнат адекватен гликемичен контрол с оптимален медикаментозен терапевтичен режим (или ако глюкозо-понижаващата терапия води до допълнително наддаване на тегло), особено при наличието на други рискови фактори за сърдечносъдово заболяване Бариатричната хирургия води до значими здравни ползи като понижаване на хипергликемията или дори до нормализиране на стойностите на кръвната глюкоза, до намаляване на артериалното налягане и холестерола както и до подобряване на обструктивната сънна апнея и на свързаните с диабета микро- и макроваскуларни усложнения. Поради това, IDF определя тази хирургия като „бариатрично-метаболитна” или „интервенционална диабетология”. БХ е свързана с подобряване на контрола на ДТ2 (понижаване на кръвната глюкоза и намаляване на броя или преустановяване на приема на антидиабетни медикаменти) и до забавяне на прогресията на нарушения глюкозен толеранс в диабет при пациентите с тежка степен на затлъстяване. Този начин на лечение е икономически ефективен при пациентите с ДТ2 и затлъстяване. При случаите с високо степенно затлъстяване провеждането на БХ води до понижаване и на общата смъртност. Гастроинтестиналните хирургични интервенции се използват с цел да се постигне загуба на тегло и да се поддържа тази загуба чрез намаляване на хранителния (енергийния) прием. Данните от проучвания показват, че БХ може да осигури много по-голяма и трайна редукция на теглото в сравнение с всички останали мерки (промяна в начина на живот или прием на медикаменти за отслабване). Резултатите от проспективното интервенционално проучване SwedishObeseSubjects (SOS) показаха, че БХ може да постигне значително по-голяма честота на ремисия на ДТ2 при пациенти с високо степенно затлъстяване в сравнение с контролите: на втората година от проследяването ремисия е наблюдавана при 72% от оперираните участници спрямо съответно 21% (8.42 пъти по-често), а на 10-ата година – при 36 спрямо съответно 13% (3.45 пъти по-често). Ремисията е била дефинирана като ниво на плазмената глюкоза на гладно <7 mmol/l или липса на терапия с глюкозо-понижаващи средства (4). При пациентите, подложени на БХ, е установена в същото шведско проучване и значително по-ниска честота на прогресия към диабет (на втората година от проследяването – 1 спрямо съответно 8% и на 10-ата година – 8 спрямо 24% от контролите). Средните промени в теглото на 2, 10, 15 и 20-ата година след интервенцията са били съответно с: -23%, -17%, -16% и -18% спрямо 0%, 1%, -1% и -1% в контролната група. В сравнение с обичайната терапия, БХ е била свързана и с дългосрочно значимо понижение на общата смъртност (-29%), с намалена честота на миокарден инфракт (-29%), на инсулт (-34%) и на карциноми при жените (-42%). БХ включва различни оперативни процедури върху горния отдел на гастроинтестиналния тракт, които имат за цел да постигнат значителна загуба на тегло и да поддържат тази загуба в дългосрочен план. БХ може да бъде рестриктивна, малабсорбционна или комбинация от двете. Рестриктивните процедури намаляват обема на стомаха, като по този начин по-рано се получава усещането за ситост и се ограничава общият калориен прием. Пациентите са неспособни да преяждат, поради появата на значителен дискомфорт и гадене. Малабсорбтивните процедури създават отделни ,,пътища” в гастроинтестиналния тракт за храната и жлъчната/панкреасната секреция. Така се получава сравнително къс тънкочревен участък за ензимно смилане и абсорбция на хранителните вещества. Най-често използваните, предимно рестриктивни, процедури са лапароскопско поставяне на регулируем стомашен пръстен (laparoscopicadjustablegastricbanding -LAGB) и лапароскопска ръкавна гастректомия (laparoscopicsleevegastrectomy – LSG). При LAGB около горната част на стомаха се имплантира силиконов пръстен с вътрешна надуваема лента. Това създава малка стомашна торбичка с тесен отвор, като придвижването на храната през торбичката е забавено и това създава усещане за ситост. Пръстенът може да се регулира през определени интервали от време. Ръкавната (надлъжна) гастректомия отстранява приблизително 85% от стомаха и той приеме формата на удължена тръба или ръкав. При тази техника се премахва куполът на стомаха, секретиращ грелин (хормон, регулиращ чуството за глад). Стомашният байпас с Y-бримка по Roux (RYGB, гастройеюностомия) е първично рестриктивна процедура с вариращо ниво на малабсорбция. Първоначално се създава малка стомашна торбичка с дисекция и зашиване на стомаха. В последствие, една част от тънкото черво се свързва с тази торбичка във формата на Y (бримка на Roux). По този начин, храната заобикаля по-голямата част от стомаха, дванадесетопръстника и част от тънкото черво. Билиопанкреатичният байпас (biliopancreaticdiversion – BPD, със или без дуоденален суич – BPD-DS) е първично малабсорбционна процедура, при която се резецират 3/4 от стомаха. Краят на тънкото черво се свързва с така оформения край на стомаха, а началната му част (включително и дванадесетопръстника, където се отварят жлъчния и панкреатичния канал) се свързва с тънкото черво в близост с прехода му към дебелото. След BPD жлъчката и ензимите от панкреатичния сок влизат в ограничен контакт с поетата храна, а тя се абсорбира в зависимост от нивото на свързване на проксималния участък към дисталния. Тази процедура е свързана с риск за сериозни метаболитни отклонения: хипоалбуминемия, хипокалциемия и дефицит на витамин Д, и се прилага все по-рядко. При пациенти с висок оперативен риск може да се използва стомашен балон. Гастроскопски се поставя (неоперативно) силиконов балон в лумена на стомаха, който се запълва с течност до диаметър 10 cm. Балонът създава чувство за тежест в стомаха и ситост, което води до ограничаване на храненето и редукция на теглото с 20-30 kg. Напоследък се прилага и устройството EndoBarrier (синтетична тръба с дължина около 60 cm за дуоденално-йеюнален байпас), което също ендоскопски се поставя в горните отдели на тънките черва (след дванадесетопръстника). През 2008 година бе публикувано първото клинично рандомизирано проучване, показващо предимството на стомашния бендинг за контрол на хипергликемията сравнено с оптимална медикаментозна терапия (ОМТ) при пациенти с ДТ2 (5). Метанализ на различните модификации на БХ показа честота на ремисия на хипергликемията от 70-72% (6). Две рандомизирани проучвания установиха успоредно, че БХ постига по-добър гликемичен контрол при пациенти със затлъстяване и ДТ2 отколкото оптималната медикаментозна терапия (7, 8). За двегодишен период на проследяване след БХ ремисия на диабета е била наблюдава при 75% от пациентите с гастрален байпас (RYGB) и при 95% от тези с ,,ръкавна” гастректомия и при нито един от медикаментозно лекуваните (7). Нива на гликиран хемоглобин A1c (HbA1c) <6% за една година са успели да постигнат 42% от участниците с проведенRYGB и 37% от тези с ,,ръкавна” гастректомия в сравнение с 12% от болните на медикаментозно лечение, посочиха резултатите от проучването STAMPEDE** (8). На конференция на американската SouthernSurgicalAssociation през декември 2012 бяха представени резултатите от обсервационно проучване, които показаха понижаване със 78% на микроваскуларните, с 61% на макроваскуларните усложнения и със 75% на другите съдови инциденти (след 20-месечно проследяване) при пациенти с ДТ2 и умерено до тежко затлъстяване след проведена БХ (9). Според резултатите от ретроспективно кохортно проучване при болни с високо степенно затлъстяване и ДТ2 извършването на стомашен байпас може да доведе до начална пълна ремисия на гликемичното нарушение при 68.2% от случаите (средна продължителност на ремисията 8.3 години), но при около една трета от тях заболяването прогресира (лабораторни данни за хипергликемия или нужда от прием на глюкозо-понижаващи средства за поддържане на гликемичния контрол) отново в рамките на пет години (10). Значимите предиктори за пълна ремисия и повторна прогресия (рецидив) са били лошият преоперативен гликемичен контрол и голямата продължителност на метаболитното нарушение. Най-честите усложнения на БХ са белодробните инфекции (2.3%), а смъртността в рамките на първите три месеца е 2.36%. Смъртните случаи се дължат главно на сепсис следствие на дехисценция на чревната анастомоза. Честотата на усложненията се понижава благодарение на все по-широкото приложение на ендоскопските техники. Икономическата ефективност на БХ, изследвана в САЩ, сочи първоначално увеличаване на средния разход за лечение на болен с ДТ2 с 9.7% през първата година следоперативно, но спадане на разходите през втората година с 34.2% и на третата година – с 30% от предоперативната стойност на лечението (11). В някои случаи се наблюдава дефицит на витамини и микроелементи, който трябва да се компенсира. Има данни и за повишена честота на бъбречнокаменна болест. При всички пациенти следоперативно е важна психологическата нагласа и мерки за промяна в хранителните навици и начина на живот. (ДС) Библиография: 1.http://my.clevelandclinic.org/media_relations/library/2012/2012-10-31-cleveland-clinic-names-top-10-medical-innovations-for-2013.aspx 2. Bariatric surgical and procedural interventions in the treatment of obese patients with type 2 diabetes. A position statement fron International Diabetes Federartion Taskforce on Epidemiology and Prevention 3. Dixon J., Zimmet P., Alberti K., Rubino F. Bariatric surgery: an IDF statement for obese type 2 diabetes. Diabet Med. 2011; 28(6): 628-642 4. Sjostrom L. Review of the key results from the Swedish Obese Subjects (SOS) trial – a prospective controlled intervention study of bariatric surgery. J Intern Med. 2013;273(3):219-234 5. Dixon J., O’Brien P., Playfair J. et al. Adjustable gastric banding and conventional therapy for type 2 diabetes: a randomized controlled trial. JAMA 2008;299(3):316-23 http://jama.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=1149302 6. Reis C., Alvarez-Leite J., Bressan J. et al. Role of bariatric-metabolic surgery in the treatment of obese type 2 diabetes with body mass index <35 kg/m2: a literature review. Diabetes Technol Ther. 2012;14(4):365-372http://online.liebertpub.com/doi/abs/10.1089/dia.2011.0127 7. Mingrone G., Panunzi S., De Gaetano A. et al. Bariatric surgery versus conventional medical therapy for type 2 diabetes. N Engl J Med 2012; 366:1577-1585 http://nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1200111 8. Schauer P., Kashyap S., Wolski K. et al. Bariatric surgery versus intensive medical therapy in obese patients with diabetes. N Engl J Med 2012 http://nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1200225 9. Johnson B., Blackhurst D., Latham B. et al. Bariatric surgery is associated with a reduction in major macrovascular and microvascular complications in moderately to severely obese patients with type 2 diabetes mellitus. J Am Coll Surg. 2013 doi:10.1016/j.jamcollsurg.2012.12.019 10. Artrterbum D., Bogart A., Sherwood N. et al. A multisite study of long-term remission and relapse of type 2 diabetes mellitus following gastric bypass. Obesity Surgery 2013; 23 (1): 93-102 http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11695-012-0802-1 11. Makary M., Clarke J., Shore А. Medication utilization and annual health care costs in patients with type 2 diabetes mellitus before and after bariatric surgery. Arch Surg. 2010;145(8):726-731 http://archsurg.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=406185

### НОВ ЧЕТВОРЕН РЕЖИМ СРЕЩУ H. PYLORI
URL: https://rossentushev.com/%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d0%bc-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-h-pylori/
Обновено: 2026-02-03

Нов режим, включващ три антибиотика плюс инхибитор на протонната помпа, е силно ефективен срещу Helicobacter pylori при нелекувани пациенти, сочи статия, публикувана в American Journal of Gastroenterology. Четворният режим се състои от levofloxacin, omeprazole, nitazoxanide и doxycycline(LOAD). Авторите докладват много висока честота на ерадикация и на практика пренебрежими странични ефекти. Те посочват, че резистентността към стандартната терапия с PPI, amoxicillin, и clarithromycin все повече се увеличава, като честотата на излекуване вече е под 80%. Използват се и режими с metronidazole, но към този агент резистантността е още по-голяма - до 66%. Новият режим LOAD бил тестван при 270 пациенти с H. Pylori гастрит или пептична язва. Пациентите били рандомизирани на LOAD в продължение на 7 или 10 дни или lansoprazole, amoxicillin и clarithromycin (LAC) за 10 дни. Ерадикацията била потвърдена чрез фекален антигенен тест поне 4 седмици след края на терапията. Ерадикацията при LOAD режима била 90.0% и 89.9% съответно за 7- и 10-дневния курс, докато при LAC тя била значително по-ниска - 73.3%. Честотата на нежелани реакции (главоболие, гадене и раздуване на корема) била сходна между двете групи. Авторите отчитат нуждата от рандомизирано контролирано проучване (настоящото е отворено), но смятат, че LOAD трябва да стане основният режим за лечение на инфекцията с H. Pylori.

### ПОСТАВЯНЕТО НА СТОМАШЕН ПРЪСТЕН МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО БЕЛОДРОБНИ УСЛОЖНЕНИЯ
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%88%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Лекарите, наблюдаващи пациенти с лапароскопски поставен стомашен пръстен (lap band), трябва да са нащрек за късни усложнения, сочи статия, публикувана в Lancet. Лекари от Великобритания описват случай с 49-годишна жена, постъпила в болница по повод 4-месечна история за нощни изпотявания и постоянна продуктивна кашлица. Индексът на телесната маса на пациентката бил 32.6 кг/м2 - при базово ниво от 45.4 кг/м2. Жената имала история за предишни астматични пристъпи, но не се повлияла от антиастматична терапия. Кръвните тестове посочват възпаление (CRP 81 mg/l, СУЕ: 99 мм/час), гръдната Рьо графия - кавитация в горна лява зона. Заподозряна е туберкулоза на базата на нощните изпотявания и рентгеновата находка. Компютърна томография потвърждава върхова белодробна лезия с размери 3.2 на 2.8 см, дилатация на хранопровода. Тестовете за туберкулоза (вкл. бронхоспокия с бронхиоалвеоларен лаваж) и автоимунно заболяване са негативни. Терапията с метронидазол и доксициклин в продължение на 6 месеца води до леко и временно облекчение. Екипът подозира, че се касае за повтаряща се аспирация и вторично образуване на каверна - следствие на тежка рестрикция от страна на гастралния пръстен. Клиничните симптоми изчезват след изпразване на пръстена, което потвърждава диагнозата.

### Helicobacter pylori предпазва от някои диарийни заболявания
URL: https://rossentushev.com/helicobacter-pylori-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b9%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb/
Обновено: 2026-02-03

Лицата с Helicobacter pylori инфекция може би са предпазени от някои диарийни заболявания, сочи ново проучване. Пациентите с хронична H. pylori инфекция имат повишен риск от рак на стомаха и свързани заболявания, но все още не се знае как тази инфекция повлиява диарийните състояния и причиняващите ги бактерии, обясняват авторите. Д-р Коен и колеги от Tel Aviv University провели проучване сред 595 войници. Почти 1/3 от тях имали посещение в клиника по повод диария. Честотата на H. pylori инфекция била 32-36% сред войниците с диария следствие на различни бактериални причинители или неизвестна причина срещу 56% при войниците без докладвани епизоди на диария. Израелците изчислили, че инфекцията с H. pylori намалява риска от Shigella диария с около 60%. H. pylori бил свързан и с понижен риск от диария, причинена от Escherichia coli. Според авторите, H. pylori може би повлиява средата в храносмилателния тракт, правейки я неподходяща за някои патогенни бактерии, проявяващи се с диария. Друга хипотеза е, че намаленият риск от диария се дължи на свръхактивирната следствие на H. pylori имунна система. През последните години бе установено, че бактерият предпазва и от астма и рак на хранопровода.

### Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS
URL: https://rossentushev.com/%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5/
Обновено: 2026-08-03

Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS Какви диагностични методи са най-подходящи за диагностициране при пациенти със “слабинни” оплаквания? Коя е най-добрата техника за лечение на слабинната херния според типа херния и пациентът? Какъв тип платна е най-подходящ за възстановяване на ингвинална херния? Може ли операцията на херния да бъде извършена в рамките на еднодневна хирургия - безопасно ли е, и по-евтино ли е? Необходима ли е рутинна антибиотична профилактика? Каква е кривата на обучение и необходимата квалификация за лечение на херния? Анестезия Коя техника дава по-бързо възстановяване? Кои са специфичните усложнения и как да бъде намален рискът от възникването им? Кой е най-евтин и ефективен начин за лечение на първична херния? References Всички Ръководство за лечение на слабинна херния при възрастни пациенти според European Hernia Society – EHS (Европейска Херния Асоциация) M. P. Simons T. Aufenacker M. Bay-Nielsen J. L. Bouillot G. Campanelli J. Conze D. de Lange R. Fortelny T. Heikkinen A. Kingsnorth J. Kukleta S. Morales-Conde P. Nordin V. Schumpelick S. Smedberg M. Smietanski G. Weber M. Miserez EHS представя указание за лечение на слабинна херния съдържащо препоръки за лечение и следоперативни грижи. В работната група участват 14 държави с техните специалисти, които членуват в EHS. Целта на това указание е да даде отговори на множеството въпроси свързани със слабинната херния: Какви са индикациите за оперативно лечение и необходимо ли е то? Коя е най-добрата техника за лечение? Кое платно е най-добро? Какви са уложненията при различните техники и как да бъдат лекувани? Какво причинява болката и как да се лекува? Коя е най-добрата анестезия? Може ли да бъде оперирана хернията амбулаторно? Намалява ли това цената и повишава ли качеството? Необходимо ли е рутинно използване на антибиотици? Указание за лечение на херния при възрастни >18год. Препоръчително е асимптоматичните (без болка или дискомфорт) или минимално симптоматичните хернии при мъжете да се наблюдават активно от хирург. При заклещените хернии - спешно оперативно лечение. Симптоматичните хернии се оперират. Слабинните хернии се оперират за да се намалят симптомите и за да се избегнат възможните усложнения.

### Продължителната употреба на инхибитори на протонната помпа води до тънкочревна дисбактериоза
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%85%d0%b8%d0%b1%d0%b8%d1%82/
Обновено: 2026-02-03

При пациенти с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), дългосрочната употреба на инхибитори на протонната помпа (ИПП) допринася за бактериален свръхрастеж в тънкото черво, сочи проучване. Тънкочревният бактериален свръхрастеж, при който тънкото черво се колонизира от голям брой бактерии, характерни за дебелото черво, води до подуване на корема, диария и други симптоми, обясняват авторите. Те изследвали 450 последователни пациенти, които били групирани в три групи: - 200 пациенти с ГЕРБ употребявали ИПП средно 36 месеца - 200 пациенти със синдром на дразнимото черво (IBS), неупотребявали ИПП поне 3 години - 50 здрави контроли, неупотребявали ИПП през последните 10 години. Причината за включване на пациенти с IBS била голямата превалентност на тънкочревен бактериален свръхрастеж и припокриващите се симптоми при двете клинични състояния. Тънкочревен бактериален свръхрастеж бил установен при 50% от употребяващите ИПП с ГЕРБ, 24.5% от пациентите с IBS и 6% от здравите контроли. Всички участници със свръхрастеж били третирани с високодозов rifaximin в продължение на 2 седмици. Лечението било успешно при 87% от ИПП групата и 91% от случаите в IBS групата. Авторите смятат, че ИПП-индуцираният свръхрастеж на бактерии в тънкото черво е недостатъчно диагностициран поради симптоматичното сходство с други гастроинтестинални нарушения.

### Нов поглед върху рака на панкреаса
URL: https://rossentushev.com/%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83-%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%b0%d1%81%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Ракът на панкреаса е един от най-смъртоносните видове рак, като само 5% от пациентите доживяват 5 години след диагнозата. От дълго време се смята, че високият леталитет се дължи на бързия растеж на тумора, но изненадващо проучване сочи точно обратното. Според проучването, панкреасният рак се развива и разпространява значително по-бавно, отколкото се смята. Авторите твърдят че периодът между формирането му и настъпването на смъртта най-често е по-дълъг от 20 години. Това означава, че разработването на мерки за ранна диагностика биха имали огромно значение. От фатално заболяване ракът на панкреаса може да се превърне в до голям процент лечима и дори предотвратима болест, аналогично на рака на дебелото черво. Лекари от Johns Hopkins Sol Goldman Pancreatic Cancer Research Center анализирали тъканни проби, взети от 7 пациенти веднага след настъпването на смъртта. Били идентифицирани различни подклонове туморни клетки, съставляващи първичния тумор години преди разпространението на рака към други части на тялото. Чрез математически модел било установено, че са необходими средно 20 години от началото на туморния процес до настъпване на смъртта.

### Ремисия при болест на Крон от антибиотик
URL: https://rossentushev.com/%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bd-%d0%be%d1%82-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%82/
Обновено: 2026-02-03

Антибиотик, използващ се за лечение на чернодробна енцефалопатия и диария на пътуващите, дава обещаващи резултати при лечението на болестта на Крон (БК). Според проучването RETIC-03, rifaximin с удължено интестинално освобождаване води до постигане на ремисия на БК при 62% от пациентите на 12-та седмица. Мултицентрово, двойно-сляпо, рандомизирано и плацебо-контролирано проучване, сравняващо 3 дози rifaximin-EIR (400 mg, 800 mg, и 1200 mg) или плацебо при 402 пациенти с активна болест на Крон. На седмица 12 всички активни групи постигнали ремисия в по-голяма честота спрямо плацебо групата, като най-висока честота на ремисия била постигната в 800-mg група - 62.2%. Ефектът от лечението бил дозозависим в границата 400-800 mg, като дозата от 1200 mg била свързана с най-ниска ефективност (47.5%) и най-висока честота на прекратяване на проучването. Нежеланите реакции били леки и главно свързани с интестиналния тракт - болка, повръщане и диария, които трудно били различими от самите симптоми на болестта на Крон. Авторите коментират, че е крайно време да се открие метод за лечение на БК чрез механизми, които не изискват потискане на имунната система. Според настоящата хипотеза за патогенезата на заболяването, в интестиналния тракт се наблюдава промяна в микрофлората, която уврежда чревната лигавица, което от своя страна води до активация на имунитета. Базирайки се на тези предположения, изследователите решили не да потиснат имунния отговор, а да елиминират причините за тази активация.

### Чернодробната цироза – за какво е рисков фактор
URL: https://rossentushev.com/%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be%d0%b4%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b5-%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%be/
Обновено: 2026-02-03

Пациентите с цироза имат значително повишен риск не само от хепатоцелуларен карцином, но и от екстрахепатални малигнени заболявания, сочи американско проучване. Според проучването, етиологията на цирозата е основен фактор, определящ раковия риск. Пациентите с хепатит В и С цироза (с или без алкохолна употреба) имат 5-годишен риск от хепатоцелуларен карцином (HCC) от 11.2%. Лицата с първична билиарна цероза, първичен склерозиращ холангит, алфа-едно- антитрипсинов дефицит-свързана цироза, алкохолно чернодробно заболяване имат само 3.4% риск от HCC. Обратно, рискът от екстрахепатален рак е най-висок при пациентите с първична билиарна и алкохолна цироза. Анализът включвал 952 пациенти с цироза. Най-общо, лицата с цироза имали 186 пъти повишен риск от HCC спрямо общата популация. Рискът от екстрахепатален рак бил близо два пъти по-висок. Най-честите екстрахепаталани малигнени заболявания са рак на гърдата, белия дроб и лимфом.

### Физическо натоварване подобрява състоянието при пациенти със синдрома на раздразненото черво (IBS)
URL: https://rossentushev.com/%d1%84%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81/
Обновено: 2026-02-03

Лицата със синдром на дразнимото черво (IBS) често се повлияват добре от редовното физическо натоварване, сочи клинично проучване. Според проучването, включващо 102 зрели лица, страдащи от това заболяване, редовните физически упражнения водят до значителни подобрения на крампите, раздуването, запека и диарията. Дори и умереното повишаване на активността може да намали и дори да премахне симптомите на IBS. Според авторите, за постигане на тези резултати са достатъчни 20 до 60 минути умерено до интензивно физическо натоварване - например бързо ходене или колоездене, три до пет дни седмично. В проучването изложената по-горе програма довела до значително подобрение на IBS симптомите у 43% от практикуващите я - срещу само 25% от водещите досегашния си начин на живот. При активната група бил отчетен и значително по-нисък риск от влошаване на симптомите - само 8% имали клинично значимо влошаване спрямо 23% от сравнителната група. Лекарите от University of Gothenburg (Швеция) смятат, че упражненията са ефективни срещу IBS поради няколко причини. Проучвания сочат, че физическото натоварване облекчава газовете и запека, освен това първото може би има положително влияние върху нервните и хормонални системи, които повлияват храносмилателния тракт.

### Защо хернията трябва да се оперира
URL: https://rossentushev.com/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Херния (на латински: hernia) представлява излизане на тъкан, органили част от орган през вроден или придобит дефект в мускулната или съединителнотъканната обвивка. Хернията има три части — херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Най-често херния се появява в коремната област. Поради вродена или придобита локална слабост в коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, може да излезе навън. Класификация: Според етиопатогенезата: Вродена херния (на латински: hernia congenita) — появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния. Придобита херния (на латински: hernia aquisita) - възникват през различни периоди от живота на човека. Според локализацията: диафрагмална постеро-латерална (лумбо-костална) на Бохдалек парастернална на Моргани хиатална аксиална параезофагеална плъзгаща ингвинална индиректна директна феморална пъпна околопъпна шпигелова следоперативна мускулна дискова Според наличието на херниален сак: истински — имат херниален сак лъжливи — нямат херниален сак Съществуват различни клинични класификации на ингвиналните и феморалните хернии. Една от най-разпространените е тази на Nyhus, според която херниите в ингвиналната област се класифицират в четири типа: Тип 1 Индиректна херния без разширяване на херниалния пръстен. Тип 2 Индиректна херния с разширяване на херниалния пръстен и запазена задна стена на ингвиналния канал. Тип 3 Хернии с дефект в задната стена на ингвиналния канал. Тип 3a Директна херния с дефект на задната стена. Тип 3b Индиректна херния с дефект на задната стена. Плъзгаща херния. Тип 3c Феморална (бедрена) херния. Тип 4 Рецидивираща херния. Тип 4a Директна. Тип 4b Индиректна. Тип 4c Феморална. Тип 4d Комбинирана. Хернията е едно от най-загадъчните заболявания с много странна патология. Всъщност как се появява хернията? Странно, разбира се - изведнъж един вътрешен орган се оказва непосредствено под кожата. Подобно поведение на собственото тяло често е необяснимо. И не е проблем, на който да се махне с ръка - откъдето дошло, там ще отиде. Заболяването иска сериозно отношение - пълни изследвания и ако се налага - оперативно лечение. МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВИ, КЪДЕТО СИ ИСКА? Появява се на гръбначния стълб (дискова херния), на диафрагмата(диафрагмална, хиатална херния), на коремната стена или в отвори на коремната кухина. Често срещано явление е пъпната херния, по местата където е имало предишна травма или следи от предишна операция. ПРИЧИНА ЛИ СА ЗА ПРОБЛЕМА ТРАВМИТЕ ? Много рядко. Основната причина винаги е в съединителната тъкан. Тя се разширява или се къса под напора на вътрешните органи. Под въздействието на вътрешното налягане органите започват да си “пробиват” път и често излизат непосредствено под кожата. Херния може да се появи в резултат на вроден дефект, а причината за пъпната най-често е затлъстяването, а в някои случаи и бременността. В тези случаи е достатъчно само едно рязко движение, като вдигане на чанта например, за да се появи херния. А тази, която се появява на гръбначния стълб, почти сто процента е следствие от травма. МОЖЕ ЛИ ДА ИЗЧЕЗНЕ? Не, не може! Друг е въпросът, че в ранния си стадий тя може да остане незабележима, да не досажда и да остане така години наред. При такива случаи обаче винаги има опасност от усложнения. Лечението в този етап може да е само радикално. ПОМАГА ЛИ ЛЕЧЕБНАТА ФИЗКУЛТУРА? Консервативното лечение може да помогне само при херния на гръбначния стълб. Има специални двигателни и физиотерапевтични методи, предназначени за изменение на напрежението в мускулите на гръбначния стълб и за намаляване натоварването на прешлените. Това се прави за отстраняване на следствието, а не на причините, които провокират развитието на хернията. АКО НЕ СЕ ЛЕКУВА, ЩЕ ДАДЕ ЛИ УСЛОЖНЕНИЯ? Често хернията не напомня за себе си години наред, но рискът да се прояви в най-тежката си форма винаги съществува. Достатъчно е да се направи една грешна стъпка (тежка физическа работа, вдигане на тежести) и хернията ще се появи. ТЕЖКА ЛИ Е ОПЕРАЦИЯТА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ? Не е чак толкова тежка, че човек да се старае с всички сили и средства да я отложи колкото се може повече. По този въпрос може да се произнесе само лекар, защото в даден момент може да се окаже, че не е необходимо да се ляга на операционната маса. Всичко зависи от състоянието на хернията. Класическата операция е срязване на кожата в областта на хернията, премахването на проблемната торбичка и укрепване на слабото място чрез зашиване на тъканите. В последно време хирурзите са преминали към това укрепване с пластични материали, което помага да се намали значително опасността от рецидиви. Традиционната операция на херния продължава от 30 до 60 минути. След това се налага престояване в стационара около 3-4 дни, а възстановителния период продължава около два месец. Вярно е, днес операцията по отстраняването на хернията може да се направи и по много по-безболезнен метод -лапароскопията. След такава операция пациентът може да излезе от болницата след един ден, а възстановяването е в рамките на 5-7 дни.

### Магнитна капсула позволява изследване на стомашната лигавица
URL: https://rossentushev.com/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d1%81%d1%83%d0%bb%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Употребата на магнитна капсула за визуализиране на стомашната лигавица се понася добре от пациентите и дава резултати, сочи проучване, публикувано в Gastrointestinal Endoscopy. Редица проспективни проучвания сочат, че скринирането за рак на стомаха може да намали значително смъртността. Традиционният метод за изследване чрез горна ендоскопия е свързан със сериозен дискомфорт и нисък къмплайънс. Капсулната ендоскопия елиминира дискомфорта, но пък резултатите са незадоволителни. Лекари от University of Hamburg разработили специална магнитна капсула, която се направлява от външен магнит, което позволява внимателно изследване на всички региони на стомаха. Германците тествали капсулата върху 10 здрави доброволци на средна възраст 25.6 години и среден индекс на телесната маса 23.8. Капсулната система включва 4 компонента: ендоскоп в капсула с размер на хапчер, записвач на данни, RAPID Real-Time Viewer и компютър с инсталиран RAPID софтуеър. Участниците докладвали много добра поносимост без болка; нямало данни за лигавично увреждане, следствие на движението на капсулата. При 7 участници подвижността на направляваната с външен магнит капсула била отлична и авторите успели да визуализират кардията и пилора и общо между 75% и 90% от стомашната лигавица. При останалите трима пациенти, маневреността била умерена с визуализиране на 50-60% от стомашната лигавица. Настоящото проучване сочи, че магнитно-направляваното капсулно ендоскопско изследване е безопасно и технично възможно, обобщават авторите.

### Dexlanzoprazol MR облекчава нощното парене зад гръдната кост
URL: https://rossentushev.com/dexlanzoprazol-mr-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%b4-%d0%b3%d1%80%d1%8a%d0%b4/
Обновено: 2026-02-03

Инхибиторът на протонната помпа dexlansoprazole с модифицирано освобождаване облекчаванощното парене зад гръдната кост(heartburn) при пациенти с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Анкета на над 600 пациенти, приемащи инхибитори на протонната помпа, публикувана през 2009 сочи, че 83% продължават да имат нощен heartburn, който доста често е тежък. В ново проучване, пациентите, приемащи dexlansoprazole MR, имали по-голямо облекчаване на нощните симптоми на ГЕРБ спрямо плацебо. Dexlansoprazole MR (Dexilant, Takeda Pharmaceuticals) е енантиомер на lansoprazole с двоен механизъм на освобождаване, който удължава действието на препарата след орален прием веднъж дневно. Д-р Фас и колеги от Southern Arizona VA Health Care System изследвали 305 пациенти с умерена до много тежка неерозивна ГЕРБ, повлияла се от потискащи киселинността препарати. Пациентите били рандомизирани на dexlansoprazole MR 30 или плацебо сутрин. В началото на проучването 96% докладвали 4 до 7 нощи на седмица с парене. Препаратът бил най-ефективен при лицата с най-тежки симптоми. При пациентите с леки симптоми, процентът на нощите без heartburn бил 77.6% при плацебо срещу 47.4% с dexlansoprazole MR. При лицата с умерени симптоми, съотв. проценти били 60.7% и 28.6%, а при тези с най-тежки - 65.6% срещу 0%. Dexlansoprazole MR бил свързан с по-малък брой нощи с нарушения на съня поради ГЕРБ - 11.1% срещу 36.8%, и повече дни без heartburn - 53.3% срещу 14.3%.

### Коремна болка
URL: https://rossentushev.com/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Абдоминалната болка е често срещан симптом и поставянето на диагноза понякога е изкуство. Честотата й е 1,5% при обикновените доболнични прегледи и около 5% при спешните случаи. Въпреки че най-често тази болка е с добра прогноза, при около 10% от пациентите, приети по спешност, причината е животозастрашаваща и/или налага спешна хирургична интервенция. Острата абдоминална болка се среща при много състояния, вариращи от доброкачествени и леки самоограничаващи се заболявания до спешни състояния, налагащи хирургична интервенция. Оптималният подход за поставяне на диагноза въз основа на абдоминална болка лежи на вероятността за възникване на дадено заболяване, оплакванията и анамнезата на пациента, находките при физикалния преглед, лабораторни данни и образни изследвания. Локализацията на абдоминалната болка е полезна отправна точка, която дава насоки при по-нататъшния преглед. Например, болката в долен десен квадрант е насочваща за апендицит. Въпреки че някои данни от историята на пациента и от физикалния преглед са полезни, други имат ограничена стойност. Например, констипацията (запек) и абдоминалната дистензия (подуването на корема) са индикатори за чревна обструкция (чревно запушване), докато анорексията (прекомерна загуба на тегло) има ниска диагностична стойност при апендицит. При пациентите с абдоминална болка, симптомите, които предполагат хирургично или спешно състояние, включват: температура, продължително повръщане, синкоп или пресинкоп, както и данни за кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт. Специфичните популации имат повишен риск при някои състояния, които водят до абдоминална болка. Жените имат по-голям риск от заболявания на генитоуринарния тракт, като по-възрастните от тях имат нетипични симптоми. В зависимост от локализацията на болката, се препоръчва използването на различни образни техники, като част от поставянето на диагнозата. Ехографията се препоръчва за изследване на болката в горен десен квадрант и в супрапубичната област, а компютърната томография - за долен десен и ляв квадрант. КТ с интравенозен контраст се препоръчва за долен десен квадрант, а КТ с орален и интравенозен контраст - за болка в ляв долен квадрант. Освен отчитането на мястото на болката, категоризирането на причините за нея по органи и след това по специфични причини е изключително полезно при построяването на диференциалната диагноза. Болка в горен десен квадрант Жлъчните причини за болка включват: холецистит (възпаление на жлъчния мехур), холелитиаза (жлъчнокаменна болест) и холангит (възпаление на жлъчните съдове); дебелочревните причини са колит или дивертикулит; чернодробните причини включват: абсцес, туморна формация или хепатит; пулмоналните причини могат да са пневмония или емболия, а реналните – нефролитиаза (бъбречнокаменна болест) или пиелонефрит. Болка в епигастриума Тук билиарните причини са: холецистит, холелитиаза и холангит; сърдечните причини са: миокарден инфаркт или перикардит; стомашните причини включват езофагит (възпаление на лигавицата на хранопровода), гастрит или пептична язва, а острият апендицит може да започне с болка с такава локализация. От страна на панкреаса трябва да се има предвид туморна формация или панкреатит. Съдови причини са аортна дисекация или мезентериална исхемия (чревен инфаркт или тромбоза). Болка в горен ляв квадрант Тук сърдечните, стомашните, панкреасните, бъбречните и съдовите причини са същите като тези, споменати в предишните два параграфа. Периумбиликалните (околопъпните) източници на болка може да са знак на ранен апендицит, както и за аортна дисекация или мезентериална исхемия. Тук към стомашните причини могат да се добавят тънкочревна формация или чревно запушване. Болка в долен ляв и десен квадрант При болка в десния долен квадрант, както и в супрапубичната област, възможните бъбречни и дебелочревни причини са изброени по-горе. Други причини са възпалителни заболявания на червото или синдром на раздразненото дебело черво, а гинекологични източници на болка са ектопичната бременност, фиброиди, формация на яйчника, усукване или тазова възпалителна болест. При всяка локализация болката, произхождаща от коремната стена, може да е симптом на херпес зостер, мускулно разкъсване или херния. Дифузната и неспецифично локализарана абдоминална болка най-често се дължи на: чревна обструкция (запушване), мезентериална исхемия, перитонит, абстинентен синдром, криза при сърповидно-клетъчна анемия, порфирия, възпалителна чревна болест или тежко отравяне с тежки метали По възможност анамнезата трябва да се снема от неседиран пациент. Първоначалната диференциална диагноза може да бъде определена чрез очертаване на болковата локализация, ирадиация и преместване (напр. при апендицит болката се придвижва от периумбиликалната област или от епигастриума към долния десен квадрант на корема). След като се отчете локализацията, трябва да се събере информация за началото и продължителността на болката, както и да се установи дали тя е постоянна или има коликообразен характер. Болковите симптоми могат да се различават при по-възрастните пациенти, а лошата памет и по-слабо изразените симптоми могат да доведат до поставянето на грешна диагноза. Има няколко заболявания, които трябва да се имат предвид при всички по-възрастни пациенти с абдоминална болка поради по-голямата им честота при тях, както и поради по-голяма смъртност при тези пациенти. Инфекции на уринарния тракт, перфорацията на кух коремен орган и мезентериалната исхемия са потенциално фатални състояния, които често са грешно или късно диагностицирани при по-възрастните пациенти.

### Съвременно лечение на пептична язва
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%b2%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

В American Family Physician бе публикуван обзор на съвременните препоръки за лечение на пептична язва. Най-важните точки са: ерадикация на инфекцията с Helicobacter pylori, стартирането на антисекреторна терапия, за предпочитане с инхибитор на протонната помпа в продължение на 4 седмици. Пациентите с персистиращи симптоми трябва да бъдат подложени на ендоскопия. Пептичната язва е често срещан проблем на гастроинтестиналния тракт, характеризиращ се с вторично увреждане на лигавицата следствие на отделянето на гастрин и стомашна киселина. Най-честата локализация е в стомаха и проксималния дуоденум; по-рядко язвата се локализира в долните части на хранопровода, дисталния дуоденум и йеюнума. Главните фактори за развитие на пептична язва са инфекцията с Helicobacter pylori и употребата на нестероидни противовъзпалителни средства. Симптомите могат да включват: дискомфорт в епигастралната област, често съпроводен с болка, облекчаваща се от прием на антиацидни средства; нощна болка, будеща пациента, болка между две хранения, анорексия и загуба на тегло. Пациентите, приемащи нестероидни противовъзпалителни средства, трябва да прекъснат терапията си. Ендоскопските изследвания са най-наложителни при по-възрастни пациенти, както и при пациенти с алармиращи симптоми, сочещи усложнение или малигнен процес. При младите пациенти без притеснителни симптоми се препоръчва "тествай-и-лекувай" стратегия, базираща се на H. pyloriтестовете. Въпреки че кървенето често изисква хирургична намеса, прилагането на инхибитори на протонната помпа и ендоскопската терапия могат да овладеят повечето случаи на хеморагия. Редки, но сериозни усложнения са перфорацията и обструкцията на изходния тракт на стомаха. Перитонитът е хирургично спешно състояние, криещо големи опасности от усложнение и смърт. Специфични клинични препоръки: 1. Пациентите на възраст над 55 години с пептична язва и алармиращи симптоми или язва, неподдаваща се на терапия, трябва да бъдат подложени на горна ендоскопия 2. За улесняване на заздравяването и намаляване на риска от рецидивиране на стомашните и дуоденални язви, трябва да бъде ерадикиран H. pylori. 3. Инхибиторите на протонната помпя водят до потискане на киселинната секреция, заздравяване и облекчаване на симптомите, като тези ефекти са по-добре изразени от останалите антисекреторни терапии. 4. Пациентите с кървящи язви трябва да бъдат третирани с инхибитори на протонната помпя, с цел намаляване на необходимостта от хемотрансфузии, хирургична намеса и намаляване на болничния престой. Пациентите с кървящи язви и положително H. pylori тестове трябва да бъдат подложени наH. pylori ерадикация. 5. Пациентите с перфорирали язви трябва да претърпят ерадикация на H. pylori инфекцията. Успешната ерадикация намалява необходимостта от дългосрочен прием на антисекреторни препарати и допълнителни хирургични интервенции. Ерадикационната терапия има продължителност обикновено между 10 и 14 дни, но за курсове, траещи от 1 до 7 дни, е доказано, че имат подобна ефикасност. Целта на терапията е честота на ерадикация поне 80% до 90%.

### Диагноза и лечение на Баретовия хранопровод (Barret’s esophagus)
URL: https://rossentushev.com/%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%be%d0%b7%d0%b0-%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%be/
Обновено: 2026-02-03

Баретовият хранопровод е премалигнено състояние и се наблюдава при повечето пациенти с аденокарцином на стомаха и хранопровода. Тези видове рак са свързани с лоша преживяемост, която не надвишава 15-20% на петата година. Рискът от аденикарцином на хранопровода сред пациентите с Баретов езофаг е 30-40 пъти по-висок в сравнение с лицата без това състояние. Прогресията на Баретовия хранопровод може да включва развитието на нискостепенна и високостепенна дисплазия и евентуално развитие на рак. В САЩ Баретов хранопровод се диагностицира при 10-15% от пациентите, насочени за горна ендоскопия. В доклад относно ендоскопско скриниране при пациенти без хроничен рефлукс се посочва превалентност на състоянието от 5.6%. Рискови фактори са: по-напреднала възраст, мъжки пол, бяла раса, наличие на рефлуксни симптоми и затлъстяване; протективно действат: консумацията на червено вино, инфекцията с Helicobacter pylori, черна раса. Някои гастроентерологични дружества препоръчват ендоскопски скрининг за Баретов хранопровод при пациенти със симптоми на хроничен рефлукс, но доста клиницисти смятат подобен скрининг за излишен, тъй като абсолютният риск от езофагеален аденокарцином е нисък при тези пациенти: състоянието може да се развие и без наличието на хронични рефлуксни симптоми, а освен това няма доказателства, че ендоскопският скрининг намалява смъртността от езофагеален карцином. Баретовият хранопровод се диагностицира чрез ендоскопия, като стадирането се извършва по Пражките критерии за ендоскопско стадиране: оценява се циркумферентното (C) и максимално (M) разпространение на ендоскопски видимия участък, подозрителен за лезията. За идентифициране на метапластичния и неопластичен епител се вземат биопсични проби от лигавицата. Местата за биопсия трябва да включват всички видими лигавични нарушения, както и систематичен 4-квадрантен биопсичен протокол, при който проби се вземат на всеки 2 см по продължението на Баретовия хранопровод. Пациентите с Баретов хранопровод трябва да бъдат предупредени за повишения (но относително нисък) риск от развитие на рак на хранопровода. Този риск е приблизително 0.5% на година или 0.6% до 1.6% на година при пациентите с нискостепенна дисплазия. Повечето лица с нискостепенна дисплазия, идентифицирана ендоскопски, нямат данни за такава на следващия ендоскопски преглед. при пациентите с високостепенна дисплазия рискът от развитие на езофагеален аденокарцином е висок (приблизително 6.6 случая на 100 пациентски години). Повечето пациенти с Баретов хранопровод трябва да бъдат подложени на ендоскопско наблюдение с детайлна инспекция и систематични биопсии. При вземането на клинични решения, трябва да бъдат взети предвид възрастта на пациента, съпътстващите заболявания и очакваната продължителност на живота. Трябва да не се забравя, че няма доказателства, които да сочат, че ендоскопското наблюдение намалява смъртността от аденокарцином на хранопровода. Честотата на наблюдение трябва да бъде веднъж на всеки 3 години при пациенти с недиспластичен хранопровод на Барет, без данни за прогресия на поне две ендоскопски изследвания. При пациентите с нискостепенна дисплазия и отхвърлено наличие на напреднала лезия се препоръчва ежегодно наблюдение. Някои високотехнологични образни техники биха спомогнали за подобряване на ефикасността и точността на ендоскопското наблюдение: електронна хромоендоскопия и конфокална лазерна ендомикроскопия. Инхибиторите на протонната помпа са ефективни за облекчаване на рефлуксните симптоми и ерозивния езофагит. Ефективна е и хирургичната намеса за корекция на рефлукса, но няма доказателства, които да сочат, че тези подходи са свързани с по-нисък риск от неопластична прогресия. Ендоскопско лечение или хирургична резекция трябва да се предприемат при пациенти с високостепенна дисплазия. Поради повишения риск от прогресия и високата превалентност на съпътстващ аденокарцином се препоръчва езофагектомия. Неопластичните лезии, свързани с Баретовия хранопровод, трябва да бъдат премахнати чрез мукозни аблативни техники: фотодинамична ерадикационна терапия, радиочестотна аблация, криоаблация, аргон плазма коагулация. Ерадикационната терапия е свързана с честота на усложнения от около 10 до 15% и странични ефекти, включващи гръдна болка, одинофагия, стриктури, перфорация и кървене. При пациентите с езофагеален аденокарцином, ендоскопска ерадикационна терапия може да се има предвид само при лицата с мукозно заболяване, при което честотата на лимфонодно метастазиране е изключително ниска (<3%); при инвазия на субмукозата рискът от метастази в лимфните възли нараства до 20-25%. Ендоскопска ерадикационна терапия към настоящия момент не се препоръчва при пациенти с недиспластичен Баретов хранопровод. Имайки предвид ниския общ риск от неопластична прогресия на Баретовия хранопровод, интерес буди наличието на биомаркери, които биха могли да идентифицират пациентите с повишен риск от развитие на рак. Докладвани са следните прогностични биомаркери за неопластична прогресия: нарушения в тумор-супресорните гени CDKN2A (който кодира циклин-зависимия киназен инхибитор p16INK4a) и TP53 (който кодира туморен протеин p53), наличието на тетра- или анеуплоидия в епителните клетки. Изложените по-горе стратегии и препоръки за диагноза и лечение на хранопровода на Барет са публикувани в New England Journal of Medicine.

### Нови препоръки за лечение на хронична болка
URL: https://rossentushev.com/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0/
Обновено: 2026-02-03

Американското анестезиологично дружество обнови своите препоръки за лечение на хронична болка. Новите препоръки са дефинирани така, че да улеснят максимално клиницистите, занимаващи се с лечение на болка. Главните цели са оптимизиране на болковия контрол, подобряване на физическото и психосоциално съществуване и ограничаване на страничните ефекти. Обновлението е публикувано в априлския брой на Anesthesiology и се отнася за пациенти с хронична неракова, невропатна, соматична или висцерална болка. Внимание е отдадено на интервенционални диагностични процедури - диагностичен ставен блок, нервен блок, невроаксиални опиоиди. Подходът при пациентите с хронична болка трябва да е мултимодален, дългосрочен с периодични проследявания. Основните акценти в новите препоръки са: - аблативните техники - акупунктура - блокове - ботулинов токсин - електрическа нервна стимулация - епидурални стероиди - интратекална медикаментозна терапия - минимално инвазивни спинални процедури - фармакологична терапия - психологична терапия - инжекции в тригерни точки Медикаментите, подходящи за контрол на хроничната болка, включват: антиконвулсанти, антидепресанти, бензодиазепини, NMDA-рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства, опиоиди, скелетномускулни релаксанти и топикални агенти.

### Лапароскопската фундопликация е по-ефективна от медикаментозното лечение
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%84%d1%83%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d0%b5/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската фундопликация е по-ефективна от фармакологичната терапия - поне в кратко- и средносрочен план, при лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), сочи систематичен обзор, публикуван в Cochrane Database of Systematic Reviews. ГЕРБ е често състояние и засяга близо 20% от пациентите в западните страни с интермитентни heartburn и/или рефлукс. Не е установено дали медикаментозната или хирургичната терапия е най-клинично и ценово ефективна за контрол на заболяването, обясняват авторите от University of Aberdeen Целта на систематичния обзор била да се сравнят ефектите на тези два подхода върху ГЕРБ-свързаното и общо здравословно качество на живот при лица над 18-годишна възраст с ГЕРБ. Били включени 4 проучвания (1232 пациенти). Сравнена с медикаментозната терапия, лапароскопската фундопликация била свързана със статистически значими подобрения в общото здравословно качество на живот на трети и дванадесети месец постоперативно. Всички 4 проучвания сочат и значителни подобрения на ГЕРБ-специфичното качество на живот при хирургичната намеса спрямо фармакологичната терапия с намаляване на паренето зад гръдната кост, рефлукса и раздуването. Постоперативните странични ефекти били редки, каквато била и честотата на постоперативни усложнения. Авторите все пак отбелязват, че хирургичната намеса винаги крие риск и рязко повишава цената на лечение. Тъй като данните са базират на едногодишна терапия, цената и страничните ефекти, свързани с дългосрочната терапия на хроничната ГЕРБ трябва да бъдат преосмислени - както от лекаря, така и от пациента, обобщава екипът.

### Cobiprostone предпазва от индуцирани от нестероидни противовъзпалителни средства стомашни увреждания
URL: https://rossentushev.com/cobiprostone-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bf%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d1%83%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%be/
Обновено: 2026-02-03

Cobiprostone ефективно предпазва от гастроинтестинални увреждания при пациенти, приемащи нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), сочи ново проучване, представено наскоро. Cobiprostone е простон - нов клас препарати, представляващи метаболити на простагландини със специфичен механизъм на действие. Индуцираната от НСПВС токсичност има два компонента: нарушаване на клетъчните бариери, осигуряващи интегритета между клетките, и редукция на мукозния кръвен ток. Проучвания със животни сочат, че cobiprostone подобрява междуклетъчните връзки, повлиявайки т.нар оклудини. В проучването били включени 124 пациенти, употребяващи НСПВС повод РА или остеоартроза. Участниците били рандомизирани на плацебо или cobiprostone 18 mcg веднъж, два пъти или три пъти дневно. В същото време всички пациенти приемали 400 mg naproxen два пъти дневно. Проучването имало продължителност 12 седмици. На седмица 12, пациентите, третирани с cobiprostone, имали по-ниска честота на язви. Сравнени с плацебо групата, при 36-mcg и 54-mcg cobiprostone пациентите имали значително по-ниска честота на стомашни ерозии (30% срещу 18% при 54-mcg група). При активните групи периодът до появата на язви бил значително по-дълъг. Това позволило по-дълго прилагане на терапията с naproxen.

### Лечение на инфекциите с хеликобактер пилори (H. pylori)
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%b5%d0%ba%d1%86%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81-%d1%85%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%b5%d1%80/
Обновено: 2026-02-03

Лечението на инфекцията с H. pylori се провежда с 10 - 14-дневен курс с инхибитор на протонната помпа, clarithromycin и amoxicillin или metronidazole. Друга терапевтична схема включва: инхибитор на протонната помпа, бисмут, тетрациклин (tetracycline) и metronidazole. Частично поради повишаващата се резистентност на H. pylori към кларитромицин, честотата на успеваемост на първия режим е намаляла през последните години - до 70 - 85% в световен мащаб. 7-дневните режими имат по-ниска честота на успеваемост от 14-дневните. Основните предиктори за терапевтичен неуспех на антихеликобактерната терапия са: непридържане към терапията и антибиотична резистентност. Огромна роля имат самите лекари, които трябва да обяснят колко важно е да се приема терапията, както е предписана. Съществуват оскъдни данни, че тютюнопушенето, алкохолната консумация и тежките диети имат негативен ефект върху терапията и намаляват вероятността за нейния успех. Друга терапевтична опция от първа линия е 7-14-дневен курс с бисмут-съдържаща четворна комбинация. Въпреки че редица европейски проучвания сочат последователната терапия като ефективна, то това не важи за Северна Америка. Затова и режимът не може все още да бъде препоръчван като стандартна опция от първа линия. Последователното лечение се състои от 5-дневен курс с инхибитор на протонната помпа и амоксицилин; следват допълнителни 5 дни с инхибитор на протонната помпа, кларитромицин и tinidazole. Бисмутовата четворна терапия е най-често използваната спасителна терапия за персистираща инфекция с H. pylori. Данни от скорошни проучвания сочат, комбинацията, включваща и инхибитор на протонната помпа, levofloxacin и amoxicillin в продължение на 10 дни е по-ефективна и по-толерирана от бисмутовата четворна терапия при пациенти с персистираща инфекция, но все още не е призната в САЩ. Няколко проучвания са сравнили алтернативите с бисмут-базираната четворна спасителна терапия, като: rifabutin - честота на ерадикация от 38% до 91%; furazolidone - честота на ерадикация от 52% до 90%; levofloxacin-базирана терапия. Имайки предвид липсата на ефективни и утвърдени спасителни режими, най-разумният подход е прилагането на levofloxacin-базирана тройна терапия, при условие че бисмут- и кларитромицин-базираните режими са неефективни.

### Лечение при херния
URL: https://rossentushev.com/%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f/
Обновено: 2026-02-03

Лечението на херниите е единствено и само оперативно - конвенционална (традиционна) операция или лапароскопска (безкръвна) операция. “You can judge the worth of a surgeon by the way he does a hernia.” (Thomas Fairbank, 1876–1961) Конвенционалната операция на херния При конвенционалната (традиционната) операция посредством разрез и използване на собствени тъкани, херниалният сак се отваря и херниалното съдържимо се прибира, след премахването на сака се прави херниопластика. При този метод се получава напрежение на тъканите в областта, съпроводени с дискомфорт, болка и по-дълъг период на възстановяване (4-6 седмици), има голям процент рецидиви (15-30%). Схема на операция при слабинна херния със собствени тъкани: Съществуват редица модификации на херниопластиката, със имплантация на полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), известни като техники без напрежение на тъканите („tension free technics”), при които рецидивите са под 3%. Полипропиленови "платна" Метод на Lichtenstein (tension free) при слабинна херния Използване на Двукомпонентно платно при операция на следоперативна херния. Лапароскопската (безкръвна) операция на херния При лапароскопията с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видео контрол се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак. Поставя се полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), от вътрешната страна на коремната стена. Преимуществата на лапароскопията са: вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното по-слаба следоперативна болка, по-добър комфорт за пациента и по-бързо възстановяване дава възможност за визуализиране на недиагностицирани хернии средство на избор е при двустранна и рецидивна херния

### Съвременно лечение при апендицит – лапароскопия
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82-%d0%bb%d0%b0%d0%bf/
Обновено: 2026-02-03

Лапароскопската апендектомия (отстраняването на червеобразния израстък) е метод на хирургично лечение на възпалението на апендикса. Първата такава лапароскопска операция е извършена от гинеколога Д-р Карл Сем в Германия през 1983г. Лапароскопията като метод на лечение придобива все по-голяма популярност и у нас, като за някои болници в страната е рутинна операция. Неподходящи за тази операция са пациенти с перфорация на апендикса, при които е налице перитонит, обхващащ цялата коремна кухина с образувани абсцеси между чревните бримки, страдащи от тежка форма на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болес), жени в напреднала бременност, както и пациенти с болестно затлъстяване ІІІ-ІV степен, като в крайна сметка хирургът преценява противопоказанията в зависимост и от опита си. Лапароскопията се извършва под обща анестезия, като се използват най-често три малки отвора на коремната стена (5 -10мм), през които се въвеждат камерата и работните инструменти. Преимущества на метода са: Бързо възстановяване Намален болничен престой (24 - 48 часа) Минимална травма на коремната стена Снижена до минимум следоперативна болка Отличен козметичен ефект

### “Спортна херния” или херния при спортисти
URL: https://rossentushev.com/%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b8/
Обновено: 2026-02-03

Това увреждане в областта на слабините е относително рядко състояние и е характерно за активните спортисти. То е описано за първи път през 1980 г. oт лондонския хирург Джери Гилмор (Jerry Gilmore) който разработва оперативна техника за лечението му и носи негово име. Познато е още като спортна херния, болка в пубисната област при спортисти, синдром на Гилмор, но понятието увреждане на слабините на Гилмор е по-подходящо, тъй като формално погледнато в случая всъщност не се наблюдава истинско хернииране. Този синдром се характеризита с хронична болка в областта на слабините при атлети и разширение на външния отвор на слабинния канал. Най-често се наблюдава при футболисти, хокеисти, и ръгбисти, като може да се развие както при любители-спортисти, така и при професионални атлети. При физикален преглед и образни изследвания не се доказва наличието на херния, каквато не се открива и при оперативна корекция на състоянието. Терминът херния в случая се употребява неправилно, но е останал в литературата, тъй като оперативната корекция на спортните хернии е свързана с извършване на хирургични реконструкции, подобни на тези при слабинни хернии. Симптомите на спортната херния са свързани с поява на болка при спортуване и движение, особено при екстензия на бедрото, усукване и обръщане. Болката обикновено ирадиира към аддукторите и тестисите, но нерядко пациентът трудно може да посочи точната локализация на болката. След спортуване обикновено засегнатият спортист усеща скованост и болка. Всяко усилие, водещо до повишаване на вътрекоремното налягане, като кащляне, кихане или спортна дейност, могат да провокират появата на болката. В началото засегнатите лица са в състояние да продължат да спортуват, но с времето оплакванията прогресивно се увеличават. Диагнозата се базира на данните от анамнезата и физикалното изследване. Обикновено пациентът съобщава за поява на болка при кашляне и кихане, както и при седнало положение и притискане на двата крака един към друг. Наблюдават се различни лезии, но обикновено се открива следната интраоперативна находка: -Разкъсване на апоневрозата на външния кос коремен мускул -Разкъсване на обединеното сухожилие ( tendo conjunctivus, falx inguinalis) -Откъсване на обединеното сухожилие от пубисния туберкул -Дехисценция между обединеното сухожилие и ингвиналния лигамент -Разкъсване на фасция трансверзалис -Откъсване на вътрешния кос коремен мускул от пубисния туеберкул -Заклещване на илиоингвиналния или генитофеморалния нерв Консервативното лечение е свързано със стабилизиране и подсилване на мускулатурата в тазовата област. Налага се покой за 6-8 седмици. Това може да позволи продължаване на активната спортна дейност за кратък период, но не е дефинитивно решение на проблема. В крайна сметка, обикновено настъпва момент, в който засегнатият не може да продължи да практикува активно спортната си дейност, тъй като физическият му капацитет значително намалява, и се налага хирургично лечение с корекция на хернията. Точната честота на състоянието е неизвестна. Според някои автори, това е най-честата причина за хронична болка в слабините при спортисти, а според други – състоянието се среща изключително рядко. Фернандо Торес, изпитващ силни болки преди да бъде опериран от спортна херния Фернандо Торес - сега

### Пъпна херния – hernia umbilicalis
URL: https://rossentushev.com/%d0%bf%d1%8a%d0%bf%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%8f-hernia-umbilicalis/
Обновено: 2026-02-03

Определение: Пъпната херния представлява излизане на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през пъпния пръстен. Различават се пъпна херния при малки деца (hernia umbilicalis infantum) и пъпна херния при възрастни (hernia umbilicalis adultorum). Етиология: Основната причина за възникване на пъпна херния е разкъсване на пъпния пръстен от повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при физическо усилие, вдигане на тежки предмети, напъни за уриниране и дефекация, кашлица, бременност и др. Предразполагащи фактори са полът, възрастта, наследствеността, телосложението, слабост на съединителната тъкан. Анатомия: Пъпът (umbilicus) представлява вдлъбнатина на коремната стена. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен - anulus umbilicalis. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждане и прекъсване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него пролабират коремни органи. Образува се пъпна херния. Клинична картина При деца, които страдат от колики, плачат много, напъват се поради кашлица, запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор. Херниалният сак е малък, има големина на череша до орех. Съдържа оментум или тънкочревни гънки. Тя се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се репонира в легнало положение и тогава се опипва пъпният пръстен, който пропуска въведения в него показалец. При възрастни хернията е по-честа при жени след 30-годишна възраст. За възникване на пъпна херния значение имат бременността, затлъстяването, някои заболявания като асцит и др. Пъпната херния може да достигне огромни размери - до човешка глава и повече. Болните се оплакват от тежест в коремната област, болка, теглене в кръста. Често възникват прояви на чревна непроходимост - гадене, повръщане, подуване на корема. Херниалният сак е задебелен и срастнал с изтънената кожа над него. Поради срастванията често настъпва заклещване (инкарцерация). Други усложнения са абсцес или флегмон на предната коремна стена. Лечение - Лечение на пъпна херния при малки деца: Консервативно лечениеХерниалното съдържимо се репонира и се задържа чрез специална превръзка с лейкопласт. Тази превръзка се държи 1-2 седмици, а при големи деца - до 4 седмици, като периодично се сваля, за да не настъпи мацерация на кожата.Тези хернии се самоизлекуват до 1-2-годишна възраст. Затова консервативното лечение продължава до 2-рата година. Необходимо е търпение. Оперативно лечениеПри неуспех от консервативното лечение до 2-годишна възраст на детето се пристъпва към операция. - Лечение на пъпна херния при възрастни: Лечението е само оперативно. При всички случаи, коремната стена се подсилва с полипропиленова или друг вид протеза (платно), заради снижения до минимум процент на рецидивите, или се извършва лапароскопска („безкръвна”) операция, с поставяне на специално двукомпонентно платно от вътрешната страна на коремната стена с което се покрива дефекта. Лапароскопия при пъпна херния вижда се херниалното съдържимо - оментум навлезнало в разкъсания пъпен пръстен

### Херния – Определение и Видове Хернии
URL: https://rossentushev.com/hernia-vidove-2/
Обновено: 2026-07-20

От херния страдат голям процент от населението, затова е важно всеки да има основни познания по този проблем, да познава симптомите и методите за лечение. Тя може да се появи при мъже и жени, но е по-честа при мъже. Хернии могат да се появят във всяка възраст — тя може да се открие както при новородено, така и при много стар човек. Всяка херния трябва правилно и подробно да се диагностицира и адекватно да се лекува. Херния (на латински: hernia) представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулна или съединителнотъканна обвивка. Хернията има три части — херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Най-често хернии се образуват на коремната стена. Поради вродена или придобита слабост на коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, да излезе навън. Класификация според етиологията Вродена херния Hernia congenita — появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждането. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния. Придобита херния Hernia acquisita — възниква през различни периоди от живота. Видове хернии според локализацията Ингвинална (слабинна) херния Ингвиналната херния се локализира в долната част на корема, над бедрото, в близост до или в срамната област. Тя може да възникне и от двете страни на пубисната област, като тогава говорим за двустранна ингвинална херния. Ингвиналната и бедрената херния са двата вида хернии, образуващи се в слабинната област. Ингвиналните хернии се класифицират като „директни“ или „индиректни“. Индиректната ингвинална херния възниква при слабост на вътрешния ингвинален отвор, понякога обусловена от десцензуса на тестиса. Директната ингвинална херния е резултат от слабост на пода на ингвиналния канал и е по-честа при индивиди над 40-годишна възраст. Феморална (бедрена) херния Бедрената и ингвиналната херния са херниите, локализиращи се в слабинната област. Бедрените хернии са много по-чести при жените, като за тяхната поява роля играят бременността и раждането. Тези хернии много по-често се усложняват със заклещване, поради което след диагностицирането им се препоръчва навременна операция. Пъпна херния Пъпната херния се появява в пъпната ямка, която е естествено слабо място на предната коремна стена. Тези хернии могат да възникнат при кърмачета поради незатваряне на пъпния пръстен, но вследствие на слабостта в тази област се появяват и при възрастни индивиди независимо от възрастта. Като причини се изтъкват наднорменото тегло и повишеното вътрекоремно налягане вследствие на прекомерна кашлица, хроничен запек или бременност. При възрастни пъпната херния се лекува само оперативно. Епигастрална херния Известни са още като хернии на бялата линия, която се разполага на предната коремна стена от гръдната кост — мечовидния израстък — до пъпа. Получават се в резултат на повишено вътрекоремно налягане и разрушаване на мрежестата структура на сухожилните разтеглици в областта, които са пробити от кръвоносни съдове. Според локализацията си се делят на епигастрални, които са най-чести — 81%, околопъпни или параумбиликални — 16%, и хипогастрални — 3%. Често тези хернии се установяват случайно или са с доста драматична клинична картина поради малките размери на сака и честите заклещвания. При отлагане на лечението, което е само хирургично, могат да придобият огромни размери. Следоперативна херния Херниите, които се появяват на мястото на предишна операция, се наричат следоперативни. Те могат да се появят седмици, месеци или дори години след операцията и могат да достигнат големи размери, като понякога са изключително трудни за възстановяване. При операции, при които се използват собствени тъкани — операции с напрежение — рецидивите достигат 50%. Поради това се препоръчват операциите без напрежение с поставяне на полипропиленово платно — tension-free techniques. Редки видове хернии Лумбална херния Този вид херния се появява в поясната област, като излиза през слаби места на поясната област, т.нар. поясни триъгълници: Долен, известен като триъгълник на Petit, който се разполага между широкия гръбен мускул, външния кос коремен мускул и гребена на илиачната кост. Горен, известен като триъгълник на Grynfeltt, който се разполага между квадратния поясен мускул, вътрешния кос коремен мускул и дванадесетото ребро. Шпигелова херния Носи името на фламандския анатом Adriaan van der Spieghel, описал полулунната линия на коремната стена, съвпадаща с външния ръб на правия коремен мускул. Именно там, на нивото на пъпа и няколко пръста по-надолу, се появява тази рядка херния. По литературни данни до 2006 г. са съобщени само 744 случая. Този вид херния е много трудна за диагностика, особено когато е с малки размери. Предвид факта, че е рядка, обикновено се пропуска при преглед от неспециалист. Метод на избор при лечението на шпигеловата херния е лапароскопската пластика. Парастомиална херния Това е вид следоперативна херния, която се появява на мястото на стома, където при извеждането ѝ е нарушена целостта на коремната стена. Хиатална херния Хиаталната херния е навлизане на част от стомаха в гръдната кухина през естествения отвор на диафрагмата, през който преминава хранопроводът. В тази част на стомаха, която се намира в гръдната кухина над диафрагмата, се получава зона на повишено вътрекухинно налягане. Това силно понижава тонуса на долния хранопроводен сфинктер и благоприятства по-честото връщане на стомашно съдържимо към хранопровода, а оттам и по-голямата честота на епизодите на ГЕРБ — гастроезофагеална рефлуксна болест. Хиаталната херния може да бъде с различни размери. Когато хернииралата част от стомаха е голяма, тя може да притиска сърцето и да провокира ритъмни нарушения. Поради това пациенти с хиатална херния често се обръщат към кардиолог, без да имат кардиологични проблеми. Особено драматична е клиничната картина при заклещване, когато е необходима операция по спешност. Средство на избор при лечението на хиаталната херния и ГЕРБ е лапароскопската фундопликация по Nissen.

### Чревна непроходимост (Ileus)
URL: https://rossentushev.com/preplitane-na-chervata-ileus/
Обновено: 2026-02-03

Чревната непроходимост („преплитане на червата”) е тежко коремно заболяване, което изисква спешно или срочно оперативно лечение. По-често заболяването се среща при възрастни болни с тежки съпътстващи заболявания, което е допълнителен проблем. При деца се наблюдава мекониум илеуса и инвагинацията. Първото е болест на новороденото страдащо от муковисцидоза, а второто – инвагинацията представлява навлизане на един чревен сегмент заедно с мезентериума му в просвета на дистален чревен участък Причините, които довеждат до чревна непроходимост са твърде разнообразни: заклещване на хернии, туморни заболявания на червата или съседни органи, сраствания в корема след предишни операции, завъртане на чревна бримка около хранещите я кръвоносни съдове и други по-редки причини. Това наричаме механична чревна непроходимост. Другият основен вид е паралитичната чревна непроходимост дължаща се на извън чревни причини и която е самолимитиращо се състояние. Обикновено съпътстват перитонит, мезентериална тромбоза, панкреатит, рефлекторно при колика (бъбречни и жлъчни камъни), корем­на травма, счупване на гръбначния стълб и наранявания на гръбначния мо­зък, задръжка на урина. При илеус винаги трябва да се мисли за задръжка на урината! Понякога настъпва „оздравяване“ след поставяне на катетър! Според мястото на чревната непроходимост - в тънкото или дебелото черво има известни разлики в началото и протичането на заболяването. Тънкочревен илеус Началото на тънкочревната чревна непроходимост обикновено е бурно, със силни коремни болки, локализирани около пъпа. Болките са коликообразни, с периоди на засилване и отслабване, придружени с упорито повръщане отначало на стомашно, а след това на чревно съдържимо (мiserere). Умереният метеоризъм (подуване на корема) е постоянен симптом на заболяването. Дебелочревен илеус Началото на заболяването при дебелочревна непроходимост, особено при туморни заболявания е постепенно, с напредващо подуване на корема, понякога до големи размери, спира отделянето на газове и изпражнения, слаби до умерени болки в епи- или хипогастриума, по-късно започва повръщане на чревно съдържимо. При заклещване на херния или усукване на чревна бримка заболяването протича по-бурно. Характерен, насочващ симптом при рак, локализиран в дясната половина на дебелото черво е анемията. Не е за пренебрегване и органомегалията, установена при физикалното изследване, като насочваща (могат да се опипат различни тумори или да се установи прераздуто дебело черво). Наличието на белези от предходни операции също е насочващо за наличие на вътрекоремни сраствания и съответно причинен от това илеус. При всички оплаквания от подобен род болния трябва незабавно да потърси лекарска помощ. Опитите за самолечение забавят понякога фатално диагнозата и лечението на болестта. Сериозен проблем е объркването на чревната непроходимост със запека. Даването на очистително лекарство в такива случаи може да доведе до разкъсване на черво и развитие на перитонит. Всички болни, при които има съмнение за чревна непроходимост трябва да бъдат консултирани с хирург. Уточняването на диагнозата става след подробен преглед на болния и задължително рентгеново изследване на корема. При несигурна диагноза пациента се настанява в хирургично отделение и след динамично наблюдение и допълнителни изследвания се решава вида на лечението. Уточнената диагноза ,, чревна необходимост’’ изисква неотложно хирургично лечение, което при съмнение за нарушено кръвоснабдяване на чревна бримка трябва да бъде незабавно. В другите случаи операцията може да се отложи за известно време, което време се използва за предоперативна подготовка при болни с тежки съпътстващи заболявания. Оперативните намеси при чревна непроходимост са различни в зависимост от причината за заболяването, но почти винаги тежки и продължителни. Често се налага изрязване на част от червото, а понякога временно или постоянно извеждане на чревна бримка на предната коремна стена, т. н. противоестествен анус. Тази инвалидизираща хирургична операция се прави, когато не е възможно да се възстанови нормалната чревна проходимост. Операция при "брид илеус", прерязване на срастването и освобождаване на червото В заключение, чревната непроходимост е част от групата спешни коремни заболявания, които изискват от болния незабавно консултиране с лекар, без опити за самолечение.